[Глава 3] За джуджетата и роднините им
- Blizzard
- Кадет
- Мнения: 304
- Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
- Местоположение: София Любим цвят: Зелено
Огресата се приведе, за да вижда Сирил по-добре и лицето й се сгърчи от мисловно усилие... Тя пое дълбоко дъх и заговори.
- Коррла не пусне. Шеф забранява. Огнен крал само за, какво рече, скъпи, истински изискани джендла..., дендла..., господа! Вие - не истински. Изискани господа не покрити кал, фъшкии, нито кръв. Хич! Изискани господа с изискани дрешки. Ако Коррла пусне прошляци, те вечно прави проблеми, мерише, чупи столове, проси, повръща, лъже на карти, чопли нос, яде сополи, не плаща залогове. Лошо. Коррла требе бие по глави, хвърли от мост. Много лошо.
Коррла огледа тримата още веднъж и този път очите и се спряха по-дълго на Гавлин. Мускулестата и ръка се протегна мудно в негова посока и един месест показалец го посочи.
- Той - същински господин. Прилични дрешки, както си требе. Ръкавички - още по-изискано. Малко мокър, но то добре, чиста водичка, къпане полезно казал шеф. Хубавко облечен, два крачола на гащи, нема парцали, нема фъшкии, нема кал, нема кръв. Вие, други двама - прошляци. Разбира, скъпи? Преоблече се, почисти се, не чопли нос, Коррла пусне в Огнен Крал, даже без ръкавички. Прошляци - требе бие по глави, хвърли от мост, лошо за бизнес. Отива си сами пеш - много по-добре.
Дребни капки пот бяха избили на челото на огресата, докато обясни всичко това. Сега най-сетне тя си отдъхна и кимна доволна, че въпросът е приключен.
- Коррла не пусне. Шеф забранява. Огнен крал само за, какво рече, скъпи, истински изискани джендла..., дендла..., господа! Вие - не истински. Изискани господа не покрити кал, фъшкии, нито кръв. Хич! Изискани господа с изискани дрешки. Ако Коррла пусне прошляци, те вечно прави проблеми, мерише, чупи столове, проси, повръща, лъже на карти, чопли нос, яде сополи, не плаща залогове. Лошо. Коррла требе бие по глави, хвърли от мост. Много лошо.
Коррла огледа тримата още веднъж и този път очите и се спряха по-дълго на Гавлин. Мускулестата и ръка се протегна мудно в негова посока и един месест показалец го посочи.
- Той - същински господин. Прилични дрешки, както си требе. Ръкавички - още по-изискано. Малко мокър, но то добре, чиста водичка, къпане полезно казал шеф. Хубавко облечен, два крачола на гащи, нема парцали, нема фъшкии, нема кал, нема кръв. Вие, други двама - прошляци. Разбира, скъпи? Преоблече се, почисти се, не чопли нос, Коррла пусне в Огнен Крал, даже без ръкавички. Прошляци - требе бие по глави, хвърли от мост, лошо за бизнес. Отива си сами пеш - много по-добре.
Дребни капки пот бяха избили на челото на огресата, докато обясни всичко това. Сега най-сетне тя си отдъхна и кимна доволна, че въпросът е приключен.
Последна промяна от Blizzard на ср апр 19, 2006 9:21 am, променено общо 2 пъти.
- Chimera
- Кадет
- Мнения: 211
- Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
- Местоположение: Магландия
- Контакти:
Гавлин Яангер
Гавлин се усмихна след думите на огресата и дори леко се изпъчи, сякаш да покаже, че е по-същински господин от същинските господини. След като огресата замлъкна, Гавлин направи знак на спътниците си да се отдалечат малко. Явно искаше да обсъдят ситуацията насаме и по възможност на сухо.
Сирил се обърна към спътниците си.
- Мисля, че все пак е редно да влезем и тримата. Колкото и хазартен тип да е този, малко вероятно е да се съгласи да излезе да си говори с някакви непознати, навън в дъжда, само защото някой си чужденец му е наговорил някакви неясни намеци за бърза и лесна печалба.
След това изречение, следователят се се приближи отново към огресата.
