[Глава 2.1] Нощен Шарн (Бронтулф и Кимон)

Архив - Форумни Игри
Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » пет мар 24, 2006 12:22 pm

- Няма да има тъпи номера, а оръжията ги считайте за прибрани. Покатерихме се на покрива ви, защото видях някой да се промъква тук. Какво е един галифар за един приятен разговор под звездите с една очарователна дама. - Сирил се подсмихна и си прибра меча в ножницата, а арбалета закачи отново на колана, под шлифера си. - Кимон, не се притеснявай за предлагането, 'се ще се намери нещо.

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » нед мар 26, 2006 5:16 pm

- Е, за толкова все ще се оправим, да - Подсмихна се Кимон. После остави лампата на пода по-близо до капака и се отдръпна назад до Сирил.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » пон мар 27, 2006 11:32 am

Сирил и Кимон дочуха разговор на по-тих глас от долните помещения. Макар че не можаха да доловят отделните думи, бяха сигурни, че говореха само жени - не се чуваше мъжки глас, така че ако джуджето все пак беше там, явно си мълчеше.

Малко по-късно капакът се отвори и оттам се измъкна фигурата на жената, с която си бяха общували чрез викане през пода, последвана от грамадно и опасно на вед куче. Тя бе загърната в парцалив плащ и в дясната си ръка държеше зареден арбалет, за момента отпуснат към пода. Не беше толкова стара, колкото може би си я бяха представяли - с добро облекло и грим може би дори щеше да изглежда съвсем прилично за жена на средна възраст. В другата си ръка носеше лампа, която постави на земята недалеч от тази на Кимон. Огледа изпитателно двамата нощни гости, макар че едва ли можеше да различи много детайли на светлината от двете лампи, след което заговори, стоейки на сухо под запазената част от покрива над капака.

- Значи първо си стойте там където сте и не се приближавайте, за да си запазим добрите отношения. Вярно, аз не съм много опитен стрелец, ама хич нямате гаранция къде ще ви уцеля, ако решите да хитрувате, а и Вълчо също няма да ви цепи басма - един нахалник още си търси мъжеството дето той му отхапа лани. - жената почеса кучето по главата със свободната си ръка - Галифарчето можете и да ми го подхвърлите от там...

Съзнавам, че придвижвам действието доста напред с този постинг. Ако някой от вас е искал да реагира по някакъв начин по-рано, да пише тук - ако трябва можем дори да се връщаме и да редактираме.
Последна промяна от Blizzard на вт мар 28, 2006 11:06 am, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » пон мар 27, 2006 12:52 pm

- Хубаво, ние пък можем да чуем какво имаш да ни казваш и от тук.

Сирил бръкна в джоба на шлифера и след кратко опипване на монетите в джоба си избра една, извади я на светлината от двата фенера, за миг се забави, за да вземе някакво решение и после подметна лъскавото кръгче към жената с арбалета.

- Ето я нашата част, сега слушаме твоята. Нямаме желание да се заседяваме, искам да настигнем онзи лъжлив плъх по-бързо. Надявам се да не ни баламосваш, знаем къде ти е къщата, кучетата и арбалетите не могат да те предпазят от всичко. Но ти вероятно го знаеш по-добре от нас. Предлагам да се държим приятелски и всички ще са доволни, освен Бронти, вероятно, но аз лично на твое място бих заменил добруването му срещу приятната компания на един лъскав джентълмен от рода на галифарите.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » вт мар 28, 2006 11:13 am

Жената улови монетата във въздуха с лявата си ръка, захапа я и я прибра някъде под парцалите, след което заговори:

- Недей да заплашваш, готин, не ти прилича, а не си и в позицията да го правиш. За да си изясним нещата - това галифарче е за удоволствието да си тръгнете от тука ходом, със здрави гащи и всичките неща, дето вървят с тях. Информацията за чалнатото джудже не струва толкоз, а и не смятам да я продавам - сега след като вече станахме приятелчета само трябва да питаш и ще ти кажа даром к`вото знам за него. Ама къде му е дупката хич нямам идея, а и едва ли много хора знаят...

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » вт мар 28, 2006 11:26 am

- Не заплашвам, само напомням, но явно в случая няма много значение. С този приятел тук ще се радваме да научим каквото знаеш за Бронти.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » ср мар 29, 2006 12:44 pm

- Ами то сичкото, дето го знам, не е много... Бачка май като каналджия, лъже като че е подменен и се друса със сънниче. За разлика от повечето люде тука няма да ти пререже гърлото без причина, ама не е добре да си обръщаш гърба към него, а пък трябва да си пълен глупендер, за да му повярваш на някоя от опашатите измислици. Крие къде е дупката, в която живее, няма да каже и на родната си майчица - мисля, че е защото някакви хора го търсят, сигурно вие двамцата знаете повече...

