[Глава 2.1] Нощен Шарн (Бронтулф и Кимон)

Архив - Форумни Игри
Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » пон яну 23, 2006 10:40 am

[sblock="Бронтулф"]Бронтулф не познаваше квартала и не можеше да прецени дори приблизително точно колко би ги забавило връщането по същия път, но се съмняваше, че щяха да загубят повече от 5-10 минути. При всички случаи не му се искаше да влиза в тъмната алейка, макар че може би за това бе виновна само неговата параноя.[/sblock][sblock="Кимон"]Наистина от тук бе най-прекият път, макар на идване да не бяха минали по него. Кимон можеше да опита да успокои джуджето, но все пак се съмняваше, че ще го придума да влезе в алейката. Ако двамата се върнеха по стария път щяха да загубят още няколко минути и почти сигурно да закъснеят.[/sblock]

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » пон яну 23, 2006 4:13 pm

Кимон бе навлязъл няколко стъпки в алеята между двете къщи. Когато Бронтулф го спря с троснатите си думи се обърна и изгледа джуджето изпитателно. Не можеше да проумее защо за всичко трябва да се увещават и какво чак толкова притеснява Бронтулф. Отвори уста да каже нещо, но я затвори без да продума, изчака още малко, след това заговори, а ехото отекваше в тесния коридор, макар Кимон да говореше доста тихо:

- Не е нужно да минаваме точно покрай него щом не искаш, това е неговата улица, но можем да го заобиколим. Няма да се връщам сега! Това значи да минем през целия Базар обратно до нас, после по стария път и да загубим твърде много време. Не съм съгласен! В крайна сметка аз поех отговорността за закъснението, но ти искаш да се бавим умишлено, а другите ще ни чакат на много по-недружелюбно място! В квартала няма нищо чак толкова опасно. Ако те плаши този коридор, дето е пет крачки, какво остава за намирането на бръмбара! Ако искаш можем да продължим малко надолу по улицата и да завием в следващата пряка, "Сокола" ще го заобиколим след това, той е по-нататък и не е нужно да загубим цяла вечер да кръстосваме из улиците напред назад!

Ветеранът си поех дъх след тирадата и се огледа. След това добави по-тихо, почти шепнешком:

- Съжалявам, сигурно сме разбудили целия квартал, хайде да вървим, моля те! Решавай, от тук или да продължим още петдесет крачки до следващата пряка и пак да стигнем до долу без да минаваш през алеята, макар че не разбирам какво ти става! Минавал съм от тук хиляди пъти, просто скосява завоя и ни спестява сто крачки, че и повече даже.

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » пон яну 23, 2006 4:31 pm

Несигурен в опасенията си, Бронтулф сбръчка чело. Той отново хвърли един поглед отвъд алеята и назад към пътя, водещ към посоката, от която бяха дошли, и изгуби няколко секунди във взиране и умуване над възможностите. Страховете му не бяха нещо, на което можеше да сложи намордник и да окаиши лесно. Прииждаха на вълни в най-тъмните места, обливайки го като студени вълни по прилив, несравними с нищо друго - дори топлият вечерен дъжд не проникваше така дълбоко. Джуджето изсумтя и извърна поглед, тръгвайки след Кимон когато най-сетне приключи със словото си. Нито едно от обясненията не му вдъхна особено доверие, но реши да не повдига твърде много въпроса. Въпреки всичко ръцете му се стегнаха, с палци промушени под колана.

- Просто не ща да се мяркам натам. А и ти разбуди квартала, не аз. - озъби се Бронтулф, но спря дотам. Остави Кимон да води напред, хвърляйки поглед назад към осветената уличка, сякаш алеята го притискаше от всички страни и той следеше дори за най-малкия признак, че пътят назад би бил отрязан. После погледна надолу към стълбата. Придаде си каменен вид. - След теб.

[sblock="За Водещия:"]Бронтулф отделя голямо внимание на изхода от уличката, надявайки се, че това не е капан в който не само той, но и спътника му да попаднат. Още от живота в Падналия бе научил достатъчно за дребните засади, които подобни мрачни, тесни пространства предлагат. Ако само нещо друго мръднеше, напред, назад или встрани, Бронтулф бе готов да извади ножовете си.[/sblock]

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » пон яну 23, 2006 5:01 pm

Противно на очакванията на джуджето, засада в алеята нямаше. Двамата преминаха от другата страна, слязоха по стълбите и излязоха на по-широката улица, за която Кимон бе казал, че води до Сокола. Тя миришеше на гнило, може би заради често мокрените от дъжда купчини боклук, разхвърляни наоколо.

