[Глава 2.1] Нощен Шарн (Бронтулф и Кимон)

Архив - Форумни Игри
Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

[Глава 2.1] Нощен Шарн (Бронтулф и Кимон)

Мнение от Blizzard » ср яну 04, 2006 3:31 pm

"Не се боя от тъмнината, страх ме е от онова, които не виждам в нея"
Цитат, приписван на изобретателя на студения пламък


20-ти Драваго 998 ГК
Нощта


Много бяха луните в нощното небе на Еберон, но светлината им не достигаше до улиците на Ъндърлуук. Дори през деня тук бе сумрачно - плетеницата от кули и мостове спираше повечето слънчеви лъчи и превръщаше естествената светлина в още една привилегия, достъпна само за заможните и влиятелни граждани, населяващи високите етажи. На града и на обществото...

В нощи като тази светлината идваше от прозорците на домовете, както и от магията на рядко срещаните вечно светещи улични фенери - древното елфическо чудо, наречено "студен пламък", отдавна превърнато в човешка промишленост от практичните барони на династията Канит. Когато валеше, някои от лампите загасваха или примигваха за учудване на магоделците, които ги бяха направили преди години без да очакват подобни дефекти... Тази изкуствена и измъчена светлина бе достатъчна на пешеходците, за да виждат къде стъпват и да не се пребият по случайност, но пък бе недостатъчна, за да им даде безопасност и сигурност, че никой не ги наблюдава от сенките.

А в Шарн валеше често. Както на открито, така и на закрито - кухата вътрешност на най-грамаданските кули бе достатъчно просторна, че в горните им части да се образуват облаци, които, заедно с кондензиращата вода по тавана и стените, да мокрят пешеходците в ниското със съвсем правдоподобен шарнски дъжд. Поетите казваха, че това са сълзите на ангелите от Сирания, ридаещи заради падението на смъртните. Просяците казваха, че е по-добре да си сух и здрав, отколкото мокър и болен. Джош казваше, че в Сокола никога не вали, а най-хубавите течности сгряват, вместо да мокрят. Може би всички те бяха прави... може би всички грешаха. Всеки жител на Шарн имаше свой собствен начин да се справя с дъжда и хората отдавна бяха приели ангелските сълзи в ежедневието си, заедно с другите пороци и дребни неудобства на големия град. Дори често им се радваха, защото когато не валеше, обикновено бе твърде задушно.

Групата се бе разделила и Кимон и Бронтулф бяха останали сами под дъжда, недалеч от "Брелския Сокол". Тяхната задача бе да слязат до мизерните улички на Падналия, за да вземат екипировката на джуджето, а след час да са на уреченото място за среща до лифта в Щуротията. Времето щеше да им бъде достатъчно, ако не изникнеха непредвидени забавяния, но от друга страна, при слизане в долните нива, непредвидените забавяния бяха нещо, което предвидливите хора предвиждаха... А и дали двамата можеха да разчитат един на друг? Със сигурност не, защото наивните не оцеляваха дълго в този град...

Оставям ви, ако смятате да си говорите нещо през следващите пет минути, но моля да не придвижвате времето твърде много напред.
Последна промяна от Blizzard на пет яну 06, 2006 5:14 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » чет яну 05, 2006 11:03 am

Кимон се огледа, сви рамене и повдигна яката на шинела си. Мрачно беше, но пък това си е съвсем нормално, чудесна вечер за скитане из Падналия. Пое си дълбоко дъх и рече:

- Е приятелю да вървим, че ще станем вир вода.

Из ръцете си въртеше наметката на старика, парцалите бе раздал на изхода на Сокола на останалите, своите бе прибрал в една малка торбичка. Сега се чудеше дали да се наметне или да изчака, но явно реши че е още рано да се приготвя защото накрая просто тръгна полека, а наметката си остана в ръката му.

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » пет яну 06, 2006 1:45 pm

Бронтулф последва останалите навън, където задухата на Брелския сокол, примесена с тютюнев дим и аромат на разлято вино, отстъпи на топлия и просмукан от влага нощен въздух на Шарн. Преди да прекрачи прага кръчмата хвърли един последен поглед към кръчмата зад гърба си, а щом направи следващата стъпка - и наоколо изхода. Дори не потрепна, когато дъждовните капки забарабаниха отчеливо върху голата му глава, ръбатия му череп лъсна и вода се застича надолу по набръчканото му чело, закапа от върха на едрия му, прав нос и си проправи път под дебелите му дрехи. Както всички останали и той бе привикнал на Шарнския климат, но начинът, по който приемаше, бе сякаш това бе едничката възможност за джуджето да отмие мръсотията, наслоена от трудния живот. Отвън и отвътре.

Джуджето хвърли един поглед на не по-малко мокрия Кимон и му отвърна с едно тихо "давай на вървим", макар и приятелското отношение на младежа да бе посрещнато от онзи несигурен и мрачен поглед, който бе обзел джуджето след дребната препирня в кръчмата. Явно някои рани зарастваха бавно, или имаше друга причина. Направи няколко крачки, но после се обърна към останалите зад него, Гавлин и Сирил, както и стареца, който ги бе сбрал, изгледа ги мълчаливо, зачеса се по мокрото теме и се извърна напред и последва Кимон по уличките водещи на юг, към Долна Дюра. Вървеше спокойно и със сигурна крачка, без да промълви и дума, но очите му бяха присвити, а погледът бързо зашари навсякъде - от примигващите сенки играещи своя лудешки нощен танц по паважите на Ъндърлуук до тесните улички, потънали в дълбок нощен сън.

