[Глава 4] Надолу и назад
Без да продума Кимон зарови из раницата си и извади фенера. Нагласи фитила да се подава съвсем малко и го запали. Сетне кимна намръщено и тръгна напред.
Последна промяна от blue на пет сеп 08, 2006 8:25 am, променено общо 1 път.
- Blizzard
- Кадет
- Мнения: 304
- Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
- Местоположение: София Любим цвят: Зелено
Магическата светлина, сътворена от водача, скоро загасна, но двата фенера имаха гориво за много часове напред. Йолан беше влизал в каналите и преди, но останалите слизаха тук за пръв път и чак сега видяха с очите си частица от сложната триизмерна плетеница под Шарн - тунелите, по които се оттичаха мръсните води се преплитаха с коридори на древни руини, а на места сякаш дори с естествени пещери. Това бяха червата, пълни със стомашните сокове и изпражненията на големия град отгоре. Отвсякъде ги обграждаше непрогледен мрак и хич не им искаше дори да помислят какво ще стане с тях, ако по някаква причина останат на тъмно.
Най-голямата тежест падаше върху Йолан - той трябваше да подбере подходящ път из подземните лабиринти, така че да се доберат успешно до търсения сектор под Златни Двери...[sblock="Йолан"]Ще ти хвърля зар за оцеляване за това колко бързо и точно ще намериш пътя. Кажи ми дали ползваш екшън точка или вземаш десятка.[/sblock]
Най-голямата тежест падаше върху Йолан - той трябваше да подбере подходящ път из подземните лабиринти, така че да се доберат успешно до търсения сектор под Златни Двери...[sblock="Йолан"]Ще ти хвърля зар за оцеляване за това колко бързо и точно ще намериш пътя. Кажи ми дали ползваш екшън точка или вземаш десятка.[/sblock]
- Blizzard
- Кадет
- Мнения: 304
- Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
- Местоположение: София Любим цвят: Зелено
Изглеждаше, че новият им водач си знае работата. Придвижваха се уверено из подземните лабиринти най-общо в северна посока и макар че Йолан едва ли някога беше изследвал точно тази част на каналите някак си успяваше да налучка безопасен и бърз път. Нямаше повече изненади - само далечни и неясни звуци, които подземното ехо може би носеше от километри. На два пъти се наложи да се връщат по собствените си следи, веднъж когато попаднаха на срутен проход и веднъж когато пред тях зейна наглед бездънна и непреодолима пропаст - явно резултати от някое древно земетресение или от гнева на дъртия Кхибер в дълбините... Все пак надпредваха много бързо и само след час и половина по преценката на Йолан вече може би бяха навлезли в онази част от каналите, за която имаха план. Трябваше обаче да спрат и да отделят няколко минути, за да потвърдят това и да идентифицират точно собствената си позиция на картата.
Кимон, който крачеше мълчаливо след Йолан само сви рамене в отговор на детектива и погледна въпросително водача им. Не бе забелязал нищо тревожно и спирането за него бе също тъй неочаквано. Обърканото му изражение го подсказваше, както и това, че явно бе загубил ориентация на няколко пъти и сега не бе абсолютно сигурен къде се намират.
- Blizzard
- Кадет
- Мнения: 304
- Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
- Местоположение: София Любим цвят: Зелено
Йолан се забави малко с отговора, ровейки из багажа си.
- Нищо страшно, ако ни е провървяло мисля че вече трябва да сме наближили. Да видим може ли да се намерим на тази карта - огледайте разклоненията и тунелите наоколо, трябва да сме някъде в ей тази половина...
Докато говореше, Йолан бе извадил и разтворил плана, даден им от Сами. Плетеницата изглеждаше плашещо сложна, а и нямаше отбелязани почти никакви сигурни ориентири, но може би с общи усилия четиримата щяха да успеят да определят точното си местоположение.
- Нищо страшно, ако ни е провървяло мисля че вече трябва да сме наближили. Да видим може ли да се намерим на тази карта - огледайте разклоненията и тунелите наоколо, трябва да сме някъде в ей тази половина...
