[Интерлюдия 1] Да източиш дракона (без Бронтулф)

[Blizzard]

"Този град, господа Съветници, е населен от стотици хиляди разумни същества и всички те отделят фекалии. Това, преведено на езика на простолюдието, е една огромна купчина лайна, с която трябва да се справим."
Извадка от искането на Шарнска Канализационна Гилдия за повече субсидии, пратено на общината през 997 ГК и в последствие отхвърлено

20 Драваго 998 ГК
Вечерта

Входът към сервизните помещения в Брелския Сокол се намираше близо до бара. Сами уверено поведе Сирил натам, но се спря при бара и направи жест към бармана - определено грозноват, но доста оправен полуорк на има Джош, бивш търсач на драконов кристал от Тресавищата, събрал там достатъчно състояние за да закупи Сокола след нелепата смърт на предишния собственик през 993 и да се установи за постоянно в Ъндърлуук оттогава.

Когато Джош се приближи, търкайки с парцал стъклена чаша, изглеждаща смешно малка в грамаданските му ръце, Сами го заговори достатъчно тихо, така че само той и Сирил да чуят.

[sblock="Сирил"] - Джош, искам да те помоля за голяма услуга. Погрижи се никой да не влиза, нито да излиза от моето сепаре, докато аз и Сирил се разходим. Не ме интересува какво ще ги правиш, ако се наложи дори ги бий по главите, но да стоят вътре и да не говорят с външни хора. Вярвам, че мога да разчитам на теб, както винаги.[/sblock]

Джош само кимна делово и се озъби в усмивка, с което заприлича още повече на зеленокожите си предци, отколкото обикновено. В този момент от сепарето, към което всички гледаха, се подаде стройната фигура на аундерския младеж Гавлин. Сами и Сирил се спогледаха.

[Brave]

[sblock="Сирил"]- Мамка му, къде е тръгнало това хлапе. - Изсъска Сирил. - Дано не е замислило някоя глупост. Или, чакай, може да иска да размени някоя дума с нас. Едва ли се надява, че няма да го видим. Така и не разбрах какво мисли за задачата и този глупак Бронтулф.[/sblock]

Частният следовател просто изчака, за да види накъде ще се насочи Гавлин.

[Blizzard]

Малко след Гавлин от сепарето излезе Кимон и двамата заедно се насочиха към компанията на бара. Съдържателят Джош им се озъби приятелски, но въпреки доброто си настроение изглеждаше респектиращо, както винаги. За него разказваха, че в първите си години като собственик на Сокола респектирал някакъв прекалено нагъл шифтър като пред очите му схрускал и погълнал стъклена халба за бира, барабар с дръжката и дебелото стъкло на дъното.

[Chimera]

Гавлин се приближи към бара кимна на съдържателя Джош и усмихвайки се каза:

- Отлична реколта - естествено имаше предвид виното - поздравявам те за отличния избор, Джош. Напомни ми за прекрасните лозя на моята родина - погледът на младежа се загуби, сякаш наистина в далечината виждаше красивите аундерски поля.

- Сирил присъедини се към нас с Кимон за по едно питие тук на бара, докато джуджето обмисили някои въпроси.

Без да чака отговор Гавлин се настани на бар и заръча на Джош

- Сипи, ако обичаш, драги ми Джош, по чашка белувайнско вино, за мен и моите приятели. От по-слабото, за да не прекалим тази вечер.

- Това е виното от моя роден град, малко е горчиво, но животът също е горчив понякога. Надявам се няма да ме обидите, като откажете.

[Blizzard]

Джош запретна ръкави и щеше да се отдалечи, но Сами направи жест към него, прокашля се, пренареди бръчките си в усмивка и заговори на Гавлин:

- Не бих се осмелил да обидя по какъвто и да е начин дуелист с твоята репутация, младежо, но за жалост съм доста пълен и скоро ще започна да преливам през ушите. И друго - не е ли неуважително да обиждаме виното на твоя роден град, вулгарно смесвайки го с другите питиета, които изпихме тази вечер? Защо не оставим белувайнското да отлежи още малко в избите на стопанина тук, за да вдигнем наздравици с него след свършената работа и така да го уважим както подобава?

Когато каза думата "работа" Сами за момент вдигна показалец, сякаш за да припомни, че любопитните уши тук бяха доста по-близо, отколкото в сепарето.

[Brave]

Сирил се насочи към тоалетните. Явно Сами предпочиташе разговорът да се проведе там. Забави се само за да хвърли един поглед към сепарето. Надяваше се, че джуджето ще си кротува, защото и без това бе застрашило задачата достъчно с глупавите си брътвежи.

[Chimera]

Ако младия аундерец бе обиден от отказа на стареца, то той не го показа, само се усмихна и кимна леко с глава.

- Както предпочитате господа, аз лично ще си позволя една чаша от родното вино все пак.

След което Гавлин се обърна към Кимон

- А ти, бреландецо, ще се присъединиш ли към мен?

