[Глава 2.1] Нощен Шарн (Бронтулф и Кимон)

Brave · Мнение от **Brave** » пон фев 13, 2006 11:19 am

Сирил се поколеба. Идеята да се вре в някаква противна дупка, обитавана от Бронтулф, хич не го блазнеше. Лошото бе, че и стоенето в тази воняща уличка, само с Кимон, също хич не му се нравеше. Но колебанието само удължаваше престоя им в уличката, тъй че малко на посоки той взе решение.

- Бронтулф, вземи си нещата. Ако не си решил да се мотаеш с часове, няма никой да ни изяде тук. Нямам много желание да се приближавам до песовете.

Гласът на следователя бе спокоен, но всеки по-наблюдателен, би забелязал, че нервно се оглеждаше, опитвайки се да забележи евентуална опасност, преди да е твърде късно.

Blizzard · Мнение от **Blizzard** » пон фев 13, 2006 2:25 pm

[sblock="Бронтулф"]Ако двамата му спътници останеха на уличката, на Бронтулф нямаше да му бъде много лесно незабелязано да се добере до истинския си дом. Все пак бе изпълнимо - през изгорелия втори етаж и после през съседния двор. Щеше да му се наложи обаче да съблече бронята си, за да бъде безшумен, а и сега му хрумна, че няма никаква гаранция, че някое от псетата нямаше да се разлае по него в най-неподходящия момент, докато той се промъква из руините на опожарения втори етаж. При всички случаи щеше да се забави твърде много, така че трябваше да си приготви убедително обяснение, когато се завърне. Също така трябваше да измисли обяснение и за стопанките... Бронтулф отново усети опасността да започне да се оплита в собствените си лъжи.[/sblock]

RaynerApe · Мнение от **RaynerApe** » пон фев 13, 2006 11:56 pm

[sblock="За Водещия:"]В плътния мрак, който лампата на Кимон все още не бе разкъсал, може би боейки се подобно своя приносител да озари опасностите, които тъмнината прилежно криеше, Бронтулф се усмихна леко. Но това бе хладна усмивка защото знаеше добре, че ако заплашителния лай на песовете му бяха спечелили по неволя доверието на двамата спътника, тепърва трябваше да отговори на очакванията им. А това не бе толкова лесно, колкото си мислеше - трябваше да премине през двора и да влезе в сградата, а без да привлече вниманието на двете проститутки бе невъзможно. Или беше? Премина му наум, че ризницата, която носеше, можеше да го издаде, но само мисълта да я остави в ръцете на някой друг бе кощунствена за джуджето и той я отхвърли веднага, без да претегли предимствата й. Оставаше му единствено да разчита на проклетия си късмет, който до този момент се бе доказал като несигурен помощник. Но не му пречеше да я свали.[/sblock]

- Да, така ще е. Добре ще да е ако не вдигам никакъв шум, иначе ще се наложи да обяснявам твърде много. Далеч повече отколкото ти, Кимон, щеше да загазиш ако твоята къщовница бе заварила едно смрадливо джудже да ти виси на стълбите. - Бронтулф се изхили грубо. - Изчакайте малко.

Въпреки силният дъжд, който продължаваше упорито да се стеле над тримата, Бронтулф започна да се съблича. Закачи дебелата си, разпокъсана униформа за една от издадените тухли от зида и след това започна да разкопчава и сваля ризницата от тялото си. Под самата ризница тялото му бе покрито с още няколко ката дебели вълнени дрехи, пропити от влагата и напластени от мръсотия, но под лявото му рамо една голяма дупка разкриваше голата плът под нея; мракът обаче я скриваше добре. Ако някой от другите се опиташе да му помогне, сигурно щеше да се дръпне нервно встрани; сам можеше да се справи с това.