Докато говореше, Йолан бе извадил и разтворил плана, даден им от Сами. Плетеницата изглеждаше плашещо сложна, а и нямаше отбелязани почти никакви сигурни ориентири, но може би с общи усилия четиримата щяха да успеят да определят точното си местоположение.
- Аз със сигурност не знам къде сме. Мислех си, че бих се оправил, но...
Кимон огледа коридорите на светлината на фенера на Гавлин. По пътя се беше опитал да се ориентира, да следи посоката, но никак не бе сигурен, че е успял. Все пак се напъна да направи връзка между плетеницата в главата си и тази от картата. Повдигна фенера и се загледа в нарисуваните тунели. Опита се да намери някоя характерна извивка или завой за да ги свърже с истинските.
[sblock="Водещ"]Макар да няма способности за точно това Кимон опитва да се ориентира разчитайки на интуиция и късмет. Не бърза, оглежда внимателно и търпеливо (използвам 10).[/sblock]
Кимон огледа коридорите на светлината на фенера на Гавлин. По пътя се беше опитал да се ориентира, да следи посоката, но никак не бе сигурен, че е успял. Все пак се напъна да направи връзка между плетеницата в главата си и тази от картата. Повдигна фенера и се загледа в нарисуваните тунели. Опита се да намери някоя характерна извивка или завой за да ги свърже с истинските.
[sblock="Водещ"]Макар да няма способности за точно това Кимон опитва да се ориентира разчитайки на интуиция и късмет. Не бърза, оглежда внимателно и търпеливо (използвам 10).[/sblock]
- Blizzard
- Кадет
- Мнения: 304
- Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
- Местоположение: София Любим цвят: Зелено
Йолан продължаваше да изучава разтворения план на светлината на единия фенер. Явно още не бе определил къде се намират. Кимон надзърна през рамото му, огледа околните тунели, след което пак хвърли поглед на плана.
[sblock="Кимон"](Разум - (-2 + 10) = 8) Кимон никога не бе успявал да се оправя с планове и карти особено добре - ориентацията му куцаше, дори по време на службата в армията беше преживял едно малко приключение в дивото заради своя грешка. Той нямаше никакво понятие къде на картата са се озовали и не се сещаше за прост начин да реши проблема. Вероятно все пак би успял да направи разумно предположение ако проучеше плана и околните тунели много внимателно, но това щеше да отнеме време, а и сигурно някой от другите би се справил по-добре и по-бързо.[/sblock]
[sblock="Кимон"](Разум - (-2 + 10) = 8) Кимон никога не бе успявал да се оправя с планове и карти особено добре - ориентацията му куцаше, дори по време на службата в армията беше преживял едно малко приключение в дивото заради своя грешка. Той нямаше никакво понятие къде на картата са се озовали и не се сещаше за прост начин да реши проблема. Вероятно все пак би успял да направи разумно предположение ако проучеше плана и околните тунели много внимателно, но това щеше да отнеме време, а и сигурно някой от другите би се справил по-добре и по-бързо.[/sblock]
Сирил изчака останалите да се нагледат на картата и сам се надвеси над нея. Не се надяваше особено да открие нещо повече от тях, но все пак би било безотговорно да не се опита. Пък и познаваше съвсем прилично горните нива и ако имаше някаква връзка между техните разположения и плана на каналите, можеше и да е полезен.
- Хъм, я вижте тук! - следователят заби показалеца си в едно, нищо неразличаващо се място от плана. - Този завой след правия тунел, не беше ли преди малко? Ако съм прав, натам, май се пада североизток, след около сто стъпки ще има ново тройно разклонение. - каза Сирил, прокарвайки пръста си по един тунелите, излизащи от точката, която бе посочил. - Ако проверим и наистина е така, може и да се ориентираме по тази шашава плетеница.
- Шом казваш Сириле, така ще да е, аз в тази плетеница и при най-добро желание няма да се ориентирам. Всички завои изглеждат еднакви. Хайде да го проверим.