[sblock="За Водещия:"](Зрение) На излизане от кръчмата, Бронтулф хвърля поглед назад към кръчмата. Дали някой или нещо издава интерес към излизащите спътници?

(Зрение/Слушане) Отвън кръчмата Бронтулф хвърля поглед назад към Гавлин, Сирил и Сами след като прави няколко крачки след Кимон. Опитва се да подочуе нещо (разстояние около 50-60 фута) което биха си казвали на глас, който не е предназначен единствено и само за ушите на тримата.

(Зрение/Слушане) Докато заедно с Кимон се насочва по улиците, водещи към Падналия, мисълта на Бронтулф се изпразва от опасенията, които доскоро го бяха завладяли и граничеха да го отвлекат твърде надалеч от реалността. Навън той бе присвил поглед, слухтейки за най-малкия признак, че са преследвани, че някъде там в сенките има някой, който по една или друга причина би представлявал опасност - навик, придобит из Падналия.

(Познание-Шарн) Кои улички трябва да последва Бронтулф, за да стигне по най-безопасен начин от Ъндърлуук до Падналия. Щеше ли да премине по такива, които се охраняват от стражи, имал ли е преди проблеми преди този маршрут или някой от тях, който да го разпознае по каквато и да е причина? Можеше ли да предполага някаква опасност по пътя дотам?[/sblock]

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » пет яну 06, 2006 2:13 pm

Двамата самотни пешеходци поеха най-общо на юг, макар че бе трудно да се каже точната посока, в която вървяха, заради сложните триизмерни плетеници на Шарнските улици. Нямаше причина отсега да слизат в Долна Дюра и да поемат излишни рискове, по-добре бе поне тази част от пътуването им да мине в относителна безопасност - макар и Средна Дюра да не бе твърде гостоприемна, все пак понякога минаваха стражеви патрули, уличните сбивания не бяха ежедневие и една кратка разходка в дъждовната нощ едва ли щеше да доведе до неочаквани проблеми. За да стигнат навреме на срещата до платформата в Щуротията трябваше да се придвижват чевръсто и да се надяват, че нищо няма да ги забави. Във всеки случай, дори пешеходните пътувания в Шарн често се оказваха непредвидими и оставаше възможността да подранят или закъснеят.[sblock="Кимон"]Очевидно бе, че джуджето постоянно се оглеждаше през рамо, ослушваше се и изобщо изглеждаше като на тръни. Все пак може би това можеше да се очаква от някой, израстнал сред мизерията на Падналия.[/sblock][sblock="Бронтулф"]Бронтулф не забеляза никой от Сокола специално да става за да ги проследи или да ги наблюдава втренчено, макар че повечето от клиентите ги изпроводиха с поглед до вратата. Групата на Сами бързо се отдалечи и дъждът заглуши думите им. През първите няколко минути на разходката джуджето не забеляза и не дочу преследвач или нещо необичайно, макар че сенките извън границата на която виждаше в тъмното (20-тина метра) го притесняваха и на моменти създаваха измамното усещане за фигури или чудовища, които го дебнат от мрака. Маршрутът, по който вървяха, бе според него удобен и безопасен начин за слизане в Падналия, а явно и според Кимон - не можеше лесно да се каже кой от двамата води и определя пътя, по който минаваха. [/sblock]

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » пет яну 06, 2006 2:18 pm

Кимон вървя известно време мълчаливо с джуджето, свил се в яката на шинела, макар че надали му беше наистина студено, пък и широкополата шапка пазеше добре от дъждеца. Поне не му влизаше във врата, особено неприятно усещане за него. Спря за малко да намести арбалета на рамото си, пъхна торбичката в шинела да не се мокри и се огледа, после пак продължи. Известно време вървя мълчаливо, но след може би минута заговори:

- Е, по-спокоен ли си вече? Да ти кажа честно всичко тръгна накриво, но сега вън от Сокола ми се струва, че малко преиграхме. Да започнем отначало, а? Ти откъде си? В Шарн ли си роден? Аз не, от няколко години съм тук. Бил ли си на фронта?

Кимон бъбреше непринудено, прохладата на дъжда или нощта го бяха успокоили вероятно или наистина когато задачата бе в ход му бе олекнало. Трудно можеше да се прецени, лицето му си остана приветливо, леко усмихнато и спокойно през цялото време. Крачеше спокойно и уверено, с плавна походка и без излишни движения.

[sblock="За Водещия"]През цялото време Кимон се оглежда и се старае да запази ориентация за мястото си, следи откъде минават, ослушва се и дали не го следват, а ако има удобно за засада място е нащрек и забавя ход за да огледа или ако е възможно свива в странична улица, избира доколкото е възможно по-широки места.[/sblock]

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » пет яну 06, 2006 11:23 pm

Дали Бронтулф слушаше думите на Кимон бе трудно да се прецени, доколкото точно в този момент джуджето се бе извърнало главата леко встрани и ако някой се вгледаше отблизо лесно щеше да забележи, че малките присвити и черни като изстинали въгленчета очи на джуджето, скрити под подгизналите тежки вежди, по които се стичаха обилни вади, всъщност повече следяха сенките встрани отколкото осветения път напред напред. Излъчваше една затаена, инстинктивна напрегнатост, която бе заострена като бръснач. Въпреки това нито за момент не ускори крачката; нито за момент не забави ход. Веригите около врата му едва доловимо подръкваха. Под светлината на примигващите лампи всяка трапчинка по лицето му хвърляше своята сянка. За няколко минути опитът на Кимон да завърже разговор вися във въздуха под дъжда, а след това джуджето проговори, в приглушен хрипот достатъчен да бъде чут от мъжа до него, но не и по-надалеч.