Blizzard · Мнение от **Blizzard** » вт фев 14, 2006 9:32 am

[sblock="Бронтулф"]Да влезе в къщата незабелязано бе невъзможно - кучетата, някои от които живееха в двора, а други - вътре в самата къща, бяха тренирани да пазят точно за такива нощни натрапници, така че не бе никак добра идея да се опитва да се промъкне покрай тях - по-добре бе да влезе и да потропа на вратата, все едно, че го очакват. Можеше обаче да рискува с плана си с промъкването през горния етаж, стига да получеше позволението на стопанките за това. Събличането на бронята щеше да му отнеме около минута, имаше време да претегли всички възможности и опасности отново.[/sblock]

blue · Мнение от **blue** » ср фев 15, 2006 10:16 am

Кимон гледаше джуджето с онзи поглед, с който се гледа току що загубил ума си от скръб човек. Накрая поклати леко глава и попита:

- Не искам да ти се бъркам, но у вас не ти ли дават да влизаш с дрехи? Не мислиш ли, че трябва да промениш нещо у хазяите си или това е традиция древна като рода ти?

По лицето му нямаше и следа от усмивка. Кимон съвсем не се подиграваше, питаше явно сериозно. После без да изчака отговор или реакция добави сякаш да уточни нещо:

- Вали.

Brave · Мнение от **Brave** » ср фев 15, 2006 10:20 am

- Кимон, остави го да прави каквото е нужно, нека не губи време да ни обяснява. По-добре си избери посока и гледай натам за доброжелатели, желаещи да ни освободят от излишния товар на живота в Шарн.

blue · Мнение от **blue** » чет фев 16, 2006 10:31 am

Кимон само сви рамене. Явно всеки беше със своите си странности. Огледа доколкото можеше порутения зид и къщата зад него. Въздъхна леко и се раздвижи. Започна да се разхожда бавно напред назад. Изглеждаше точно като войник на караул, само да не беше парцаливата наметка, гърбицата и лекото куцане. Следеше внимателно всичко, макар да си даваше вид, че е напълно безразличен. Отиде до ръба на оградата, погледна от другата страна, а после се върна пак до Сирил.

Blizzard · Мнение от **Blizzard** » пет фев 17, 2006 9:47 am

[sblock="Кимон"]Кимон не видя кой знае какво зад стената, освен движение на някаква сянка, може би едно от лаещите кучета. Намираше се в тъмно място на тъмен квартал и без светлина имаше проблем да види ясно каквото и да е, дори от неговата страна на уличката. Хрумна му, че когато Бронтулф си тръгне, ще останат съвсем "без очи" в мрака.[/sblock]

RaynerApe · Мнение от **RaynerApe** » съб фев 18, 2006 12:22 am

След като свали от гърба си ризницата, Бронтулф използва работната си униформа за да я завие в нея. Явно се опитваше да прикрие по този начин не особено тихия звук, който тя издаваше дори и когато бе притисната и от двете страни от груб плат. Сетне се извърна в страни, за да се увери, че спътниците му нямат какво да добавят освен кратките въпроси на Кимон, на които сметна, че си струва да отговори:

- Повярвай ми, това са най-милите и сърцати хорица, които ще намериш в този квартал. Просто гледат на сигурността като на нещо, пред което удобството за наемателя няма особено значение. Ако и ти живееше тук, щеше да оцениш това. Ще се върна до няколко минути - дотогава, не привличайте излишно внимание.

Бронтулф сграбчи увитата с парцаливата униформа ризница и влезе в двора - през портата, ако все пак бе отключена, или покрай нея, ако се окажеше заключена. Движеше се внимателно, оглеждайки се за кучета. В тъмното мръсното джудже се озъби. Мражеше тези песове не по-малко отколкото те него.

[sblock="За Водещия:"]Беше сигурен, че няколко минути кучешки лай бяха вече разбудили двете проститутки, но се надяваше, че докато стигне до сградата, двете нямаше да проявят неблагоразумието да се покажат. Това би объркало донякъде плановете му. [/sblock]

blue · Мнение от **blue** » нед фев 19, 2006 4:02 pm

Кимон сви рамене. Наистина всеки си беше със странностите. Опита се да проследи с поглед джуджето до къщата, но му беше ясно, че няма да види нищо. Дъждът барабанеше по периферията на шапката. Известно време остана така загледан в мрака след изчезналото джудже. После промълви тихо:

- Не ми харесва това. Никак.

