[Глава 3] За джуджетата и роднините им

blue · Мнение от **blue** » съб апр 29, 2006 8:16 pm

Кимон направи кисела физиономия, но все пак отвърна като подаваше една монета:

- Ще го попитам да, много благодаря, ето - заповядайте. - после допълни към спътниците си - Все пак трябва да проверим, за да сме сигурни.

Chimera · Мнение от **Chimera** » ср май 03, 2006 8:16 am

Гавлин изглеждаше по-заинтересован от виното и от странните сенки и светлини, които магическите огньове хвърляха, отколкото от проведения разговор. Явно очакваше Сирил и Кимон да намерят и да вербуват въпросния субект.

blue · Мнение от **blue** » ср май 03, 2006 10:20 am

Кимон изчака малко, а после се надигна и като каза "Отивам да го доведа." се запъти към посочения от сервитьорката салон. Преди да влезе огледа посетителите от голямото помещение, а после и тези в салона. Прехвърляше през паметта си лицата, вероятно навик тъй като не търсеше нищо конкретно. След този кратък миг влезе в малкия салон при картоиграчите, доближи се до масата, изчака подходящ момент и заговори малко по-високо:

-Хей, как върви играта? Надявам се ще ми простите, че ви прекъсвам, но разбрах, че един от вас е известният Йо? Наистина ли е тук?

Aquarius · Мнение от **Aquarius** » ср май 03, 2006 11:22 am

Един от играчите свали третата карта пред себе си и се пресегна да вземе две монети от купчината в средата на масата. Бе черен дракон - доста безполезна карта, но бе трета от цвета. Докато играчите около него му подаваха по няколко монети, без да вдига поглед от човека вляво от него, той промърмори разсеяно:

- Аз съм Йо.

Мъжът бе на около 30 години, с прошарена коса и набола брада. Личеше си, че е прекарал доста време в това място, преди странникът да дойде да го потърси - ризата му бе омачкана, чашата му бе почти празна, а той самият имаше едва забележими сенки под очите. Беше облечен сравнително добре - освен бялата риза носеше черен панталон и хубави черни ботуши. Нямаше вид на изискан господин, но не изглеждаше и като някаква отрепка - най-обикновен човек, с който спокойно можеш да се разминеш по мостовете на Шарн, без да ти направи никакво впечатление.

Явно бе фокусиран в играта, тъй като бе отговорил развлачено и без дори да поглежда към странника. А тя бе в края си - оставаше само лявостоящият да изиграе своят ход, за да се разбере изходът. Йо бе свалил най-силния полет - три черни дракона, чиято обща сила бе прилична за този гамбит, предвид че другите играчи бяха играли предмно слаби карти.

blue · Мнение от **blue** » ср май 03, 2006 9:37 pm

Кимон огледа внимателно мъжа, после обхвана с един поглед масата и реши, че е по-добре да изчака да довършат раздаването. Едва след като последния играч свали картите и изхода от играта не тежеше във въздуха заговори:

- Приятно ми е да се запознаем. Аз и моите приятели сме слушали невероятни истории за вас. Поздравявам ви за тях, както и за играта, в която очевидно ви върви. Дали бихте се отбили на наш'та маса за по едно? Аз черпя.

Кимон се усмихна подкупващо и кимна към големия салон.

Aquarius · Мнение от **Aquarius** » чет май 04, 2006 8:55 pm

Другият играч свали картата си - бе червен дракон със сила 11. Единадесет бе твърде високо, за се активира умението му, но бе достатъчно за да стане полетът по-силен от този на Йо. Последният въздъхна тежко и опита да отпие от чашата си, но за пореден път откри, че е празна. Промърмори си нещо нечленоразделно под носа, след което изрече отвлечено:

- А, не - стига ми за сега. Ще си почина малко, пък после ще се върна.

Той остави картите на масата, събра парите пред себе си, изправи се и тръгна към врата, гледайки нещо замислено в пода. Подмина странникът, но крачка след това се спря, всякаш туко що се е сетил нещо и се обърна към него. Огледа го на бързо и спря за момент погледа си на очите му. Изглеждаше, сякаш бе потънал в много дълбоки размисли и още не беше излязъл от тях.

