[Глава 3] За джуджетата и роднините им

[Blizzard]

"Ще тафна зъркелите на горгон,
ще ида до Долурх и ще се върна,
на мене може да разчиташ, лейди,
дори да спра дъжда, ако ти трябва,
сал` точния човек ми намери
и работата ще я свършим точно!"
"Авантюристи", първо действие, сцена втора

20-ти Драваго 998 ГК
Нощта

Сълзите на ангелите продължаваха да се изливат от небето.

Срещата трябваше да се проведе на избраното място - при лифта, спускащ се от Щуротията до Златни Двери. Самата платформа, прилична на желязна клетка, бе охранявана от двойка стражници и осветена от мръсничък вечносветещ фенер, което й придаваше относителна безопасност и я правеше подходящо място за среднощното рандеву, а една кула наблизо предлагаше и удобен навес, под който Сами и Гавлин се бяха прикрили от дъжда - достатъчно далеч от лифта, че да не привлекат ненужно вниманието на стражниците и все пак достатъчно близо, за да видят другите, когато те пристигнат. Старикът и аундерецът бяха дошли горе-долу навреме за срещата сред кратка припряна разходка през Щуротията - един от най-забележителните квартали на града и определено най-забележителният на тази височина, но неговите чудатости ще опишем по-нататък в тази история.

Останалите трима май вече закъсняваха поне четвърт час, може би повече. Сами крачеше нервно из малкото сухо място под навеса и не бе в разговорливо настроение - единствено кашлицата му се чуваше на неравни интервали. Виждаше се, че е неспокоен.

Лифтът бавно и неуморно потъваше в дълбините, за да се върне след няколко минути обратно - отново празен, като изключим двамата стражници, стоящи до вратата на клетката. Сами и Гавлин гледаха с надежда към дупката, в която бе потънал за пореден път, очаквайки следващото му завръщане и първоначално дори не усетиха приближаването на съдружниците си, които явно бяха дошли пеш и по друг път.

А те бяха жалка картинка. Джуджето липсваше. Кимон и Сирил, освен мокри, бяха и нацапани с кал и мръсотия, макар да си личеше, че са правили някакви опити да се почистят. Физиономиите им не вещаеха нищо добро. Единият крачол на Сирил безславно висеше прокъсан и той леко накуцваше - явно беше наранен...

[Brave]

Сирил явно забеляза двамата под навеса и се насочи към тях. С всяка крачка, която правеше към тях, все повече си личеше колко ядосан е. Когато се доближи съвсем кимна леко на двамата, огледа се набързо за нечие нежелано присъствие и заговори.

- Шибаното джудже избяга. Върза ни като наивни девойки да го чакаме пред някаква съборетина, дворът на която беше пълен с противни псета. Избягал е през някакъв капак на втория етаж, който беше полуразрушен. Опитахме се да го хванем, но къде ти ще гепиш, някой който познава квартала и вижда чудесно на тъмно. Беше се спуснал по една от стените и толкова видяхме от него. Побъбрихме си обаче със стопанката на къщата и тя ни разказа едно-друго за него - Бронти се друса със сънниче. Разбрахме и кой го снабдява. Знаем и къде работи. Само да имаме малко повече време и ще го пипнем. Много лошото е, че картата е у него. Силно се надявам, Сами, че не е била единствена. Ако имаме копие, може все още и да се справим със задачата и да си вземем платата.

[Blizzard]

Сами се втренчи в Сирил, изруга и като цяло изглеждаше сякаш не вярваше на това, което чува.

- Че как така ви върза, бре, в Кхибер да се събудите? Защо го оставихте сам, нали се разбрахме никой да не остава сам, че даже заради това слезнахте там долу! Можеше да си останете тука, щом сте искали да оставяте проклетото джудже да се шматка както си иска из разни съборетини и дворове! Че нали дори очаквахме да направи някоя дивотия! Ти уж трябваше да ги следиш, Сириле, как така и тебе те излъга?

Сами се усети, че говори твърде високо и занижи гласа си към края на тирадата. За щастие лифтът със стражниците в момента не беше наблизо и той не бе привлякал нежелано внимание. Старчето изглеждаше доста вбесено заради предателството на джуджето, както и от това, че Симон и Кирил го бяха изпуснали.

[Chimera]

Когато Гавлин чу за бягството на джуджето, усмивката му се стопи напълно, а лицето му заприлича на буреносен облак.

