[Глава 4] Надолу и назад

Архив - Форумни Игри
Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

[Глава 4] Надолу и назад

Мнение от Blizzard » пон май 22, 2006 11:45 am

"Макар съвременната магия да не е открила надежден начин за пътуване във времето, за всеки наш съгражданин това чудо е възможно и достъпно, стига да му стиска. Надолу с магическата платформа, а после по стълбите към най-ниските нива на Шарн води пътят обратно към старите времена - времената на война и мрак, на глад и мизерия, на безбожие и кръв, на суеверия и страх, назад и надолу към началото на цивилизацията... И дори когато стоим на върха на най-високата кула и се взираме надолу във бездната на миналото, е редно да си зададем въпроса - дали същата тази бездна - гладна, примитивна и хищна, не гледа към нас?"
Из редакторска статия в "Шарнски следовател"


20-ти Драваго 998 ГК
Нощта


Разходката до дома на Йолан и после до срещата на магическата платформа бе кратка и мокра. Новият водач на групата живееше в една от по-малко забележителните постройки на Щуротията, известна в квартала като Опаката кула - тясна в долния си край и разширяваща се застрашително нагоре, противно на законите на архитектурата и природата, както почти всичко, сътворено от Харет през последните години на кариерата му. В своя дом Йо се забави само няколко минути и излезе пременен със сериозна на вид люспеста ризница, масивен дървен щит, арбалет и малък боздуган тип "утринна звезда". Не се виждаше друга екипировка - явно той разчиташе, че групата се е подготвила и ще носи каквото е нужно за оцеляването в каналите. Без много приказки четиримата продължиха към платформата.

Сами, предполагаемо добрият и със сигурност полезен дух на стария град, вече ги чакаше там - беше намерил закътано от дъжда местенце под една стряха. Дори старческото му тяло да чувстваше умора в този късен час, той не го показваше - изглеждаше като човек, на който ако изобщо му трябва сън, то биха били достатъчни два или три часа когато няма какво друго да се прави. Рошавата му коса бе мокра от дъжда, а на лицето му отново бе кацнала типичната усмивка. Не се усмихваха обаче очите - преценяващият и ледено сериозен поглед на Сами премина през лицето на всеки един от старите му познайници в групата, за да се спре накрая за по-дълго върху новодошлия.
Последна промяна от Blizzard на чет окт 05, 2006 3:11 pm, променено общо 2 пъти.

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » пон май 22, 2006 11:58 am

- Здравей, старче! Да те запозная с господин Йо - авантюристът-лечител, който се съгласи да ни сътрудничи като водач в малката ни експедиция. - Сирил посочи мъжа с леко театрален жест - а, това драги Йоланд, е нашият поръчител Сами. Тъй като загубихме цели товари от безценната стока, наречена време, викам да ни връчиш картата и направо да слизаме.

Потребителски аватар
Aquarius
Калфа
Мнения: 39
Регистриран на: нед дек 23, 2001 10:43 pm
Местоположение: Sigil
Контакти:

Мнение от Aquarius » пон май 22, 2006 1:39 pm

- Йолан, не Йоланд. А най-добре - Йо. - той поздрави Сами с кимване - Приятно ми е.

Той огледа стареца, като се стараеше да го направи бързо и да не задържа погледа си в очите му. Йолан далеч не спазваше целия възможен етикет, но се стараше да не звучи обидно. Но и нямаше какво друго да каже и мълчеше, освен ако някой не го заговаряше.

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » вт май 23, 2006 12:09 pm

- О, съжалявам, явно в шумотевицата в "Огнения Крал" не съм чул добре, когато се запознахме.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » ср май 24, 2006 7:43 am

Сами кимна на Сирил, изкашля се и заговори директно на новодошлия, подавайки му ръка.

- Радвам се да се запознаем, драги, наистина се радвам. Идваш ни като спасител в дъжда, Суверените са ми свидетели. Бих искал някога да чуя несъмнено забележителната история на твоето предишно приключение в каналите, но както Сирил правилно отбеляза, времето ни е дефицитно, ако ще слизате тази нощ. Имам тук едно планче - Сами се потупа по джоба и отново се прокашля - но първо май е редно да те питам разказаха ли ти за задачата и имаш ли ти някакви въпроси към мен.

