[Глава 4] Надолу и назад

Архив - Форумни Игри
Потребителски аватар
Aquarius
Калфа
Мнения: 39
Регистриран на: нед дек 23, 2001 10:43 pm
Местоположение: Sigil
Контакти:

Мнение от Aquarius » пет юли 14, 2006 6:08 pm

Йолан огледа мястото и се зачуди какво ли би могло да бъде съществото.

- Може да е било гоблин. Те са коварни малки гадинки, които дебнат подходящия момент да ти забият ръждивия си нож в гърба. Каквото и да е било, няма смисъл да го гоним. Нека наистина да продължаваме и по-внимателно.

Потребителски аватар
Chimera
Кадет
Мнения: 211
Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
Местоположение: Магландия
Контакти:

Мнение от Chimera » съб юли 15, 2006 7:15 pm

- Може би е по-добре още някой от вас да запали факла или фенер.

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » пон юли 17, 2006 9:57 am

- Някой има ли факла под ръка? Аз си взех малко от онези алхимически гяволии, дето светят и под вода, ама не ми се ще да ги хабя, докато не се налага, а хич не е ясно колко време ще ни се наложи да се мотаме из тия лайняни реки.

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » пон юли 17, 2006 11:35 am

Без да продума Кимон зарови из раницата си и извади фенера. Нагласи фитила да се подава съвсем малко и го запали. Сетне кимна намръщено и тръгна напред.
Последна промяна от blue на пет сеп 08, 2006 8:25 am, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » пон юли 17, 2006 4:35 pm

Магическата светлина, сътворена от водача, скоро загасна, но двата фенера имаха гориво за много часове напред. Йолан беше влизал в каналите и преди, но останалите слизаха тук за пръв път и чак сега видяха с очите си частица от сложната триизмерна плетеница под Шарн - тунелите, по които се оттичаха мръсните води се преплитаха с коридори на древни руини, а на места сякаш дори с естествени пещери. Това бяха червата, пълни със стомашните сокове и изпражненията на големия град отгоре. Отвсякъде ги обграждаше непрогледен мрак и хич не им искаше дори да помислят какво ще стане с тях, ако по някаква причина останат на тъмно.

Най-голямата тежест падаше върху Йолан - той трябваше да подбере подходящ път из подземните лабиринти, така че да се доберат успешно до търсения сектор под Златни Двери...[sblock="Йолан"]Ще ти хвърля зар за оцеляване за това колко бързо и точно ще намериш пътя. Кажи ми дали ползваш екшън точка или вземаш десятка.[/sblock]

Потребителски аватар
Aquarius
Калфа
Мнения: 39
Регистриран на: нед дек 23, 2001 10:43 pm
Местоположение: Sigil
Контакти:

Мнение от Aquarius » чет сеп 07, 2006 9:54 pm

Йолан изглеждаше много по концентриран отколкото по-рано тази вечер в Брелския сокол. Фокусирано и мълчаливо той чевръсто се опитваше да намери правилния път в каналите на Шарн.

[sblock="Водещ"]Хвърлям си зар, не ползвам екшън точка, освен ако не хвърля 8-10.[/sblock]

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » пет сеп 08, 2006 8:48 am

Изглеждаше, че новият им водач си знае работата. Придвижваха се уверено из подземните лабиринти най-общо в северна посока и макар че Йолан едва ли някога беше изследвал точно тази част на каналите някак си успяваше да налучка безопасен и бърз път. Нямаше повече изненади - само далечни и неясни звуци, които подземното ехо може би носеше от километри. На два пъти се наложи да се връщат по собствените си следи, веднъж когато попаднаха на срутен проход и веднъж когато пред тях зейна наглед бездънна и непреодолима пропаст - явно резултати от някое древно земетресение или от гнева на дъртия Кхибер в дълбините... Все пак надпредваха много бързо и само след час и половина по преценката на Йолан вече може би бяха навлезли в онази част от каналите, за която имаха план. Трябваше обаче да спрат и да отделят няколко минути, за да потвърдят това и да идентифицират точно собствената си позиция на картата.

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » пет сеп 08, 2006 7:39 pm

- Защо спираме? - прошепна Сирил на движещия се пред него, проговаряйки за първи път откакто бяха стигнали до срутения коридор. - Нищо не мога да видя в тази тъмница, мама му!

Следователят се взря в катраненочерния мрак на тунела пред тях, едва разкъсван от жълтеникавите пламъчета на фенерите.

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » вт сеп 12, 2006 2:28 am

Кимон, който крачеше мълчаливо след Йолан само сви рамене в отговор на детектива и погледна въпросително водача им. Не бе забелязал нищо тревожно и спирането за него бе също тъй неочаквано. Обърканото му изражение го подсказваше, както и това, че явно бе загубил ориентация на няколко пъти и сега не бе абсолютно сигурен къде се намират.

Потребителски аватар
Chimera
Кадет
Мнения: 211
Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
Местоположение: Магландия
Контакти:

Мнение от Chimera » вт сеп 12, 2006 10:21 am

Гавлин спря и погледна спътниците си. Изражението му не бе загрижено, а по-скоро раздразнено.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » ср сеп 13, 2006 10:11 am

Йолан се забави малко с отговора, ровейки из багажа си.

- Нищо страшно, ако ни е провървяло мисля че вече трябва да сме наближили. Да видим може ли да се намерим на тази карта - огледайте разклоненията и тунелите наоколо, трябва да сме някъде в ей тази половина...