После млъкна и поднови разходката си, стъпваше тихо, но като че беше излишна предпазливост, дъждът заглушаваше стъпките му, тъмнината и фактът, че се намираше на непознато място обаче просто не му оставяха избор. Отиде до ръба на оградата и погледна отново, после разгледа улицата, до колкото виждаше, ослуша се и се върна бавно до Сирил. Бе подновил караула явно.

Blizzard · Мнение от **Blizzard** » нед фев 19, 2006 4:21 pm

[sblock="Бронтулф"]Няколко кучета се разхождаха свободно из двора, но Бронтулф знаеше, че те не са заплаха, не и ако не направи нещо, с което да застраши стопанките им. Едно-две от тях му се озъбиха в мраха, друго плахо опита да размаха опашка, след което я подви и се отдалечи, защото явно най-сетне позна среднощния гостенин, а лаят продължи. Бронтулф стигна до вратата. Той знаеше, че вътре също има поне две големи псета, така че бе по-добре да изчака някоя от стопанките да слезе, преди да се вмъкне вътре. Вече виждаше светлината на лампа през един от закованите с дъски прозорци - нямаше да се налага да чака дълго. Дъждът и кучешкият лай този път щяха да са негови съюзници, защото пречеха на Сирил и Кимон да чуят ясно какво става в двора.

Ползвам екшън-точката за това колко убедителен си бил в цялостното си поведение. В нормални обстоятелства нямаше да хвърлям зар за това, но този път имат причина да те подозират заради цялостното поведение на Бронти и заради това, че са те хващали в лъжа съвсем скоро.[/sblock]Джуджето влезе в двора. Кучешкият лай не утихна. Сирил и Кимон останаха сами в тъмното и под дъжда, като не виждаха ясно почти нищо около себе си.[sblock="Кимон"](Проницателност) Подозренията не оставиха Кимон на мира. Имаше нещо съмнително в поведението на джуджето - така му се струваше. Вярно, след предишните лъжи на Бронтулф и останалите интриги тази нощ може би просто бе станал твърде подозрителен, но вътрешният глас му казваше, че Бронтулф отново ги мами по един или друг начин.
Пиши в спойлери, ако ще реагираш по някакъв начин.[/sblock]

Brave · Мнение от **Brave** » нед фев 19, 2006 10:57 pm

[sblock="Кимон"]- Кимон, лошо стана, че джуджето ме видя там в уличката... Както и да е, дано не прави глупости. Тъй или иначе тук сме на неговата милост. Ако се наложи, не се бави да се биеш - тук нямаме никакъв шанс срещу повече от един - двама. По-добре се опитай да се измъкнеш - ако не знаеш накъде да бягаш, следвай ме.[/sblock]

blue · Мнение от **blue** » пон фев 20, 2006 11:11 pm

Кимон крачеше привидно спокойно, но след думите на Сирил не се сдържа и заговори бързо и тихо.

[sblock="Сирил"]
- Не, това е ясно, не смятам и да опитвам. Трябва да се измъкнем, ясно е. Повече ме притеснява Бронти. Измислил е нещо, сигурен съм. Не знам обаче какво. Ако се опита да избяга не можем да го спрем, ако ни подготви засада - също. Никак не ми се нрави това, искам да го проследим, но до колкото знам той вижда доста по-добре от мен на тъмно. Ще обиколя къщата за всеки случай, ако има как да вляза без кучетата да ме видят ще опитам. - Кимон предвиди реакцията на детектива и избърза - не, не смятам да си оставя кожата тук, но не искам да я рискувам по-късно.
[/sblock][sblock="Водещ"]
Кимон се отдалечи бързо след последните думи, огледа околните постройки искаше да открие начин без да рискува много да види къщата. Някое високо място или начин скришом да огледа къщата отвсякъде. Страхуваше се, че Бронтулф може да извика някой на помощ и да им подготви засада. Искаше да види дали няма да даде сигнал отнякъде или да се опита да избяга през някой прозорец. Ако имаше подходящо място наоколо би се качил нависоко за да огледа. Съзнаваше обаче, че шансът да види бягството бе малък. Затова пък ако Бронтулф се опиташе да даде сигнал на някой щеше да го види. Интересуваше го и къде са кучетата. Опита се да обиколи цялата къща.[/sblock]

RaynerApe · Мнение от **RaynerApe** » вт фев 21, 2006 1:32 am

Бронтулф не направи нищо, с което да си заслужи подозрението или агресията на псетата, които се разхождаха свободно из двора. Движеше се бавно, но с постоянна крачка, без да се оглежда, но с широко отворени очи, търсещи и най-малкото движение около него, без да излъчва нито за миг страх който кучетата биха надушили лесно. Спря се пред входа на къщата и като че ли се спря за известно време. Изчака да дочуе движение от вътрешната страна наместо да почука. Това само по себе си само би раздразнило допълнително псетата.