- Как те откри стареца?

Без да очаква отговор гологлавото джудже продължи да се оглежда и следва пътя, водещ към Падналия.

[sblock="За Водещия:"](Наблюдение) Бронтулф продължава да се оглежда наоколо, най-вече следящ дали някой сянката на някой страж няма да изникне по пътя към Долна Дюра. Колкото и малък шанс да има за това, колкото и безпочвени да са неговите опасения - или не, в зависимост от миналото му - той ги има.

(Разум) Бронтулф започна да оформя плана в главата си, как да се измъкне от своя спътник за времето достатъчно да стигне до своя дом без да бъде проследен. Опитва се да си припомни някои от малцината, които го познават добре из Падналия и не са го заплашили вече, че ако се мерне пред дома им ще му пуснат кръвчица. При това близо до скривалището, което наричаше свой дом. Може би някоя жена, проститутка, някоя разгонека кучка, а Кимон бе млад, младата кръв кипи дори посред зима... това би минало винаги. Следвайки тази нишка от мисли, Бронтулф продължава да крачи напред към потъналия мрак квартал.[/sblock]

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » съб яну 07, 2006 10:18 pm

- Мен ли? В Сокола. Даже мисля и Гавлин беше там, не съм сигурен, а теб? В каналите разбрах... Ти познаваше ли го? Сами де. Или те намери слу...
Изображение
Кимон се сепна насред думата си, спря и започна да рови из джобовете си. Измъкна малката торбичка разтвори я и извади наметката на старика и парцалите от нея. Явно само това имаше вътре. Замръзна за момент, а после продължи:

- Ама че съм загубен! Ех, прощавай друже, трябва да се върнем до нас. Само ще те помоля да побързаме, инак ще закъснеем и за срещата, забравил съм нещо.

Ветеранът изглеждаше много притеснен, по-скоро смутен от факта, че се излага така. Рядко му се случваше, все пак бе човек врял и кипял, пък да забравя като дете. Въпреки това продължи:

- Понеже те знам вече какъв си подозрителен, нещото дето съм го забравил е... документите. Не ми се ще да се мотая дълго без тях. Пък и така няма да ти е неспокойно, че ме водиш после у вас (Кимон намигна леко). Не ми се иска да проваля всичко по този детински начин. Хаайде наобратно.

Последните думи Кимон провлачи почти по военно и се обърна леко назад.
Последна промяна от blue на чет яну 12, 2006 10:28 am, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » съб яну 07, 2006 10:49 pm

Кимон звучеше искрено и джуджето не долови фалшива нотка в думите му, нито преиграване в жестовете му. От потеглянето от Сокола бяха изминали около пет минути...

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » съб яну 07, 2006 10:59 pm

Бронтулф продължи още няколко крачки напред когато обясненията на Кимон изведнъж бяха прекъснати тъй внезапно, както и бе застанал на място. Джуджето го спогледа за миг докато рови в чантата, изсумтя леко и същевременно използва момента да се огледа настрани, и дори назад зад дясното си рамо, търсейки дори и най-малкия признак за движение и нежелан интерес към двама странници застали по средата на улицата. Това, което му каза скрития под мократа шапка спътник, не му хареса. Никак даже. Усложняваше нещата. А Бронтулф не обичаше, когато нещата се усложняват. Не избърза да приеме, нито да откаже на Кимон.

[sblock="До Водещия:"](Разум) Колко близо до Падналия и дома на Бронтулф се намираха в този момент? Дори и да приемеше да последва Кимон до дома му, дали нямаше да е по-близо да свършат първо в Падналия, предвид изминатия път дотук? Щеше да се чувства далеч по-спокоен, ако плановете му да посети своя дом-скривалище се осъществяха възможно най-скоро.

(Познание-Шарн) Дали наистина документът за самоличност, който Кимон бе забравил, бе необходим по маршрута до Падналия и обратно? Можеше да си го вземе след двадесет минути, след като се върнат оттам. Щеше ли да има проблеми заради това, че го е забравил - със стражи, например? А такива надолу към Падналия по принцип не се очакваха да са много. Дали използването на наметката да се преструва на скитник и наличието на документ за самоличност с данни за местоживеене нямаше да породят допълнителни съмнения ако имаха проблеми в Падналия? Всичко бе малко вероятно, но вероятно, а всяка вероятност караше Бронтулф да вижда сенките по-тъмни, отколкото са. [/sblock]

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » нед яну 08, 2006 12:08 am

[sblock="Бронтулф"]Двамата определено все още бяха далеч от Падналия и дома на Бронти - трябваше им още поне четвърт час, за да стигнат дотам. Липсата на документа наистина можеше да създаде нежелани проблеми, особено при среща със стражеви патрул.

(Разум) Бронтулф съобрази още нещо - ако се върнеха до дома ни Кимон той щеше да знае къде живее спътника му. Информация, която можеше да се окаже ценна занапред.[/sblock]

Забележка: Местожителството обичайно се отбелязваше в личните документи, също така името на приносителя, гражданството, расата, описание на външния вид и евентуално предишни криминални проявления. Тук, в Средна Дюра, бе нормално всеки да има такива документи, макар че по-надолу мнозина нямаха и на практика бяха безправни.
Редактирах това за резиденцията поради моя грешка
Последна промяна от Blizzard на нед яну 08, 2006 11:47 am, променено общо 4 пъти.