- К'во? За к'во съм ви пък аз? - каза той, докато си съсредоточаваше погледа в странника - Пък и нещо не ми върви, като гледам... - добави след това разсеяно.

blue · Мнение от **blue** » пет май 05, 2006 8:28 am

- Е, случва се, имаше обаче добри изгледи, а и мисля че все пак ти върви. Ако дойдеш да си поговорим, ще разбереш защо. Пък и нищо не губиш. Една бира от мен поне имаш.

Кимон го изгледа усмихнат, а после тръгна като добави:

- Ето там сме седнали. - и посочи масата, на която бяха седнали Сирил и Гавлин.

Aquarius · Мнение от **Aquarius** » пет май 05, 2006 8:50 am

Йо сви рамене апатично и последва странника. Не изглеждаше много заинтересован от това да си бъбри с непознати, но пък бирата си беше бира. А и имаше нужда от малко почивка преди следващата игра.

Blizzard · Мнение от **Blizzard** » пет май 05, 2006 8:59 am

Кимон излезе от малкия салон и се приближи към масата, придружен от още един мъж, която явно бе въпросният Йолан Крикх - човекът, заради когото тримата бяха дошли в Огнения Крал. Не изглеждаше впечатляващо, но поне не миришеше като джудже-каналджия, а и го нямаше онзи издайнически проблясък на лудост в очите, който бяха забелязали в Бронтулф. По него не се виждаха оръжия, нито броня - нещо нормално за голяма част от клиентите в Краля.

blue · Мнение от **blue** » пет май 05, 2006 7:18 pm

Когато доближиха до масата, Кимон посочи един свободен стол и покани Йо:

- Заповядай, това са спътниците ми. С тях спорехме дали наистина си слизал в каналите. Аз не вярвах, но тази учтива девойка - сверитьорката рече, че все пак си слизал. Ще ни разкажеш ли нещо за приключението ти?

Докато говореше Кимон се настани край масата и отново потърси с очи момичето, щеше да й кимне, за да я повика ако си пресечаха погледите. После огледа лицата на спътниците си. Опита се да прецени какво впечатление им е направил Йо.

- Впрочем, Йо цялото ти име ли е? Приятно ми, Кимон се казвам.

Aquarius · Мнение от **Aquarius** » съб май 06, 2006 10:06 pm

- Йолан, но никой не ми вика така. - Намести се на стола и огледа помещението. Продължи да говори, без да гледа никой конкретно - И наистина съм слизал в каналите. Нито е голямо приключение, нито е голяма работа - добави той, след което се вторачи в Кимон. - Ти май каза нещо за бира, а?

Chimera · Мнение от **Chimera** » нед май 07, 2006 10:23 pm

Гавлин огледа преценително новодошлия, но не каза нищо. Явно нямаше намерение да проговори първи.

blue · Мнение от **blue** » пон май 08, 2006 8:49 am

Кимон се позасмя и възкликна:

- Дай време на девойката да дойде де. Пък и време има достатъчно. Колкото до каналите, слуховете твърдят, че си останал там известно време, а това вече е достатъчно необичайно. - Кимон погледна Сирил, искаше да прецени може би колко и какво да каже, а сетне взе някакво решение и се обърна пак към Йо - Слушай, направо по въпроса. Нужен ни е човек, който да познава мястото. Трябва ни водач и сме готови да платим за услугите му. Проявяваш ли интерес?

Brave · Мнение от **Brave** » пон май 08, 2006 9:41 am

Още, докато Кимон представяше новодошлия, следователят дръпна още веднъж от пурата, после внимателно я угаси и почисти пепелта от върха й. Прибра остъка в вътрешния си джоб и приближи стола си към масата.

- Казвам се Сирил, Йо, ако това е начинът по който предпочиташ да ти викат. Тъй като Кимон започна направо по темата, наистина ни трябва човек за там долу. Само бих желал малко да го поправя - ние не плащаме, а по-скоро предлагаме равно участие в една добре платена работа. Естеството и обаче е такова, че ще се наложи да я споделим, само ако се съгласиш. Заплащането е определено добро - за едно слизане там долу, надявам се за няколко часа, всеки от нас ще получи десет платинени дракона.

Aquarius · Мнение от **Aquarius** » пон май 08, 2006 9:33 pm

Йо се замисли за момент, след това се усмихна леко, всякаш на себе си.

