[Глава 2.2] Сълзите на ангелите (Гавлин и Сирил)

[Blizzard]

"Когато наблюдавате тайно някого, никога не забравяйте да поглеждате през рамо - винаги остава възможността някой да наблюдава вас."
Из обучителния курс на тайно звено в Брелската Кралска Цитадела

20-ти Драваго 998 ГК
Нощта

Много бяха луните в нощното небе на Еберон, но светлината им не достигаше до улиците на Ъндърлуук. Дори през деня тук бе сумрачно - плетеницата от кули и мостове спираше повечето слънчеви лъчи и превръщаше естествената светлина в още една привилегия, достъпна само за заможните и влиятелни граждани, населяващи високите етажи. На града и на обществото...

В нощи като тази светлината идваше от прозорците на домовете, както и от магията на рядко срещаните вечно светещи улични фенери - древното елфическо чудо, наречено "студен пламък", отдавна превърнато в човешка промишленост от практичните барони на династията Канит. Когато валеше, някои от лампите загасваха или примигваха за учудване на магоделците, които ги бяха направили преди години без да очакват подобни дефекти... Тази изкуствена и измъчена светлина бе достатъчна на пешеходците, за да виждат къде стъпват и да не се пребият по случайност, но пък бе недостатъчна, за да им даде безопасност и сигурност, че никой не ги наблюдава от сенките.

А в Шарн валеше често. Както на открито, така и на закрито - кухата вътрешност на най-грамаданските кули бе достатъчно просторна, че в горните им части да се образуват облаци, които, заедно с кондензиращата вода по тавана и стените, да мокрят пешеходците в ниското със съвсем правдоподобен шарнски дъжд. Поетите казваха, че това са сълзите на ангелите от Сирания, ридаещи заради падението на смъртните. Просяците казваха, че е по-добре да си сух и здрав, отколкото мокър и болен. Джош казваше, че в Сокола никога не вали, а най-хубавите течности сгряват, вместо да мокрят. Може би всички те бяха прави... може би всички грешаха. Всеки жител на Шарн имаше свой собствен начин да се справя с дъжда и хората отдавна бяха приели ангелските сълзи в ежедневието си, заедно с другите пороци и дребни неудобства на големия град. Дори често им се радваха, защото когато не валеше, обикновено бе твърде задушно.

Групата се бе разделила и Сами, Гавлин и Сирил бяха останали сами под дъжда, недалеч от "Брелския Сокол". Тяхната задача бе да вземат екипировката на Гавлин от дома му, да намерят алхимик в този късен час, а след един удар на камбаните да бъдат на уреченото място за среща до лифта в Щуротията. Времето щеше да им стигне точно, ако бързаха и нищо не се случеше по пътя. Дори в този среднощен час, Ъндърлуук би трябвало да е прекалено опасен за онези, които познаваха неговите улички и го наричаха свой дом...

Поствайте, ако смятате да си говорите нещо през следващите пет минути, но моля да не придвижвате времето твърде много напред. Оставям и да решите помежду си накъде ще се насочите първо.

[sblock="Гавлин"]Пътят до квартирата на Гавлин бе около десетина минути пеша.[/sblock]

[Chimera]

Гавлин се опитваше да се загърне с дрехите си така, че максимално да се предпази от дъжда. След кратка борба с наметалото си се отказа.

"В Аундеър не валеше толкова много" - помисли си младежът - "а и дъждът тук е различен. Поне не е прекалено задушно."

Седенето на едно място не помагаше на аундереца да загърби очевидното си недоволство от Шарнското време, затова и той се обърна към двамата бреландци с думите.

- Господа, предлагам първо да минем през моята квартира, тя е само на десетина минути път от тук. Нека бързо решим, защото Шарнският дъжд не е сред нещата, които бих определил като приятни.

Гавлин леко се подпря на новозакупения от Джош инструмент в очакване на отговор от двамата му спътници.

