[Глава 3] За джуджетата и роднините им

Архив - Форумни Игри
Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » пон май 15, 2006 10:19 am

- Аундеърецо, почваш да прекаляваш. Като си толкова хитър, защо ти не измисли план как да намерим водач, а? Ама някак да не му разказваме за предмета и джуджето. До сега задачата ти бе да купиш няколко съвсем законни неща. Заради тази чудесно свършена работа ли си позволяваш да ми държиш някакъв тон? И за мене не се притеснявай, свършвам работа някак. Само дето обикновенно няма някое високомерно пале, да ми се дърви за щяло и нещяло!

Потребителски аватар
Chimera
Кадет
Мнения: 211
Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
Местоположение: Магландия
Контакти:

Мнение от Chimera » вт май 16, 2006 8:05 am

- Оправдавай се както щеш Сириле, но фактите говорят за себе си. Първо загубихте първия ни водач, поради явна некомпетентност, а сега не оставихте този странен индивид дори да помирише пиенето си преди да снесете всичката информация наготово. Вие бреландците явно винаги действате по грубия начин и не обмисляте какви може да са последиците. - Гавлин се спря за момент и погледна към Сирил - Имаш късмет, че сме в твоята държава бреландецо. Ако бяхме в Аундеър щеше вече да лежиш от другата страна на шпагата ми за думите си. Сега стига си оправдавал грешките си, а си допий питието и да ходим да свършим нещо, за разнообразие.

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » вт май 16, 2006 8:34 am

- Хе-ей, успокойте се малко де! Та вие се избихте преди да тръгнем, така няма да остане нищо за изгладнелите за бой живинки там долу. Не мисля, че грешим с този Йо. Не изглежда такъв човек, а онова долу може и некомпетентност да е било, но в момента това няма значение. Да вървим наистина, как ти е крака?

Последните думи на войника бяха за Сирил очевидно и докато ги изричаше се надигна и тръгна с бързи крачки към Йо. Докато траеше този разговор, Кимон гледаше към лечителя, следеше го с очи и се стараеше да не изпусне никое негово движение.

Потребителски аватар
Aquarius
Калфа
Мнения: 39
Регистриран на: нед дек 23, 2001 10:43 pm
Местоположение: Sigil
Контакти:

Мнение от Aquarius » вт май 16, 2006 9:45 am

Йо тамън бе приключил с обмяната на любезности и сваляше наметалото но закачалката. Отново изглеждаше потънал в мисли. Върна се в голямото помещение, без да забележи къде точно е Кимон, след което заговори останалите двама:

- Е? Тръгваме ли?

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » вт май 16, 2006 10:09 am

- Тръгваме, да. Благодаря ти за крака, между другото, така е много по-добре. А, ти аундеърецо, с теб не сме си приключили разговора, но сега не е времето. И сериозно те съветвам, да не пращаш хората непрестанно на другия край на острието си, щото някой ще вземе да се съгласи.

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » вт май 16, 2006 9:42 pm

Кимон изчака Йо да се сбогува с приятелите си, а после тръгна след него. Когато Сирил се сопна на аундереца ги изгледа мрачно, а после като че потъна в себе си. Взе шапката и шинела си от закачалката като ги огледа и опипа, сякаш да провери дали наистина дрехите на посетителите изсъхваха или само му се бе сторило, че има пара от тях. Сетне се облече, нахлупи шапката и последва останалите навън. Погледна начумерено нагоре към тъмнината на града и промърмори:

- Хайде Йо, води, че окъсняхме.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » ср май 17, 2006 5:16 pm

Компанията, вече състояща се от четирима, напусна заведението горе-долу петнайсетина минути, след като Сирил, Гавлин и Кимон бяха влязли в него. Пред входната вратата на Огнения Крал все още стоеше бдителната Коррла, похапвайки с удоволствие грамаданско кюфте на клечка. Когато разпозна лицата на излизащите, физиономията й придоби учуден вид:

- Тръгва ли си вече, щедри господа? Лош късмет или друго нещо?

След като си тръгнете имаме възможността да придвижим времето напред до срещата със Сами (като по пътя Йолан си взема "зад кадър" екипировката), но ми се иска да ви оставя възможност ако желаете да водите разговори, да задавате въпроси или нещо друго. Ако нямате такива желания, кажете го в ООС темата[sblock="Кимон"]Наметалото все още беше влажно, но съвсем осезаемо бе затоплено и на Кимон му се струваше, че след още петнайсетина минути на закачалката щеше да изсъхне съвсем. Това би било напразно - навън все още валеше...[/sblock]

Потребителски аватар
Aquarius
Калфа
Мнения: 39
Регистриран на: нед дек 23, 2001 10:43 pm
Местоположение: Sigil
Контакти:

Мнение от Aquarius » пет май 19, 2006 10:46 am

Йолан си намести качулката докато излизаше, без да обръща внимание на Коррла - не я харесваше много, а тя очевидно не говореше точно на него. Първите една-две минути той ходеше мълчаливо, без да заговаря другите. Разглеждаше Щуротията. Въпреки че живееше тук, всеки път му бе много интересно да се разглежда този квартал и всеки път откриваше нещо ново из гледката. Мненията на жителите на Шарн бяха противоречиви, но Йо бе от тези, които харесваха творенията на Харет. Несъмнено бяха впечатляваща гледка. След като се наслади за пореден път на една от постройките, която май бе вдъхновена от далечен Аеренал, той се обърна към спътниците си.