- Хм. Сто галифара са доста пари. Предложението ви звучи повече от апетитно, но преди да продължим каквито и да е разговори, ме интересува каква точно ще я дирим там. Надявам се да не сте решили да дълбаете в някоя Даканска гробница или да търсите таен път към работилницата на барон Мерикс. С други думи, да не планирате нещо самоубийствено, 'щото не съм решил да умирам толково рано. Особено в каналите.

Brave · Мнение от **Brave** » вт май 09, 2006 12:37 pm

- Не е такова. Работата не е безумна, но е възможно да не успеем да я свършим, особено ако се бавим и тогава няма да има пари. Повече подробности, ако си вътре, драги.

Blizzard · Мнение от **Blizzard** » вт май 09, 2006 4:22 pm

Сервитьорката, която в момента се намираше близо до горящия бар, най-сетне намери време да погледне към масата и срещна погледа на Кимон. Ако той се канеше да поръча почерпка за гостенина, сега бе моментът.

blue · Мнение от **blue** » вт май 09, 2006 9:46 pm

Кимон, който само това бе чакал й кимна, като добави този път и обичайното махване с ръка посочвайки свойта чаша. Очевидно поръчваше още едно от същото. После се усмихна на Йо и се облегна назад.

Aquarius · Мнение от **Aquarius** » вт май 09, 2006 11:06 pm

Йолах се почеса по брадата, след което огледа още веднъж всички на масата, спирайки малко по-дълго погледа си на този, който все още мълчеше.

- Значи, трябва да ти кажа че съм вътре, за да ми кажеш нещо повече? Въпреки, че си говорим за много пари, трябва да се съгласиш, че това е доста... трудно предложение. Не е ли редно да знам нещо повече, преди да реша да си рискувам живота с група непознати, без да се обиждаш, хм?

blue · Мнение от **blue** » ср май 10, 2006 8:37 am

- Проблемът, Йо, е че вече си изпатихме от един такъв дето знаеше всичко преди да е сигурен, че ще участва. Трябва да намерим нещо и да го занесем на собственика му. Времето дадено ни за това е малко, трябва да побързаме. Това е.

Докато говореше Кимон извади с малко ровичкане една монета и след кратко колебание я остави на масата за сервитьорката. После изгледа Сирил втренчено, преди да спре очи отново на Йо.

Blizzard · Мнение от **Blizzard** » ср май 10, 2006 9:28 am

Сервитьорката остави халбата в средата на масата и прибра монетата от две крони. След това забърза с отрупания поднос към съседната маса, където трябваше да обслужи голяма поръчка.

Aquarius · Мнение от **Aquarius** » ср май 10, 2006 10:18 pm

Йо повдигна вежда към Кимон, след което пак си потърка брадата и каза:

- Добре... Бил съм в каналите веднъж. За две седмици. Там прекарах заедно с някои от местните обитатели, с които се спогодихме - аз им помагах с ранените, докато те ме учеха как се оцелява там долу. Не съм някой мръсен гоблин, който цял живот е прекарал там, но имам идея как да се справя. А ако още ме помнят, мога и да уредя сигурен, макар не много удобен подслон. Ако това ви урежда, то да, вътре съм, каквото и да сте тръгнали да търсите.

След като изрече това, той се облегна назад, отпи глътка от бирата и още веднъж огледа събеседниците си.

Brave · Мнение от **Brave** » чет май 11, 2006 11:14 am

- Радвам се, че се съгласи толкова лесно. Съжалявам, че не можехме да ти кажем нещо повече, но конфиденциалността е изискване на поръчителя, какво да се прави. Лошото бе, че обстоятелствата ни принудиха да си търсим водач за толкова кратък срок, но Оладра, гледам, ни се усмихна. Сега, като вече си вътре, да ти обясним задачката набързо.

Сирил спря и вниматлно се огледа, за да прецени, дали може да говори без разказа да стане достояние на нечии любопитни очи.

Бих искал, да продължа да говоря, след като Боян ми каже, дали е удачно

Blizzard · Мнение от **Blizzard** » чет май 11, 2006 12:11 pm

Очи наоколо имаше много, но ушите на другите клиенти бяха далеч, а и в Краля беше шумно, така че Сирил нямаше от какво да се опасява, стига разговорът да се водеше тихо.

Brave · Мнение от **Brave** » чет май 11, 2006 12:33 pm

След като се огледа внимателно, следователят продължи с приглушен глас, приближавайки се към Йо.