Кимон сви рамене и тръгна след Гавлин. Малко прибързано действаше този аундерец, но какво пък. Огледа се още веднъж из тунела и продължи напред.
Кимон сви рамене и тръгна след Гавлин. Малко прибързано действаше този аундерец, но какво пък. Огледа се още веднъж из тунела и продължи напред.
- Blizzard
- Кадет
- Мнения: 304
- Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
- Местоположение: София Любим цвят: Зелено
Още преди да тръгнат Йо промърмори:
- Не съм убеден, но какво пък, може и тука да сме. - пръстът му пробяга по картата - последният завой май не беше толкова остър, колкото е отбелязано... Ама може да има и грешка в плана.
И да имаше грешка, не беше тук. Не стигнаха до очакваното тройно разклонение нито след 100, нито след 200 стъпки. Йолан спря групата и каза с по-висок глас.
- Ще прощавате, ама наистина ми трябват няколко минутки. Организирайте се да пазите от двете страни, аз ще набележа на плана всички възможни места и после ще е проста работа да ги изключим едно по едно. Само ще ми трябва едната лампа, някак си ще трябва да се оправите с другата.
- Не съм убеден, но какво пък, може и тука да сме. - пръстът му пробяга по картата - последният завой май не беше толкова остър, колкото е отбелязано... Ама може да има и грешка в плана.
И да имаше грешка, не беше тук. Не стигнаха до очакваното тройно разклонение нито след 100, нито след 200 стъпки. Йолан спря групата и каза с по-висок глас.
- Ще прощавате, ама наистина ми трябват няколко минутки. Организирайте се да пазите от двете страни, аз ще набележа на плана всички възможни места и после ще е проста работа да ги изключим едно по едно. Само ще ми трябва едната лампа, някак си ще трябва да се оправите с другата.
Кимон се намръщи леко, но остави лампата си на земята до Йо. После се отдалечи две-три крачки напред по тунела и се облегна на стената, там където му изглеждаше най-тъмна. Арбалета бе извадил отпреди, сега просто постави стрела в него. Не се чу друго освен потракването на дърво в дърво. Остана така - с поглед в черния тунел и гръб опрян на стената.
- Blizzard
- Кадет
- Мнения: 304
- Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
- Местоположение: София Любим цвят: Зелено
Стояха мълчешком в тъмното около минута и половина. Йо разглеждаше картата, а останалите се взираха нервно в тъмното дотам, докъдето осветяваше лампата...[sblock="Сирил"](Слух) Острият слух на следователя долови неестествен звук, някак си различен от течащата вода и далечното ехо в тунелите. Сякаш идваше от посоката, от която бяха дошли и те. Макар че не виждаше нищо, той бе сигурен, че нещо или дори няколко неща се прокрадват към тях в тъмното, там където светлината на фенера не достигаше.[/sblock]
Сирил бавно и много внимателно плъзна лявата си ръка към една от закачените за раницата му слънчеви пръчки. С другата, хвана здраво дръжката на арбалета си, който висеше под пешовете на шлифера му. Изчака само секунда, надявайки се, че другите от групата ще схванат какво става, и след това с едно рязко движение, удари в близката стена златистия наконечник на пръчицата, която блесна с ярка светлина. Продължавайки движението си запокити пръчката в посоката от която бяха дошли.
- Blizzard
- Кадет
- Мнения: 304
- Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
- Местоположение: София Любим цвят: Зелено
Миг след като пръчката, хвърлена от Сирил, освети тунела зад тях, Кимон се обърна и забеляза дребни силуети. Това дотолкова го стресна, че пуснатата в бързината стрела от арбалета му изтрака някъде по стените на тунела. Фигурите в далечината загъргориха нещо и хукнаха напред към тях като по пътя покриха светещата пръчка на детектива и отново потънаха в мрака.