Сънничето бе силно пристрастяващ психически опиат, още едно нежелано наследство от Последната Война. Обикновено заблудените души, коите се друсаха с него, не изкарваха повече от няколко месеца, така че Бронтулф явно или го употребяваше сравнително отскоро, или някога бе имал желязна физика. Казваха, че сънничето често удря хората и в главата, което донякъде обясняваше параноичното и странно поведение на джуджето.

(Проницателност) Макар че и Сирил, и Кимон имаха основания да се съмняват в думите на жената, все пак им се струваше, че тя наистина не знае къде е домът на джуджето, нито къде е отишло то сега...

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » пет мар 31, 2006 10:08 am

- Не е чудно, че го търсят - с този негов подход. Кимон замислено се почеса под ръба на шапката и погледна Сирил. Положението не беше никак добро. След кратка пауза заговори отново:

- Все някъде трябва да можем да го намерим, нали работи, значи някъде отива да си прибере парите или да получи нареждания. Трябва и сънниче да си набавя, щом страда от подобна слабост?

Канеше се да добави и още нещо, но се въздържа, последните му думи макар да не бяха въпрос прозвучаха въпросително, сякаш канеше жената да каже още нещо ако знае, без да й досажда с въпроси.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » пет мар 31, 2006 10:18 am

Жената насочи вниманието си към Кимон, който все още бе преоблечен като скитник. Дори да бе видяла нещо странно в него на слабата светлина, не го показа по никакъв начин.

- Крие си дома, иначе да го намериш не е сложно. Бачка в Канализационната, всеки знае къде е тукашната им сграда - едно от малкото места, дето дават честна работа на отрепки като нас. - жената погледна нагоре - Ама по това време там ще намерите само охраната, а те като нищо ще решат да ви надупчат, защото освен да краде, човек няма какво да прави там през нощта. Иначе как са им дежурствата не знам, ама по светло трябва да го търсите там - ако е излязъл вече на бачкане, поне някой ще знае къде работят в момента или кога ги чакат да се върнат. А за сънничето - кой му е пласьорът хич си нямам и идея, но ако ви е важно мога да разбера до утре вечер. Ще трябва обаче да подхвърлите още някоя пара...

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » нед апр 02, 2006 9:30 am

Сирил се поколеба, после бръкна в джоба си и подхвърли още една монета.

- Няма да навреди да знаем. Поне там ще му се наложи да иде. Ако няма какво друго да ни кажеш сега, ще се наложи да се разделим, защото нощта напредна, а все още имаме много работа. Поразпитай за доставчика, а ние ще минем тия дни да разберем резултата.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » нед апр 02, 2006 9:00 pm

Жената отговори на Сирил:

- Утре вечер ще знам каквото ви трябва за пласьора. Когато щете елате, ама долу на входа, не през покрива. А теб, хубавецо, те съветвам да не размахваш кесията си много-много из Падналия, че златото тука чини повече от животеца ти. Имаш късмет, че случи на мене, щото ще спазя моята част от сделката, нищо че кесията ти ме блазни...

Тя взе фенера и внимателно, без да се приближава твърде много до Сирил и Кимон, но и без да ги изпуска от поглед, се приближи до ръба на покрива, а песът, който бе излязъл с нея, я последва. Провикна се към кучетата долу:

- Хъш! Кротко! Я да мирувате, калпазани такива!

Кучешкия лай съвсем затихна и четириногите като че ли кротнаха. Жената отново заговори на двамата неканени гости:

- Би трябвало сега да не ви закачат, ако не ги дразните. Слезте както сте се качили, аз от тука ще гледам как си тръгвате, хем ще спра кучетата, ако им щукне нещо. И да знаете - имахте късмет, че не утрепахте някое от тях, иначе нямаше да ви се размине толкоз леко...

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » вт апр 04, 2006 8:57 am

- Ние и не искахме да убиваме някое от тях, просто исках да ги прогоня.

След тези думи Кимон също заобикаляйки жената и кучето взе фенера си, закачи го на колана и се запъти към ръба на покрива, за да изпълни нареждането на стопанката. Пътем кимна на Сирил. Още понакуцваше, както изискваше ролята на просяк, но се бе отказал да стои с преправено лице.