- Мила, разбираемо е нежеланието ти да ни допуснеш до това изискано заведение, но ние определено не сме прошляци. Кой пропаднал тип ще има толкова много суха пара в джоба. - каза Сирил и бръкна в джоба на шлифера си, изваждайки от там няколко златни и сребъни монети. - Просто ние сме едни господа претърпяли леко премеждие, но ако ни допуснеш в тази чудесна таверна, ще можем да се възползваме от тоалетните и с малко вода, ще видиш, че отново ще сме лъскави джентълмени, точно както преди няколко часа. Ето за да видиш, колко сме свестни, ще ти дам тези пет сребърника, да се почерпиш нещо топло, че тази нощ е леко хладна и влажна, за готини мацки като тебе.
Следователят се подсмихна и протегна ръката си да подаде монетите, очаквайки новите словесни напъни на огресата.
- Мисля, че все пак е редно да влезем и тримата. Колкото и хазартен тип да е този, малко вероятно е да се съгласи да излезе да си говори с някакви непознати, навън в дъжда, само защото някой си чужденец му е наговорил някакви неясни намеци за бърза и лесна печалба.
След това изречение, следователят се се приближи отново към огресата.
- Мила, разбираемо е нежеланието ти да ни допуснеш до това изискано заведение, но ние определено не сме прошляци. Кой пропаднал тип ще има толкова много суха пара в джоба. - каза Сирил и бръкна в джоба на шлифера си, изваждайки от там няколко златни и сребъни монети. - Просто ние сме едни господа претърпяли леко премеждие, но ако ни допуснеш в тази чудесна таверна, ще можем да се възползваме от тоалетните и с малко вода, ще видиш, че отново ще сме лъскави джентълмени, точно както преди няколко часа. Ето за да видиш, колко сме свестни, ще ти дам тези пет сребърника, да се почерпиш нещо топло, че тази нощ е леко хладна и влажна, за готини мацки като тебе.
Следователят се подсмихна и протегна ръката си да подаде монетите, очаквайки новите словесни напъни на огресата.
- Blizzard
- Кадет
- Мнения: 304
- Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
- Местоположение: София Любим цвят: Зелено
Сирил явно бе налучкал кой е ключът точно за тази порта, защото грамадната "готина мацка" бързичко прибра монетите, ухили му се широко и рече:
- Верно били господа и днежнти... тавоз! Бакшиш - туй още по-изискано даже от ръкавички. Влиза и трима спокойно, тоалетна в дъното отзаде, чиста водичка - много полезно. Хич не се бои от огън - не пари. Ако види случайно вътре прошляк дето се вмъкнал да чопли нос и да не уважава изискани господа, дойде - каже Коррла, тя се погрижи. И да ви иде късметът по вода и на тримца ви!
С една грамаданска крачка Коррла застана отново до вратата и дори съумя да направи нещо като реверанс към "изисканите господа", макар явно да не съзнаваше колко комично изглеждат движенията й отстрани.
- Верно били господа и днежнти... тавоз! Бакшиш - туй още по-изискано даже от ръкавички. Влиза и трима спокойно, тоалетна в дъното отзаде, чиста водичка - много полезно. Хич не се бои от огън - не пари. Ако види случайно вътре прошляк дето се вмъкнал да чопли нос и да не уважава изискани господа, дойде - каже Коррла, тя се погрижи. И да ви иде късметът по вода и на тримца ви!
С една грамаданска крачка Коррла застана отново до вратата и дори съумя да направи нещо като реверанс към "изисканите господа", макар явно да не съзнаваше колко комично изглеждат движенията й отстрани.
Последна промяна от Blizzard на ср апр 19, 2006 4:27 pm, променено общо 1 път.
- Chimera
- Кадет
- Мнения: 211
- Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
- Местоположение: Магландия
- Контакти:
Гавлин Яангер
Гавлин надигна вежда, но все пак тръгна напред.
- Приказките не търкалят бурето - обърна се той към Сирил, след което влезе в заведението
- Приказките не търкалят бурето - обърна се той към Сирил, след което влезе в заведението
- Blizzard
- Кадет
- Мнения: 304
- Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
- Местоположение: София Любим цвят: Зелено
Огненият крал съвсем буквално бе подпален - студен огън покриваше повечето маси и столове, хвърляйки отблясъци в металическите копчета на алените униформи на персонала. Весели компании и безброй комарджииски групички (предимно карти и зарове) дори в този среднощен час не оставяха време за почивка на сервитьорките, които неуморно припкаха из салона като същински огнени елементалчета, разнасящи ледени питиета из илюзорния пожар. Макар и шикозно, заведението не бе от най-висока класа, но все пак клиентите изглеждаха поне що-годе прилично и тоалетите на Сирил и Кимон привлякоха не един или два неодобрителни погледа. Може би бе добра идея да се почистят в тоалетната, чиято врата се виждаше в дъното, както и да закачат мокрите си връхни дрехи на някоя от "горящите" закачалки, направени сякаш от черен камък - издигащата се покрай тях пара подсказваше, че там е вложена някаква дребна магия, спомагаща за бързото изсушаване на закачените влажни наметала.