[Blizzard]

Сами тръгна след Сирил, но преди това прошепна на Гавлин и Кимон.

- Господа, ако вие нямате нужда да се освежите, защо не се върнете в сепарето, за да правите компания на проклетото джудже. Иначе кой знае какво може да му дойде на ума докато стои сам там - че правим заговори срещу него, за да го ощетим или Сиберис знае какво... Вече видяхме, че е с нестабилен и параноичен характер, ако изобщо имате намерение да работите с него, по-добре да не му давате поводи да ви подозира. Ако пък нямате, добре е бързо да решаваме какво ще го правим. Джош, ще бъдеш ли така добър да пратиш девойчето да им сервира виното направо в сепарето.

Масивният полуорк кимна и потъна в алкохолната съкровищница зад бара. Думите на Сами прозвучаха като много настоятелна молба. Разбираемо бе защо той не иска никой да остава сам, предвид подозренията, които витаеха в компанията и донякъде лошото начало на партньорството между петимата. Без повече приказки, които биха привлекли вниманието на останалите клиенти, Сами се отправи към "стайчката на малките шифтърчета", накъдето бе тръгнал и Сирил. Явно ако някой желаеше да продължи разговора с него, трябваше да го направи там.

[blue]

Когато стигнаха до бара, Кимон кимна приветливо на Джош. Не искаше да се навира много в очите му, въпреки че сега се налагаше. Не че имаше проблем, но... с Джош трябваше да е по-внимателен. Докато Сами и Гавлин говореха той гледаше замислен към Бронтулф. Кимна разсеяно в знак, че приема да опита виното, а когато Сирил се отдалечи погледна за момент с любопитство Старика, който тъкмо заговори. Когато тръгна след частния следовател да се отзове на неотложните си нужди, Кимон заговори направо без да откъсва поглед от самотно джудже в сепарето:

- Виж, виното е хубаво нещо, с удоволствие бих го опитал и бих послушал някой разказ за земята ти, но наистина сме на ръба да изпуснем шанса си. Знам, че няма да е разходка с въздушен кораб, но надали е толкова страшно както го описва джуджето. Исках само да ти кажа, че заплахите не са нужни, поне спрямо мен, пък и... не ме подценявай толкова. Сега ако позволиш ще попитам нещо нашия любезен домакин, а ти дръж под око "дребосъка", картата е още в него, а и ти здраво го притисна опасявам се да не му дойде много накрая.

След това Кимон се отдалечи на няколко крачки от Гавлин и като се обърна към полуорка кимна с глава, за да го повика. Докато чакаше се облегна на бара и се загледа в джуджето тъкмо когато то въртеше останалия на масата лист в ръцете си. Въздъхна загрижено и поклати глава. Колебаеше се, а може би просто беше разтревожен и бе оставил това да си проличи. При всички случаи явно бързаше да се върне на мястото си и наистина искаше да говори с бармана защото малко нетърпеливо го потърси с очи, а после отново прикова вниманието си към Бронтулф.

[Chimera]

Гавлин излуша Сами и Кимон, но не каза нищо, просто седеше на бара сякаш се бе замислил за нещо. Въпреки коментарите, отнесени към джуджето и факта, че на него неможеше да се вярва, младежът реши да даде още няколко минути на каналджията. Всъщност Гавлин не искаше да се връща при миризмата, която джуджето излъчваше, но все пак обърна вниманието си към сепарето, следейки строго за всякакво движение във и от тази посока.

Имам намерение да изчакам около 3-4 минути, след което да се върна в сепарето

[Blizzard]

"Брелският сокол" може би беше стар, задимен и със съмнителна репутация, но, както вече споменахме, съумяваше да опази поне част от своето достойнство. Така например постоянните клиенти оценяваха огромната чест, която собственикът Джош им оказваше понякога, напускайки свещеното си място зад бара, за да сервира лично питиета на масата вместо сервитьорката - това бе комплимент който се случваше най-често веднъж на вечер и означаваше, че "ставаш" като човек, поне по критериите на Ъндърлуук. Също така бе комплимент, който не е учтиво да откажеш.

С кана вино в ръце масивният Джош учудващо пъргаво се измъкна иззад бара и се насочи към сепарето, както бе помолен от Сами. Сирил и Гавлин бяха посещавали Сокола достатъчно пъти, за да знаят, че да го върнат на бара в този момент би било най-малкото проява на много лош вкус, да не говорим, че по един или друг начин можеше в края на крайщата да доведе до насинено око, което се бе случвало в миналото. Джош им махна със свободната си ръка да го последват.

Сирил и Сами вече бяха влезли в тоалетните. Проява на още по-лош вкус би било да се описват подробно подобни помещения и действията, които се извършват в тях, така че нека само кажем, че беше сумрачно, миришеше неприятно-познато и в момента там нямаше други хора в нужда. Идеалното място за разговори на четири очи.