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » нед яну 08, 2006 11:27 am

Джуджето постоя още няколко секунди под безмилостния дъдж без да помръдне, взирайки се в сянката, хвърлена върху очите на Кимон от широкополата му шапка. Спътникът му имаше право - без документа си за самоличност всяка стражева проверка до Падналия или най-вече в обратна посока, би навлякла на групата ако не неприятности, то едно продължително забавяне, от което нямаха нужда. Но от друга страна...

- Ти какво, шубето ли те хвана? - Устните на брадатия дребосък се изкривиха в нещо като беззъба усмивка. Явно използваше случая да се пошегува с промяната на посоката. След което обаче изведнъж заговори сериозно. - Дотук си стигнал без да ти потрябва, а надолу едва ли ще ти спаси живота. Случва се из долните квартали да върлуват всякакви банди, включително и разни самоназначени бюстители на "реда". - Джуджето натърти на последната дума така, че да я лиши от съдържанието, което обикновено й се приписваше. - С тази наметка на гърба и престорена походка може и да измамиш някого, но претърсят ли те и намерят ли парчето хартия с тоя квартал отбелязан на него, какво ще обясняваш тогава? Освен това ще се забавим допълнително - няма да поемам отговорност за това. Онези двамата с теб само това очакват.

[sblock="За Водещия:"](Набюдение/Усет за Мотив) Бронтулф следи за промяна в реакцията на Кимон, прибързани действия или интонация в гласа, които биха му подсказали нещо. Не знае какво да очаква и ако Кимон е искрен, би склонил да го последва. [/sblock]

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » пон яну 09, 2006 10:08 am

Кимон се замисли за момент, като че обмисляше дали да не се откаже, но после завъртя глава наляво надясно. Заговори леко, размишлявайки на глас:

- Не, не ми се рискува все пак, може да си прав, че няма кой да иска от мен това от тук надолу, а може и да ни се случи. Прав си обаче за онези двамата. Представи си какво ще стане ако се окажа аз без документи и заради това оплета конците, ще ми се нахвърлите и тримата, не... по-добре да се върнем, не сме далеч, може и да сварим за срещата. За закъснението аз ще се оправям с тях, поемам си отговорността.

После добави намръщено:

- Като ще се излагам да се излагам докрай, я!? Хайде да не губим време, усложняваме нещата повече, не подобава на сериозни мъже да забравят така, но ще опитам поне да се оправим бързо.

После се обърна и тръгна по пътя, по който бяха дошли, подканяйки джуджето с жест.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » пон яну 09, 2006 10:33 am

[sblock="Бронтулф"](Проницателност) Както и преди, джуджето не успя да долови нотка на фалш или явен опит за измама в думите на Кимон. Ако той някак си му подготвяше уловка или капан, Бронтулф не се досети каква би могла да бъде тя - та нали Кимон можеше в самото начало да каже, че има нужда да отидат до дома му и при това още тогава можеше да измисли всякаква причина за това? Може би наистина просто бе забравил документите си...[/sblock]

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » пон яну 09, 2006 10:40 am

Дъждът продължаваше да се спуска пред погледа на джуджето, неуморно обливайки едрата му, посивяла от едва набола коса глава с хладни вълни и просмуквайки си дълбоко под катовете дебели дрехи. Бронтулф изсумтя и изтърска глава, с което запрати встрани някойко ручейчета, които се спуснаха по челото му и го подразника. Веригите, увити като змии около врата му, издрънчака нервно.

- Добре де. Щом си носиш отговорността, кой съм аз да те спра? - повдигна рамене джуджето и догони с няколко бързи крачки Кимон в избраната от него посока, оставяйки го да води докато той сам насочи стрелкащия си поглед към сенките около тях. - Но ако очакваш да бързаме там долу, забрави отсега. Достатъчно неприятности си натресох за една вечер.

[sblock="Джуджешки:"]Бронтулф измърмори и нещо на джуджешки по адрес на дъжда, който изведнъж му се стори епицентър на всички усложнения, които вечерта предлага. Първо задачата, която бе далеч от възможностите му, която го изпълваше с несигурност и дори страх, но която прие под тежестта на обстоятелствата. После това. Кой знае какво щеше да последва.[/sblock]

След малко джуджето добави с приглушен тон, сякаш говореше както на Кимон, така и на себе си:

- Казваш, ти и онзи там, Гавлин ли бе, сте привлечени направо в кръчмата? Хич не ме учудва, ама хич - прибързана работа. Казах го и в кръчмата на оня старец. Повечето от вас и с единия крак не са стъпвали под земята, а изведнъж са готови ако ви кажат да изкопаете Кхибер, дори няма за запитате за лопата. Онзи другия... в шлифера. Познаваш ли го?

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » вт яну 10, 2006 9:59 am

Крачеха бързо и отмерено по обратния път. Кимон не се замисли и за миг, отговори бързо:

- Само съм чувал за него, мяркал се е и в Сокола. И никак не си прав за прибързаната работа. Просто онзи старец си знае работата. Хваща ни в момент, когато нямаме пари и предлага бърза печалба, кой не би се изкушил. Е, рискуваме, но пък така като гледам всичките дето ги е хванал са авантюристи, рискът е част от работата ни, а за Сами се знае, че е свестен тип. Не ми каза ти откъде си. Тук в Шарн ли си роден?