[sblock="Бронтулф"](Зрение) За съвсем кратък миг джуджето забеляза нещо повече сред боклуците - човешка глава, подала се частично за секунда зад една такава купчина на няколко метра от стълбицата. Бронтулф не можеше да различи чертите на лицето, но явно който и да беше онзи в тъмното, гледаше към тях. Кимон явно не го бе забелязал или пък знаеше, че той е там и умишлено не се заглеждаше в тази посока.[/sblock][sblock="Кимон"]Кимон не видя нищо необичайно. Ако някой се криеше в тъмната улица, явно го правеше добре.[/sblock]

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » пон яну 23, 2006 5:34 pm

Бронтулф последва мълчаливо Кимон по стъпалата надолу, следвайки го с плавна, предпазлива походка с тежките си ботуши. Хвърли един последен поглед назад преди да слезе долу, изсумтявайки тихо, а след това се извъртя напред, търсейки с поглед Кимон. Отправи се към него, но само няколко крачки по-късно... Дясната длан на джуджето в миг се плъзна от колана назад, а тялото му се изви с премерено движение, което ако не се отличаваше с бързина, то бе упражнявано не веднъж - насочвайки цялото си внимание към купчините с боклук, които бе подминал само преди миг. Бронтулф бе забелязал нещо там - може би просто спотаяващ се от дъжда скитник, сгушен в сенките - но насъбралото се напрежение се освободи в този един миг. Мъждеещото сияние на уличните лампи се отрази в стоманата на широкия и заострен и от двете страни мушкащ нож; дланта на Бронтулф изви оръжието така, че острието му да слее с ръката му до лакътя.

Изображение

- Излез на яве. - озъби се Бронтулф, пристъпвайки в страни, поддържайки разстояние с купчините боклук. Хриптящият му глас придаваше едно неестествено звучене на думите. - Много бавно.

[sblock="За Водещия:"]От това близо (предполагам) разстояние, Бронтулф се опитва да различи чертите на съществото, което се спотаява там. Същевременно преценява ситуацията и обстановката, в случай че се наложи да участва в битка, но без да изпуска от поглед мястото, което е привлякло вниманието му.[/sblock]

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » пон яну 23, 2006 11:19 pm

- Спокойно, драги! Без глупости, Сирил съм.

Следователят се изправи бавно, ухилвайки се криво на джуджето. Беше се провалил, явно не бе успял да се прикрие напълно зад купчината. Каквото можа, направи. Миналото затова е минало, няма нужда да губи време за да се дразни, сега трябваше да се справя с едно много подозрително и нервно джудже.

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » вт яну 24, 2006 12:02 am

Поредното изсумтяване от страна на джуджето бе знак, че бе приел отговора за достатъчно добър. Дребосъкът отстъпи назад и даде поле на следователя да излезе от сенките, но не прибра острието си. Държеше го извито и прилепнало на задната стран на китката така, че да не стои наяве и обтяга ситуацията; и все пак свитият юмрук издаваше присъствието му. Водата се стичаше пред очите му, които се бяха впили в стройната фигура на следователя.

- Сирил, а?... Странно място си избрал да дириш за екипировка. Не бих се досетил, че и вие от Ъндърлуук взимате пример от нашите "къртици". Току-виж си отрил и скарабея. - Бронтулф подметна с кисела усмивка, след което спогледа Кимон за миг достатъчен да срещне погледа му. - Знаел си. През цялото време. Това беше целта да ме отведеш първо до дома си, нали? Проклети да сте, не очаквах да ми се доверите лесно, не след всичко, но това...

Джуджето отстъпи половин крачка назад, предвиждайки ескалиране на ситуацията във всеки един момент. Мислите му се надбягваха като пъргави кошути, погнати от цяла глутница вълци. С навирени уши, разширени ноздри и смърт в очите.

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » вт яну 24, 2006 10:20 am

Кимон се сепна когато джуджето извади ножа, не беше видял нищо може би, а може би реакцията на Бронтулф го стресна. Когато се появи Сирил обаче, си отдъхна леко. Поне беше по-малката беля. Огледа се бързо наоколо докато двамата си разменяха реплики и се опита да отгатне накъде би тръгнало джуджето. Напрегнатата му стойка подсказваше, че ще се случи нещо и то бързо. Затова Кимон се намеси като не изпускаше от погледа си джуджето, следеше всяко негово движение, дори си отбеляза дишането му, трябваше да се приготви, за да реагира светкавично ако се наложи. Заговори бързо, но меко:

- Не точно това беше целта, но признавам, че имах известни опасения, помолих Сирил ако успее да ни придружи, така ще минем опасните места заедно, не беше сигурно как да го направим, не сме се договаряли кой знае колко, надявах се да се засечем просто. Не е само заради недоверието към теб приятелю, а заради цялата история. Предпочетох да не се делим, но нямаше как да го направя, а и ти не искаше да приемеш другите да дойдат до дома ти. Станалото - станало, не можем нищо да променим, да вървим, наистина загубихме много време. Намерихте ли нещо?