[Brave]

- Хубава идея, несъмнено, но не знам дали няма да е по-добре да свършите тази работа със Сами. С Кимон решихме, че не е здравословно да се доверяваме на джуджето и мислех да ги проследя, за да няма изненади. След четвърт час, двамата ще минат през една малка уличка, която случайно знам. Тогава ще им се закача като блатна пиявица на задника и няма да ги изпускам от очи. Аз нямам нужда да ходя до кантората, така че просто ще ви оставя парици за няколко слънчеви пръчки и няколко самозапалващи клечици, ако намерите. Сега, верно, че аз ще остана така сам, но ще се наложи да решите, на кой да вярвате повече - на мен или на онова смръдливо дребно недоносче, дето като нищо ще види сметката на Кимон, за да се докопа до няколкото му дребни монети или по-лошо, ще се панира и ще свърши някоя глупост...

[Blizzard]

Сами се прокашля известно време, сякаш за да подреди мислите си, след което заговори:

- Сириле, само мога да съм ти благодарен, че ще се правиш на ангел-хранител на Кимон. Притеснявам се за него, може би дори щеше да е по-добре да не се делим, нищо че щяхме да загубим време. Както и да е, така поне ще изпитаме джуджето... Ако е само за алхимика, сигурно и аз ще мога да се оправя с него, ако ми оставите нужната сума. Ти, Гавлин може да решиш за себе си дали ще дойдеш с мен или със Сирил след джуджето. Ако решиш да направиш второто, трябва само да отърчиш за по-малко от 15 минути до квартирата си да си вземеш нещата и обратно - здраво момче си, мисля че ще се справиш... Но дали после няма да си в тежест при проследяването, не знам.

[Chimera]

Гавлин бързо взе решение по въпроса и се обърна към Сирил.

- Ние аундерците се славим със своята бързина и ловкост, но смятам че ти ще се справиш с проследяването по-добре без мен, затова драги, ще оставя тази тежка, но важна задача на теб. Ние със Сами ще се разходим до нас и ще поръсим някой буден алхимик. Пази се, защото може не само ти да си решил да проследиш нашите нови познати. Все пак сме в Шарн.

[Brave]

- Е, може пари да нямаш, ама духът ти струва сто пъти повече от тея проклети дракони дето ни ги обещават. На мен съвети за Шарн ще раздаваш, хи-хи-хи. - ухили се следователя - Ето ви пари, за четири слънчеви пръчки, ето и още за една за Кимон, значи станаха пет, вземете и още толкова от онея самозапалващите.

Сирил подаде парите, смигна на аундеърския момък, повдигна яката на шлифера, така че поне да запази врата си от досадния дъжд и пое с бързи крачки към уговореното с Кимон място.

Сами взема петнайсет галифара от Сирил (два от които Кимон му даде по-рано). Приспадам и пет суверена за пури

[Chimera]

Гавлин се усмихна на брелския следовател.
"Симпатичен образ, изглежда свестен и което е по-важно - способен. Жалко, че не е аундерец."

Младежът изчака Сирил да се отдалечи на известно разстояние преди да се обърне към Сами.

- Нека и ние да тръгваме по нашите задачи, преди да сме подгизнали напълно. Квартирата ми е натам - аундерецът посочи към дома си с помощта на странния дървен прът.

С кавички отбелязвам мислите на героя си.

[Blizzard]

[sblock="Гавлин"]Разходката до квартирата на Гавлин мина без инциденти, ако не броим разминаването с един стражеви патрул, което само по себе си представлява събитие в Ъндърлуук. Храбрите брелски стражи бяха увлечени в светски разговор за дъжда, и не обърнаха никакво внимание на стареца и аундерския авантюрист.

Можеш да опишеш пристигането и влизането в квартирата на Гавлин, а също и действията, които той прави там. Ако има нещо, което трябва да съгласуваме, ще го направим.[/sblock]
[sblock="Сирил"]Нишата между двете къщи се намираше точно там, където Кимон бе казал и където Сирил я помнеше. От нея се излизаше на уличката към Базара, която предлагаше достатъчно възможни скривалища - купчини боклук и сенчести ъгли под стрехите, далеч от малкото източници на светлина наоколо. Нощта бе хубава за проследяване - следователят можеше да разчита на помощта на мрака и дъжда. Все пак джуджетата виждаха на известно разстояние на тъмно, така че Сирил трябваше да внимава. Оставаше и въпросът дали наистина Кимон и Бронтулф ще минат оттук след няколко минути - каквото и да бе намислил брелският ветеран, джуджето може би щеше да откаже да играе по свирката му.[/sblock]

Имайте предвид, че Кимон е раздал на всички от закупените от Джош парцали

[Chimera]

[sblock="Гавлин"]"Квартирата" на Гавлин всъщност бе една малка стайчка с легло и ракла, както и малка маса за писане с един единствен стол. Стайчката се водеше за "хубавата" стая, защото разполагаше и с прозорец, който гледаше към улицата. Гавлин отвори вратата и покани Сами да влезне:

- Заповядай в моя дом. Ще ми отнеме няколко минути да събера всичко, ако искаш седни междувременно.