[sblock="За Водещия:"]Джуджето остава в тази част на входа от която лесно можеше да бъде видян - така нямаше да породи ненужно подозрение за двете проститутки. Не се притесняваше толкова от това, което щеше да го посрещне отвътре, колкото подозрението което остави зад себе си. [/sblock]

Бронтулф се извърна за миг, поддавайки се на изкушението да хвърли един поглед назад към Кимон и Сирил.

Brave · Мнение от **Brave** » вт фев 21, 2006 4:14 pm

[sblock="Кимон"] - Кучета, човече, кучета! Как ще се промъкнеш покрай тях? По-добре стой тук. - изсъска Сирил на Кимон.[/sblock]

Blizzard · Мнение от **Blizzard** » ср фев 22, 2006 5:41 am

[sblock="Кимон"]Около Кимон бе много тъмно и без светлина той едва ли щеше да види кой знае какво. През дупките в оградата можеше да различи силуета на Бронтулф, както и тъмните четирикраки фигури на поне две кучета в двора. Тъкмо се чудеше дали да опита с обиколката на къщата след думите на Сирил, вратата на самата къща се отвори малко и светлина отвътре освети джуджето в двора. Зад процепа се виждаше глава, може би на жена, макар че не можеше да бъде сигурен от това разстояние. Дъждът му пречеше да долови разговора, А светлината отвътре бе недостатъчна, за да огледа къщата и двора.[/sblock][sblock="Бронтулф"]Когато хвърли поглед през рамо джуджето зърна само любопитната физиономия на Кимон, която надничаше през една от дупките в оградата. Едва ли той виждаше нещо в тази тъмница с човешките си очи.

Вратата на къщата се отвори на около една педя и го освети фенер. Бронтулф чак сега забеляза, че имаше верига, която пречеше вратата да се отвори по-широко - или я бе пропуснал преди, или, по-вероятно - бе сложена скоро. Вътре можеше да види физиономията на по-възрастната от двете жени - Корнелия, която макар и да изглеждаше приемливо по дневно време и с грим, в този нощен час хич не бе представителна и изразяваше единствено учудване от късното посещение. Не беше обаче уплашена - явно се чувстваше сигурна в дома си, заобиколена от обучените кучета, поне толкова сигурна, колкото можеше да бъде някой в Падналия. Тя заговори тихо:

- Какво, в името на петте народа, правиш тука по това време... - тя се замисли за момент и после сбърка името му - Бронтуърт?

Джуджето знаеше, че трябва много да внимава какво ще каже, защото можеше да го изпъдят ако не подбере правилните приказки. Двете жени не му бяха длъжници и макар че се отнасяха към него с търпимост, бе почти сигурен, че няма да е лесно да ги убеди да му правят услуги.[/sblock]

blue · Мнение от **blue** » пет фев 24, 2006 9:18 am

Кимон направи две-три крачки, после се спря за малко загледан в мрака. Постоя така за миг и се обърна към Сирил. Прошепна му нещо, а после отново закрачи като часовой на пост.

[sblock="Сирил"]- Знам за тях, нямам намерение да им се навирам. Но не мога да стоя така. Ще обикалям наоколо.[/sblock]
[sblock="Водещ"]Кимон се замисли. Знаеше, че няма голям шанс, искаше да се довери на Бронтулф, но не можеше. Може би ако се разхождаше от ъгъл до ъгъл щеше да види нещо. При всички случаи се надяваше да зърне поне светлината от някой прозорец когато джуджето влезеше, макар никак да не беше сигурно, че Бронти използва лампа изобщо. Когато стигна до ъгъла на оградата огледа улицата и потърси съседната къща. Огледа оградата й, а после се върна пак към Сирил.[/sblock]