Потребителски аватар
Aquarius
Калфа
Мнения: 39
Регистриран на: нед дек 23, 2001 10:43 pm
Местоположение: Sigil
Контакти:

Мнение от Aquarius » ср май 24, 2006 3:43 pm

- Разказаха ми и нямам никакви въпроси към теб, Сами. Разбира се, бих искал да хвърля един поглед на картата, за да знам към коя част на каналите сме се запътили. Тръгваме когато кажете, а аз ще направя каквото мога, за да съм ви полезен. Само се надявам да сте се екипирали, защото не е като да имам всичко необходимо вкъщи.

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » ср май 24, 2006 10:58 pm

Кимон стоеше малко по-назад и леко намръщен гледаше спътниците си. Не пожела да се намеси, само чат-пат оглеждаше сенките наоколо.

Потребителски аватар
Chimera
Кадет
Мнения: 211
Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
Местоположение: Магландия
Контакти:

Мнение от Chimera » ср май 24, 2006 11:55 pm

Гавлин се бе подпрял на странната пръчка закупена от Джош и следеше разговора, без да прави опити да се влкючи в него. Хлапашката усмивка се бе върнала на лицето на младия аундерец, но въпреки това имаше нещо неспокойно в стойката и погледа му.

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » чет май 25, 2006 3:59 pm

- Взехме каквото се сетихме - слънчеви пръчки, въжета, фенери, парцали. Ако считаш нещо друго за важно, казвай!

Потребителски аватар
Aquarius
Калфа
Мнения: 39
Регистриран на: нед дек 23, 2001 10:43 pm
Местоположение: Sigil
Контакти:

Мнение от Aquarius » пет май 26, 2006 12:46 pm

- Не се сещам за друго, което може да ни е от полза.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » пет май 26, 2006 5:01 pm

- Предишният ни пишман-водач само дето не поиска да вземем в каналите крал Боранел, барабар с личната му гвардия за защита. Ако има едно нещо, дето навремето да съм научил в армията, момчета, то е, че оръжието и екипировката са точно толкова добри, колкото този, дето ги носи... И какъв вкус имат сварените ми цървули, когато прекъснаха снабдителните линии, ама тази история ще ви я спестя засега.

Докато говореше, Сами извади някъде от дрехите си малък цилиндър и го отвори. Вътре имаше нова-новеничка карта, която той подаде на Йолан.

- Пазете я този път, много ви моля. С червеното кръгче е отбелязано мястото, от което се предполага да започнете търсенето - там се излива тръбата, в която е попаднало бръмбарчето. Този сектор на каналите е под Малеонова Порта, но проклетото джудже смяташе за неблагоразумно да се разхождате из гоблинския квартал през нощта и каквото и да си говорим за него и майка му, поне за това смятам, че беше право - по-добре ще е да направите преход през самите канали, да влезете през по-безопасен вход.
Последна промяна от Blizzard на ср май 31, 2006 11:02 am, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Aquarius
Калфа
Мнения: 39
Регистриран на: нед дек 23, 2001 10:43 pm
Местоположение: Sigil
Контакти:

Мнение от Aquarius » вт май 30, 2006 3:08 pm

Йолан помълча дълго време, след което сви рамене и взе картата.

- Чувал съм доста лоши неща за Малеоновата порта, така че това наистина е добра идея. Разбрах че бързате, така че нека да тръгваме веднага. Джуджето каза ли ви откъде е най-добре да минем или ще трябва сами да си помислим? - докато казваше това, Йолан се опита да се сети за подходящ маршрут, който да удовлетворява групата.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » ср май 31, 2006 11:01 am

Сами посочи многозначително надолу:

- Джуджето, ако не ни е будалкало, май планираше някакъв преход от нивата точно под нас. Мисля, че спомена южната част на Златни Двери, затова и срещата ни беше тук. Тази част на каналите я няма на плана, но тъй или иначе ще трябва само да се доберете до сектора, който е нарисуван - под Малеонова Порта, на север. Ако беше разходка по улиците на Шарн нямаше да е повече от петнадесет минути, но не знам колко време ще ви отнеме под земята... После, като излезете, елате направо в "Брелския Сокол", което и време на денонощието да е.[sblock="Йолан"]На Йолан предложението му звучеше разумно, поне колкото всяко друго. Щеше да е малък проблем да спазят точната посока, както и да се ориентират в кой момент навлизат в частта, нарисувана на плана, но не бе невъзможно, ако бяха внимателни. За съжаление, ако искаха да влязат и излязат в южната част на Златни Двери, щеше да се наложи да останат поне два часа под земята, може би повече, в зависимост от това колко време смятат да претърсват. Йолан не бе сигурен дали в тази част на каналите ще открие някой от старите си познайници - Кротките, но не му се струваше невъзможно.[/sblock]

Потребителски аватар
Aquarius
Калфа
Мнения: 39
Регистриран на: нед дек 23, 2001 10:43 pm
Местоположение: Sigil
Контакти:

Мнение от Aquarius » чет юни 01, 2006 10:58 am

Бреландецът разглеждаше известно време картата, след което кимна.

