[Глава 4] Надолу и назад

Архив - Форумни Игри
Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » пет юни 23, 2006 12:36 pm

Решетката явно беше сложена тук отдавна и както времето, така и влагата, бяха оставили своя отпечатък върху нея. Пантите бяха доста ръждясали, веригата на катинара също и вероятно няколко силни удара с подходящ инструмент щяха да бъдат достатъчни за тях. Шумът обаче щеше да се чуе надалеч в подземните тунели.
[sblock="Кимон"]Кимон знаеше от опит, че не можеше да разчита на специалните си умения в подобни ситуации. Макар и смъртоносна за живите същества светкавицата му не бе ефективна срещу предмети.

Светкавицата прави половината щета срещу предмети, след което от това число трябва да се извади твърдостта на предмета, което означава, че с настоящата й сила ще бъде практически невъзможно да навреди дори на ръждясалите панти и катинар.[/sblock]
Докато Кимон и Йолан разглеждаха решетката, Сирил и Гавлин горе вече бяха успяли да обърнат тежкия капак и да го придърпат върху отвора на шахтата.

Потребителски аватар
Chimera
Кадет
Мнения: 211
Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
Местоположение: Магландия
Контакти:

Мнение от Chimera » пон юни 26, 2006 1:57 pm

Гавлин подкани с жест Сирил да започне да слиза надолу като застана близо до шахтата, за да осветява пътя му.

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » вт юни 27, 2006 10:27 am

Сирил се спусна надолу по шахтата, възползвайки се от светлината на Гавлин.

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » вт юни 27, 2006 1:08 pm

Когато стигнаха долу Кимон им прошепна:

- Тук има някаква решетка. Мисля, че можем да я разбием, но ще бъде доста шумничко. Някакви идеи да имате или.. да я трошим?

Потребителски аватар
Aquarius
Калфа
Мнения: 39
Регистриран на: нед дек 23, 2001 10:43 pm
Местоположение: Sigil
Контакти:

Мнение от Aquarius » вт юни 27, 2006 1:56 pm

Йолан бе мълчалив. Не му хрумваха никакви идеи, а и нямаше да е много полезен на групата в опитите да се изкърти решетката или да се разбие катинара и веригата. Той само наблюдаваше другите и се надяваше да измисли нещо.

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » ср юни 28, 2006 10:41 am

- Хъм, някой взе ли металния лост от "Сокола"? Щото ако не, откровено ще отбележа, че сме идиоти.

Сирил огледа останалите с усмивка, която определено не бе особено весела.

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » чет юни 29, 2006 9:12 am

Ветеранът не отговори нищо, но изражението му казваше достатъчно. Кимон затършува из раницата си, но като че не откри подходящо нещо, изруга тихичко "Да се продъни макар пущината му с пущина." и огледа останалите с надежда.

Потребителски аватар
Chimera
Кадет
Мнения: 211
Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
Местоположение: Магландия
Контакти:

Мнение от Chimera » чет юни 29, 2006 10:07 pm

Гавлин свали фенера от раницата си и отново го пое в ръка след което се обърна към спътниците си.

- От погледите ви разбирам, че най-вероятно сме идиоти. Можем ли да ползваме нещо друго за да махнем тази решетка?

Гавлин огледа внимателно решетка на светлината от лампата с надеждата да открие някаква слаба точка в конструкцията.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » пет юни 30, 2006 7:49 am

Най-очевидните слаби точки бяха ръждясалите панти и катинар. Щеше да им бъде трудно да ги строшат безшумно, обаче. Кой знае защо, Гавлин си спомни брътвежите на Бронтулф и това, че той беше настоял да вземат железен лост...

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » пет юни 30, 2006 12:05 pm

Докато Гавлин оглеждаше, Кимон се приближи, свали арбалета от рамо и го запъна между веригата при катинара и решетката. Натисна съвсем леко, не искаше да повреди приклада, а само да провери здравината на веригата и катинара. Увеличи леко натиска като внимаваше много. После огледа внимателно за повреди приклада и катинара.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » пет юни 30, 2006 2:15 pm

Веригата беше ръждясала, но все пак не беше в чак толкова лошо състояние, че да поддаде от лекия натиск. Трябваше да се приложи повече сила, а и арбалетът все пак не беше идеалният инструмент за целта.