[blue]

След като излезе иззад бара, Кимон мислеше, че Джош ще се спре да поговорят само, но за най-голяма негова изненада той продължи към тяхното сепаре да отнесе виното лично. За момент ветеранът застина, като че от изненада, а после поклати неразбиращо глава и се отправи след Джош като каза на тръгване:

- Да вървим тогава.

Като доближи сепарето спря, все още извън него, изчаквайки, за да пресрещне съдържателя на излизане. Като го видя заговори бързо, за да не губи времето на домакина си, но тихо.

[sblock="Джош"]- Оказваш ни голяма чест, благодаря. Явно разговорът ни тук ще се проточи, дали е удобно да помоля за нещо за четене, ако ти се намира? Интересува ме предпоследният брой на "Следователя", последния съм го чел. Ще съм ти много признателен, ако ми услужиш с един брой да го разгледам докато чакам.
[/sblock]

[Chimera]

Младия аундерец бе достатъчно умен, че да знае, че не е учтиво да се отказва на стопанина, особено когато той е полуорк като Джош. Затова Гавлин тръгна обратно към сепарето след съдържателя и Кимон.

Blizzard: Двамата се връщате в другата тема. Моля да не четете тази от тук надолу, защото няма да слагаме спойлер-тагове.

[Brave]

- Сами, какво предлагаш да правим? Май, при все, че смърди на проблеми, ще се наложи да слезем с това глупаво джудже. Дори и да намериш бързо друг каналджия, този какво ще го правим? Ако го извадим от играта, ще се наложи да го отстраним, за да не направи някоя голяма грешка. А аз такива неща не желая да правя. Шарн винаги ми е харесвал, а ако ще го напускам, няма да е заради някой смръдльо, който не знае къде се намира и как да се държи. Бихме могли да го зашеметим и вържем някъде, но все пак сигурно не е лишен от качества, щом е оцелял долу. Няма да е много лесно да го изненадаме, вече знае колко е загазил и е нащрек. Пък и тия джуджета, са толкова жилави, мамка им... Дръпнах те настрана, ако имаш някаква идея, за колко време можем да намерим друг водач. Защото ако не е възможно да стане до утре, въобще отпада въпросът с отстраняването на този. А съм се съгласил с работата и не искам да те набутвам в проблеми, като отказвам. Всъщност, да съм откровен, ясно ми е, че след като съм чул всичко и аз съм вътре, без значение, дали ще слизам долу или не. Така че, най-добре би било като така и така рискувам, поне да взема парите.

[Blizzard]

Кашлицата на Старика се чуваше още по-отчетливо в сумрака, думите му също звучаха подчертано ясно.

- Сириле, напълно откровен бях на масата. Признах грешката си - явно не съм подбрал правилния човек за водач, макар че не знам дали колегите му ще са по-стока от него... Решението си е ваше - ако решите да му се доверите, обаче, дръжте си очите отворени на четири и не забравяйте, че е ненадежден. Ако ли пък ще търсим друг каналджия, само искам да не се пролива кръв и да няма убийства, също както теб. Нормално, каква ли репутация ще ни излезе, ако се разчуе, че ти очистваш партньорите си, а аз - джуджетата, на които предлагам работа? Та, казвам, ако решите с Гавлин и Кимон да си потърсите друг водач, чукнете този по главата силничко, така че да го приспите, ама не завинаги, или пък го обезвредете по някакъв друг деликатен начин, та да не се разприказва и да не ни пречи поне тази нощ. Ще му намерим местенце за нощувка, например овързан като сарфалад в твоя офис или пък тук, в задната стайчка на Сокола - Джош е надежден и ще си трае, няма да си вре гагата където не му е работа. Ако се спрете на този вариант, обаче, сами трябва да си потърсите нов водач - аз само мога да ви насоча откъде да започнете, но не съм готов да диря запознанства в съмнителните квартали на Шарн посред нощ, пък и явно не ме бива за това, както се видя от избора ми на този бурсук Бронти. Но ако решиш да се спрем на този вариант, първо бъди сигурен, че Гавлин и Кимон ще застанат до теб и също са сигурни, че искат да сменяме водача, а?

Старикът отново се прокашля, после се приближи безшумно до вратата и рязко я отвори, за да се увери, че никой не слухти от другата страна. Предпазливостта му се оказа ненужна - свидетели на разговора бяха само той, Сирил и писоарите.

[Brave]

Сирил явно размишляваше, когато Сами отвори вратата на тоалетните и светлината и шумът от салона на Брелския сокол нахлуха в мрачното, влажно и тихо помещение. Забави се още само секунда или две, явно взе някакво решение и се ухили криво, показвайки белите си зъби.

- Хайде, старче, не се обвинявай толкова за избора на този глупак Бронти. Все ще се оправим някак и с него. Ще го държим под око, само едно слизане долу е, няма да се венчаем за него. После се разделяме, живо-здраво и така.

Росси прекрачи през светлия правоъгълник на вратата и се насочи решително към сепарето. Явно тази нощ щеше да е съдбовна. Загадката бе за кого...

Blizzard: Връщаме се в другата тема