Последният въпрос беше отправен към Сирил, но Кимон не откъсна поглед от джуджето, очевидно разчиташе да успокои нещата по дипломатичен начин, вече бе опознал спътниците си, опасяваше се, че резкият тон на детектива ще се отрази на нервното джудже по непредвидим начин. От друга страна, така беше по-добре, нямаше да се дебнат и подозират непрекъснато. Въздъхна още веднъж и преди Сирил да отговори на въпроса, протегна ръка в помирителен жест към Бронтулф. Водата се стичаше от подгизналата наметка на Старика, скоро и шинелът му щеше да се намокри. Усещаше вече просмукващата се през грубия плат вода на гърба си. Това обещаваше да е изключително напрегната нощ. Най-странното беше, че задачата, която приеха да изпълнят, оставаше на заден план. Вниманието на всички бе съсредоточенно в подозрения, изглежда по-голямото предизвикателство бе да запазят групата, а не да намерят бръмбара.

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » вт яну 24, 2006 10:52 am

- Не диря екипировка, джудже. Мъкна се след вас, като шибан ангел пазител. При толкова глупости които си наговорихме и толкова уши в "Сокола", това бе най-разумното, което можех да направя. Все пак другите ще се движат по по-добрите квартали, докато вие се канехте да слизате надолу. А това, че не те предупредихме, беше, защото си изпроси недоверието с налудничавите изисквания, които ръсеше непрекъснато. Както и желанието ти срещата да е долу. - следователят говореше бързо и остро -Прибери ножчето, да не нараниш някой. Ако искаш да се откажеш, прав ти път. Ако искаш да работиш с нас, знай, че тепърва ще печелиш уважение и доверие, след като го пропиля с лека ръка. Сега, ако не възразяваш, ще продължим натам, накъдето бяхте тръгнали, за да не караме другите да ни чакат.

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » пет яну 27, 2006 12:32 am

OOC: Искам да се извиня за отсъствието ми от играта за толкова дълго време, вниманието ми бе заето с работата по сайта на GamePlay и редица други професионални и лични ангажименти. Сега съм на линия и, надявам се, няма да забавям допълнително играта.

Бронтулф не съумя да се въздържи да се изхили на думите на Сирил, нищо, че обстановката не се нуждаеше от допълнително нажежаване, нито пък от погрешни действия, особено от негова страна. Но иронията покрай думите на следователя бе твърде остра. Джуджето пристъпи от крак на крак, след това повдигна рамене, по които се стичаха ручейчета вода, които пропиваха в натежалите подгизнали дрехи.

- Щом казваш, щом казваш... - Бронтулф измърмори нещо под носа си и изви дясната си длан, острието проблясна за последен, прощален път под бледата светлина на лампите и потъна в един от множеството джобове по дебелите панталони на каналджията, с куките в горната част съвсем леко подаващи се зад множеството ремъци. Едрата му груба длан потупа мястото, сякаш за да се увери, че може да разчита на него следващият път, когато глави надничаха иззад сенките. - Какво пък, мога ли да те спра? Явно нямате голяма вяра на този тук, че ще може да оварди един обикновен каналджия като мен, та вярната хрътка души наоколо. Но хайде - прав си. Двама в Падналия си търсят смъртта, трима в Падналия търсят смъртта другиму. - Джуджето се изсмя грубо и съгледа Кимон, погледът на джуджето обаче бе кух. Не бе замислил следващите си думи като заплаха, но ненужно прозвучаха така. - Да видим чия ще е.

И след като каза това, джуджето пристъпи към пътя, в посока на Кимон, все още държейки следователя в периферното си зрение. Махна с длан към Кимон, сякаш за да му каже "да вървим" и когато останалите потеглиха, ги последва без да каже нищо. Изглеждаше вкиснат, сякаш бе пил от най-евтината бира сервирана из Шарн, но имаше добра причина за това.

[sblock="За Водещия:"]Плановете, родили се само преди минути в главата на джуджето станаха на пух и прак. Можеше да опита да ги остави и двамата при двете пачаври, но шансът да успее да се измъкне незабелязано - особено с този следовател, който бе врял и кипял в нощния живот на Шарн - бе минимален. А резервен план нямаше... бе принуден да направи това, от което най-много се опасяваше. Освен ако нещо по пътя не го осенеше - разчиташе на тези последни десетина минути.[/sblock]

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » пет яну 27, 2006 12:11 pm

- Да вървим, Бронтулф. Планът ни с Кимон пропадна, дано да не ни струва главите... Май ще се наложи да си проявим някаква здравословна доза доверие един към друг, след като така и така ще вървим заедно. Ще ми обясниш ли сега, като приятелски жест, за чии ги разправяше тия простотии за екипировката и мястото на срещата, ако не искаш да предизвикваш насмешка? Щото явно не си толкова глупав, колкото се показа в "Сокола".