През това време Гавлин, вече окопитил се след изненадата се върна по тунела, осветявайки го със собствения си фенер, Йолан пък залегна ниско и зашепна някакви молитви. Нямаха много време, нападателите им вероятно крояха нещо в мрака. Кимон запали и хвърли още една пръчка и този път видяха ясно фигурите. Бяха гоблини, пет или шест. Пръчката прелетя покрай тях и изтрополи някъде далеч назад, но това бе напълно достатъчно. Сирил стреля бързо и без да изчака да види къде е попаднала стрелата му презареди арбалета си, вик на болка от гоблин обаче подсказа, че изстрелът не е бил напразно. Кимон, забравил да презареди своя арбалет, се съсредоточи и от челото му, малко над веждите блесна светкавица, ярка, синьо-бяла, която достигна един от гоблините и за кратко се задържа там изтръгвайки вик от него.
Гавлин приготви рапирата си и точно тогава враговете им ги достигнаха. Хвърлиха две-три къси копия и се впуснаха в боя. Едно от копията рани детектива, но Йолан бързо го излекува с целебна магия, докато Гавлин с ловък финт повали първия изпречил му се гоблин. Кимон отново изстреля своята странна светкавица. Битката вече бе в разгара си, Сирил изстреля още една стрела, но бе повален от един силен удар от приличащите на боздугани бухалки на гоблините. Кимон също стреля още веднъж, светкавиците му плашеха дребните противници, но не по-малко плашеща беше и рапирата на Гавлин. Той бе навлязъл между гоблините и ги поваляше с изключителна сръчност. Аундерецът получи един удар в мелето, но раната не бе сериозна. Йолан се бе надигнал и се включи в битката тъкмо навреме за да обърнат нападателите в бягство. Бяха останали само два гоблина, единият ранен, но въпреки това не биваше да ги оставят да се измъкнат.
Гавлин се втурна след тях. Миг след това Кимон го последва като пътьом извика към Йолан "Помогни на Сирил!". Не успяха. Гавлин покоси ранения гоблин почти без да спира и настигна другия като го рани леко. Окуражен от това Кимон се спря, но така направи грешка. Гоблинът се възползва от временното разсейване на Гавлин и се втурна през глава да бяга. Можеше и да го настигнат, но след доста тичане, а можеше да има и засади. Точно тогава Гавлин забеляза някакъв гърчещ се вързоп оставен явно от гоблините. Сирил очевидно бе зле, все още в несвяст - Йолан превръзваше раните му, но положението му бе лошо, а с това и положението на групата се утежняваше доста.
Битката е описана от blue
Каква беше тази странна светкавица - необичайна магия, която войникът по някаква причина пазеше в тайна или нечиста сила на покварата, за която суеверията мълвяха, че извира от изродените драконови знаци? Колкото до вързопа - той като че ли представляваше някакво дребно живо същество, завързано, омотано с парцали и носено от гоблините подобно на денк с помощта на дълга пръчка...
През това време Гавлин, вече окопитил се след изненадата се върна по тунела, осветявайки го със собствения си фенер, Йолан пък залегна ниско и зашепна някакви молитви. Нямаха много време, нападателите им вероятно крояха нещо в мрака. Кимон запали и хвърли още една пръчка и този път видяха ясно фигурите. Бяха гоблини, пет или шест. Пръчката прелетя покрай тях и изтрополи някъде далеч назад, но това бе напълно достатъчно. Сирил стреля бързо и без да изчака да види къде е попаднала стрелата му презареди арбалета си, вик на болка от гоблин обаче подсказа, че изстрелът не е бил напразно. Кимон, забравил да презареди своя арбалет, се съсредоточи и от челото му, малко над веждите блесна светкавица, ярка, синьо-бяла, която достигна един от гоблините и за кратко се задържа там изтръгвайки вик от него.