- Как така го изпуснахте! Не мога да повярвам, че измежду всички хора в Шарн съм попаднал на единствените двама човека, които не могат да държат едно джудже под око. За такава некомпетентност в аундерската армия щяхте вече да сте увиснали на въжето.

Тонът му бе рязък и яростен, но съобразено достатъчно тих, че да не привлича ненужно внимание. Все още бесен, но с малко по спокоен глас, Гавлин се обърна към Сами:

- Какво ще правим сега Сами, едва ли наистина имаш втора карта?

[Blizzard]

Сами махна с ръка към Гавлин да замълчи, явно все още чакаше да чуе подробностите от Сирил и Кимон.

[Brave]

Сирил очевидно игнорира коментара на аундеъреца и се обърна към старчето.

- Сами, айде да не ми се сопкаш, щото ти ми натресе тоя друсан боклук. Влезе в къща, в която обясни, че живее. Ако не ти е известно, там посрещат непознатите с арбалет на вратата и Бронти ясно ни даде да разберем, че няма да сме желани от хазяите му. Дворът беше пълен с псета, с които ако много имаш желание, мога да те запозная, едно много се сближи с мене, питай Кимон. Оня влезе уж да си вземе нещата, явно домакинята го познаваше, пусна го без особени проблеми, размениха само няколко думи, кучетата го оставиха на мира, сякаш всеки ден минава от там. После е изпълзял през дупка в тавана. Откъде, да се продъня в Кхибер, да знам, че има такава. Беше напълно тъмно, а късото копеленце вижда сякаш е дравагска утрин. Къде да го търся из Падналия - ако се шляем там с запален фенер, все едно сами си слагаме въжето на шията и весело друсваме една джига на столчето. Да се и у добродушния идиот, че не го чукнахме още в "Сокола", където ни беше под ръка. Долу територията си беше негова и той си се възползва като пич. Колкото до малкия ми опит да се промъкна след тях - ами пропадна. Не ми се обяснява защо - аз ли се скрих криво, Кимон ли прекали в желанието си да го прекара през улицата, за която се бяхме разбрали, не знам.

[Blizzard]

- Ще ме прощаш, Сириле, ама ще ти се сопкам и още как! Сглупили сте с Кимон, дето май си е глътнал езика покрай тая история... Толкова ви разчитах, а сега цялата работа може да пропадне заради вас! А аз знам какво ви казах, Суверените са ми свидетели, на изпроводяк - никой да не остава сам! Какво и джуджето да не се бе измъкнало по тоя идиотски начин, ако бе разказало историята, дето уж трябваше да бъде тайна, на някой свой братовчед, мечтаещ за лесни парици вътре в съборетината и на изхода от канала чакаше някоя банда алчни отрепки със сопи в ръце? Тайната трябваше да си остане между нас петимата и хич не ми разправяй, че аз съм натресъл джуджето, щото не е вярно - когато видяхме, че е ненадеждно и се държи странно, заедно решихме все пак да му дадем шанс! Даже помня, в кенефа на Сокола, когато говорехме на четири очи, ти лично рече, че ще го държиш под око...

Тук Сами се сепна от нов пристъп на кашлица, но след малко все пак се насили да продължи с хриплив глас.

- И какво ако мога да намеря копие от картата? Сега трябва тепърва да търсим нов водач за каналите, а проклетият Бронтулф сигурно ще е докопал скарабея, още преди да сте тръгнали надолу...

[Brave]

- Може въобще да не тръгне надолу. Че сглупихме, сглупихме. Ако искаш, пак се делим - ти ходиш да взмемеш ново копие от картата, а ние с Кимон и млaдия аундеърски хапльо отиваме да дирим някой каналджия, дето да е малко по-читав от Бронти. Ако не загубим повече от един удар на камбаните, може и да догоним оня мърльо, ако все пак е решил да си пробва късмета сам. Другата възможност е да се заемем активно да му намерим дупката и просто да чакаме да се върне. Само дето последното не ми се нрави, защото предполага да имаме късмета той да намери скарабея и да доживее да се завърне, пък това едва ли ще стане.