Младия аундерец набързо извади вехта раница изпод леглото и се захвана да събира нужния багаж от раклата. След като прибра повечето от притежанията си в раницата взе късия си лък, които също бе скрит под леглото, заедно с колчан стрели. Напълни мях от съд с вода, явно оставен от съвестния хазяин през деня и последно събра малкото храна, останала от сутринта в един вързоп, взимайки сухо парче пита в ръка. Отчупи половината от питата и бързо я наръфа предлагайки останалата половина на Сами.

Най-накрая Гавлин вдигна раницата, закопча колчана стрели на колана си и взе късия лък в ръка.

- Това е всичко. Остава сега да намерим алхимик и да закупим каквото там остана. Предлагам да побързаме, но ще те помоля да не вдигаме много шум като излизаме, защото хазяите вероятно спят и не искам да ги будя. Все пак са възрастни хора.[/sblock]

[Brave]

[sblock="За водещия"]
Сирил, се огледа внимателно за някой твърде любопитен съгражданин и след това се притаи зад една по-малко миризлива купчина боклуци. Имаше няколко минути до уречения час и следователят реши да ги прекара като изследва съдържанието на раницата на Кимон. "Нищо лично, - помисли си той. - просто не е умно да не знам какво нося, пък може и да разбера нещо за този добряк-ветеран." Поколеба се, дали да не запали, но се отказа, огънчето можеше лесно да издаде позицията му. "Лошо се получи. Не ми остана време да направя малката си застраховчица. Е и друг път нещата не са стояли добре в началото, но все пак са се нареждали накрая, така че да не съжалявам за това, което не съм направил, а по-добре да мисля, за това което мога да направя. Което не променя факта, че това джудже хич не ми се нрави. И на останалите не съм сигурен дали да вярвам. То пък като че, можеш да вярваш на някой в днешно време. Сайърци се довлякоха, плъзнаха изковани, съпрузи с по 30 години брак си изневеряват, въобще... хубави дни, има много работа."- завърши с усмивка мисълта си Сирил. Когато приключи претърсването, метна раницата на гърба си, затегна и ремъците добре, за да не вдига шум когато ходи, провери дали араблета е правилно запънат и дали стрелата е добре сложена. После бързо прокара ръце по дрехите си, за да провери за някакви потенциални източници на шум. Премести няколкото медни монети, които стояха на дъното на джоба му в кесията му от мека кожа. След като се увери, че няма нищо друго, се загърна по плътно в шлифера си и се спотаи. "Ако правилно съм преценил разстоянието, джуджето няма да ме види тук" - помисли си Сирил - "Мразя го този мраковзор, да се продъни в Кхибер. А тези глупаци, дори не съзнават какво предимство имат. Но сигурно винаги е така - кавото ти е дадено наготово, не го цениш. Веднъж да ми се наложи да виждам в тъмно и онези магове ме изръсиха с една купчина галифари. Добре че после поръчителят ми ги възстанови до грош. А оня си е винаги така... Но по-добре да се съсредоточа."[/sblock]

[Blizzard]

[sblock="Сирил"](Претърсване) В раницата нямаше златни кюлчета, нито драконови кристали. Тарашейки я, следователят откри одеяло, огниво, няколко празни листа от тефтер и един кат стари дрипи, които приличаха на достойно одеяние за някой просяк или скитник - точно те запълваха повечето място.