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » вт апр 04, 2006 11:49 am

Височината не бе много голяма, но Сирил предпочете да се се спусне първо на ръце покрай стената и чак след това да скочи. Силно се надяваше домакинята да си познава добре псетата, защото хич не му се искаше да го ръфат отново. Когато се отзова долу, опитвайки се да не прави резки движения се насочи към дворната врата. Ако Кимон умишлено се бе предрешил на просяк, когато влизаха в Падналият, то Сирил определено вече напомняше на такъв след катеренето и огледа на мръсния и мокър покрив. Впечатлението се допълваше от маншета на левия му крачол, който безславно висеше на парцали. Парещата болка в глезена, която започна да напомня все по-настойчиво за себе си, след като непосредствената опастност бе преминала, принуждаваше следователя леко да накуцва. Сирил се ухили кисело като си представи каква гледка ще са с Кимон - клатушкащи се по мрачните и мръсни улички до мястото на срещата.

- Давай да вървим - обърна се той към спътника си. - много възможно вече да са се отказали да ни чакат. Трябва и някъде да ми превъражат крака, защото така няма да е добра идея да слизам долу - дори не искам да знам какви гадости има във водата, а онова псенце ми направи гадни драскотини.

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » ср апр 05, 2006 9:38 am

Кимон не изостана, спусна се по стената също като Сирил на ръце. Известно време крачеше мълчаливо, но накрая все пак се почувства длъжен да отвърне нещо:

- Ще ни чакат. По същата причина, по която ние подгонихме Бронти. Без картата са за никъде. Ние също впрочем. Да се продъни дано! Както и да е, а раната ти, ако може да изчака, предлагам да я оправим като излезем от тази дупка. Горе при другите е най-добре. Дано само тия псета да са били здрави, един познат си изпати от много по-леко ухапване. Стана му нещо - беше като пиян един ден и след това...

Ветеранът махна с ръка, усетил се, че не е добре да разказва точно тази случка. Докато говореше огледа крака на Сирил, опита се в движение да прецени раната му и набързо премисли с какво може да я превърже и почисти. Май нямаше под ръка нищо подходящо. Беше откачил фенера от кръста си още след като се спусна по стената, сега го спусна надолу за да види по-добре. После продължи да крачи мълчаливо. На идване джуджето ги водеше през тъмнината, но сега щеше да им е трудно да намерят пътя. Кимон като че ли оставяше Сирил да води, не беше сигурен дали ще се оправи, пък и не искаше да притиска спътника си, по-добре беше той да определя скоростта.

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » ср апр 05, 2006 10:58 am

Сирил усети, че Кимон очаква от него да избере пътя и пое по най-прекия известен му път към горните нива. Времето напредваше, а в този момент бяха по-назад със задачата, отколкото в сепарето на "Сокола". Изтърваха джуджето поне за тази нощ и това не му даваше мира - може би смръдльото сега джапаше бодро из канала, търсейки предмета. Хубавото бе, че за да получи нещо за него, ще трябва да се качи горе и тогава е много вероятно да му се стъжни. Съжали само, че със Сами не му треснаха дебелата чутура още като стана ясно, че дрънка безсмислици. Или пък онова беше хитра игра от страна на Бронти - за заблуда останалите на масата за истинските си възможности и цели?

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » ср апр 05, 2006 11:52 am

(Познание (Шарн) - успех) Интуицията на Сирил не го подведе този път - каквито и изненади да криеха мизерните долни нива на стария град, двамата с Кимон успяха да ги избегнат и скоро следователят можеше поне малко да си отдъхне - не че бяха в безопасност, никой не бе в безопастност из уличките и коридорите на нощен Шарн, но поне се бяха измъкнали от месомелачката, наречена Падналия, при това само с цената на един раздран крачол, две жълтици, една карта и едно джудже. Дори нямаше да закъснеят кой знае колко за срещата - най-много 10-15 минути, ако нямаше други произшествия... Друг въпрос бе какво ще правят после, след като се съберат със Сами и Гавлин.

Оставям ви да си говорите по време на разходката до мястото на срещата, ако желаете. Може би ви се иска да дискутирате светкавиците, излизащи от очите на Кимон, какво ще кажете на Сами или нещо друго. Когато сте готови ще затворим тази и ще започнем нова глава.
Последна промяна от Blizzard на ср апр 05, 2006 12:54 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » ср апр 05, 2006 12:38 pm

Когато двамата напуснаха Падналия, Сирил се поотпусна и се опита да завърже разговор.