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » нед яну 29, 2006 11:59 am

Джуджето излезе извън сенките, които протягаха и отдръпваха трескаво воала си към несигурните улични светлини, след което продължи след Кимон, придържайки се към бързата походка на двамата мъже с леко прибягване между всеки няколко крачки; походка, с която бе привикнал в живота си сред далеч високите жители на Шарн. В град като този никой не би се спрял да изчака, камо ли да подаде ръка назад. Всяка една изгубена сред безбройните улички душа бе подгонила собствената си съдба тъй яростно, че би стъпкала всекиго по пътя си, като стадо подивели биволи, блъскащи се е един в друг сред здравите дървени прегради на обора. Представата за това не веднъж бе пробягвала в ума на Бронтулф, като в този миг, което го накара да се усмихне така, че никой освен сенките да не забележат.

- Какво значение има? Сам каза, станалото - станало. - тихо отговори на Сирил джуджето, в гласа му все още бе пропита неприязън и някаква остра ирония, с която завърши изречението. После помълча малко, но се изкуши да отговори на следователя. - Но какво пък... Имах си причина да го кажа тогава. Когато старецът заяви, че ще се налага да дълбаем Малеоновите Порти, това ми бе достатъчно, за да преценя риска. А той е огромен - особено в късните часове, когато шайки обират каквото градът отмие в каналите в тяхна посока. Тях не можеш впечатли с острието на меча си, защото гадовете добре познават каналите и винаги обикалят в шайки, повярвай ми, броят им може да ги дари с див кураж и дори смъртта на няколко не може да ги озапти. Та, тогава ми просветна, че комай без магия няма да можем да можем да си проправим път, и като ви огледах всичките, никой от вас нямаше дори и вид да владее онези проклети изкуства. Тогава реших да проверя дали съм прав, пък и не вреди да си поиска човек, нали, хехе... - Джуджето се изкиска с не по-малка острота в хриптящия глас. - Ами, така се оказа. Проклетият старец едва ли щеше да надигне подобен вой, след като не показал подобно присъствие на духа пред всички ни, ако не държеше да не притежаваме и зрънце магия. Сякаш владението й ще опетни онова, към което сме се отправили. Проста логика, но никой от вас не се замисли. А ти, като негова вярна хрътка, веднага залая.

Не каза и дума за мястото на срещата, обаче. А последните думи едва ли бяха нужни, особено когато джуджето се движеше из притихналите улици в компанията на двама въоръжени мъже.

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » нед яну 29, 2006 4:19 pm

Кимон сви рамене, сбръчка чело, като че се замисли сериозно. После тръгна, не можеше да промени нещата, а дали ще му вярват или не вече нямаше кой знае какво значение. Беше спокоен, въпреки че очевидно все още бе нащрек и тръгна напред по вече познатия път. По някое време погледна Сирил, искаше да види дали носи раницата му. После се усмихна вяло, когато детектива заговори. Поведението му се беше променило коренно. Беше спокоен, изглеждаше така сякаш можеше да посрещне всяка беда и опасност без да му трепне окото. В същото време на лицето му се задържа благия поглед, с който гледаше джуджето и на излизане от "Сокола". Крачеше отмерено, оглеждаше се, пътят му бе познат, но предпазливостта не е излишна никога.

Продължи да крачи все така мрачен, но се виждаше, че беше доволен, даже след известно време си затананика леко. Погледна към Бронтулф когато той заговори и запази тишина, но не показа интерес към думите му. За миг изглежда щеше да отговори нещо накрая, но размисли, отказа се, сви рамене и затананика отново същата песничка. Не пееше с думи, а и пееше много тихо, беше ритмична мелодия, от онези, дето ги пеят войниците на поход.

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » пон яну 30, 2006 1:32 am

- Виж, Бронтулф, ясно е, че онзи предмет има голяма стойност. Има вероятност да е и надарен с някаква магия. Нормално е поръчителят да държи да не си врем носовете където не ни е работа. Което е по-добре за нас, защото ще е по-трудно да загазим. Може да ме възприемаш като кон с капаци, но нямам никакво желание да знам какво прави този предмет, нито защо е попаднал в каналите. И да ти кажа, здравословно ще е и ти да имаш същото отношение.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » пон яну 30, 2006 9:53 am

Тримата вървяха целеустремено по мрачните, мокри и пусти улички на Ъндърлуук. Много рядко се разминаваха с други пешеходци, а стражеви патрули не се виждаха, както обикновено в този квартал. Стара шега беше, че за разлика от вампирите, които ще влязат в дома ти само с покана, стражниците в Шарн идват винаги неканени и когато никой не ги иска наоколо.