Гавлин приготви рапирата си и точно тогава враговете им ги достигнаха. Хвърлиха две-три къси копия и се впуснаха в боя. Едно от копията рани детектива, но Йолан бързо го излекува с целебна магия, докато Гавлин с ловък финт повали първия изпречил му се гоблин. Кимон отново изстреля своята странна светкавица. Битката вече бе в разгара си, Сирил изстреля още една стрела, но бе повален от един силен удар от приличащите на боздугани бухалки на гоблините. Кимон също стреля още веднъж, светкавиците му плашеха дребните противници, но не по-малко плашеща беше и рапирата на Гавлин. Той бе навлязъл между гоблините и ги поваляше с изключителна сръчност. Аундерецът получи един удар в мелето, но раната не бе сериозна. Йолан се бе надигнал и се включи в битката тъкмо навреме за да обърнат нападателите в бягство. Бяха останали само два гоблина, единият ранен, но въпреки това не биваше да ги оставят да се измъкнат.
Гавлин се втурна след тях. Миг след това Кимон го последва като пътьом извика към Йолан "Помогни на Сирил!". Не успяха. Гавлин покоси ранения гоблин почти без да спира и настигна другия като го рани леко. Окуражен от това Кимон се спря, но така направи грешка. Гоблинът се възползва от временното разсейване на Гавлин и се втурна през глава да бяга. Можеше и да го настигнат, но след доста тичане, а можеше да има и засади. Точно тогава Гавлин забеляза някакъв гърчещ се вързоп оставен явно от гоблините. Сирил очевидно бе зле, все още в несвяст - Йолан превръзваше раните му, но положението му бе лошо, а с това и положението на групата се утежняваше доста.
Битката е описана от blue
Каква беше тази странна светкавица - необичайна магия, която войникът по някаква причина пазеше в тайна или нечиста сила на покварата, за която суеверията мълвяха, че извира от изродените драконови знаци? Колкото до вързопа - той като че ли представляваше някакво дребно живо същество, завързано, омотано с парцали и носено от гоблините подобно на денк с помощта на дълга пръчка...
- Blizzard
- Кадет
- Мнения: 304
- Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
- Местоположение: София Любим цвят: Зелено
Лечителят-водач продължаваше да се занимава с тялото на безжизнения Сирил, като периодически хвърляше нервни погледи в двете посоки на тунела. Очите му сякаш умишлено избягваха лицето на Кимон - може би Йо не искаше да повдига въпроса за странните магически умения, показани от него в битката. Явно очакваше спътникът му сам да даде обяснение за тях, ако желае да приказва по тази тема. Разглеждайки и превръзвайки с подръчни средства раните на следователя, Йолан промърмори недоволно нещо под носа си, но никой от двамата му спътници не го чу ясно.
Вързопът, който Гавлин донесе, продължаваше да се гърчи, но явно завързаното същество не можеше да се освободи само.
Вързопът, който Гавлин донесе, продължаваше да се гърчи, но явно завързаното същество не можеше да се освободи само.
- Chimera
- Кадет
- Мнения: 211
- Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
- Местоположение: Магландия
- Контакти:
Гавлин изтърси вързопа близо до групата и се приближи до Йолан и тялото на Сирил.
- Сериозно ли е? - запита младия аундерец - Мисля че не е добре да се заседяваме тук. Единият от гоблините се измъкна и може да доведе приятелите си. Мога да вдигна Сирил и да го пренеса известно разстояние ако смяташ, че няма да навреди на раните му?
- Сериозно ли е? - запита младия аундерец - Мисля че не е добре да се заседяваме тук. Единият от гоблините се измъкна и може да доведе приятелите си. Мога да вдигна Сирил и да го пренеса известно разстояние ако смяташ, че няма да навреди на раните му?
- Blizzard
- Кадет
- Мнения: 304
- Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
- Местоположение: София Любим цвят: Зелено
- Раните са сериозни, но все пак е извадил късмет - няма опасност за живота му. Обаче му трябва почивка и лечение, а тук в каналите не е като в някой тузарски санаториум на династията Джораско... Моята целебна магия е вече изчерпана и ако на някой от вас двамата не му се намира случайно лечебен еликсир или свитък, не знам какво ще правим.
Блуждаещият поглед на Йолан се спря върху вързопа.
- А това пък какво е? Пленник?
Блуждаещият поглед на Йолан се спря върху вързопа.
- А това пък какво е? Пленник?