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » вт юли 04, 2006 11:22 am

Кимон изчака другите доста, но след като никой не посмя да направи нещо измърмори "Само да не се счупи!" и опита отново с приклада на арбалета, този път натисна рязко, макар и не твърде силно, за да не повреди оръжието, което явно му бе скъпо.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » вт юли 04, 2006 11:37 am

Отново веригата и катинара останаха непокътнати. Кимон трябваше да приложи пълната си сила, за да изкърти решетката или да счупи веригата и може би наистина не бе добре да използва арбалета си, за да не рискува да го повреди.

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » вт юли 04, 2006 11:29 pm

Кимон се обърна към спътниците си:

- Така няма да стане, не искам да остана без оръжие. Някой да има нещо по-здраво от приклада?

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » ср юли 05, 2006 12:57 am

- Аз имам само късия си меч, но не вярвам той да ти свърши работа. Май ще се наложи да вдигнем шум, въпреки всички проблеми, които може да предизвика това.

Потребителски аватар
Chimera
Кадет
Мнения: 211
Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
Местоположение: Магландия
Контакти:

Мнение от Chimera » ср юли 05, 2006 10:44 am

- Ако никой от нас няма други идеи, давайте да счупим този катинар и да продължаваме по пътя си възможно най-бързо. Заседяването на едно място може да е също толкова опасно, колкото вдигането на много шум, така че ви подканвам да вземете решение бързо.

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » ср юли 05, 2006 9:57 pm

Явно нямаше да стане по друг начин. Кимон замахна с дъното на приклада на арбалета и го стовари върху катинара. Арбалетът бе здрав, а дъното му - най-здравата част. Щеше да издържи, дано и катинара се счупеше. След удара огледа приклада за щети.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » чет юли 06, 2006 8:34 am

(Сила - неуспех) Катинарът остана непокътнат, но Кимон бе сигурен, че с още няколко удара той ще се предаде. А можеше да опита да стовари приклада и върху веригата или пантите... Засега нямаше сериозни щети по арбалета, само една ръждива драскотина върху дървото.

Винаги оставаше и вариантът просто двама души да напънат решетката с раменете си.

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » чет юли 06, 2006 5:48 pm

- Хм, здраво било. - промърмори ветерана и замахна още веднъж-дваж. Продължи да удря при катинара. Беше все едно дали той ще падне или веригата. Просто трябваше да продължат някак. След всеки удар преглеждаше приклада. Явно нямаше намерение да го повреди.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » чет юли 06, 2006 8:11 pm

(Сила - вземане на 20) След още няколко удара една халка от ръждясалата верига най-сетне се прокъса и тя се свлече със звън на земята. Решетката вече можеше да се отвори с малки усилия - пантите бяха ръждясали, но функционални. Прикладът на арбалета беше охлузен, но като цяло по оръжието нямаше сериозни повреди. За съжаление, с ударите си Кимон бе вдигнал шум, който сигурно се бе чул надалеч в подземните тунели. Нямаше друг начин - не можеше едновременно да удря с все сила и да се опитва да бъде тих.

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » чет юли 06, 2006 10:30 pm

- А сега да се махаме от тук. Вдигнах шум като за цяла армия. Скоро ще се разчуе, че е разбита решетката из цялата проклета дупка!

Кимон бе много кисел, от една страна му беше неприятно за охлузванията по арбалета. Оръжието очевидно бе поддържано добре, тетивата бе смазана, спусъкът също, а сега прикладът беше надран. Освен това шума, който вдигна, бе повече от очакваното, имаше основания да е кисел. Свали шапката, оправи перфиерията й, пооправи косата си и отново я нахлупи ниско над челото си, преметна арбалета на рамо и кимна на Йолан.

Потребителски аватар
Aquarius
Калфа
Мнения: 39
Регистриран на: нед дек 23, 2001 10:43 pm
Местоположение: Sigil
Контакти:

Мнение от Aquarius » пет юли 07, 2006 10:23 am

Йолан кимна обратно.

- Да, нека продължаваме напред и то по-бързо, защото загубихме достатъчно време. Хайде който носи фенера да върви до мен и внимавайте къде стъпвате.

След тези си думи той направи няколко крачки напред и изчака другите да тръгнат с него.