Сирил трябва да изчака развитието в другата тема за синхронизация[/sblock][sblock="Гавлин"]Сами се усмихна на забележката за "възрастните хора" и отговори на Гавлин:

- Прав си, нека оставим старците да спят, докато ние водим нощен живот. Сега, ако ти не знаеш алхимик, предлагам да се поразходим с младите си крака до покрайнините на Базара, мисля че там съм виждал или поне подушвал такива дюкяни. Дано само собственикът не е някой възрастен човечец, че ще го разбудим... - тук Старикът отново се закашля приглушено, но преди това успя да намигне многозначително на младия аундерец.

Двамата излязоха тихо от квартирата.[/sblock]

[Chimera]

[sblock="Гавлин"]Гавлин изчака да излезнат от квартирата преди да отговори на Сами.

- Води ни накъдето смяташ, че ще намерим алхимик. Ще се доверя на твойте познания за шарнската география, млади ми приятелю. - последните думи Гавлин изрече с хлапашката си умивка на лице[/sblock]

[Blizzard]

[sblock="Гавлин"]Сами поведе уверено младия аундерец в източна посока. Крачката му не бе бърза, което можеше да се очаква от стар човек, но вървеше уверено и някак си се вписваше в картинката на нощния Шарн - като рибок, плуващ в своето езеро. Една не твърде чужда на ума аналогия, предвид че дъждът явно нямаше намерение да спира скоро. Явно старчето познаваше добре големия град и се чувстваше като у дома си сред уличките на Ъндърлуук.[/sblock]

[Chimera]

[sblock]Гавлин влезна в крак със старчето и след няколко мига тишина реши да заговори.

- Тъй и тъй ще повървим докато стигнем, можем да си поприказваме, за да мине времето по-бързо. От колко време живееш в Шарн изглеждаш доста уверен в пътя и посоката ни?[/sblock]

[Blizzard]

[sblock="Гавлин"]- Ами знам ли колко години станаха вече, момче... Поне две деситилетия трябва да са се изтъркаляли и да ти кажа, каквото и да разправят за тоя град, той за мен си бе едно много по-добро място да наблюдавам последните години на войната, отколкото фронта със Сайър преди това. Ама трябва човек да е с ума си, за да оцелее в него, особено тук, в Дюра. На теб как ти се харесва прекрасният ни град, аундерецо?[/sblock]

[Chimera]

[sblock]- Шарн е най-малкото един изключително интресен град. Въпреки всички истории, които бях чувал, когато за първи път дойдох тук, бях удивен. Наистина е уникален. Съжалявам че не мога да се насладя на високите нива, но всичко с времето си. - Гавлин се усмихна - Значи си участвал във войната. Колко дълго бе на фронта?[/sblock]

[Blizzard]

[sblock="Гавлин"]- На този въпрос, синко, всеки войник ще ти отговори по един начин - твърде дълго. Цялата скапана война продължи твърде дълго и ако не бе Скръбният Ден, при цялата трагедия, която дойде барабар с него, кой знае дали някога умът щеше да дойде в главите на държавниците, та да седнат на масата за преговори. Аз моя собствен мирен договор го бях подписал доста по-рано, защото ми омръзнаха войнишките неволи и офицерските малоумия, затова и дойдох тука, колкото се може по-далеч от фронта. А ти? Колко от най-хубавите си годинки прекара във войниклък и получи ли нещо от кралица Аурала аундерска заради това? - последните думи бяха казани с усмивка, в която липсваше всякаква веселост и бе останал само цинизмът.[/sblock]

[Chimera]

[sblock]- Бях на фронта около година и трябва да се съглася с теб, дойде ми в повече. Загубих много приятели и ... - Гавлин спря. Усмивката бе изчезнала от лицето му отдавна. Замълча за известно време и с въздишка проговори отново - минало вече, важно е бъдещето, затова и трябва да се съсредоточим върху задачата. Смяташ ли че можем да се доверим на джуджето?[/sblock]

[Blizzard]

[sblock="Гавлин"]- Откровено казано, смятам че направих голяма грешка с него. В кръчмата джуджето изглеждаше твърде параноично и ако не побъркано, то поне със сигурност без трезва преценка за нещата. Поемам цялата отговорност за това - досега не ми се бе налагало да търся каналджии, повярвах на несигурна препоръка и това е... Бронтулф изглежда непредсказуем, съветвам да го държите под око и много да внимавате около него. Съжалявам, че вместо да намеря надежден водач ви натресох товар, но пък кой знае дали другите са по-стока от него. Нямаш представа каква мизерия е долу...[/sblock]