Кимон запази мълчание по време на разигралата се сценка с огресата. Стараеше се да изглежда незаинтересован, макар да хвърляше любопитни погледи към пламтящите стени. Когато Сирил подхвърли забележката за ръкавиците не се стърпя и се усмихна леко, а после ги последва в заведението. Постара се да остане последен и някак се прикри зад Сирил и огледа внимателно посетителите. Едва след това свали шапката си, като внимаваше водата от периферията да не напръска някой, разкопча шинела си и докосна Сирил леко по рамото и му кимна към "сервизните" помещения в дъното. Не каза нищо. Контрастът в поведението му бе толкова рязък, че не можеше да не направи впечатление на спътниците му, но в същото време се държеше изключително естествено. Ако Сирил не го бе видял само пред час в Падналия не би си представил дори, че този същия Кимон може да бъбри така безгрижно и весело или да влезе в схватка с кучетата.
- Blizzard
- Кадет
- Мнения: 304
- Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
- Местоположение: София Любим цвят: Зелено
Свободна маса имаше - явно се бе освободила скоро и една сервитьорка тъкмо я разчистваше, така че Гавлин можеше да се възползва от възможността и да поръча или да зададе някой въпрос, ако желаеше да го направи. Кимон и Сирил нямаха никакви проблеми да се почистят и да си придадат приличен вид в задните помещения, но за крачола на следователя май в момента не можеха да направят нищо.
- Chimera
- Кадет
- Мнения: 211
- Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
- Местоположение: Магландия
- Контакти:
Гавлин побърза да се приближи до масата и се усмихна на сервитьорката.
- Неприятно време, в Аундеъер рядко вали толкова много... - Гавлин направи кратка пауза докато сядаше на масата - ...и толкова често. Ще се радвам на чаша родно вино за сгряване, нищо прекалено специално. - Младежът назова няколко сорта средно скъпо вино с надеждата заведението да разполага поне с един от тях.
- Неприятно време, в Аундеъер рядко вали толкова много... - Гавлин направи кратка пауза докато сядаше на масата - ...и толкова често. Ще се радвам на чаша родно вино за сгряване, нищо прекалено специално. - Младежът назова няколко сорта средно скъпо вино с надеждата заведението да разполага поне с един от тях.
След като изми мръсотията от себе си, Сирил се опита да напъпче поразкъсания маншет на панталона в ботуша си. Когато приключи, направи същото и със здравия крачол и се огледа. Изглеждаше леко странно може би, но поне не поне не беше толкова опърпан. Поне на осветлението в "Огнения Крал", се надяваше да не бие много на очи. Гадничко беше, че така раната го болеше малко повече, но поне, притискането щеше да спре кървенето. "Трябва непременно да намеря време да го пооправят този крак преди да слезем долу, щото ще загазя." - помисли си следователят и пое отново към голямото помещение, където се надяваше да срещнат този гламав комарджия.
Кимон изчака Сирил да се пооправи. През това време погледна един-два пъти през вратата към Гавлин. Едва след като Сирил излезе се зае със себе си. Минута след това се върна в общото помещение. Държеше шинела в ръка, облеклото му макар и не ново и чисто се състоеше от панталон и светла риза с върви на врата. Закачи шинела на една от закачалките, остави широкополата шапка на него и седна при Гавлин.
- Blizzard
- Кадет
- Мнения: 304
- Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
- Местоположение: София Любим цвят: Зелено
Гавлин не беше правил нищо подозрително докато другите двама бяха в тоалетната - само размени няколко думи със сервитьорката, явно за да поръча чаша вино, което му бе донесено съвсем скоро. Тримата се събраха на масата - Сирил и Кимон вече си бяха придали приличен вид, както подобаваше на "изискани господа" по стандартите на Краля и бдителната Коррла.