Чакам да си свършите разговора, за да преминем към следващата част от играта - когато приключите, ще "задвижа" времето до момента точно преди слизането към Падналия

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » пон яну 30, 2006 2:59 pm

Да, водата определено започваше да прониква през шинела. Остарял беше, "Веднъж да свърши ще си купя нов", милсеше си Кимон. Е, първата част не беше много лека, втората обещаваше дори и повече. По едно време се сепна, беше се замислил нещо, Сирил говореше, отне му миг за да се разбере за какво. Измърмори още докато говореше следователя "Какво сте се хванали с тези магии!", а когато свърши кимна с глава отривисто в знак на съгласие. От периферията на шапката му потече струйка. Кимон се усмихна, спря за малко и наведе глава на една страна да изтече водата. После пак продължи. Не тананикаше вече, когато следователя заговори беше спрял за да го изслуша, а после беше забравил за това, случва се понякога.
Последна промяна от blue на ср фев 01, 2006 9:34 am, променено общо 2 пъти.

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » вт яну 31, 2006 10:44 pm

- Ясно е, а? - Подхили се с крайчица на извитите си тънки устни Бронтулф след като следователят приключи с излагане на неговата позиция относно предстоящата задача. Бе видно и за двамата мъже, дори и да не забелязаха изражението му, че джуджето не споделяше същата позиция. Никак даже. неприятният му глас надигна тон, а с извъртането на главата си хвърли пръска вода настрани. - Ясно е, Драконът ог взел! Но това не ни решава проблемите, а ни струпва нови на раменете. Виж, ти не искаш да да знаеш нищо за този бръмбар и самият аз не бих ако имах някакъв избор. Макар и на теб ще да ти е ясно, че е захвърлен там, за да не бъда намерен - бих предположил, че е бил в ръцете на онези крадливи гоблински кланове, защо не придобит по поръчка, преди някой да ги е лишил от ценната играчка. - Бронтулф говореше с лекота, насочил параноичната си натура най-сетне в правилна посока. Поне раждаше колкото налудничави, толкова и възможни варианти. - После са решили да си го върнат, сигурно са щеши да успеят; в този квартал всички имат един и същ враг. Както и да е... опасявам се, че ако тези, от които е скрит скарабеят, се досетят да дирят из каналите, ще са в много по-добра позиция от нас. Ще знаят с какво си имат работа и ще имат магьосници, които с лекота ще го открият и в най-задръстената отходна яма.

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » ср фев 01, 2006 12:35 am

- Много време губиш в непотвърдени догадки. Нищо не печелим от това, само вдигаме шум и привличаме внимание. От мен толкова по въпроса. По-добре да побързаме и то малко по-тихо.

Сирил си повдигна яката на шлифера, скривайки се от дъжда, с явното намерение да последва собствения си съвет и да прекрати разговора.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » ср фев 01, 2006 10:38 am

Приключили разговора си, тримата мълчаливо продължаваха да крачат в мрака към целта си. Стигнаха без произшествия до Ратълстоун, откъдето трябваше да започнат слизането към най-долните нива на Дюра и Падналия.

Мрачна бе историята на Падналия - може би най-лошият квартал в един и без това лош град. Преди век името му все още било Божи Порти заради многото храмове, намиращи се в него по онова време. Но с годините храмовете един след друг се преместили по-нависоко, а за всички бе очевидно, че боговете, заедно със свещениците си, явно също бяха загърбили квартала щом бяха допуснали част от Стъклената Кула да се стовари върху него през 918 ГК, убивайки стотици и нанасяйки материални щети, които не бяха отстранени и до днес. В момента Падналият представляваше една голяма руина, само формално част от града, защото общината явно нямаше никакъв интерес към нея, освен ако човек не вярваше на упоритите слухове през годините, че точно в този квартал пращат неизлечимо лудите, за които няма кой да се грижи, да намерят смъртта си...

Сега е моментът евентуално ако ще се маскирате или ще провеждате разговори преди слизането надолу. Все още сте в относителната безопасност на Ратълстоун, но ви предстои слизане (по стълби) към Падналия

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » пет фев 03, 2006 10:56 pm

"Толкова ниско не съм падал май. Дано да се вдигна" помисли си Кимон, отърси глава, намачка наметката на старика. Замисли се за миг, но после се огледа за локва, взе с шепи от калната вода и се понацапа. "За всеки случай... може пък и да е прав Бронтулф.". После преправи отново лицето си. Едната му половина остана като безжизнена. Окото му остана полупритворено, бръчките прорязаха лицето, което изглеждаше измъчено, а белегът през веждата изведнъж изпъкна повече.