Докато говореше Кимон измени посоката, отклони се в ляво. Все така се оглеждаше, но крачеше по-уверено. Минаваха по по-широки улички, където това бе възможно.

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » вт яну 10, 2006 1:01 pm

Макар нозете му да не бяха стъпили все още в каналите, Бронтулф вече отмерваше всяка една крачка наум, свикнал да борави по подобен начин с разстоянията по непознатите му улички на Ъндърлуук в посоката, в която Кимон го водеше към своя дом. Отбеляза си всяка пресечка, всяка по значима сграда, която подминаваха. На места походката му изоставаше зад младежа и се налагаше да ускори крачка, за да го догони, заобикаляйки тъмните локви, които отразяваха като огледало мъждукащия светлик на лампите.

- Като те слушам как си готов да защитиш стареца, се чудя къде си израсъл. - За втори път джуджето заобиколи въпросите на Кимон. - Казваш че си знае работата? Така ще да е, 'щото, ако не си забелязал, в групата няма и един който да може да борави с магията. Никой, който да може да потвърди по какъвто и да е сигурен начин, естеството на артефакта, който трябва да намерим. Нито някой, който да може да впечатли с каквото и да е било онези изроди в каналите. Свестен тип казваш, а? Ако бе такъв, щеше да се раздели с няколко галифара предплащане. Някаква гаранция за обвързаност, сумата няма значение. Сега би могъл да предложи същото на още дузина като нас и ако всеки се улови на думите му, ще пренаселим Малеоновата...

Бронтулф се изкашля дълбоко и хриптящия тон от гърлото му заглуши и смаза под тежестта си последващите думи. Той се изплю в една от локвите и с няколко бързи крачки догони отново Кимон.

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » чет яну 12, 2006 10:15 am

- Е, за заплащането можеше наистина да мислим, но не бой се, не е пратил няколко групи наведнъж, не вярвам да е толкова глупав. Помисли само - праща две групи които се сбиват и дигат патаклама. Не стига, че ще се избият, ами и ще привлекат внимание... не, Сами е по-хитър, ако ние не успеем ще прати други, но не преди да е сигурен, че сме се провалили.

Кимон крачеше през локвите, вече не се и оглеждаше много, познаваше района. Погледна развеселен Бронтулф и нагази в една локва. Не го плашеше да се намокри явно. Остана мълчалив за малко, а после заговори отново:

- Не го защитавам, ни най-малко. Не съди толкова прибързано приятелю. На връщане ще минем покрай Базара, ей от там (Кимон махна с ръка наляво). Аз живея на следващия ъгъл. Почти стигнахме.

Помълча още малко и добави някак разсеяно:

- Та казвах, че не всичко е каквото изглежда. В тази задача ще има доста изненади, сигурен съм. Само не ми е много ясно как точно ще намерим този бръмбар, дано да се ориентираш по-добре от мен в онези ми ти шахти. Ето, стигнахме вече, аз съм на втория етаж. Идваш ли? Тамън ще взема и въже и лампа и масло.

Кимон зави надясно в една уличка и спря пред стъпалата на някаква къща. Свали шапката си и тръгна нагоре.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » чет яну 12, 2006 11:08 am

За щастие, по краткия път нямаше непредвидени срещи с ненужно бдителни стражи или пък местни нехранимайковци, които си търсят забавление за вечерта.

Не виждам причина да се намесвам, съвсем добре се справяте без мен. Естествено, Блу има пълната свобода да опише дома на героя си.

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » пет яну 13, 2006 1:49 am

Кимон се спря след две-три стъпала и се обърна назад към Бронтулф:

- Тихо, че долу са хазяите. Под наем съм, нали разбираш.

Къщата беше триетажна, прилична, но не луксозна, няколкото стъпала, които отделяха входа от улицата Кимон бе преминал и сега отвори леко вратата. Отвътре ги посрещна тъмен коридор. Кимон отново зашепна:

- Аз съм в стаята на горния етаж. От тук, качвай се.

Стълбището леко проскърцваше. Кимон обаче внимаваше много, явно наистина не искаше да буди хазяина, ходеше изключително тихо и тъй като познаваше дъските, почти не скърцаха. В къщата беше тъмно и миришеше на влажно дърво и плесен. На площадката на горния етаж имаше две врати. Кимон спря пред едната, отвори я съвсем леко и прошепна:

- Влизай, тук е моята стая.
Последна промяна от blue на пет яну 13, 2006 10:35 am, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » пет яну 13, 2006 3:34 am

- Може и да си прав. Дано си прав, де. - Джуджето претегли тезата на Кимон наум, оставяйки леко напрегнатия си тон да се разнесе без посока след няколко несигурни нотки, промъкнали се между думите. После се стегна. - Макар, Драконът да ми е свидетел, не бих се учудил ако ние сме само първата вълна. Търсачите. Тия, дето газят надълбоко и носят отговорността на плещите си. Веднъж щом си проправим път дотам и намерим скарабея, ако въобще го намерим, мръсната работа ще е свършена. Изнасянето му по същия маршрут няма да е по-леко - и тогава ще видим дали с право сме се доверили на стареца. На твое място не бих се водил по всяка негова дума. Големите обещания не се побират в тясната кесия. А, наречи го както искаш, начинът по който реагира на споменаването на онази... - джуджето се замисли за дума, която да омаловажи случилото се - специфичната екипировка де, бе донякъде странно за човек, който инак умело владее лицето си. В Кхибер да се тръшна ако допусна подобна грешка наново, но гневът му ми каза повече отколкото онази проклета усмивка. Добави към това и че, както вече казах, сред нас няма и един въшлив магьосник... Храна за размисъл колкото щеш, не мислиш ли..? А?

