[Глава 4] Надолу и назад

Архив - Форумни Игри
Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » чет юни 08, 2006 3:32 pm

Червената светлинка в очите на изкования лумна за момент по-ярко, след това загасна окончателно. Само Сирил можа да чуе последните му думи.[sblock="Сирил"]- Благодаря ти, меки...[/sblock]

Историята на изкования, каквато и да беше тя, умря с него.
Последна промяна от Blizzard на съб юни 10, 2006 5:52 pm, променено общо 2 пъти.

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » чет юни 08, 2006 4:18 pm

Следователят направи крачка назад. Постоя още миг, загледан в купчината метал и дърво. После рязко се обърна към останалите.

- Да вървим. Тук няма повече какво да правим.

Дъждът продължаваше да се сипе над малката мръсна уличка. Вероятно още призори някой щеше да сметне тялото на изкования за добра находка, която да размени срещу храна, с която да изкара още седмица или две. Едва ли човек можеше да се надява на нещо по-добро.

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » чет юни 08, 2006 8:49 pm

Нещо в Кимон трепна, когато изкованият заговори. За миг през лицето му като сянка премина нещо като ужас. Бе ужасен може би от безпомощността, а може би от това, че и той самият бе остатък от тази война, вероятно също тъй ненужен. Ветеранът проследи мълчаливо разигралата се сцена между машината и детектива. В погледа му се четеше уважение, дори възхищение, но то бързо премина и сините му очи изстинаха. Странно беше, че лицето на Кимон си оставаше някак неподвижно, очите му бяха много изразителни, почти всички чувства и мисли можеха да се прочетат въпреки неподвижната маска на загурбялата кожа. За миг след думите на Сирил остана вцепенен, сетне бавно и внимателно отхлаби тетивата и свали стрелата от арбалета си, преметна го през рамо и кимна отсечено, знак че е готов да продължи. Не издаде никакъв звук.

Потребителски аватар
Chimera
Кадет
Мнения: 211
Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
Местоположение: Магландия
Контакти:

Мнение от Chimera » пет юни 09, 2006 10:22 am

Гавлин стоеше неподвижно по време на развилите се действия. След последните думи на Сирил младият аундерец се приближи и клекна до безжизнената купчина, която бе останала от изкования войник. Загледа се в загасналите очи на създанието, след което промърмори на тих глас.

- Постъпи правилно, Сириле. Машина създадена за война, заслужава да загине от острието, а не да се мъчи когато вече се чувства ненужна. Чудя се колко ли още от събратята му и дори от нашите сънародници очакват тази съдба.

Гавлин се изправи и погледна спътниците си и отново заговори.

- Наистина нека тръгваме, не е добре да се застояваме на едно място, а и имаме задача все пак.

Потребителски аватар
Aquarius
Калфа
Мнения: 39
Регистриран на: нед дек 23, 2001 10:43 pm
Местоположение: Sigil
Контакти:

Мнение от Aquarius » пет юни 09, 2006 12:36 pm

Йолан бе отвърнал поглед настрани, когато Сирил нанесе удара. Сцената го притесняваше, но той се стараеше да прикрива емоциите си. Когато Гавлин заговори, той вече бе възстановил нормалното си изражение. А когато аундеърецът спомена за тръгване, Йолан заговори:

- Наистана, нека продължаваме - колкото повече се задържаме тук, толкова по-голям шанс има да не са върнем в Брелския сокол. Да намерим някоя проклета шахта и да слизаме надолу, че и в боклуците на Шарн ми се струва по-безопасно, отколкото тук.

Йолан отново направи няколко крачки "напред", очаквайки другите да се присъединят към него. Явно планът му бе да обикалят, докато се натъкнат на път надолу - той не си умираше да има вземане-даване с местните. А ако прекараха дълго време в неуспешно търсене, със сигурност щяха да се сблъскат с някой - просяк или пияница - който може да знае за такава шахта и не изглежда като опасност за групата.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » съб юни 10, 2006 5:20 pm

Малко по-късно

Кварталът бе опасен, но поне засега не предложи нови изпитания на среднощните натрапници. Сред известно лутане из задръстените с боклуци улички и няколко въпроса, зададени високо, ясно и неколкократно на един доста подпийнал и определено безопасен на вид бездомник, групата вече беше пред един от входовете към каналите.