- Е, Кимон, имаш ли някаква идея как изглежда този лечител или да поразпитам наоколо за него?
Сирил се намести на един от свободните столове до Гавлин и с блажено изражение извади пура от джоба си, подряза я и запали. След секунда, над масата се разля синкав облак дим, който обгърна съдружниците в натрапчивия аромат на тютюн.
Сирил се намести на един от свободните столове до Гавлин и с блажено изражение извади пура от джоба си, подряза я и запали. След секунда, над масата се разля синкав облак дим, който обгърна съдружниците в натрапчивия аромат на тютюн.
Кимон се бе настанил на едно от местата край масата и от там разглеждаше внимателно, макар и ненатрапчиво посетителите. Остави една голяма пауза и когато най-накрая погледа му се спря на Сирил отвърна:
- Не, нямам никаква представа как изглежда, ще трябва да попитаме някой. Със сигурност знаят за...
Кимон недовърши изречението си, спря и потърси с очи сервитьорката. Изчака подходящ момент и я повика. Докато тя идваше се обърна към спътниците си, огледа ги и се усмихна колебливо:
- Хей, Гавлин, как е виното тук? А, Сирил, прощавай, съвсем забравих... - Кимон затършува из раницата, после се сети нещо и бръкна в кесията, завързана на колана му. - Ето, това е за теб, да си разделим разходката из Падналия.
В ръката му проблесна монета докато се пресегна през масата към Сирил, но не я остави, изчака Сирил да я вземе. Имаше нещо напрегнато в него, най-вероятно обстановката и напредналата нощ го караха да се чувства неудобно.
- Не, нямам никаква представа как изглежда, ще трябва да попитаме някой. Със сигурност знаят за...
Кимон недовърши изречението си, спря и потърси с очи сервитьорката. Изчака подходящ момент и я повика. Докато тя идваше се обърна към спътниците си, огледа ги и се усмихна колебливо:
- Хей, Гавлин, как е виното тук? А, Сирил, прощавай, съвсем забравих... - Кимон затършува из раницата, после се сети нещо и бръкна в кесията, завързана на колана му. - Ето, това е за теб, да си разделим разходката из Падналия.
В ръката му проблесна монета докато се пресегна през масата към Сирил, но не я остави, изчака Сирил да я вземе. Имаше нещо напрегнато в него, най-вероятно обстановката и напредналата нощ го караха да се чувства неудобно.
- Chimera
- Кадет
- Мнения: 211
- Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
- Местоположение: Магландия
- Контакти:
Гавлин отпи глътка вино от чашата си и се обърна към Кимон
- Добра реколта, не от най-добрите, който съм вкусвал, но си заслужава. Този сорт е известен с широкия си букет от вкусове и аромати. Идва от едно малко селце между Арексул и Танар, прекрасни лозя, макар да не могат да се сравняват с тези на Арканикс.
След коментара относно виното младежът се обърна и към Сирил.
- Може би е добре все пак преди да тръгнем да търсим въпросния човек, да се разберем какво точно ще му кажем и какво точно ще искаме от него.
- Добра реколта, не от най-добрите, който съм вкусвал, но си заслужава. Този сорт е известен с широкия си букет от вкусове и аромати. Идва от едно малко селце между Арексул и Танар, прекрасни лозя, макар да не могат да се сравняват с тези на Арканикс.
След коментара относно виното младежът се обърна и към Сирил.
- Може би е добре все пак преди да тръгнем да търсим въпросния човек, да се разберем какво точно ще му кажем и какво точно ще искаме от него.
Сирил се подсмихна леко на аундеъреца, който не пропусна да похвали националната си гордост - виното. Пусна кръгче дим, изчака го да се разсее и заговори:
- Прав си, Гавлин. Хубаво ще е да знаем какво ще му кажем, но както Сами отбеляза, важно е да няма скрито-покрито за да не се наложи още един сърдит идиот да дирим из Шарн, освен онова друсано джудже. Аз викам да хванем бика за рогата и да му снесем всичко директно. Сиреч, като се срещнем, след нормалните глупости ще му обясним, че ни трябва веднага човек, който да познава добре каналите за една чудесно заплатена работа. Ако се съгласи - ще му кажем всичко както си го знаем. - тук следователят направи кратка пауза - Да и за Бронти мисля да му споменем, защото ако се върже, ни става съдружник и ще е много добре да знае, че има друг, който дири същия предмет и евентуално има час или два преднина.