[Chimera]

[sblock]- Мисля че постъпихме правилно все пак, ако сега бяхме тръгнали да търсим друг каналджия, кой знае колко време щеше да ни отнеме и на какъв щяхме да попаднем. Ако джуджето направи проблем, няма да излезне от каналите. - казвайки това Гавлин неволно хвана дръжката на ножа си - Поне Кимон и Сирил изглеждат по-сигурни, работил ли си с някой от тях преди?
[/sblock]

[Blizzard]

[sblock="Гавлин"]- Надеждни са, доколкото изобщо в днешни дни може да се разчита на някого, синко... Със Сирил преди сме имали обща работа веднъж, с Кимон се знаем от Сокола, както и с теб. Свестни и способни момчета сте, вярвам, че ще свършите работата, затова и ви потърсих. - тук Сами снижи глас, сякаш имаше опасност някой да слуша от сенките - Честно да ти кажа, разчитам на вас. Десетте дракончета ще ми дойдат много добре. Това си е кило злато, не всеки ден пада такава възможност. А пък едно ти гарантирам - донесете ли бръмбарчето, все едно вече всеки от нас ги е сложил в джоба си. Няма да наруши обещанието си нашият работодател, а пък и документ е подписал, сигурна е работата.[/sblock]

[Chimera]

[sblock]- Знаеш ли чувал съм туй, онуй за тебе. Човек в твоята сфера на работа сигурно има нужда от помощник. - хлапашката усмивка на Гавлин отново се върна на лицето му - Може би успешното завършване на тази задача ще отвори нови възможности. Добър фехтовач като мен ще ти е полезен.

Младежът спря за малко, за да може думите му да намерят търсеното значение в съзнанието на стареца.

- 10 дракона са много пари, но все пак са пари, а парите свършват рано или късно. Човек винаги трябва да се възползва от това, което съдбата му подхвърля, но аз не смятам след месец, два отново да се озова в ниските нива на Шарн.[/sblock]

[Blizzard]

[sblock="Гавлин"]Отново пристъп на кашлица забави дрезгавия отговор на старчето.

- Нека не избързваме, синко. Макар в момента да не ми трябва помощник, нито телоохранител, с удоволствие бих помогнал на способно момче като теб да си намери сигурна работа, само дето не мога да ти обещая, че ще е добре платена. А пък с десет дракона един практичен човек може да направи много, дори сам да започне да предлага работа на другите. Та нека засега не се разсейваме с разговори за бъдещето, поне докато приключим с тази задача - мисля, че вече наближаваме Базара, до минутка или две ще сме пред онзи алхимически дюкян, към който те водя.[/sblock]

[Chimera]

[sblock]- Както кажеш Сами. Колко време ни остава до срещата можеш ли да прецениш. Мисля че ще успеем да стигнем навреме.[/sblock]

[Blizzard]

[sblock="Гавлин"]- Мисля, че ще успеем, но естествено зависи колко ще се забавим при алхимика и дали той ще ни приеме през нощта. Като се замисля, има голям шанс другите да закъснеят - техният път е доста по-труден от нашия, а и планът на Кимон ще ги забави допълнително...[/sblock]
Сами отново се закашля и този път болестта не го пусна бързо, така че се наложи двамата спътници да прекъснат разговора за известно време. Когато дишането на старчето се успокои, вече бяха стигнали до покрайнините на Базара. Той представляваше огромно открито тържище, където по светло време можеше да си купиш практически всичко, стига да не се интересуваш от произхода му и да съумееш да се опазиш от многото измамници, джебчии и други търсачи на лесно забогатяване, по правило привличани от този квартал като мухи от краварник. Сами и Гавлин нямаха намерение да влизат в самият Базар, който и без това бе практически пуст през нощта. Старикът водеше аундерския авантюрист към една от ниските постройки, настанили се около откритата площ - дюкяни за всички търговии и занаяти, практикувани в древния град.[sblock="Гавлин"]Срещу тях се зададоха двама млади нехранимайковци, които говореха на ненужно висок глас и може би бяха пийнали, а може би просто искаха да изглеждат шумни и самоуверени...[/sblock]
Оставям част от текста извън спойлер заради описанието на Базара. Филипе, знам, че скучаеш, но да се надяваме, че скоро ще дойде и твоя час.