[sblock]Макар думите да му идваха с лекота, която не винаги му се отдаваше, теориите на Бронтулф бяха поели по свой собствен път, без да се замисля много върху тях. По-скоро си играеше с най-дребните детайли, изричайки ги с лека ръка и очаквайки да види реакцията на младежа, който по целия път се бе опитвал да го заговори. Може би беше на прав път, а може би се бе отклонил от него твърде надалеч.[/sblock]

Бронтулф свърна встрани, догонвайки Кимон към сградата, която бавно изплуваше от мрака, отначало като неясни очертания на далечен силует. Огледа я добре. Запомни я. После отново се огледа наоколо, погледът му се стрелна към неосветените ъгли около къщата. Просто навик, от старите.

- Как ще намерим скарабея ли... - Бронтулф се изхили шумно веднъж щом бе запитан, почесвайки се с килната встрани глава. Пръски вода се стекоха покрай подпухналото му ухо - Виж, това умът ми не го побира много. Все ще намерим начин, ще ровим като къртици ако трябва. Да се надяваме, че проклетата буболечка иска да бъде намерена. - след което престъпи през прага и последва Кимон в сумрачния кордирор на сградата.

Не добави нищо повече към казаното, когато тонът на Кимон го накара да запази тишина. Вода капеше от дебелите дрехи на джуджето и всяка негова крачка оставяше мътни следи върху твърдия под. За разлика от Кимон джуджето отначало не си направи труда да подбира всяка стъпка до втория етаж и няколко дървени стъпала със сигурност щяха да изскърцат издайно под тежестта на дребосъка. Когато най-сетне достигна вратата, пред която Кимон се бе спрял и го изчака да влезе пръв, дясната му ръка се плъзна надолу, избърсвайки влажна длан се в слепените от влагата по дебелите джуджешки крака панталони докато пристъпи напред.

[sblock="За Водещия:"]В скрит джоб в горната част на десния крачол на панталона се намира юмручен нож, дръжката на който едвам се подава зад една от многобройните каишки за закачване на инструменти и на фона им е трудна за забелязване. Бронтулф държи ръката си в близост до него, готов да го издърпа с пръст и улови здраво в движение, ако се наложи.[/sblock]

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » нед яну 15, 2006 1:51 am

Стаята беше малка, но чиста и спретната. Имаше едно легло, писалище до прозореца и голям шкаф в ъгъла до вратата. Никъде не се виждаха вещи, дрехи, книги или каквото и да било друго. На писалището имаше перо и мастилница. Кимон изчака джуджето да влезе и го последва като затвори тихо вратата след себе си, после заговори тихичко:

- Няма да се бавя, ще взема само документа, моля те, вземи от шкафа лампата, до нея има едно въже, навито.

Докато казваше това Кимон посочи с жест към въпросния гардероб, а после отиде до писалището, извади торбичката от шинела, извади от нея парцалите и наметката на Сами. Погледна да види дали джуджето се бе оправило с лампата и въжето, отвори чекмеджето на писалището, извади от там някаква хартия, прибра я във вътрешния джоб на шинела и заговори отново:

- Въжето дай да го прибера в торбата, а лампата може би в ръка е по-удобно. Как мислиш добре ли ще е? Торбичката е малка, няма да е добре всичко да напъхам вътре. А, сетих се, ще наметна това сега, така ще има повече място, дай да видя ще се побере ли...

При последните думи закопча шинела и се загърна с наметката, прегърби се леко, намръщи лицето си и изпъна единия си крак, така че цялата му фигура се промени, изкриви се. Обърна се към Бронтулф, едното му око бе притворено, и разкривяваше странно и лицето му. Беше заприличал на хром просяк. Чертите му бяха съвсем груби, лицето бе прорязано от бръчки.

- Е, така как е? Ще мина ли незабелязано?

Намигна леко с присвитото око и по устните му плъзна усмивка която за миг стопи илюзията. Беше отново същия, бръчките още бяха там, но вече не изпъкваха така остро. Кимон се раздвижи малко, оправи гърба си и протегна ръце с торбата към джуджето за да пъхне въжето и лампата.

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » нед яну 15, 2006 2:58 am

Спартански подредената стая излъчваше сигурност и уют, която за момент се стори несвойствена за гологлавото джудже и шарещият му поглед, а липсата на каквито и да е открити и натрупани вещи наведе Бронтулф на мисълта, че спътникът му рядко се задържаше затворен между четири стени. Джуджето остана да стои като изтукан край вратата докато Кимон не затвори вратата зад него, след което се извърна. Кимна мълчаливо на думите му и се отправи към шкафа, хвърляйки един поглед през рамо към Кимон преди да го отвори и извади вещите, които бе споменал.

[sblock="Кимон:"]Бронтулф хвърля бърз поглед на всички вещи в шкафа освен лампата и въжето, които бе помолен да вземе. Дали Кимон дава на Бронтулф повече от секунда-две да огледа вътрешността внимателно?[/sblock]

- Тези ще свършат работа, - сухо отвърна каналджията когато срещна отново погледа на Кимон. С длан установи качеството и здравината и доколко щеше да му свърши работа - навик, придобит при работа с прогнилите въжета от складовете, раздавани преди всяка смяна. Внимателно проследи движението на дланите му с поглед все още изпълнен със съмнение, опитвайки се да разпознае дали листа хартия в ръцете му наистина бе свидетелство за гражданство. - Не те съветвам да носиш лампата открито. За наше добро е да изглеждаш по-беден и от канализационен плъх, ако ще прекосяваме Падналия. Там долу всичко, което струва повече от галифар, струва повече от живота ти.

