[Глава 2.1] Нощен Шарн (Бронтулф и Кимон)

Brave · Мнение от **Brave** » пон мар 06, 2006 11:13 am

- Кимон, - прошепна Сирил, дали няма начин да се покатерим направо горе? Може би, ако ме повдигнеш, ще мога да се покатеря по зида.

Следователят се огледа за удобно място да се покачи до някой от прозорците на втория етаж. Въпреки че проливният дъжд правеше всяка подобна авантюра дважди по-рискована, липсващите тук там тухли от зида, можеше да се ползват като удобни места за захващане на ръцете и краката.

blue · Мнение от **blue** » пон мар 06, 2006 12:01 pm

Кимон хвърли бърз поглед към стената и горния етаж, а после припряно прошепна.

- Аз ще се кача, умея да се катеря. Трябва само да ги залъжем някак. Ето ти лампата, дали да не я изгасим?

Докато казваше това подаде лампата на детектива и огледа по-внимателно горния етаж. Нямаха време, Бронтулф можеше да избяга, а и отвътре сигурно ги следяха. Не можеха да се мотаят дълго.

Brave · Мнение от **Brave** » пон мар 06, 2006 12:43 pm

- Давай, катери се. Няма да гася лампата, оня вижда съвсем ясно на тъмно. Точно обратно, ще я носоча нагоре, хем ще ти свети хем ще заслепява, ако някой гледа отгоре. - прошепна Сирил.

blue · Мнение от **blue** » пон мар 06, 2006 2:23 pm

Кимон се огледа боязливо и се отдръпна няколко крачки от вратата. После се усмихна кисело на Сирил и започна да се катери.

Blizzard · Мнение от **Blizzard** » пон мар 06, 2006 3:07 pm

Едва започнал да се катери по стената, Кимон разбра, че току-що е нарушил някое от вече споменатите неписани кучешки правила в този двор. "Човек, който влиза в двора, е гостенин, човек, който се катери по стената на къщата, е нарушител" - явно така разсъждаваха четириногите, защото в този момент няколко кучета лавнаха едновременно, а две-три от по-големите започнаха да се зъбят на Сирил, който беше останал долу.

Моля да не придвижвате действието твърде много напред и просто да опишете реакцията си в следващите няколко секунди.

blue · Мнение от **blue** » пон мар 06, 2006 3:37 pm

Кимон се сепна, замръзна и погледна въпросително към Сирил. Прошепна му бързо:

- Или се качваме и двамата или се омитаме и двамата, давай лампата и ще ти помогна да се качиш. С тези песове...

Не довърши мисълта си, ясно беше. Протегна едната си ръка да помогне на Сирил или да вземе лампата.

Brave · Мнение от **Brave** » вт мар 07, 2006 10:55 am

Сирил не отговори нищо, но бързо прибра меча си в ножницата, закачи арбалета и подаде фенера на Кимон. После подкочи за да се улови за една вдлъбнатина в стената и започна да се катери нагоре.

За катеренето, ако резултатът ми е по-малък от 15, мятам е.т.

Blizzard · Мнение от **Blizzard** » вт мар 07, 2006 4:43 pm

Инициатива:
Кимон: 19
Кучета: 12
Сирил: 5

Сирил започна да се катери по стената, но не бе достатъчно бърз. Кимон видя, че поне две от ръмжащите кучета се стрелнаха към обърнатия му гръб. Имаше само миг, за да реагира, а не беше в позиция да направи кой знае какво - с едната си ръка се държеше за стената, в другата държеше лампата...

Следващият постинг е за Кимон. Играем в "боен" режим, така че моля да ограничиш действието си до нещо от порядъка на 6 секунди.

blue · Мнение от **blue** » чет мар 09, 2006 12:50 pm

Кимон реагира инстинктивно - изруга нещо през зъби, закачи набързо лампата на колана си и със свободната си ръка се пресегне да помогне на Сирил. Почти в същия миг очите му присветнаха и ярка синкава светкавица излетя към по-близкото до детектива куче. Кимон се напрегна да издърпа Сирил колкото може по-нависоко като внимаваше да не падне той самият. Дори не погледна да види къде е попаднала странната светкавица.

Blizzard · Мнение от **Blizzard** » пет мар 10, 2006 8:25 am

Атака на Кимон: 9

Синкавата светкавица се заби в земята малко зад кучето. Няколко от четириногите се разбягаха подплашени, но двата песа, които се бяха хвърлили към Сирил, сякаш не го и забелязаха - цялото им внимание бе съсредоточено върху следователя, който им бе обърнал гръб.