Огледа се, после кимна към спътниците си:

-Толкоз, по-добре няма да стане, пък и това може би беше излишно... Готови ли сте? - Кимон ги огледа, не му беше приятно това, личеше си, но беше напълно готов.

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » нед фев 05, 2006 4:18 pm

Устата на Бронтулф се отвори, за да продължи с пороя от догадки, които го бяха осенили в този момент, но незаинтересоваността на Сирил дойде изневиделица и го остави безмълвен. Джуджето хвърли един поглед към следователя и вдигна рамене, преценявайки, че в случая каквото и да каже, едва ли щеше да има значение. Поради това се върна на настоящите си проблеми, а те не бяха никак малко.

Навлизането в Падналия винаги се усещаше не само отвън, но и отвътре. Стомахът се свива на топка, дъхът става по-тежък и обвит в зловоние, ушите чуват какво ли не, а всяка сянка оживява пред погледа, напластени в едвам различимия мрак на разрухата, надвиснала над най-бедния квартал в Шарн. За Бронтулф първите стотина метра бяха едно посрещане у дома, завръщане към онази хищническа природа, благодарение на която бе оцелял четири години в това адско котило. Ако доскоро бе говорил шумно и крачките му бяха спокойни, сега бе се умълчал целият и се движеше бързо, без излишни движения. Беше сигурен, че останалите около него правеха същото. Кимна към Кимон, когато той го запита дали е положил необходимото за да се прикрие, после погледна назад към Сирил. Третият в групата определено трудно щеше да успее да се дегизира като каквото и да е било, но според Бронтулф, не бе човек който дори би го помислил. Тримата определено щяха да привлекат внимание.

- Насам. - Бронтулф кимна в дясно и насочи останалите по възможно по-широките и открити улици, затънали в дълбока рядка кал и мръсотия. Ботушите му затъваха дълбоко в нея, но той не й обърна внимание. Искаше му се бързо да стигне дотам

[sblock="До Водещия:"]Бронтулф преценява пътя и времето, необходимо да отведе групата до къщата на двете проститутки и проклетите им псета. Въпреки, че рискът да се провали в опита да ги измами е огромен, случката край купчините боклук и внезапната поява на Сирил го навежда на мисълта, че зад гърба му се крои нещо.[/sblock]

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » пон фев 06, 2006 11:10 am

Пътят от Ратълстоун до Падналия минаваше през много стъпала. Все надолу, в буквалния и преносния смисъл.

Слизането в дълбините на Шарн бе като се върнеш назад в миналото - към старите времена на кръв и лудост преди цивилизацията, към мизерията и разрухата, към проклятието на Чумавата Лейди, стотици години преди Галифар, за което все още казваха, че тегне над древния град. Бронтулф се опитваше да подбира по-открити и широки улици, но това не беше лесно, да си го кажем - беше невъзможно. Сградите клаустрофобично се притискаха една към друга, големи каменни блокове трябваше да бъдат заобикаляни, тримата трябваше да се катерят по парчета от гигантски съборени статуи на богове, да минават по паянтови дъсчени мостове над цепнатини в земята, както и през тунели в разрушените стени на някогашните храмове. Почти физически се усещаше тежестта на огромните кули на Шарн, извисяващи се на мили височина и притискащи всичко под себе си, което засилваше чувството на клаустрофобия и усещането, че тук човешкият живот не струва и пукната пара. Удобни места за засада имаше на всяка крачка.

Другите разумни същества в мрака - забързани групи окаяни клетници, смърдящи просяци увити с дрипи и парцали, топлещи се на горящи купчини боклуци, мръсни лица, надзъртащи страхливо-преценяващо зад закованите с дъски прозорци - не ги закачаха, поне засега, на влизане в квартала. В Падналия не търсиш проблеми, освен ако не желаеш да ги предизвикаш. Дотук имаха късмет и не се бяха натъкнали на някоя улична банда или по-лоша заплаха. Докога ли щеше да продължи късметът им?

Сирил и Кимон имаха проблеми да виждат в по-тъмните места, през които се налагаше да минават. Някои от групите минувачи носеха факли или по-рядко фенери, но дали ако те запалеха своя светлинка нямаше все пак да привлекат нежеланото внимание на всички неща в мрака върху себе си?[sblock="Бронтулф"]Отбивката, която Бронтулф планираше, нямаше да забави групата кой знае колко сама по себе си, защото пътят към истинския му дом и без това минаваше оттам. Той обаче ясно съзнаваше, че всички разговори и събития в разрушената сграда щяха да отнемат време (колко точно, нямаше как да знае), че не можеше да предвиди реакцията на двете курви, събудени посред нощ, и че имаше твърде малък шанс отношението на другите към него занапред да се подобри, дори и измамата му да сполучи и той да се измъкне от тях. Може би дори щяха да го лишат от неговия дял, ако за пореден път се опиташе да ги изиграе... Ако не бяха вече решили да се отърват от него щом стане безполезен за тях.[/sblock]

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » вт фев 07, 2006 1:49 am

Известно време Кимон крачеше мълчаливо, оглеждаше се, но се стараеше да не си личи, да не е натрапчиво. Накрая не издържа и прошепна на Бронтулф малко по-високо:

- Далеч ли е? Да взема да запаля лампата? Малко е тъмно, не че...