- Виж сега, трябва само да донесем едно предметче, което Леонард ир`Валис някакси е затрил в канализацията. Не ме питай как, може в кенефа да го е хвърлил и аз не знам. То представялва скарабей от тъмно дърво, с полускъпоценни камъни върху него. Било от Ксен'дрик. Човекът, който ни урежда работата, скоро ще донесе карта на района, в който се предполага, че е играчката. - Сирил направи пауза за да изпие една солидна глътка ръжено и продължи. - Имаме следния проблем - смятам, че трябва да го знаеш, като ще ни водиш там долу. Има едно джудже каналджия, трябваше да ни е водач. Не ми се разправя много за него, ама се оказа, че е на сънниче. Лошото е, че ни подлъга и се измъкна там долу в Падналия. И за да е съвсем гадно, носи в себе си същата карта, която ние ще получим скоро. Та когато слезем долу, е много възможно да се натъкнем на него. Сигурно е излишно да ти казвам защо бързаме. Ако има късмет, може той да грабне всичките пари. Мисля, че ще са му малко множко на късото кирливо типче. Така или иначе никой не издържа достъчно дълго на сънниче, за да са му нужни толкова пари... А, да не забравя - докато се опитвахме да го хванем долу, глезенът ми получи известно съприкосновение със зъбките на едно помиярче. Мисля, че спомена, че си лечител и се чудех дали няма да можеш да го погледнеш, защото така с кървяща рана хич не ми се джапа из каналите.

Aquarius · Мнение от **Aquarius** » пет май 12, 2006 10:42 am

Йо отпи голяма глътка от бирата, след което се наведе и погледна крака на Сирил - не беше най-подходящото място за това, но пък той не се притесняваше. Докато оглеждаше раната, каза:

- Брей... интересно. Ами, ако трябва да тръгваме бързо, ще е хубаво да мина врез вкъщи, за да си взема екипировката - живея съвсем наблизо. Колкото до крака ти... - той промърмори няколко думи, след което докосна с ръка крака на Сирил.

[sblock="Водещ"]Каствам спонтанно Resistance-а (от нулево ниво). След това правя Heal Check, да видя колко още му остава.[/sblock]

Blizzard · Мнение от **Blizzard** » пет май 12, 2006 9:10 pm

След като запретна крачола на Сирил, Йолан разкри доста гадничко дълбоко ухапване, явно прясно и скоро промито с вода. В докосването му явно имаше някакъв вид целебна магия, защото в същия момент следователят спря да изпитва болка и раната моментално зарастна и хвана коричка. Във въздуха се появи съвсем лека и някак си особена миризма - не точно неприятна, но никой на масата, освен лечителя, не можеше да я свърже с нещо, което бе подушвал през живота си...

Сирил си възстановява една жизнена точка

[sblock="Йолан"](Лечение) Доколкото лечителят можеше да прецени раната все още не бе напълно излекувана, но състоянието на неочаквания му гостенин не беше тежко и вече нямаше опасност от инфекция.[/sblock]

blue · Мнение от **blue** » съб май 13, 2006 10:01 pm

Кимон изгледа детектива въпросително, после се обърна и към Гавлин и накрая попита:

- Е, тогава да вървим, а? Гавлин? После трябва да се върнем тук за картата предполагам. Сириле?

Войникът вече се надигаше да тръгва, но изчака спътниците си, гледайки ги въпросително.

Aquarius · Мнение от **Aquarius** » нед май 14, 2006 3:35 pm

Йо кимна на Сирил, след което се изправи.

- Чудесно. Както казах, живея наблизо. Момент да си взема наметалото и да кажа чао на останалите.

Без да кача отговор, той обърна и се запъти към малкия салон, където бяха наметалото и останалите.

Chimera · Мнение от **Chimera** » нед май 14, 2006 6:06 pm

Гавлин изчака Йо да се отдалечи достатчно, че да не чуе думите му, след което се обърна към спътниците си.

- Вие бреландците непреставате да ме изумявате. Ти, Сириле, специално. Нямам представа как успяваш да свършиш каквато и да е работа с този си маниер. Мисля, че останаха няколко човека в Шарн, които не разбраха какво ще правим, защо не отидеш да им кажеш, да не се притесняват.

След тези си думи Гавлин допи виното си, стана и се запъти към закачалката, на която бе окачил наметалото си.