Джуджето изви едвам крайчеца на устните си когато Кимон се приведе и преправи лицето си, докато мръсният и прокъсан парцал на стареца го покриваше. Изсумтя леко и за миг човек можеше да се закълне, че иззад напрегнатия му поглед проблясна мимолетна насмешлива искра. Джуджето почеса с нокът едрия си нос и отговори, отначало с несигурен тон.

- Е, ами... - Джуджето повдигна рамене, за да допълни неизреченото. - Ако искаш да съм честен, от близо никак. Твърде чист си, за да си прекарал дори и ден в онези дупки. Ще да е добре да вземеш да се намажеш с малко пепел или пръст, най-вече по ръцете. Пък и лицето ти едно такова... криви го колкото искаш, пак си е запазено. Не го е брулил животът достатъчно. А и здрав си и силен, мъже като теб в Падналия по-скоро биха отнели насила, отколкото просили милостиня - тя е за немощните, които сами се секат за да изтръгнат някоя крона. Така че не разчитай на парцал и една гримаса да ти пазят гърба. Дано никой не ни създаде проблеми по пътя.

[sblock="Водещият:"]Въпреки че вече отговори, Бронтулф преценява възможността Кимон наистина да мине за просяк както отдалече, така и ако някой ги проследеше или огледаше отблизо. [/sblock]

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » нед яну 15, 2006 10:55 am

Бронтулф искаше да знае какъв е листът, който Кимон взе от чекмеджето на писалището и дали наистина е документ за гражданство или не, но спътникът му го бе извадил точно в онзи момент, в който Бронти преглеждаше съдържанието на шкафа и го бе прибрал бързо, така че джуджето просто нямаше възможност да го разгледа. Дали Кимон бе направил това нарочно или не, на Бронтулф не бе ясно, но мнителното му и параноично съзнание вероятно вече бе сглобило няколко възможни сценария за коварен заговор срещу него...[sblock="Бронтулф"]По преценката на джуджето Кимон можеше с лекота да мине за просяк отдалеч, в тъмнината (макар че едва ли би издържал оглед отблизо и във всеки случай би било добре да последва указанията на джуджето за допълнителна маскировка). Нещо повече - в гримасата му имаше нещо професионално и отработено, сякаш това да се преструва на западнал индивид не бе нещо ново за него.[/sblock]Веднъж Бронти по случайност бе зърнал малка част от водевилна театрална постановка в Долен Ментис, където един актьор играеше последователно ролите на изискан гражданин на Шарн и на просяк, при това доста убедително. На този актьор му заприлича спътника му в момента, в който направи своето "преобразяване".

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » вт яну 17, 2006 10:09 am

В гардероба нямаше всъщност други вещи, имаше закачена войнишка униформа на едната стена и нищо друго освен въжето и лампата оставени в дъното. Бронтулф имаше предостатъчно време да огледа вътрешността на големия шкаф, за да е сигурен в това.

- Добре, лампата дай тук... - Кимон я напъха в торбата, провери дали е затворена добре, за да не изтече маслото и продължи - ще приберем всичко. Това беше най-доброто ми постижение, по-добре не мога да се представя, но ще се поизцапам естествено щом мислиш, че е по-добре. Прав си, но сега няма значение, хайде да вървим, че окъсняваме.

Кимон отиде до врата, огледа за последно стаята да не забрави нещо и излезе в коридора, откъдето прошепна нетърпеливо:

- Хайде, моля те по-бързо.

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » ср яну 18, 2006 12:32 pm

Ноктите на Бронтулф зачесаха подутините около това, което бе останало от лявото му ухо, изхвърли последен поглед към скромната подредба на стаята докато Кимон бързешком се приготви и отправи към вратата. За миг му направи впечатление, че младоликия наемател изгаряше от желание да го разкара и това не му се понрави, както винаги намирайки причини за това извън малкото време, с което разполагаха да се приготвят за мисията.

- Идвам, идвам... - Той изсумтя и кимна, свеждайки поглед за миг към калните стъпки, с които се бе разписал върху пода. После се отправи навън, оглеждайки се добре преди да предприеме спускане по стълбите, следвайки гърба на Кимон по стълбите надолу. За пореден път джуджето не подбираше тежестта, която влагаше във всяка една стъпка върху старото дърво.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » ср яну 18, 2006 1:47 pm

Дали хазяите бяха събудени и обезпокоени от среднощната визита на своя наемател Кимон Бералда и шумното джудже, не стана ясно. Във всеки случай съвсем скоро странният тандем излезе отново под дъжда, мокрещ без почивка улиците на нощен Шарн. Предстоеше им доста по-голямо изпитание от разходката из Ъндърлуук - слизането в мизерията на Падналия, онзи древен, забравен от хора и богове квартал, който Бронти наричаше свой дом. Безухото джудже се бе научило някак си да оцелява там, но дори то избягваше да прави безпричинни среднощни разходки из него. Падналият, както и другите мизерни квартали в Шарн, бе място, което учеше непредпазливите на предпазливост и предпазливите на параноя, стига естествено те да имат нужното време и късмет, за да се възползват от тези уроци...