Гласа му замря и изречението остана незавършено, макар да бе ясно какво искаше да каже. Просто му се стори, че дори шептенето е подозрително, май най-добре беше да не говори. Просто да се движи и да мълчи, което изглежда не беше лесно за ветерана, сега изглеждащ като обикновен просяк. През войната бе свикнал да споделя с другарите си, беше общителен явно, поне така изглеждаше.

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » вт фев 07, 2006 11:33 am

- По-добре недей. Само ще сме като тъпа светулка в пещера с прилепи. Разчитаме на Бронти, че ни води накъдето трябва.

Сирил се процеди забележката си през зъби, след това, сякаш да е по-незабележим, се приведе леко напред и продължи да върви безмълвно.

[sblock]Мечът ми е в ножницата си на колана, под връхната ми дреха, а арбалета си държа в ръка, прикрит под шлифера, но готов да бъде изваден моментално.[/sblock]

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » вт фев 07, 2006 9:03 pm

Сигурната крачка на Бронтулф следваше трудния път сред почти непогледните сенки, които руините хвърляха над улиците като фантастични чудовища, родени в болното въображение на нищетата. Там където се налагаше да се изкачва с усилие по разхвърляните останки от каменни руини без да разчита на помощ от своите спътици. Ръцете му се покриха с кал, която избърсваше с небрежно движение в дрехите си. Улиците на Падналия изглеждаха като бойно поле; бойно поле, на което мъртъвците отдавна бяха положили тленните си кости, а плътта им бе изгнила и смесила с рядката дълбока кал. Бяха останали само чакалите и лешоядите, които се хапеха един друг в дивата наслада на болката, която единствена им напомняше, че живеят на дъното на мизерията. Именно в тази непредсказуемост Бронтулф се чувстваше едновременно най-заплашен, но и най-сигурен, изпълнен с някакво разбиране към тези, които биха инак му прерязали врата без да им мигне окото. Просто знаеше, че тук, за разлика от света навън, всеки от страховете му беше оснвателен.

- Да не си посмял. - Изсъска Бронтулф към Кимон, но бе вече закъснял. Гласът му, онзи тих и съскащ звук който излизаше от гърлото му, звучеше съвсем меко отнесен. Мислите му ли го бяха отвяли настрана, а може би бе видял нещо в сенките, кой знае? - Сирил е прав. Колкото по-малко знаят за вас тук, толкова по-добре. Драконът го взел, колкото по-малко от тукашните разпознаят мен самия, още по-добре за всички. Така че просто ме следвайте. Не сме далеч, на около двеста крачки надолу по улицата, после трябва да свием в дясно.

После Бронтулф се извърна за да продължи напред. Замисли се за кратко и докато се оглеждаше, с половин уста подметна:

- А, да, да знаете - там където живея де, държат кучета. Доста при това. Едри псета. Имайте го в предвид.

[sblock="За Водещия:"]За целия път до дома на двете проститутки, Бронтулф се оглежда внимателно във всички посоки, поддържа бърза походка и проверява най-вече за хора из Падналия, които познава, и които бига го спрели, ако го разпознаят в мрака.[/sblock]

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » вт фев 07, 2006 10:14 pm

Невероятно, но два или три пъти на устните на Кимон пробяга усмивка. Погледа му се беше съживил, на думите на детектива и джуджето отвърна с кратко кимване, измърмори "Така си и мислех". Явно забележката за кучетата не бе привлякла вниманието му. Продължи отмерения ход като се опитваше да запомни някакви ориентири, да отбележи детайли, по които да може да се върне, но в тази плетеница от руини това изглеждаше почти невъзможно. Затова пък препятствията по пътя никак не го затрудняваха, изкачваше се по порутените камъни и стени леко, като че това бе правил цял живот. Подхлъзна се само веднъж когато се загледа в някаква почти здрава сграда с изпотрошени врати и прозорци, капаците, където ги имаше, висяха разкривени, стори му се, че зърна някакъв силует. Кракът му се плъзна по калта и събори едно камъче. Кимон се усмихна сконфузен на спътниците си и продължи напред без да проговори повече.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » ср фев 08, 2006 9:47 am

Тримата продължиха пътя си, като в най-тъмните места трябваше да разчитат само на зрението на Бронтулф да забележи скритите заплахи, но за щастие нищо не се нахвърли върху тях от мрака. Трудно бе да преценят колко време мина, докато най-сетне стигнаха дома на джуджето - сигурно не беше много, но тъй като сетивата им бяха напрегнати във всеки един момент, пътуването не им се стори никак кратко.