[Chimera]

[sblock]- Най-добре да се мръднем от пътя на онези младежи там, не искаме да привличаме ненужно внимание, нали така, Сами?[/sblock]

[Blizzard]

[sblock="Гавлин"] Непознатите навлязоха под светлината на един вечносветещ фенер на 7-8 метра от Сами и Гавлин, докато стареца и аундереца все още бяха в полумрака.

За съжаление, в момента в който думите на Гавлин бяха казани, единият младеж от шумната двойка вече бе забелязал силуетите на Сами и Гавлин и се взираше в мрака към тях, докато другият продължаваше да бръщолеви на висок глас. може би заради това Сами предпочете да не отговори на думите му. Аундерецът за момент усети как тялото на Старика се напрегна, сякаш от старите бойни навици беше останало нещичко дори на тази възраст. Все още не бе ясно дали ще се стигне до някакъв конфликт или четиримата окъснели пешеходци просто щяха да се разминат в нощта. Може би това зависеше от поведението на Сами и Гавлин в следващите няколко мига.

Уличката не бе нито твърде тясна, нито твърде широка и във всеки случай не приличаше на място за планирана засада. Сами и Гавлин можеха както да се разминат безмълвно с непознатите, така и да ги заговорят, да свърнат в страничната пресечка, която бе близо до тях, да тръгнат обратно или дори да потърсят убежище в някои от затворените дюкяни около тях. Старикът явно имаше намерение просто да продължат покрай младежите (щяха да се разминат на около метър разстояние), но Гавлин имаше време да го дръпне встрани или да направи нещо друго. Все пак непознатите, които на пръв поглед дори не изглеждаха въоръжени, за момента не бяха направили нищо заплашително и може би бяха безобидни...

Ако ти трябва още информация за нещо, например обстановката около вас - питай![/sblock]

[Chimera]

[sblock]Гавлин прецени да следва действията на Сами, дали защото смяташе че стареца е по-опитен или просто искаше да види как ще реагира той в таква ситуация, не бе ясно. Въпреки всичко ръката на младия аундерец остана на дръжката на рапирата, а погледа му следеше потенциалната опасност.[/sblock]

[Blizzard]

[sblock="Гавлин"]Сами дръпна по-напред качулката на наметалото, скривайки лицето си и не се загледа в странниците - може би не искаше да ги провокира, може би не искаше да им дава възможност да огледат чертите му добре и да видят колко стар и немощен е той. Докато четиримата се разминаваха на уважително разстояние в полумрака, за момент очите на Гавлин се срещнаха с тези на онзи непознат, който ги бе забелязал. Аундерецът усети и миризма на евтин алкохол, което потвърди предположението му, че двамата младоци са почерпени. Все пак Гавлин имаше чувството, че погледът на пияния младеж е преценяващ, но не можеше да каже със сигурност дали той ги оценява като потенциална заплаха или като плячка в тъмното. Сега, когато бяха близо, аундерецът видя, че те имаха ножове на коланите си, но не се виждаха по-сериозни оръжия. Все пак явно непознатите не бяха толкова пияни, че да провокират добре въоръжен и видимо доста атлетичен човек или пък просто не търсеха проблеми, защото просто продължиха пътя си в тъмното и скоро подновиха шумния си разговор на няколко метра зад Сами и Гавлин...

(Проницателност) Вътрешният глас на Гавлин му казваше, че по-малко пияният непознат ги е оценявал точно като потенциални жертви - наоколо нямаше стражи, а поредният среднощен обир в Средна Дюра почти сигурно би се разминал безнаказано. Може би рапирата му бе респектирала непознатите, може би просто той и Сами не изглеждаха достатъчно заможни, че да си заслужават риска...[/sblock]

[Chimera]

[sblock]Гавлин остана на щрек, въпреки че явно опасността бе отминала. Аундерецът изчака двамата младежи да се отдалечат още малко след което кимна с глава на Сами и каза тихо.

- Води, Сами, към някой алхимик, да свършим бързо работата и да тръгваме за срещата.[/sblock]