- Кимон, докато се катерехме по онази стена, видях, че се обърна към псетата и от очите ти излезе някакъв лъч или светкавица... После, макар и да бе доста тъмно, забелязах, че не се катериш съвсем нормално, ръката ти беше залепнала за стената. Явно владееш някакви сили, не си просто бивш войник. Струваш ми се много свестен тип, пък и буквално ми спаси задника там долу, тъй че мисля, независимо от успеха или провала на работата, да се опитам да ти помогна да си намериш място в тази огромна помийна яма. Ще бъде добре, ако ми кажеш какво умееш, мога да те свържа с разни хора тук и там, пък даже може и заедно да работим, ако ти се виси по разни забутани дупки за да гледаш как благородните господа, кръшкат или пък да търсиш някой запилял се по кръчмите любител на хазарта, който е заложил всичко на някакъв крилат кон или пършив грифон. Абе такива работи.

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » ср апр 05, 2006 10:14 pm

Известно време Кимон не отговори нищо, гледаше съсредоточено паважа пред краката си и прескачаше тук там по някоя локва. Накрая въздъхна леко и отвърна бавно, сякаш премисляше всяка дума:

- Е, малко преувеличаваш това с катеренето, казах ти че мога да се катеря, но чак пък залепнал не съм. Светкавицата е друг случай. Открих, че го мога преди години, не винаги е светкавица, понякога дори не се вижда. Просто трябваше да сплаша псетата за да спечелим време. Не е някакво специално умение, а иначе няма лошо да ти помагам. Умея да слушам, а и виждам доста неща, мога и да си трая когато е нужно, струва ми се в твоята работа това се цени. Боя се обаче, че освен това нямам много специални качества. Ама съм позакъсал за пари, а това със Сами определено тръгна зле. Дано стареца да има копие на картата, даже съм сигурен, че има, бедата е че се поиздънихме малко с това джудже, проклето да е! Знаеш ли, не посмях да вляза с него в къщата, мислех че ни готви капан, а той е искал да се измъкне.

Войникът млъкна и тръсна глава, от периферията на шапката му се посипаха капчици вода и се стекоха по наметката на старика. Това подсети Кимон, че още е с нея, спря, за да я свали и изчисти с нея лицето и ръцете си. Измърмори тихо - "Веднъж да има нещо полезно от този дъжд!", а после продължи да крачи мълчаливо, нямаше и помен от приказливия Кимон на идване, който тормозеше джуджето с въпроси и подмятания. След още няколко крачки каза леко колебливо и тихо:

- Знам че се познаваме от скоро, но струва ми се мога да разчитам на теб. Може ли това да остане между нас си? Не ми се ще утре в Сокола всички да ме заглеждат. После и хазяите ще ме гледат накриво и ще трябва да се местя сигурно. Хората си мислят, че като мога това мога и други неща, не е така, но обикновено имам проблеми...

Последното изречение някак заглъхна, остана недоизказано, макар да се разбра какво искаше да каже. Погледна към детектива косо, а после пак впери поглед в паважа.

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » чет апр 06, 2006 11:23 am

- За това нямай притеснение. Особено ако ще работим заедно, ще ни бъде доста по-полезно хората да не знаят за малкото ти умение. За джуджето, че се изложихме, факт е, ама все пак не е съвсем изгубен - когато му притрябва сънниче, ще загази. Не съм кръвожаден, но мисля, че за няколко часа този глупак си изпроси смъртта. Колко по-добре за него щеше да го шибнем по чутурата горе, но това е минало. Дай да се качим при другите и да обсъдим и с тях - може Сами да си е направил карта за себе си, пък каналджия все ще намерим...

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » чет апр 06, 2006 10:23 pm

- Почти съм сигурен, че е запазил. Сами не разчиташе само на нас. Пък и ако се случи нещо с нас, нали трябва да търси други, на тях също ще им трябва карта. Хайде да побързаме, че онзи младок сигурно е загубил търпение. Как е кракът, ще издържиш ли?

Кимон хвърли един поглед към Сирил, да прецени по походката нараняването му и ускори леко ход.

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » нед апр 09, 2006 9:33 pm

- Дано да е така. Ще издържи, не се притеснявай, просто боли малко и го щадя, защото не се очертава нощта да приключи в някоя уютна постеля. Сега трябва да мислим напред. Има известна вероятност Сами да ни е леко бесен, че изтървахме Бронти. Ама за какъв ни го натресе и той, тоя мошенник.

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » пон апр 10, 2006 12:48 am

- Да ни е "леко" бесен? - изсмя се сухо Кимон. - Струва ми се ще е доста бесен, но наистина и той има пръст в тази работа. Трябваше да вземе по-сериозни мерки явно.

Физиономията на ветерана стана още по-кисела при последните думи, но не добави нищо.

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » пон апр 10, 2006 9:47 am

Сирил изсумтя нещо неразбрано и ускори крачка, накуцвайки, към мястото на срещата.

Заключена