Наоколо нямаше светлинка и засега можеха да видят само напуканата и полуразрушената каменна ограда, от която явно местните често бяха вземали тухли без да си правят труда да ги връщат. Някога тя сигурно е била висока около два метра, но сега приличаше на риуна - на отделни места някой можеше да мине през нея просто прекрачвайки, което правеше ръждясалата желязна порта доста безсмислена.

Отвътре ги посрещна яростен кучешки лай, поне на два гласа. Може би вече беше време да запалят лампата.[sblock="Бронтулф"]Бронтулф знаеше, че някой от кучетата на Корнелия и Луна се скитаха пуснати както из двора, така и в къщата. Псетата бяха обучени поне дотолкова, че да не ги нападнат без провокация, освен ако не ги сметнеха за някаква заплаха срещу стопанките си. Според него бе най-благоразумно да запалят някаква светлинка и да влязат през вратата, а не през дупките в оградата, защото иначе четириногите като нищо можеше да решат, че са среднощни обирджии, което щеше да провали целия му и без това рискован план.

Джуджето отново играеше опасна игра, но дали бе готово да си понесе последствията, когато разкрият лъжата му? Все още можеше да се откаже, но едва ли щеше да го направи...

Моля на първо време да не описваш външния вид на къщата, нито стопанките и кучетата, а само как влизате в двора. Също така помня, че имаше някакво намерение да ползваш екшън точка когато опитваш да ги измамиш, кажи ми дали не си се отказал от това.[/sblock]

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » пет фев 10, 2006 2:46 pm

Потискащо беше. Кимон не мразеше кучета, даже ги харесваше, поне не бяха подли, кучетата не можеха да лъжат. Тези очевидно не го обичаха... още. Докато си мислеше това Кимон разгледа оградата, не изглеждаше надеждна, тези кучета вероятно бяха вързани или добре обучени иначе щяха да избягат. Това разбира се не го успокои, чак сега замисли, че Бронтулф беше казал "там където живея". При всички случаи нямаше да се навре сам в устата на тези кучета. Кимон изчакваше Бронтулф да ги покани или поне да обясни, да ги дръпне настрана или да им каже нещо. "Държат кучета" кой ги държеше? Понечи да каже нещо, даже помръдна с ръка нетърпеливо, но не проговори.

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » пет фев 10, 2006 6:22 pm

Джуджето се огледа внимателно преди да приближи портите край порутеният тухлен зид, който бавно, но сигурно се бе стопявал през годините с всяко следващо взимане "назаем". Не искаше да бъде изненадат от проклетите псета, които макар и да знаеше, че рядко хапеха тези, които не проявяваха неблагоразумението да пристъпят в територията им, имаха навика да ти се хвърлят изневиделица и да ти извадят акъла. А точно тази вечер на Бронтулф никак не му се искаше да му го вадят - бе го стиснал здравата помежду зъбите си. Той отвори портата и влезе в двора, без да се изкушава да използва пролуките. Нямаше да има нужда да тропа по ничии двери, остави псетата да надигнат вой до небесата. Забеляза, че Кимон отвори уста да каже нещо, така че заговори наместо него.

- Това не ти е Ъндърлуук, приятелю. Тук не просто дават подслон под наем и ключа в ръката да влизаш и излизаш когато си поискаш по средите нощи, особено ако този, чието е мястото, държи на живота си достатъчно. Сигурността налага... редица усложнения, както ще се убедите. - Бронтулф махна с ръка. - Мисля, че ще е добре да си покажем лицата, ако искаме да ни пуснат вътре. Освен ако не искате да вляза сам, но вярвам, компанията на псетата няма да ви задоволи.

[sblock="До Водещия"]Да, използвам екшън точка.[/sblock]

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » пон фев 13, 2006 10:45 am

Трудно можеше да се види в тъмнината изражението на Кимон. Беше се понамръщил малко. Не му харесваше тая работа. Когато предлагаше да запалят лампата поне бяха на улицата, а сега си бяха на идеалното място, от къщата ги виждаха, оградата и прозорците предлагаха надеждна защита, но му хрумна друга идея:

- Виж, защо не отидеш да си вземеш нещата, ние ще те изчакаме тук, няма смисъл да разбутваме кучетата и хората дето живеят с теб. Да ги будим като мойте хазяи. Ние със Сирил ще те изчакаме.

Докато казваше това погледна към Сирил за одобрение може би.

Заключена