- Добре, звучи разумно. Пък и в момента не мога да се сетя за нещо по-добро от това в момента. Както го смятам, ще стоим там поне два часа, в зависимост от това колко време търсим. Мисля, че ще можем да се ориентираме, ако внимаваме.

Той сви картата и я върна в цилиндъра, който след това окачи на кръста си. Обърна се към другите, огледа и тях за момент, след което каза:

- Тръгваме ли, господа?

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » чет юни 01, 2006 9:34 pm

Кимон изглеждаше леко притеснен. Подходът на Йо бе твърде различен от този на джуджето - техния предишен водач и той побърза да го изкаже:

- Хей, Йо, сигурен ли си, че знаеш какво правиш? Джуджето преди теб наговори доста различни неща. Както и да е. Да вървим, особено ако смяташ, че ще се доберем до там за два удара. Вече загубихме почти три, Бронти е имал предостатъчно време в такъв случай да сътвори някоя глупост.

Войникът оправи ремъка на арбалета, беше се подгънал под този на раницата. Закопча шинела и огледа останалите, очевидно готов да тръгне.

Потребителски аватар
Chimera
Кадет
Мнения: 211
Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
Местоположение: Магландия
Контакти:

Мнение от Chimera » пет юни 02, 2006 1:29 am

Гавлин имаше вид сякаш искаше да запита нещо новия водач, но Кимон го изпревари. Бързите думи на бреландеца оставиха странно изражение на лицето на младия аундерец. Гавлин леко се подхили, а усмивката му стана още по широка. Запазвайки веселата си физеономия, младежа също проговори:

- Да наистина нека тръгваме вече, работа ни чака все пак.

Потребителски аватар
Aquarius
Калфа
Мнения: 39
Регистриран на: нед дек 23, 2001 10:43 pm
Местоположение: Sigil
Контакти:

Мнение от Aquarius » съб юни 03, 2006 2:31 pm

Йолан повдигна вежда към Кимон за момент, след което промърмори:

- Сигурен съм, че знам какво правя, Кимоне. Все някак съм оцелял две седмици, не мислиш ли? - без да му оставя време да отговори, той продължи към всичките - Ами добре, тръгваме. Довиждане, Сами, дано до няколко часа се върнем с добри новини.

В този момент Йолан пристъпи няколко крачки встрани и и се огледа дали всички са готови, за да тръгнат заедно надолу.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » пон юни 05, 2006 10:45 am

По-късно същата нощ

Лифтът не отведе групата по целия път до земното равнище. Когато слязоха от него се наложи да продължат надолу по порутени стълбища между притиснали се прекалено близо една до друга древни стени, предизвикващи клаустрофобия. Влажни, мръсни стени, покрити с лишеи и драсканици на всички възможни езици. Но водата не валеше от небето, а се стичаше по тях - дори на дъжда му бе трудно да стига дотук директно. Капчуците, стекли се по безброй сгради по-нагоре, бяха толкова мръсни, че би било по-правилно да мислим за течността в тях като за рядка кал, отколкото за живителна течност.

На няколко пъти попадаха в задънена улица и се налагаше да се връщат, но за момента можеха само да се радват, че нищо по-лошо не им се случи.

Златните Двери бяха загубили златото си преди много години и също като Падналия представляваха един от най-лошите и бедни квартали в Шарн. Уличките бяха покрити с мръсотия, сред която сякаш тук-там спяха скитници и бездомници, макар че съдейки по миризмите, черните силуети можеха спокойно да бъдат и разлагащи се трупове. Обстановката предизвикваше неприятни чувства в душите на нашите герои, сякаш в тъмното, навсякъде около тях, ги дебнеше незнайна заплаха, от която вече нямаше как да се измъкнат.