Кимон поведе Бронтулф по прекия път покрай Базара, за който бе споменал на идване. Все още имаха шанс да успеят да пристигнат навреме или с малко закъснение на срещата, стига да не изникнеха други непредвидени забавяния. Тук, в Ъндерлуук, можеха да си позволят да ускорят ход, но долу, в Падналия, това щеше да привлече нежелано внимание.

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » пет яну 20, 2006 11:33 am

Още преди нощният дъжд да забарабани отчетливо върху набръчканото му чело отвъд входната врата на сградата, в която неговият спътник се приютяваше, Бронтулф по навик се огледа във всички посоки, внимателно провярявайки дали някой не бе избрал да прекоси уличката точно в този момент. Макар и това да не бе неговият дом, а квартлът да не носеше същата слава, нямаше причина да не бъде нащрек. Присви очи и когато спътникът му забърза в обратна посока, го догони с кратко прибягване. Дебелите подметки на ботушите му разплискаха един гьол точно до края на улицата. Продължи да се оглежда без дори за миг да остави това задължение на своя спътник. Имаше неща, които не можеш да довериш на никого освен на себе си, и животът оглавяваше този списък.

[sblock="До Водещия:"] (Познание-Шарн/Разум)Мислите на Бронтулф се връщат назад към плана, който бе подготвил предварително - да заведе Кимон в един пропаднал бордей в близост до скривалището му, разположено в затрупаното мазе на опожарена сграда. Съдържателките не изпитваха никаква привързаност към джуджето, нито пък проклетите им кръвожадни псета, но може би имаше начин да озапти духовете им, като из заведе клиент. Бронтулф се замисли над "протокола" по представянето на клиент из бордеите, дошъл анонимно и нежелаещ да разкрие самоличността си - завоалирани изрази, жестове и прочие.[/sblock]

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » пет яну 20, 2006 8:12 pm

На изхода на дома, още преди да слезе по стъпалата, отделящи входа от улицата, Кимон спря, сложи си шапката, пооправи наметката на Старика и тогава продължи. Поведе спътника си мълчаливо по уличката, след две преки излязоха на Базара, прекосиха го бързо все така мълчаливо. Когато затворените дюкянчета около тях започнаха да се разреждат, Кимон се отклони по една тясна уличка в дясно. Тя се отклоняваше под малък ъгъл, посоката все още бе същата. Високите сгради от двете страни на уличката я правеха по-тясна отколкото беше в действителност. Кимон си прочисти леко гърлото и заговори леко дрезгаво в началото:

- От тук ще минем покрай Сокола и после по същия път нататък. Твърде бързо ли ходя? - Кимон се усмихна леко - Имаме шанс да стигнем, не се забавих много, нали? Ето от тук сме.

Спря рязко до една ниша между две от къщите от дясната страна. Тесен и нисък коридор останал между къщите вместо улица. В края му се виждаше стълба надолу. Кимон без да се колебае тръгна по него като добави:

- В дъното е улицата на Сокола, това е най-прекият път.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » съб яну 21, 2006 3:43 pm

[sblock="Бронтулф"]Всъщност Корнелия и Луна, като и техните няколко кучета, бяха единствените постоянни обитатели на първия етаж на опожарената сграда, за който "бордей" бе едно твърде щедро определение. Къде заработваха неговите съседки през деня Бронти не знаеше, но се досещаше как - съвсем сигурно това не бе някаква тайна, още повече, че често им "гостуваха" различни мъже и то обикновено за по една вечер... Колкото до протокола за представяне на нов клиент - Бронти нямаше точни познания за това, но вярваше, че трябва да говори завоалирано и забиколно, така че едновременно да остави погрешно впечатление и у жените, и у своя спътник.[/sblock]

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » пон яну 23, 2006 1:11 am

Джуджето вървеше бавно под завесата на дъжда, извърнало поглед в страни и оставящо думите на Кимон да прелетят покрай моравите отверствия по главата му, изплашени от вида им, облян от пот и дъждовна вода. Макар и добронамерени, в един момент брътвежите на Кимон изопнаха нервите на Бронтулф и той изсумтя остро, хвърляйки един поглед към Кимон. Малките тъмни очи намериха пороя от въпроси ако не за съмнителен, но достатъчно несигурен.

- Не сме, така мисля. И щом смогвам да те следвам, значи далеч не бързаш толкова. Но ако ще ме питаш за всяко най-дребно нещо из Падналия, по-добре си спести думите, защото всеки отговор ще е да е да си запушиш устата. - озъби се Бронтулф.

И изведнъж спря досами сенките, хвърляни от тясната уличка. Погледна към коридора между сградите, който Кимон обяви за най-прекия път. Беше дребна промяна в плана, която не бе предположил. Но нещо в него прищрака, и за миг го обзеха съмнения. Не само защото трябваше да се спусне по едни стълби, а защото и трябваше да минат покрай Сокола отново. Не сподели и дума от своите опасения, а само изръмжа. За да се убеди, че това което щеше да каже, нямаше да прозвучи налудничаво, Бронтулф се извърна и огледа назад, след това изви зад ръба на коридора и огледа цялата улица водеща по пътя, от който бяха минали.

- Не. Ще минем по стария път. Няма да отнеме дълго. И най-вече ще заобиколим Сокола. Наречи го предчувствие, тази вечер край него втори път няма да стъпя.

[sblock="За Водещия:"]Бронтулф преценява колко дълго евентуално би отнело връщането по същия маршрут, а не по късия път, посочен от Кимон.[/sblock]

Заключена