[blue]

Кимон изчака другите да се наприказват с намръщена физиономия, искаше да минат упреците, които знаеше, че ще последват и да види реакцията на Сами. След последните думи на Сирил обаче заговори, тихо и спокойно:

- Бронти няма да посмее да търси бръмбара сам, че няма акъл, няма, но вече си напъха главата в торбата прекалено дълбоко за да посмее да си покаже носа. Най-лошото е, че ще се опита да се отърве от картата. Ако я унищожи - добре, но ако я продаде? Ще имаме работа с тълпа каналджии, ако не всички, то повечето ще са опитни в оцеляването долу. Нека не губим време. Сами, поиздъних се, но наистина ситуацията не беше лека. Бронтулф очевидно замисляше нещо, аз се опасявах от засада, но не очаквах подобен обрат. Трябваше да го предвидя, но нямах голям шанс. Сирил е прав, почти нищо не можехме да направим, освен да рискуваме бой насред гадните улици в Падналия. И като планираме какво да правим - ако ще търсим бръмбара трябва да бързаме, но раната на Сирил трябва да я оправим, не знаем какво ни чака. Сами, имаш копие на картата, нали? У теб ли е?

[Chimera]

Гавлин отново се ухили, но този път усмивката му бе по-скоро коварна, в сравнение с предишната му хлапашка физеономия.

- Бреландецо, радвай се че кучетата са те стигнали преди мен - обърна се аундереца към Сирил - с този си тон ще вземеш да се озовеш откъм острата страна на рапирата ми и повярвай ми, няма да оцелееш такава среща.

Без да чака отговор младежа се обърна към Сами и Кимон

- Джуджето няма да посмее да потърси бръмбъра сам, защо смяташ така? Не можем да сме сигурни в нищо, джуджето може да ни е подвеждало от самото начало. Може скарабея да е на една крачка от най-близкия вход към каналите. От друга страна дори това да не е така, джуджето може да е достатъчно лудо, за да слезне само в каналите, все пак това му е работата.

- Явно сме поставени пред следния избор: да тръгнем да търсим джуджето или да търсим нов водач в каналите на Шарн. Всеки случай най-важното е да вземем решение бързо.

[Blizzard]

Сами явно вече бе успял да преглътне гнева си и да се поуспокои, защото заговори с по-спокоен тон, макар че физиономията му все още бе мрачна, а характерната тарикатска усмивка никаква я нямаше.

- Прави сте, не всичко е загубено, лошото е само, че сме в по-неприятно положение, отколкото когато започнахме. Влизането в каналите не е задача за сам човек, ако Бронтулф се пробва, то вероятно няма да излезе оттам жив, а като му видяхме характерчето - сигурно няма авери, на които да се довери и които да събере бързо в този час на нощта. Притеснява ме само да не продаде информацията за няколко суверена на някого, който може да се възползва от нея... Но пък кой ли ще му повярва - той си е отрепка, всички ще решат, че си измисля за да изкрънка някоя пара или пък бълнува.

Старчето изгледа физиономиите на всички и очите му накрая се спряха на Кимон:

- Да ти отговоря на въпроса - да, мога да намеря копие на картата, макар че ще ми трябва още час или нещо такова. Ама ако решите да слизате без водач долу, аз ще реша, че и вие се друсате със сънниче, щото това би било самоубийство. Трябва да намерим човек, въпросът е обаче кого, особено по това време? Нов каналджия не ща - като нищо ще попаднем на втори Бронти или нещо по-лошо... Мислете за нещо друго! Ир`Валис изрично каза, че не желае да забъркваме драконовите династии, така че хрътките на Тарашк са изключени. Какво ни остава? Напънете си главите кой друг може да ни преведе из каналите, пък ако трябва дори да отложим експедицията за утре сутрин...

Ако някой има идея, да я сподели. Ако нямате - може да хвърляте зарове за Познание (Шарн), за да видим дали някой от героите ви не знае нещо, което може да се окаже полезно.

[Chimera]

Гавлин прецени набързо възможностите и отново заприказва.

- Смятам че е най-добре да намерим джуджето. Сирил каза, че знае кой го снабдява с наркотика, това ми изглежда като добро място да започнем. Можем просто да му устроим клопка, все някога ще се върне при снабдителя си. Дори да не е сам, ние сме трима и ще имаме елемента на изненадата на наша страна. Ако и стопанката на къщата, от която се е измъкнал, ви е казала нещо повече е добре да го споделите сега.

[blue]

- Не ми се струва добра идеята да чакаме при снабдителя му. Кой знае колко си е взел последния път, може да го причакваме няколко дена. По-добре е в работата му. Ако не се яви там ще го изхвърлят, но това ще е чак сутринта. Жената не помня да е казвала нещо повече, Сириле ти да се сещаш още нещо?

Кимон говореше гледайки отнесено Сами, макар думите му да отговаряха на Гавлин. Накрая свали шапката си, пооправи я и я изтръска от водата, после преди да я нахлупи отново погледна Сирил. Изглежда мислеше за нещо и действията му бяха механични.