Капакът на шахтата беше тежък и от масивен, но все пак бе възможно да го повдигне сам човек. Явно не бе ползван скоро, защото частично го бяха покрили боклуци - едва ли Шарнската Канализационна Гилдия слизаше често долу, ако можеше да го избегне - все пак задачата им беше по един или друг начин да изнасят лайната, а не да рискуват живота си... Поне формално достъпът бе забранен - не беше тайна, че от каналите на Шарн можеше да се стигне до древни гоблински руини, тунели и естествени пещери - леговища на всевъзможни опасни твари и полудиви подземни племена, а, ако вярвате на слуховете - дори до недрата на Кхибер. С други думи - забраната съществуваше по-скоро заради безопасността на жителите на града, а и наоколо със сигурност не се навъртаха стражници, които да глобяват нарушителите...

Потребителски аватар
Aquarius
Калфа
Мнения: 39
Регистриран на: нед дек 23, 2001 10:43 pm
Местоположение: Sigil
Контакти:

Мнение от Aquarius » съб юни 10, 2006 5:39 pm

Лечителят огледа шахтата, след което се обърна към спътниците.

- Тук ще може да влезем. Мисля, че ще успеем да се ориентираме до обозначеното на картата място, ако внимаваме. Имайте предвид, че влезем ли веднъж, трябва да сме нащрек. Нека последния да внимава дали някой ни следи и разговорите които водим да са на тих глас, защото не искаме да привличаме излишно внимание. И гледайте къде стъпвате - като нищо може да се озовете върху някое слузесто изчадие, което като само това чака за да ви изяде.

Последното изречение на Йолан звучеше така, всякаш е виждал нещо такова. За пореден път той не дочака отговор от спътниците си - докато казваше това, той се бе приближил до шахтата и отнова я оглеждаше.

- А сега, нека се хванем и да го изместим туй чудо, че може да се натъкнеме на онова джудже ако не побързаме.

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » пон юни 12, 2006 10:20 am

Кимон изчака малко, огледа спътниците си, а след това намести арбалета на рамото си, потърси начин да захване капака и се запъна леко. Не се опита да го повдигне сам, чакаше някой да му помогне да го отместят.

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » пон юни 12, 2006 10:25 am

Сирил също се приближи, отупа ръка в ръка, хвана капака и каза:

- Хайде, да вдигаме. Давай, Кимон, напъвай!

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » пон юни 12, 2006 11:40 am

Трябваше първо да разбутат боклуците, за да вдигнат капака, който след това излезе лесно. От тъмната шахта под него ги лъхна мирис на гнило. Осветявайки с лампата видяха, че в зидарията на стената имаше две колони дупки на равни разстояния - явно идеята бе да ги използват като ръкохватки и за да стъпват в тях при слизане или качване. Дъното на шахтата сякаш се виждаше на светлината на лампата на около пет-шест метра под отвора. След това сигурно имаше страничен тунел.
Последна промяна от Blizzard на ср юни 14, 2006 9:10 am, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Aquarius
Калфа
Мнения: 39
Регистриран на: нед дек 23, 2001 10:43 pm
Местоположение: Sigil
Контакти:

Мнение от Aquarius » вт юни 13, 2006 4:48 pm

- Е, господа - каза Йолан - вярвам, че всички знаят какво ще следва сега. Който се чувства готов, може да тръгне надолу.

Йолан огледа ръкохватките и се опита да прецени дали би успял да слезе по тях, въпреки бронята и позапуснатия начин на живот.

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » вт юни 13, 2006 8:11 pm

Кимон изгледа Сирил и Гавлин, а после се усмихна кисело на Йо:

- А не се ли предполага, като наш водач...

Остави изречението недовършено, Сирил нямаше как да не забележи, че това явно му се случва често. Като че се страхуваше от края на мисълта си или пък се колебаеше да й придаде завършеност.

Потребителски аватар
Chimera
Кадет
Мнения: 211
Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
Местоположение: Магландия
Контакти:

Мнение от Chimera » вт юни 13, 2006 11:22 pm

Гавлин се усмихна на коментара на Кимон и направи подканващ жест с ръка.