Инициатива:
Кимон: 19
Кучета: 12
Сирил: 5

Атаки на кучетата: 16 и 7. 2 точки щета за Сирил

Едното куче раздра крачола на Сирил, ръфна го яко за глезена и му пусна кръв. Макар че кучето бе малко, хапеше яко и следователят имаше лошото чувство, че това не е първият път, когато то се хвърля върху човек. Двете четириноги вече бяха опасно близо до него и вероятно можеха да му попречат както да се изкатери, така и да избяга.

Поради липса на по-подходящ начин да направя картинка на бойното поле, ще надраскам нещо като схема тук. Обещавам да измисля нещо по-подходящо скоро.

Код: Избери всички

------Ки-----Вр------- - стена на къщата и врата (затворена), Кимон е на стената, над Сирил, далеч от кучетата
      Си                                  __ - това е 5 на 5 стъпки "квадратче"
    К1К2 
                                            - двор

Куче 1 е това, което е захапало следователя, куче 2 е онова, което изглежда по-голямо и страшно.

Сирил ще провокира атаки, ако започне да се катери (в който случай няма право на 5 футова стъпка). Ако тръгне да се оттегля, ще провокира атака само от Куче 2. В двора има още много кучета, но за момента те не са събрали смелост да се включат в битката, аняколко от тях са подплашени от странния магически лъч на Кимон. За въпроси - свържи се с мен, Филипе.

Brave · Мнение от **Brave** » съб мар 11, 2006 6:11 pm

Сирил се протегна за да улови ръката на Кимон. През цялото време следеше действията на кучетата, защото знаеше, че ако ако не се предпази, ще получи още неприятни рани по краката.

Взимам пълна защита (+4 АС) в стандартното действие и се катеря в действието-движение, провокирайки атаки.

Blizzard · Мнение от **Blizzard** » нед мар 12, 2006 4:26 pm

Провокирани атаки от кучетата - 5 и 12.
Зар за катерене на Сирил (и модификатор за умение) 5 + екшън точка 4 + 2 обстоятелствен бонус заради помощта на Кимон = 11 (срещу трудност 10)

Сирил избегна зъбите на кучето, което го бе ухапало и започна да се катери. Другото псе се хвърли на гърба му, но бронята го опази от зъбите този път, а следователят не се забави да тласне четириногото далеч от себе си и да продължи нагоре, улавяйки се за ръката на спътника си. Една от наглед стабилните тухли, за която се бе хванал с другата си ръка, се откърти от стената под тежеста му и той за момент сякаш видя бъдещето си - как съвсем скоро ще се свлече в ниското, сред кръвожадните четириноги. Кимон обаче някак си го удържа поне за момент и Сирил успя отчаяно да се вкопчи в една мизерно малка грапавина на стената няколко педи под мястото на откъртената тухла- подвиг, за който можеше да се закълне, че сигурно не е по силите и на майстор-катерач. Челото му лъщеше от пот, но късметът поне засега не го бе изоставил напълно - той успя да се удържи с върховете на пръстите си в грапавината, да намери опора за единия крак и в крайна сметка - да не падне. Едно разочаровано куче скочи от ниското, но захапката му не достигна задника на Сирил.[sblock="Сирил"](Забелязване) Цялата дандания не попречи на следователя да забележи още нещо - другата длан на неговия спътник бе неестествено плътно прилепнала за стената, съвсем не както ръката на катерач, но явно много стабилно. В комбинация със светкавицата, излязла само преди няколко секунди от очите на Кимон, вече бе ясно че зад непретенциозната външност на неговия спътник се крие нещо много повече...[/sblock]Широко разпространено грешно схващане е, че кучетата не могат да се катерят по стени. Четириногите в двора със сигурност можеха със засилка да издрапат по неравната тухлена повърхност чак до втория етаж и двамината неканени гости съвсем не бяха в безопасност. Кой знае защо, обаче, кучетата се задоволиха само да стоят в ниското и да лаят заплашително - шумът сигурно отдавна вече бе събудил всички наоколо и със сигурност - всички в къщата. Може би просто на псетата не им харесваше перспективата да получат от високо ритник в муцуната.

Можем да излезем от боен режим, освен ако по някаква причина нямате желание да атакувате кучетата от високо (ако имате, продължаваме по реда на инициативата). В момента все още не сте се изкатерили до втория етаж и сте някъде в горната половина на стената. В следващия постинг можете да опишете изкатерването си до горе и следващите си действия.