- Прав си, Гавлин. Хубаво ще е да знаем какво ще му кажем, но както Сами отбеляза, важно е да няма скрито-покрито за да не се наложи още един сърдит идиот да дирим из Шарн, освен онова друсано джудже. Аз викам да хванем бика за рогата и да му снесем всичко директно. Сиреч, като се срещнем, след нормалните глупости ще му обясним, че ни трябва веднага човек, който да познава добре каналите за една чудесно заплатена работа. Ако се съгласи - ще му кажем всичко както си го знаем. - тук следователят направи кратка пауза - Да и за Бронти мисля да му споменем, защото ако се върже, ни става съдружник и ще е много добре да знае, че има друг, който дири същия предмет и евентуално има час или два преднина.
-Гавлин, бих се съгласил с теб при други обстоятелства, но първо ние ще слезем там, не Сами и второ нямаме време и възможност да избираме повече. Ако намерим човека и той се съгласи съм съгласен, че трябва да му разкрием всичко. Особено за издънката ни с Бронтулф.
Кимон въздъхна тежко и потърси с очи отново сервитьорката, после се загледа разсеяно в рубинените отблясъци в чашата на аундереца.
Кимон въздъхна тежко и потърси с очи отново сервитьорката, после се загледа разсеяно в рубинените отблясъци в чашата на аундереца.
- Chimera
- Кадет
- Мнения: 211
- Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
- Местоположение: Магландия
- Контакти:
Гавлин изчака малко, след което отговори. Тонът му не бе съвсем ядосан, но опредлено беше близко до това.
- Започвам да се отчайвам от вас, бреландците. Надявам се не всички сте толкова наивни. Това, че нямаме време да избираме повече, не означава, че този човек ще е правилния избор. - след тези думи Гавлин явно се по успокой и възприе нормалния си начин на изказ отново - Предположих, че след грешката, която направихте с джуджето, щяхте да сте си взели малко поука. По историята, която ти Кимоне разказа, въпросният човек въобще не звучи надежен. Да му разкажете всичко, само защото се е съгласил да ни помогне, не звучи разумно. Най-малкото предлагаме толкова пари, че едва ли има човек, живееш на тези нива на Шарн, който би отказъл. Според мен трябва да сме по-предпазливи.
- Започвам да се отчайвам от вас, бреландците. Надявам се не всички сте толкова наивни. Това, че нямаме време да избираме повече, не означава, че този човек ще е правилния избор. - след тези думи Гавлин явно се по успокой и възприе нормалния си начин на изказ отново - Предположих, че след грешката, която направихте с джуджето, щяхте да сте си взели малко поука. По историята, която ти Кимоне разказа, въпросният човек въобще не звучи надежен. Да му разкажете всичко, само защото се е съгласил да ни помогне, не звучи разумно. Най-малкото предлагаме толкова пари, че едва ли има човек, живееш на тези нива на Шарн, който би отказъл. Според мен трябва да сме по-предпазливи.
Кимон се размърда и енергично се намеси:
- А пък аз казах, че кракът му никога не е стъпвал в Краля и дори в Щуротията, този е бил в Падналия и никога не е стигнал до каналите! - после допълни по-спокойно към сервитьорката - И за мен една бира, моля те и им кажи, че това са само преувеличени легенди.
- А пък аз казах, че кракът му никога не е стъпвал в Краля и дори в Щуротията, този е бил в Падналия и никога не е стигнал до каналите! - после допълни по-спокойно към сервитьорката - И за мен една бира, моля те и им кажи, че това са само преувеличени легенди.
- Blizzard
- Кадет
- Мнения: 304
- Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
- Местоположение: София Любим цвят: Зелено
- Четири медника за биричката, вашият приятел вече плати виното си. А май ти, господине, ще плащаш баса - сервитьорката погледна към Кимон - Щото Йо наистина е редовен тук и се говори, че е бил долу в каналите. Дали е вярно не знам, ама може да го питате лично - ей там в малкия салон играе карти. Ще желаете ли друго?
Сервитьорката изглеждаше забързана и уморена, явно не искаше да води дълги разговори.
Сервитьорката изглеждаше забързана и уморена, явно не искаше да води дълги разговори.