Blizzard · Мнение от **Blizzard** » съб фев 25, 2006 12:27 am

Джуджето проведе кратък разговор на тих глас пред вратата, след което потъна някъде в къщата. Кимон продължи да се оглежда, но на тази светлина не можеше да разкрие кой знае какви детайли - като че ли бе обитаем само първия етаж, зад единия прозорец мъждукаше слаба светлинка. Макар че не можеше да бъде сигурен, без да освети, му се струваше, че вторият е разрушен или пък изгорял в миналото. Съседен двор имаше от дясната страна, гледано от улицата. Домът там изглеждаше още по жалко и разнебитено - същинска руина, вероятно бе изоставен или го населяваха някакви отрепки, макар че последното определение можеше да се ползва едва ли не за всекиго в Падналия. Той също тънеше в тъмнина. Ако Кимон имаше намерение да направи сериозен оглед, щеше да му се наложи да запали фенера. Така не можеше да разчита нито на зрението си, нито на слуха, заради шума от капчуците мръсна вода, изливащи се отгоре.

Blizzard · Мнение от **Blizzard** » нед фев 26, 2006 10:20 am

[sblock="Сирил"](Забелязване) Не бяха изминали и пет минути откакто джуджето влезе в къщата, когато на Сирил му се стори, че забелязва някакво раздвижване из сенките около разрушения втори етаж. Без светлина обаче нямаше как да различи детайли, нито да е сигурен дали очите му не го заблуждават.[/sblock]

Brave · Мнение от **Brave** » пон фев 27, 2006 4:12 am

[sblock]Сирил се придвижи няколко крачи встрани от предишната си позиция, за да се опита да се увери в видяното. Оскъдната светлина идваща от облачното небе, нямаше как да му помогне тук, в основите на огромните кули на Шарн и по-скоро разчиташе на бледите отблясъци в подгизналите от дъжда предмети от градските фенери, разположени на по-горните нива. Положението хич не му харесваше и някак единствено леко прегърбения силует на Кимон му даваше някакви шансове да се измъкне оттук жив и здрав. Лошо бе, че носеше всичките си парици, които бе изкарал от предишния клиент. А настоящият случай взе да става твърде неприятен и мокър. Беше почти на границата да си тръгне. В този час можеше да се радва на уюта на прилично чистите чаршафи в квартирата си и на приятната компания на някоя бутилчица ръжено. Поне да можеше да запали... [/sblock]

Blizzard · Мнение от **Blizzard** » пон фев 27, 2006 9:16 am

[sblock="Сирил"]Сирил не успя да види нищо повече. Не че беше лесна да видиш нещо в тази тъмница. Може би въображението и нервите му бяха изиграли лоша шега. Може би не...[/sblock]Вече бяха изминали около пет минути от влизането на Бронтулф в къщата. Засега джуджето никакво го нямаше...

blue · Мнение от **blue** » пон фев 27, 2006 10:40 pm

Кимон крачеше все по-нервно и по-нервно. Един път точно когато минаваше покрай Сирил не си сдържа добре нервите, лицето му се изкриви в странна гримаса, после сякаш щеше да каже нещо, но си замълча. Продължи обиколката на предната част от оградата. След време това крачене му омръзна. Отиде решително при Сирил и му прошепна нещо.
[sblock="Сирил"]- Усещах го, знаех че ще направи нещо. Само дето не смея да вляза вътре, не знам откъде се е измъкнал, но в този квартал и тази къща (той посочи с палец през гърба си към мрачната руина на оградата) за него не е трудно. Какво се разбра с аундереца? Успяхте ли да направите изобщо нещо?
[/sblock]

Brave · Мнение от **Brave** » вт фев 28, 2006 12:04 pm

- Асансьора, за който говорихме в "Сокола", но по-горното ниво. Там се разбрахме да се видим. - прошепна едва чуто Сирил. - Ако и ти смяташ, че малкия гад се е изпарил, мисля, че и ние скоротечно трябва да хващаме края. Тука е много нездравословно място за двама изискани джентълмени като нас. Разбира се, можем да се направим на тъпата кавалерия и да влезем, за да извадим тази трътка от там, макар че преди няколко секунди ми се стори, че ей там горе нещо мина.