- Както се казва, след теб, Йо.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » ср юни 14, 2006 9:13 am

Дупките в зидарията може би не бяха толкова удобни, колкото метални скоби, но щяха да свършат работа. Слизащите трябваше да внимават да не се подхлъзнат заради влагата, но не беше някакъв подвиг да се справят с импровизираната стълба в стената. Трябваше само някой да се престраши да влезе първи...

Моля, кажете ми кой носи фенера. Също така имайте предвид, че отвътре няма да е много просто да върнете капака на мястото му.

Потребителски аватар
Aquarius
Калфа
Мнения: 39
Регистриран на: нед дек 23, 2001 10:43 pm
Местоположение: Sigil
Контакти:

Мнение от Aquarius » ср юни 14, 2006 1:32 pm

Йолан сви рамене намръщено. Издърпа медальон, който му висеше на врата под бронята, затвори очи за момент и тихо и съсредоточено произнесе няколко думи. Когато приключи, украшението излъчваше ярка светлина подобна на тази на факла или фенер. Лечителят го остави да виси върху бронята му, за да си осветява това което вижда пред него. Клекна до шахтата и сложи десния си крак в първата дупка. След като се увери че е стъпил здраво, намести другия си крак в следващата и се хвана за ръба на шахтата. Йолан продължи да слиза надолу, като медальолнът осветяваше дупките по стената...

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » ср юни 14, 2006 8:35 pm

Напълно сериозен, Кимон тръгна след Йолан. Изчака малко, така че между него и водача им да има две-три стъпала и заслиза внимателно. Оглеждаше всяка своя стъпка и изпробваше захвата си всеки път когато преместваше ръце в следващата дупка. Вярно, че слизаше доста бавно по този начин, но и не искаше да рискува да се подхлъзне. За светлина разчиташе на Йо, затова се опитваше да не изостава.

Потребителски аватар
Chimera
Кадет
Мнения: 211
Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
Местоположение: Магландия
Контакти:

Мнение от Chimera » чет юни 15, 2006 9:18 pm

Докато останалите му спътници започнаха да слизат, Гавлин свали раницита си и извади дълго въже от нея. След като отряза малко парче от въжето, аундерецът се постара да прикрепи възможно най-удобно фенера за раницата си с помощта на отрязаното въже, след което се обърна към Сирил и каза.

- Слизай първо ти аз ще те следвам плътно, за да имаш достатъчно светлина, да не се подхлъзнеш на някое стъпало.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » чет юни 15, 2006 9:48 pm

(Въжета - автоматичен успех) Гавлин завърза фенера майсторски и беше сигурен, че няма да падне. Закрепен по този начин за раницата му той щеше да осветява добре стените на шахтата докато слизаха, макар че тялото на самия Гавлин щеше да хвърля сянка. След слизането им долу едва ли имаше причина да го носи по този начин, защото светлината му щеше да осветява зад тях, но не и напред.

[sblock="Йолан"]Молитвата за светлина бе удобна и полезна, но ефектът й бе краткотраен - Йолан знаеше, че само след десетина минути тя ще помръкне.[/sblock]
Последна промяна от Blizzard на чет юни 15, 2006 9:54 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » чет юни 15, 2006 9:54 pm

- Хубаво, ще сляза, ама помисли ли как ще издърпаш капака отново на място? Или мислиш въобще да го зарежем така. Не че е много вероятно, ама някой може да се поинтересува, кой и защо е слязъл оттук. Пък може и някой да си строши врата ако не види дупката и падне... Най-малкото мисля, да изчакам другите да слязат до долу, щото ако взема да се хлъзна, ще ги съборя и двамата.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » чет юни 15, 2006 9:58 pm

Сирил беше прав - капакът не беше направен да се затваря лесно отдолу и нямаше как да се подхване удобно от човек вътре в шахтата. Ако държаха да го затворят, трябваше да измислят нещо хитро или пък последният да опита да го направи с груба сила въпреки неудобното положение.

Потребителски аватар
Chimera
Кадет
Мнения: 211
Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
Местоположение: Магландия
Контакти:

Мнение от Chimera » чет юни 15, 2006 11:26 pm

- Мисля, че не е нужно да затваряме капака. Все пак ако се движим сравнително бързо, дори някой да забележи отворения капак и да реши да слезне, едва ли лесно ще ни проследи там долу. Иначе може да се пробвам да вържа с въже капака и да го издърпаме отдолу.