[sblock="Водещ"]Кимон наистина се опита да се сети за някой, който да му помогне. Мислеше си за онзи, дето искаше да разбере кой е поръчал убийството на братовчед му, дали пък не може да помогне... [/sblock]

[Chimera]

- Кимоне не съм съгласен с теб. Джуджето може да e смахнато, но не е прекалено тъпо. Ще се сети, че можем да го намерим в работата му и едва ли ще се вясне там тия дни. Силно се съмнявам, че ще му направят голям проблем за това. Едва ли има прекалено много хора, които да се наемат с каналджиска работа. Не източникът му на наркотик е най-добрата ни следа. Ако е продал картата, първото нещо, което ще направи, е да отиде да се сдобие с още малко от любимото му сънниче. Освен това снабдителят му може да знае нещо повече за самия Бронти и къде можем да го открием.

[Brave]

- Чакай, чакай може би неправилно се изразих, но нямаме адреса на снабдителя му, че да идем там, за да го причакваме - платихме малко пари на една местна дама да ни даде малко повече информация за пласьора, но нямаме идея къде точно е сега. Искам, да ти обясня нещо, аундеърецо. Не знам, как си представяш Падналият, но слизането там не е приятна вечерна разходка. Дори веднага да можехме да намерим снабдителя на Бронти, нали се сещаш, че той няма да е щастлив да се раздели с един от клиентите си. Особено, с такъв, който ще му налива пари дълго. Очевидно е, че мръсното джудже или е много издържливо или все пак някак успява да не прекалява, защото рядко някой изкарва на сънниче повече от няколко месеца. Онзи пласьор, ще знае как да се пази, иначе да не е жив, когато има нещо толкова ценно за толкова отрепки. Не, не възлагам никакви надежди да го намерим още тази нощ. По това време на деня там долу дори няма да кажат дума, преди да извадят ножовете. Виждам, че си много уверен в шпагата си, ама явно нищо не разбираш от Шарн и неговите малки мръсни закони. Тук драги, никой няма просто така да застане от острия край на това желязо, само защото си го предизвикал. Очаквай по-скоро някоя сопа да целуне тила ти, когато обърнеш гръб.

Сирил си пое дъх след краткия си монолог и продължи.

- Има и друго. Ако го намерим, какво ще постигнем, освен отмъщение? Би ли слязъл долу, воден от озлобен друсан каналджия, който може да те натресе буквално в купчина лайна. Аз лично не. Значи единствената ни полза от залавянето му е да си върнем картата. Което не е голяма работа, щом Сами може да набави нова за час. Трябва ни по-скоро някой който да познава гадните канали и теченията в тях. Тези които са ги строили, мисля, че отдавна не са между живите, каналджиите се разбрахме, че не са добър вариант. Остават малко възможности, а е необходимо да познаваме човека лично, защото инак, ще е много трудно да го убедим да слезе долу посреднощ, дори при тези меко казано добра плата.

[sblock="Водещ"]Бояне, познавам ли човек, който може да е подходящ за работата - някой изследовател или учен, или пък представител на някое от многобройните племена от каналите на Шарн? Ако се налага, чек, ползвай смело екшън точка.[/sblock]

[Blizzard]

[sblock="Сирил"]Познание (Шарн) (неуспех) - Сирил не се сещаше за никой подходящ човек.

Поради моя разсеяност ти спестих една екшън-точка.[/sblock][sblock="Кимон"]Познание (Шарн) (успех) - Кимон бе чувал градската легенда за един безумец, преживял сам две седмици в каналите заради бас и излязъл жив и здрав от там след това. Той не го познаваше лично, но достатъчно много хора из тази част на града говореха за безумния облог и неговата развръзка, така че имаше голям шанс историята да е истинска. И макар че бе рисковано да се доверят на непознат, това за момента си оставаше най-добрата им възможност, още повече, че някой с толкова авантюристичен характер сигурно щеше лесно да се съгласи да се включи в подобно начинание. Един поглед към крака на Сирил го подсети - казваха още, че този човек имал талант на лечител, който му послужил добре там долу... Няколко подбрани въпроса, зададени на правилните хора из Щуротията (където се бил сключил басът преди около половин година) със сигурност щяха да бъдат достатъчни да открият името и следите на този индивид, дори по това време на нощта - Щуротията не спеше, дори сега.[/sblock]

[blue]

- Напълно съм съгласен с теб Сириле, по-добре да се опитаме да намерим бръмбара възможно най-бързо и после да се оправяме с Бронти. Няма да се измъкне, но по-важно е да намерим играчката бързо.