- Ама и вие сте едни интересни типове. Влизате, вдигате човека от играта му, предлагате му много пари и хайде навън, та после в каналите. Кимон и Сирил, казвате. Мълчаливеца сигурно е Гавлин, доколкото чух от него - Йо кимна към войника. - А какъв е тоя човек, с който ще се срещаме? Щом и аз съм в играта, трябва повече да знам. И ми кажете каквото знаете за това джудже. Не че ще го знам от някъде, ама е добре да си пазя гърба от такива типове.

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » пет май 19, 2006 12:23 pm

- За джуджето не се притеснявай, трудно ще те издебне - надушва се от далече. Шегата на страна - ей толкова е високо, широкоплещесто, разни синджири му въсят по врата, окъсано едно такова, темето му е лъснало като купола на трезора на Кундарак, само едни мазни плитки му висят отстрани. Инак брадата му си е гъста, оплетена и рошава, ама късичка. Бакенбардите виж са дълги и още по-мърляви. Ушите, явно си е загубил някъде, зъбите му са почти напълно изгнили - ако оживее още някоя година, хич няма да може да дъвче. За този, с който ще се срешнем след малко - той ни е връзката за цялата работа. Той познава хората, затова получава равен дял с нас. Симпатично старче е, ще ти хареса. Пък за другото - сигурно всичко е доста странно, ама не аз съм киснал една седмица в каналите заради бас, нали? Хич нямаше да сме толкова припряни, ама като джуджето напусна най-безцеремонно нашата компания се наложи да си намерим друг водач. За тебе се сетихме, ето ни тук. Дано да свършим работа, че бая пара хвърлих насам-натам за да уредим нещата и ще ми е много криво да остана с пръста в устата, ем че цяла нощ подкачам по покриви, крия се из боклуците, а след малко и в лайната на тази перла на Корвеър ще се наложи да газя.

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » пет май 19, 2006 4:39 pm

При последните думи на Сирил Кимон се засмя весело:

- Даже кучета те сръфаха. Иначе дано да се оправим, и аз поизръсих доста пари вече. От това дето видях из Падналия честно казано ми се отщя малко да се занимавам, но пък и по-гадни неща съм правил за по-малко, че даже и за нищо. Само като си помисля, че каналите са по-зле и от Падналия. По това дето съм чувал той даже е песен сравнен с тях. Джуджето между другото май беше добре въоръжено. На пръв поглед без кой знае какво, ама разни гадни ножове скрити из парцалите вадеше. Друга негова особеност - нещо не му беше в ред под тепето, дали от сънничето или от професията му не знам.

Кимон крачеше отмерено и отвреме навреме поглеждаше към някоя сграда, обикновено която Йолан заглеждаше. Изглежда обаче не го впечатляваше архитектурата защото бързо връщаше погледа си към някой от дружинката.

Потребителски аватар
Aquarius
Калфа
Мнения: 39
Регистриран на: нед дек 23, 2001 10:43 pm
Местоположение: Sigil
Контакти:

Мнение от Aquarius » пет май 19, 2006 6:08 pm

- Две седмици, не една. Все по-интересна става тая ваша история. И в Падналия сте били, викаш. Не знам дали каналите са по-опасни от него, лоши неща съм чувал за тоя квартал. Иначе, хубаво. Добре е да знам къде си набутвам носа. Пък и дано не попаднем на това джудже - добави той, след като отново погледът му се разсея в една от сградите - от думите ви изглежда, че не e приятен съперник.

Ако другите нямат какво да питат Йо, ти предлагам да превъртим напред, макар че на героя ми му е особено интересно дали Гавлин ще мълчи из целия път.

Потребителски аватар
Chimera
Кадет
Мнения: 211
Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
Местоположение: Магландия
Контакти:

Мнение от Chimera » пет май 19, 2006 11:57 pm

Гавлин явно не проявяваше особен интерес към разговора. Последните думи на Йо, обаче, провокираха отговор от страна на младия аундерец.

- Не се притеснявай драги, ако попаднем на джуджето ще се погрижа за него. - думите бяха последвани от странна предизвикателна усмивка, която за момент застина на лицето на Гавлин.

Заключена