Brave · Мнение от **Brave** » пон мар 13, 2006 12:47 am

- Уф, благодаря ти човече, не искам да си представям тия псета как щяха да закусят с мене, ако бях паднал долу. - изсъска Сирил, прехвърляки се през една от дупките в зида на втория етаж, която някога вероятно е била прозорец. После отново извади меча си и зачака Кимон да освети с фенера.

blue · Мнение от **blue** » вт мар 14, 2006 8:27 am

Кимон се покатери след Сирил без особени трудности, кимна с кисело изражение и вдигна лампата по-високо, да освети помещението. Чак след това отвърна:

- Няма защо да ми благодариш, на косъм бяхме, но се размина, да видим после как ще си тръгнем. Дай да видя раната ти. Голяма патърдия вдигнахме обаче. Това джудже... - не довърши мисълта си. За втори път тази вечер. Никак не му се нравеше да преследва Бронтулф сред тези руини, а и да се разправя с подивели кучета на всичко отгоре. Докато оглеждаше порутените стени, търсейки някакъв знак или следа от присъствието на джуджето се обърна пак към детектива:

- Страшна хватка беше това на стената, а? За момент си помислих, че няма да успееш, едва те задържах.

Blizzard · Мнение от **Blizzard** » ср мар 15, 2006 9:09 am

Горният етаж бе същинска руина, потънала в сажди и определено необитаема. Покрив нямаше, така че голяма част от саждите се бяха превърнали в мокра черна кал, лепнеща по крачолите и ботушите. Осветявайки с лампата Кимон забеляза следа от голямшка кучешка лапа в калта под краката им, макар че куче не се виждаше наоколо. Малко по-далеч видя и друг голям отпечатък, който можеше да е оставен например от крака на джуджето, но трябваше да го разгледат отблизо, за да опитат да преценят.

Когато Кимон освети вътрешността на необитаемия втори етаж, за момент зърна някакъв полуотворен капак близо до пода, доста далеч от тях и много бледно, сякаш детско, лице надзъртащо зад процепа. Две светлосини уплашени очи се срещнаха с неговия поглед, след което капакът бързо се тръшна и се чу звук като от резе.

Сирил зърна затварящия се капак, но не и лицето, защото гледаше в друга посока в този момент.

Прецених, че няма нужда да пиша такова нещо в спойлер. Надявам се, че нямате нищо против това.

Brave · Мнение от **Brave** » чет мар 16, 2006 4:45 pm

- Виж, Кимон - нещо там мръдна! - прошепна Сирил. - Давай да проверим и да измъкнем този мърльо Бронтулф от тук. Сигурно другите вече са стигнали асансьора.

blue · Мнение от **blue** » пет мар 17, 2006 7:50 pm

Кимон замръзна като статуя, когато се затвори капака. Искаше да задържи образа в главата си достатъчно дълго, за да запомни всеки детайл. Можеше да потрябва после. След кратка пауза се приведе към Сирил и му прошепна тихо:

- Това не беше стария Бронти. Очите бяха сини.

След това се отърси от видението на капака и тихо се приближи да огледа мястото където се бе отворил. Оглеждаше внимателно земята за каквито и да е следи около капака, а после приближи лампата и до големия отпечатък.

Blizzard · Мнение от **Blizzard** » съб мар 18, 2006 8:33 am

Явно неотдавна някой се беше потрудил не само да запуши и замаже всички дупки и пукнатини към първия етаж, така че вода да не се стича към обитаемите помещения, а и да сложи този капак. Точно около него не беше влажно - запазена секция от покрива бе попречила на пепелта да се превърне в кал. Може би опитен следотърсач би открил някаква следа на земята, но не и Кимон, не и в тази тъмница, дори с помощта на фенера. Самият капак беше явно поставен като мярка за сигурност на мястото, където някога е излизала малката стълба от долния етаж.

Колкото до отпечатъка в калта - той беше явно пресен и от голямшък крак. Нито Кимон, нито Сирил можеха да се обзаложат за това, но и на двамата им се струваше вероятно той да принадлежи точно на джуджето. Ако това беше така, явно Бронтулф се бе качил на тавана, след което бе поел в посока към страничната стена на постройката.

blue · Мнение от **blue** » нед мар 19, 2006 10:43 pm

Кимон не можа да се сдържи и изпусна едно сподавено възклицание, а после продължи шепнешком:

- Ха, измъкнал се е! Малката гадина ни измами.

Докато казваше това продължи по следата до стената на къщата и от там потърси накъде може да е тръгнало джуджето. Един-два пъти хвърли поглед към капака в пода, не му се искаше да го изненадат от там.

Blizzard · Мнение от **Blizzard** » пон мар 20, 2006 10:24 am

От стената Кимон видя порутения зид към съседния двор. Ако джуджето бе слязло от втория етаж на това място, което не се виждаше от входната порта и предната част на двора, то може би бе тръгнало натам и после незнайно накъде. Нямаха шанс да го настигнат, не и в неговия квартал...

blue · Мнение от **blue** » пон мар 20, 2006 12:39 pm

Бившият войник помаха с ръка за да привлече вниманието на Сирил и му показа следата като му прошепна:

- Не вярвам да го видим повече. Измъкнал се е. Имаш ли някаква идея? Можем да се захванем с издирване, но през това време ще изпуснем бръмбара. А може и джуджето да тръгне да го търси за себе си - има картата.