Кимон пак се почеса под ръба на шапката и допълни:

- Сами, помниш ли за оня дето беше слязал в каналите за някакъв бас? Дали да не се опитаме да го намерим? Той беше от Щуротията май.

[Blizzard]

Сами погледна към Кимон недоумяващо, сви рамене и се накани да каже нещо, но в този момент платформата със стражниците дойде отново и макар че те бяха далеч, старчето предпочете засега да премълчи. Съдейки по лицата на другите, те също не бяха чували тази история, но това не бе толкова странно - Шарн бе огромен град и странни истории в него се случваха по няколко пъти всеки ден - никой не знаеше всички слухове. Когато лифтът отново потъна в дълбините, Сами най-сетне заговори:

- Не се сещам, Кимоне, но защо не разкажеш набързо за какво става въпрос?

[Chimera]

Гавлин сякаш искаше да каже нещо, но въпреки това си замълча. Явно бе решил да чуе за какво точно говори Кимон.

[blue]

Макар очевидно да се чувстваше неловко от вниманието към него, Кимон след кратко колебание отвърна:

- Това беше една история, за която се говореше преди време. Някакъв авантюрист се хванал на бас и живял две седмици из каналите, Дълго го разнасяха из Щуротията после. Мисля че ще можем да го открием. Не знам много за него, имам спомен, че беше лечител, но не бих заложил на това. За друг не се сещам, а този би ни свършил работа, стига да го открием.

Войникът не бе особено словоохотлив, изглежда не знаеше много по-въпроса.

[Blizzard]

Сами се почеса по брадичката, после отново заговори:

- Звучи ми като много безотговорен човек, но не вреди да го проверим - дали е на разположение, дали можем да му се доверим и дали иска да се хване на хорото с нас. Ама не му разказвайте подробности, преди да го видите що за стока е и дали изглежда, като че ще се съгласи! Ако не го намерите или не го харесате, утре сутрин ще търсим другиго, през нощта надали нещо повече можем да направим. Пробвайте вие тримата да го намерите и ако е подходящ за водач, му предложете парите дето бяха за джуджето - много държа всеки да вземе по равно и никой да не се чувства преметнат накрая. Аз ще отида да набавя нов план, мога да се оправя и сам за това. Вижте още какво можете да направите за крака на Сирил, ако онзи е лечител и ще ни става партньор, ще трябва да помогне.

Бавно и полека усмивката на Сами се бе върнала. Явно вече бе преглътнал загубата на джуджето като водач, дори сякаш му бе олекнало заради това.

- Среща пак тук след час - час и половина, дано ви стигне това време. Ако Оладра е с нас и този авантюрист-лечител се включи, може да тръгнете и тази нощ, иначе остава за утре, макар че с всеки изминал час шансовете ни намаляват... И пак да повторя - никой да не остава сам, много ви моля този път да вземете това насериозно!

Сами бе свършил да говори, но не бързаше да си тръгне. Явно чакаше да чуе дали някой от другите има какво да добави.

[Chimera]

- Вие бреландците явно не сте сред най-разумните хора. Смятате, че да намерите човек, за който някой някога е говорил, че е слизал в каналите e по-доброто решение на ситуацията. Съжалявам но това е просто смешно. Съгласен съм, че разходката из Падналия не нито разумна нито здравословна, но и слизането в каналите също не е. Ако намерим джуджето, най-малкото ще знаем какво е направило с картата и няма да е нужно да се притесняваме постоянно за още едно нещо, ако тръгнем да слизаме в каналите. От дргуа страна, ако Бронти е решил сам да търси бръмбъра, можем да го оставим да свърши мръсната работа, след което да вземем предмета от него и да разделим парите на четири вместо на пет.

[Blizzard]

Сами избърза да заприказва преди някой от другите да се е скарал с аундереца.

- Гавлин, ти май не чу какво точно ни казаха Сирил и Кимон - сигурен съм, че джуджето не може да бъде намерено скоро, освен може би с могъща магия. Ако си мислиш, че с една разходка из Падналия случайно ще се препънеш в него или пък, че може лесно да разбереш дали е влязъл в каналите и къде ще излезе, грешиш. Това е огромен град и едно параноично джудже може да се покрие на хиляди места, особено в собствения си квартал, да не говорим, че може просто да си остави костите в каналите, особено ако е надрусано. И на мен не ми е приятно, че нашите съдружници забъркаха такава каша, но хайде нека не прибавяме още глупости към техните. Така че ако нямаш ясна идея как точно да го намерим и то преди скарабеят да е отишъл по дяволите, просто обуздай горещата си кръв и замълчи, та да остане поне някакъв шанс да свършим работата.