След като завърши мисълта си Гавлин се приближи и разгледа дали лесно би могъл да завърже въжето за капака.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » пет юни 16, 2006 8:20 am

Капакът нямаше скоба, нито друго удобно място за връзване на въжето. Гавлин можеше да завърже целия капак, но тогава нямаше как да си вземе въжето, а и то щеше да прави впечатление.

В това време Кимон и Йолан вече бяха стигнали дъното на шахтата и се сблъскаха с ново препятствие - тунелът пред тях бе преграден с метална решетка, явно сравнително скорошна конструкция. За да я отворят трябваше да се справят с масивен катинар, висящ на верига. Възможно бе да скъсат веригата с подходящо оръжие, но това сигурно щеше да вдигне доста шум, а кой знае какво можеше да ги чуе тук.

Потребителски аватар
Chimera
Кадет
Мнения: 211
Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
Местоположение: Магландия
Контакти:

Мнение от Chimera » пет юни 16, 2006 7:51 pm

- Сега като гледам и с въже няма да стане лесно, предлагам да оставим капака така.

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » пон юни 19, 2006 3:44 pm

- Хъм, чакай, защо не го обърнем наопаки, така вдлъбнатините ще са отдолу и ще е сравнително лесно да го хлъзнем на място от шахтата. Няма да пасне много добре, ама поне няма да зее дупка по средата на уличката. Ако някой не се заинтересува, може и да векува така.

Постът е съгласуван с водещия. Много. Ползвах и пауър пойнт. На два пъти :looloo:

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » вт юни 20, 2006 8:21 am

- А сега?

Кимон се опитваше да огледа решетката през Йо. После огледа и веригата и катинара. Може би ако я напънеха щеше просто да поддаде. После погледна нагоре към Сирил и Гавлин, да провери до къде са стигнали с капака.

- Хей, Йо, имаш ли идея? Ти си по близо, можем ли да я продъним или трябва да разбиваме катинара и веригата?

Потребителски аватар
Aquarius
Калфа
Мнения: 39
Регистриран на: нед дек 23, 2001 10:43 pm
Местоположение: Sigil
Контакти:

Мнение от Aquarius » вт юни 20, 2006 10:51 am

Йолан се почеса по главата. Решетките не бяха нещо ново в каналите на Шарн, но не се беше сблъсквал често с тях и не му хрумваха идеи. Намръщи се.

- Здрава ми се струва, Кимоне - каза той тихичко - можем да пробваме да я напънем, но не мисля, че ще подаде. Май ще трябва да разбием катинара, ако някой от нашите спътници няма умения, с които да го отключи. Само дето толкова шум ще вдигнем, че не ми се мисли какво може да ни очаква по-напред.

Докато говореше това, Йолан оглеждаше решетката и преценяваше, дали наистина могат да се справят с нея. Въпреки че говореше да я "напънат", на Кимон му бе очевидно, че той не бе никак силен - дори бронята изглеждаше предизвикателство за физическите му сили.

Потребителски аватар
Chimera
Кадет
Мнения: 211
Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
Местоположение: Магландия
Контакти:

Мнение от Chimera » вт юни 20, 2006 6:33 pm

Гавлин пак огледа капака на шахтата и се обърна към Сирил.

- Да мисля че ще стане така, да го обърнем тогава и да слизаме, предлагам аз.

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » ср юни 21, 2006 4:39 pm

- Хайде, тогава, вече другите трябва да са слезли долу.

Потребителски аватар
Chimera
Кадет
Мнения: 211
Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
Местоположение: Магландия
Контакти:

Мнение от Chimera » ср юни 21, 2006 5:47 pm

Гавлин подхвана капака и се опита да го обърне наопаки и да го премести на удобно място.

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » чет юни 22, 2006 10:25 pm

Кимон се загледа в решетката и катинара. Огледа пантите доколкото можеше да ги види, разбира се. Понапъна здраво с рамо, но плавно, да не се раздрънчи. После погледна нагоре в шахтата и попита тихо:

- Защо се бавите?

[sblock="Водещ"]Докато правеше това се замисли дали би постигнал нещо със специалните си умения, светкавицата може и да не беше разрушителна, но беше тиха поне.[/sblock]

Заключена