Дотук се бяха оправяли на светлината идваща от прозорци, далечни огньове и някоя от луните, незнайно как промушила лъчите си през плетеницата от сгради над тях. Вече стана твърде тъмно и се налагаше да запалят факла или светеща пръчка. При всички рискове, които това криеше, иначе щяха да са като слепци. Трябваше и да открият вход към каналите, но дали бе благоразумно да запитат някой от местните или по-малък риск щеше да бъде просто да се лутат, докато се натъкнат на шахта, водеща още по-надолу, към целта им?

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » пон юни 05, 2006 4:39 pm

Някъде в тъмата, която обграждаше Сирил, се чу джвакане, а после сподавена псувня.

- Момци, така повече не може - без светлина не искам да продължавам. За трети път през последните минути стъпвам в някаква гадост. Тука е тъмно като в кучи гъз. Дайте да палнем някоя факла. И без това няма как да намерим шахта за надолу в този мрак, освен ако някой не е свил капака и не тупнем през него.

Потребителски аватар
Chimera
Кадет
Мнения: 211
Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
Местоположение: Магландия
Контакти:

Мнение от Chimera » пон юни 05, 2006 7:10 pm

Младият аундерец бързо реагира на коментара на Сирил и се разрови из раницата си.

- Тук някъде трябва да имам фенер и огниво. Вероятно ще привлeчем внимание, така че бъдете нащрек.

[sblock]Опитвам се да запаля фенера с огнивото[/sblock]

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » вт юни 06, 2006 1:01 pm

Гавлин разпали фенера и неговата светлина освети мизерията на Златни Двери. Тогава видяха, само на няколко метра пред тях... статуя!

Всъщност не беше статуя, а войник от дърво и метал - един от изкованите, интелигентните конструкти създадени от династията Канит, за да се бият в Последната Война. Този, кой знае защо, бе застанал в уставна стойка "мирно" до стената в тясната уличка. Явно бе стоял кротко в мрака и подтиснал дори светлината в кристалните си очи. Също както Златни Двери, той явно бе виждал по-добри дни - по него не се забелязваха оръжия и му беше останала само една ръка. Металическото му тяло беше мръсно и очукано, някои от панелите явно липсваха, а гербът на Бреланд върху гърдите му бе частично заличен с някакъв остър предмет. И докато групата се опомняше от изненадата на неочакваната среща, едноръкият изкован даде доказателство, че е нещо повече от статуя. Гласът му бе монотонен и сякаш идваше от дъното на много дълбок кладенец.

- Убийте ме!

Това бе всичко, което каза. В очите му сякаш вече тлееше някаква червеникава светлина.
Последна промяна от Blizzard на вт юни 06, 2006 4:54 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » вт юни 06, 2006 4:49 pm

В първия момент Сирил помисли, че не е чул правилно думите на изкования. Почуди се, дали нямаше предвид, че иска да убие тях. Но пък той просто си стоеше там и не мърдаше. Какво може да му е на този конструкт, че да иска да умре? Въобще, как може машина да иска да сложи край на съществуването си? Не бе в настроение да гадае, затова направи една крачка напред, към нещастната останка от войната и простичко попита.

- Защо?

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » вт юни 06, 2006 5:15 pm

Последва дълга пауза, сякаш изкованият обмисляше отговора на въпроса или пък просто беше блокирал - само съзидателите на Канит знаеха каква магия го задвижва и как точно работи тя. Тялото му стоеше неподвижно като нелепа едноръка статуя на сношението между магия и война, в очите му тлееха червени пламъчета - това бе присъщо на някои модели, но на светлината на фенера изглеждаше зловещо.

Оставям възможност да опишете поведението си в следващите двайсетина секунди. През това време изкованият стои абсолютно неподвижно и не говори.
Последна промяна от Blizzard на вт юни 06, 2006 6:38 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Aquarius
Калфа
Мнения: 39
Регистриран на: нед дек 23, 2001 10:43 pm
Местоположение: Sigil
Контакти:

Мнение от Aquarius » вт юни 06, 2006 5:30 pm

Йолан стоеше нащрек и следеше действията на изкования внимателно. Въпреки че не изглеждаше много опасен с единствената си ръка, лечителят не изключваше възможноста машината да принуди него и спътниците му да изпълнят странното й желание. От друга страна, той се притесняваше, че ако твърде дълго се задържат на едно място, някой може да опита да предприеме нещо срещу тях. Опитваше се да хвърля по един поглед наоколо, ни никак не му бе лесно да си раздвоява така вниманието.

През цялото време, Йолан нямаше намерение да продумва и дума, освен ако някой не го заговореше изрично.