Кимон беше доста раздразнен. Запъна се леко когато спомена "джуджето". После се загледа в капака на пода зад тях, явно обмисляше нещо свързано с него, хвърли въпросителен поглед към Сирил, сякаш искаше да попита нещо, но си замълча.

Brave · Мнение от **Brave** » вт мар 21, 2006 10:59 am

- Давай само да проверим, дали не е долу, все пак не можем да бъдем сигурни. После се омитаме. Мътните да го вземат тоя глупак...
Последните изречения, бяха изсъскани от Сирил, като само последната дума прозвуча по-силно и ядно.

blue · Мнение от **blue** » ср мар 22, 2006 8:32 am

Все още с фенера в ръка Кимон погледна въпросително Сирил, но после сви рамене и отиде до дупката в пода. Огледа капака, а после почука с ръка, прошепвайки към Сирил:

- По-добре оттук, не ми се слиза при онези зверове.

Blizzard · Мнение от **Blizzard** » ср мар 22, 2006 8:44 am

Потропвайки по капака, Кимон чу нов кучешки лай - този път сякаш идваше отвътре, някъде зад капака, в помещенията на първия етаж. Отново се обади и познатият женски глас - звучеше неестествено спокойно, сякаш непознатата жена не се бе притеснила от опитите на двамата непознати да нахлуят.

- Ама вие сте били много упорити, Шестицата да ви затрие дано - мислех че всички наоколо знаят, че кучетата ми не прощават на неканените гости. Ще ми кажете ли какво ви влече да опитвате да нахлуете в дома ми? Или сигурно сте от лудите, дето ги натирват тука от горе...

Говореше по-възрастна жена, нямаше как това да е младото същество, което Кимон бе зърнал да надзърта зад капака.

Brave · Мнение от **Brave** » ср мар 22, 2006 11:20 am

- Търсим един човек. Джудже всъщност. Влезе преди малко в къщата ви. - Сирил отговри сякаш не се беше оттървал на косъм от злобните кучета преди секунди. Говореше с равен приятен глас и сякаш нехаеше за абсурдността на ситуацията. - Каза че живее тук.

Blizzard · Мнение от **Blizzard** » ср мар 22, 2006 12:44 pm

- Еми излъгал ви е, значи! Нищо ново, когато говорим за Бронтуърт. - жената обърка името на джуджето - Вярно, че не е пропаднал колкото повечето окаяници наоколо, но такъв като него не търпя под покрива си за постоянно. Само каза, че иска да се отърве от вас и се измъкна през горния етаж...

Brave · Мнение от **Brave** » ср мар 22, 2006 4:43 pm

- Не знам защо, ама й вярвам на дъртата. Можем да губим време да се заяждаме с нея, ама за какво... - прошепна Сирил, после на висок глас продължи:
- Знаете ли къде живее? Ако ни покажете, няма да съжалявате.

Blizzard · Мнение от **Blizzard** » чет мар 23, 2006 3:01 pm

Интонацията на жената стана някак си по-практична:

- Да не ми предлагаш пари, градски? Интересна работа - първо опитвате да нахлуете в дома ми, а сега изведнъж... Та защо викаш, че няма да съжалявам?

blue · Мнение от **blue** » чет мар 23, 2006 4:47 pm

Кимон изгледа въпросително Сирил и прошепна:

- Какво да й предложим? Аз... нямам много.

После добави по-високо:

- Не искахме да нахлуваме в дома ви и няма да го правим. А ако ни помогнете не губите нищо, само можете да спечелите.

Каза го с мек глас, като че я молеше, макар думите да не съдържаха молба.

Blizzard · Мнение от **Blizzard** » пет мар 24, 2006 9:24 am

- Брей, не искате да нахлувате значи... Че тогава защо сте ми на покрива, а? - жената явно не очакваше отговор на този въпрос - Виж какво ще ти кажа, градски - повечето комшии тука на мое място биха насъскали псетата по вас само за да наблюдават забавата как ви гонят, а също и за да продадат оръжията и парцалите ви, ако ви докопат. И не си мислете, че на покрива сте достатъчно далеч от тях, щото не е така. Аз може да съм луда, ама няма да го правя... засега. Затова ти предлагам следната сделка - вие прибирате оръжията, държите ръцете си далеч от тях и ми давате за неудобството, да речем, едно галифарче, а пък аз ще изляза и ще си поговоря кротко с вас за новите гевезлъци на Бронтуърт. Не ви обещавам, че ще го намерите след това, ама поне ще си тръгнете оттук със здрави гащи и удоволствието от един приятен среднощен разговор, което пак си е нещо. И без номера, а?