[Chimera]

Гавлин погледна Сами със сериозен поглед. След малко усмивката отново се върна на лицето му.

- Добре Сами щом си казал, явно ще ходим да търсим въпросния герой от приказките за малки деца.

След тези си думи Гавлин подпря на стената странната пръчка закупена от Джош и свали раницата от гърба си. Набързо извади една торба и я метна към Сирил.

- Поне си носете сами покупките. За разлика от вас, ние със Сами свършихме нашата задача. И да ми върнете торбата.

[Blizzard]

В торбата имаше пет светещи пръчки, още толкова самозапалващи се клечици и един малък паяк, опитал се да се скрие там от дъжда.

[blue]

- Тогава да не губим време и да тръгваме. А, намерили сте всичко? - Кимон се усмихна. - Взимам една от тези. Хайде да вървим, ще трябва да поразпитаме из Щуротията за този момък. Благодаря.

Последното бе казано на Гавлин когато Кимон взе една от пръчките в торбата.

[Brave]

- Ех, колко си самоуверен, Гавлин! Но, както и да е... Наистина е по-добре да вървим. Благодаря за покупките.

Сирил прибра подадените му предмети по джобовете си и закуцука по пътя към Щуротията.

[Blizzard]

Малко по-късно същата нощ...

Когато някой бедняк се държи странно го наричат "смахнат", докато някой богаташ на негово място е просто "ексцентричен". Покойният от векове майстор-архитект на име Харет ир`Талан бил ексцентричен дори като за ексцентрик, заради което един цял квартал на Шарн в днешни дни бе известен просто като Щуротията на Харет - внушително доказателство, че ограничителната линия между гения и лудостта е тънка, крива и на места прекъсната...

Всичко започнало с идеята в квартала да се съчетаят архитектурни стилове и елементи от всички крайща на стар Галифар, така че гостите на града да се чувстват тук като у дома си. Магия от всякакъв вид била използвана с широка ръка в строежите, а завършените сгради изглеждали доста странно... Харет обаче не спрял дотук. В поверения му проект за нов квартал на Шарн скоро били включени неговите идеи и видения за това как биха изглеждали домовете на съществата от други светове и измерения - огромно кухо дърво насред кулите; изцяло стъклен дом с прозрачни стени, през които могат да се забележат изкривените силуети на обитателите; гигантско розово кълбо на бабуни, кацнало върху пилон от светлина... В Щуротията можеха да се видят най-причудливите и нарушаващи законите на природата творения на архитектурата, а посетителите, попаднали за първи път в този шантав квартал, скоро се убеждаваха, че покойният му архитект е бил или наистина прекомерно ексцентричен, че и оттатък, или пък осенен от божествено вдъхновение...

Сирил, Гавлин и Кимон стояха пред таверна, буквално обвита в пламъци - студен и илюзорен, но много реалистичен поне на вид, пожар върху конструкция от черен камък и месинг - визията на Харет за Ферния, огнения свят. Дотук ги бе отвела историята, разказана от Кимон, както и няколко уточняващи въпроса, зададени из квартала. Името на човека, преживял две седмици в каналите, се оказа Йолан Крикх и според хорските езици той обичаше да си поспива денем, а нощем да се навърта точно тук - в "Огнения Крал", където се надяваха да намерят поне следата му, ако не него самия. До входа на заведението стоеше планина от мускули под формата на грамадна огреса* с особено грозна физиономия и чупен поне на две места нос, но за сметка на това натъкмена в искряща алена униформа, изглеждаща нелепо върху нея. Чудовището гледаше приближаващото трио преценяващо, а когато те стигнаха на няколко метра от вратата, многозначително им застана на пътя и се озъби. Явно и тук не бяха добре дошли...

*огреса - Огре от женски пол. Наричат ги и по други начини, но обикновено зад гърба им.

[Brave]

Сирил се приближи до грамдната огреса, усмихна се леко криво и заговори.

- Скъпа, ще бъдеш ли така добра да допуснеш няколко изискани джентълмени като нас в тази знаменита таверна? Огненият крал, очаква жертвоприношение на нашите свидни галифари, нали момчета?

[Chimera]

Гавлин гледаше леко разсеяно и просто кимна одобрително в отговор на Сирил.