Спирам със споилер таговете, защото ми се струват излишни, когато Чапи вече не играе.

blue · Мнение от **blue** » вт фев 28, 2006 3:01 pm

- Къде там горе? - Кимон се заоглежда напрегнато, но беше ужасно тъмно, а и не беше сигурен къде точно да гледа. - Не ми се ще да го оставя така, в него е и скицата на тръбите. Гадината ще ни прекара здраво ако го оставим. Знаех си, че не можем да му вярваме. Мисля, че кучетата няма да ме пипнат ако мина сам по централната алея. Може и да лаят, но няма да ми се хвърлят. Ако не правя резки движения... - Войникът замълча за момент и огледа колебливо потъналия в мрак двор. Как можа да се забърка в това!? Нямаше избор обаче. - Ще отида да поразузная. Къде казваш е мръднало нещо?

Brave · Мнение от **Brave** » вт фев 28, 2006 3:05 pm

- А, не, още едно тъпо разделяне за тази нощ нямам желание да виждам. Влизай пред мен, щом си толкова смел, аз ще се опитам да ти пазя гърба в този мрак. Дано го намерим този келеш. Този път няма да се оттърве от боя, обаче. Давай, да не губим време. - прошепна Сирил.

blue · Мнение от **blue** » чет мар 02, 2006 2:00 pm

Кимон се намръщи и след кратко колебание извади лампата, провери маслото, нагласи фитила и погледна към детектива:

- Няма как - трябва да я светна. Нищо не се вижда, нямам представа дори пътеката къде е.

След това направи няколко крачки, за да мине през оградата и запали лампата. Огнивото присветна леко и освети лицето му. Фитилът се беше запалил и постепенно разля светлината около Кимон. Огледа се и потърси алея или пътека и се отправи към къщата решително.

Brave · Мнение от **Brave** » чет мар 02, 2006 2:48 pm

Сирил безмълвно последва Кимон. Стисна премести араблета в лявата си ръка и внимателно измъкна късия меч от ножницата му с дясната.

Blizzard · Мнение от **Blizzard** » пет мар 03, 2006 9:51 am

Кучетата бяха доста и се разхождаха свободно из целия двор - най-обикновени помияри, но изглеждаха гледани и, странно за Падналия, добре хранени. Едно дребно куче с отхапано ухо помаха с опашка на непознатите пришълци и подуши крачола на Кимон (който все още се преструваше на просяк), две-три по-големи и наглед опасни псета ги огледаха преценяващо, но засега не изглеждаха агресивни, една женска с малки кученца им се озъби - да не се приближават близо до нея, а някаква мелез с къси крака и дълго тяло упорито лаеше, вдигнал муцуна нагоре, прекъсвайки нощния концерт само за да се почеше. Явно досега не бяха нарушили някое от неписаните кучешки правила в този двор или пък четириногите бяха научени да пропускат посетители.

Самата къща бе същинска руина вероятно строена миналия век - самостоятелна постройка, не част от някоя голяма кула. Вторият етаж бе горял и очевидно изглеждаше необитаем. Зад един прозорец на първия етаж мъждукаше светлинка, а макар че сградата бе изключително занемарена, поне вратата изглеждаше масивна. За всеки бе ясно обаче, че най-добрата защита на дома бяха четириногите в двора, един от които продължаваше да лае към горните етажи на Шарн.

blue · Мнение от **blue** » нед мар 05, 2006 11:54 am

Кимон се огледа, погледна към Сирил въпросително и огледа горния етаж, да потърси сянката, за която бе споменал детектива. После се поколеба за миг и почука на вратата.

Blizzard · Мнение от **Blizzard** » пон мар 06, 2006 10:52 am

Разрушеният втори етаж бе жалка гледка. Изглеждаше необитаем, но бе възможно някой да се крие там - просто нямаше как да го огледат добре от ниското, дори с помощта на лампата.

На почукването на Кимон отговори доста ядосан женски глас, някъде от дълбините на къщата:

- Махайте се, че ще насъскам кучетата да ви съдерат задниците, Скъперникът да ви отнесе, дано!

Явно тук не бяха дружелюбни към непознати.