Потребителски аватар
Chimera
Кадет
Мнения: 211
Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
Местоположение: Магландия
Контакти:

Мнение от Chimera » нед юли 09, 2006 12:43 am

Гавлин погледна дали медальонът на Йолан още излъчва светлина.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » нед юли 09, 2006 7:36 am

Медальонът на Йолан продължаваше да свети.

[sblock="Йолан"]Йолан знаеше, че му остават само няколко минутки, преди тази магическата светлинка да помръкне.[/sblock]

Потребителски аватар
Chimera
Кадет
Мнения: 211
Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
Местоположение: Магландия
Контакти:

Мнение от Chimera » пон юли 10, 2006 7:46 pm

- По добре е ти, Йолане, да осветяваш напред а аз да тръгна последен с фенера.

Потребителски аватар
Aquarius
Калфа
Мнения: 39
Регистриран на: нед дек 23, 2001 10:43 pm
Местоположение: Sigil
Контакти:

Мнение от Aquarius » пон юли 10, 2006 8:43 pm

- Нека така да бъде, но магията ми няма да продължи повече от няколко минути, Гавлин. Когато свърши ще трябва да дойдеш до мен, защото иначе нищо нама да виждам.

Йолан се опита да поведе групата напред, докато водеха този разговор.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » вт юли 11, 2006 1:27 pm

Групата отвори разбитата решетка и продължи към дълбините на шарнската канализация, водена от Йолан, осветяващ тунелите с магическата си светлина. Дори тук се носеше неприятна миризма и по всичко си личеше, че ще става все по-гадна и натрапчива. В далечината се чуваше шум от течаща вода, а един подплашен от светлината плъх успя да стресне всички, но иначе тунелите бяха тихи. И да бяха привлекли нещо с шума от разбиването на веригата, то успяваше да остане безшумно и незабележимо.

[sblock="Сирил"](Забелязване - успех) Дали поради късмет, дали защото по принцип бе свикнал да се заглежда в сенките, след около петдесетина крачки и един завой следователят успя да забележи нещо, което другите от групата пропуснаха. В една дълбока ниша до стената, покрай която тъкмо минаваха, според него се бе скрило някакво дребно създание. Сирил зърна само частица от бялото на очите или зъбите му, иначе то щеше да остане съвсем незабележимо в мрака - светлината на Йолан и фенерът на Гавлин не бяха осветили добре закътаните дълбини на нишата, докато минаваха покрай нея и явно нещото се криеше нарочно от тях в тъмното.[/sblock]

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » чет юли 13, 2006 12:09 pm

Сирил, светкавично се помъчи да оцени ситуацията. Ако посочеше на останалите съществото в нишата, щеше да го предупреди, а можеше да става дума за някаква засада. От друга страна, съвсем възможно бе това просто да е някой дребен и безобиден обитател на каналите, който са подплашили с идването си. Дори и така да бе, можеше да понаучат едно-друго от него.

Няколко крачки по-късно, когато се приближи до нишата, изведнъж се хвърли към нея за да сграбчи съществото. Скокът бе леко насляпо, но се надяваше, че в тясното място няма как да не го докопа.

Опитвам се да вляза в грапъл със нещото

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » чет юли 13, 2006 1:01 pm

Инициатива за Сирил - 3
Инициатива за съществото - 6


Групата бе изминала едва петдесетина крачки, когато Сирил най-неочаквано се хвърли към тъмнината на една дълбока странична ниша, в момента само частично осветена от фенера и магията на водача. Нещото, което се криеше там, се оказа по-бързо от него и групата чу единствено топуркането на краката му, а Сирил се стовари безславно на земята, без да успее да го докопа в тъмното. Когато най-сетне осветиха нишата, видяха само една малка дупка в стената, с диаметър може би около стъпка - явно нещото се бе завряло там. Ако не друго, то поне можеше да бъдат сигурни, че създанието не е с големи размери.

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » чет юли 13, 2006 3:43 pm

- Уф, изплъзна ми се, съвсем за малко. Пуста тъмнина, хич не видях тази дупка, мислех че ще го приклещя. Да побързаме, ама е добре да си отваряме очите на четири, 'щото тука може да има и по-смели, и по-едри твари.

Сирил се отупа от полепналите по дрехите му след безславния скок боклуци и се изправи.

Заключена