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » вт юни 06, 2006 11:14 pm

Кимон се стресна. За момент замръзна, а сетне посегна бавно към арбалета на рамото си. За момент през лицето му премина сянка, а скованите му скули се отпуснаха леко. Когато Сирил заговори се отдръпна крачка назад и бавно и внимателно го зареди. Едва тогава промълви зад гърба на детекива:

- Да се омитаме. Нещо не е наред.

След това се огледа наоколо. Това можеше да е засада, войнишкия му усет настояваше да внимава.

Потребителски аватар
Chimera
Кадет
Мнения: 211
Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
Местоположение: Магландия
Контакти:

Мнение от Chimera » ср юни 07, 2006 1:24 pm

Гавлин се изненада от появата на изкования, но единствената му реакция бе да постави ръка на дръжката на рапирата си. На лицето му се бе появило любопитно изражение. Младият аундерец наблюдаваше машината, застанала на пътя им, и чакаше с интерес да чуе отговора на въпроса зададен от Сирил.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » ср юни 07, 2006 6:35 pm

Изкованият направи крачка напред и отново заговори. Гласът му все още бе монотонен и сякаш идваше много отдалеч. В тона му нямаше емоция, но равните му думи бяха разпокъсвани от неравномерни паузи, сякаш му беше трудно да ги свързва в изречения.

- Защо? Нямам отговор... меки! За теб, за мен... Ако го имах... но го нямам! Нищо... нямам. Не знам... думите... думите... думите не знам, меки! Дълго мислих, но и там... нямам. Заповедите. Създаден да се бия... да умра... Войната... брелски войник! Сам не мога... Мразя... меките... изкованите... Повреден от падането... Мразя Канит... Нямам думи... душа... нямам богове, нямам оръжие, нямам... ръка. Може би... отвъд?

Изкованият явно не съзнаваше, че бърбори безсмислици. Разперил единствената си ръка встрани той впери червения си взор в Сирил, който стоеше най-близо, само на няколко стъпки пред него и отново каза.

- Убийте ме... Но правилно - докрай! Няма... да се противя.

И да имаше някаква засада или капан, никой от групата не можа да забележи нищо подозрително наоколо.

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » чет юни 08, 2006 10:42 am

Сирил стоеше, вперил поглед в двата червени кристала, тлеещи като въглени в полумрака. Тихо и леко дрезгаво, процеди:

- Не мога да направя това. Има нещо твърде извратено просто да те убия, само защото го искаш. Нищо не си ми направил, ти...ти си само един повреден изкован. Не могат ли маготворците да те оправят? Да служиш на някого - било то пак на брелската армия или на някой друг, който иска да те има. Или да слезеш долу, в Зъбчатките - там има много ковачи, много хора вещи в магическите заняти. Все някой ще ти намери работа, място, призвание...

Сирил се спря. Сигурно нямаше никакъв смисъл. Машината пред него бе изкована за война, а тя свърши. Вероятно съдбата им бе да изчезнат, заедно с неприятния спомен за нея. Всичко е толкова просто. Само дето глупавият конструкт стоеше в момента пред него, умолявайки го да го убие. Гадно напомняне, че и машините могат да имат душа.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » чет юни 08, 2006 12:28 pm

Сирил имаше усещането, че изкованият не е чул повечето от думите му. Явно обаче все пак бе чул нещо, защото след кратка пауза отново заговори с монотонния си глас без емоции, прекъсвайки неравномерно между думите:

- Повреден, ненужен... Не искам да ме оправят... Няма смисъл. Не съм ти направил нищо... Трябва ли да сторя на теб... нещо, за да направиш... каквото трябва?

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » чет юни 08, 2006 2:55 pm

- Прав си, не се налага. След всичко, което си преживял имаш право поне на уважение.

Следователят изхриптя тези думи, напипа дръжката под шлифера си и извади тънкото блестящо острие на късия си меч. После се приближи до изкования. За миг или два сякаш се поколеба, после повдигна поглед и се взря в очите на конструкта.

- Почивай, сега войнико! - почти прошепна Сирил и забоде острието си под остъка от гръдната броня.

Завъртя китката си настрани и плавно го измъкна. Стоманата на меча бе обагрена от мазния флуид, течащ в тялото на изкования. На това осветление капките слабо се различаваха от кръв.

Постингът е съгласуван с водещия.
Последна промяна от Brave на чет юни 08, 2006 4:00 pm, променено общо 1 път.

Заключена