Докато говореше, Йолан бе извадил и разтворил плана, даден им от Сами. Плетеницата изглеждаше плашещо сложна, а и нямаше отбелязани почти никакви сигурни ориентири, но може би с общи усилия четиримата щяха да успеят да определят точното си местоположение.

Потребителски аватар
Chimera
Кадет
Мнения: 211
Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
Местоположение: Магландия
Контакти:

Мнение от Chimera » ср сеп 13, 2006 7:28 pm

Гавлин приближи лампата си до картата, разпъната от Йолан, и хвърли бърз поглед. Явно младият аундерец се опитваше да намери някакъв ориентир, но след няколко момента се отказа и направи няколко крачки напред, осветявайки тунела с фенера си.

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » пет сеп 15, 2006 12:18 pm

- Аз със сигурност не знам къде сме. Мислех си, че бих се оправил, но...

Кимон огледа коридорите на светлината на фенера на Гавлин. По пътя се беше опитал да се ориентира, да следи посоката, но никак не бе сигурен, че е успял. Все пак се напъна да направи връзка между плетеницата в главата си и тази от картата. Повдигна фенера и се загледа в нарисуваните тунели. Опита се да намери някоя характерна извивка или завой за да ги свърже с истинските.

[sblock="Водещ"]Макар да няма способности за точно това Кимон опитва да се ориентира разчитайки на интуиция и късмет. Не бърза, оглежда внимателно и търпеливо (използвам 10).[/sblock]

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » пет сеп 15, 2006 2:02 pm

Йолан продължаваше да изучава разтворения план на светлината на единия фенер. Явно още не бе определил къде се намират. Кимон надзърна през рамото му, огледа околните тунели, след което пак хвърли поглед на плана.

[sblock="Кимон"](Разум - (-2 + 10) = 8) Кимон никога не бе успявал да се оправя с планове и карти особено добре - ориентацията му куцаше, дори по време на службата в армията беше преживял едно малко приключение в дивото заради своя грешка. Той нямаше никакво понятие къде на картата са се озовали и не се сещаше за прост начин да реши проблема. Вероятно все пак би успял да направи разумно предположение ако проучеше плана и околните тунели много внимателно, но това щеше да отнеме време, а и сигурно някой от другите би се справил по-добре и по-бързо.[/sblock]

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » пет сеп 15, 2006 9:55 pm

Сирил изчака останалите да се нагледат на картата и сам се надвеси над нея. Не се надяваше особено да открие нещо повече от тях, но все пак би било безотговорно да не се опита. Пък и познаваше съвсем прилично горните нива и ако имаше някаква връзка между техните разположения и плана на каналите, можеше и да е полезен.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » съб сеп 16, 2006 10:51 am

[sblock="Сирил"](Разум) Сирил сякаш разпозна близкото разклонение в сложната плетеница на плана и бързо направи мислено предположение за тяхната позиция на картата. Нямаше как да бъде сигурен, че са точно там, ако не направеше по-щателно проучване на околните тунели.[/sblock]

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » съб сеп 16, 2006 12:07 pm

- Хъм, я вижте тук! - следователят заби показалеца си в едно, нищо неразличаващо се място от плана. - Този завой след правия тунел, не беше ли преди малко? Ако съм прав, натам, май се пада североизток, след около сто стъпки ще има ново тройно разклонение. - каза Сирил, прокарвайки пръста си по един тунелите, излизащи от точката, която бе посочил. - Ако проверим и наистина е така, може и да се ориентираме по тази шашава плетеница.

Потребителски аватар
Chimera
Кадет
Мнения: 211
Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
Местоположение: Магландия
Контакти:

Мнение от Chimera » съб сеп 16, 2006 5:47 pm

Гавлин хвърли бърз поглед към посоченото от Сирил място на плана.

- Ами нека проверим тогава.

Младия аундерец направи няколко крачки в уречената посока изчаквайки спътниците му да го последват.

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » пон сеп 18, 2006 10:29 am

- Шом казваш Сириле, така ще да е, аз в тази плетеница и при най-добро желание няма да се ориентирам. Всички завои изглеждат еднакви. Хайде да го проверим.

Кимон сви рамене и тръгна след Гавлин. Малко прибързано действаше този аундерец, но какво пък. Огледа се още веднъж из тунела и продължи напред.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » пон сеп 18, 2006 1:31 pm

Още преди да тръгнат Йо промърмори:

- Не съм убеден, но какво пък, може и тука да сме. - пръстът му пробяга по картата - последният завой май не беше толкова остър, колкото е отбелязано... Ама може да има и грешка в плана.

И да имаше грешка, не беше тук. Не стигнаха до очакваното тройно разклонение нито след 100, нито след 200 стъпки. Йолан спря групата и каза с по-висок глас.

- Ще прощавате, ама наистина ми трябват няколко минутки. Организирайте се да пазите от двете страни, аз ще набележа на плана всички възможни места и после ще е проста работа да ги изключим едно по едно. Само ще ми трябва едната лампа, някак си ще трябва да се оправите с другата.

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » пон сеп 18, 2006 3:54 pm

Кимон се намръщи леко, но остави лампата си на земята до Йо. После се отдалечи две-три крачки напред по тунела и се облегна на стената, там където му изглеждаше най-тъмна. Арбалета бе извадил отпреди, сега просто постави стрела в него. Не се чу друго освен потракването на дърво в дърво. Остана така - с поглед в черния тунел и гръб опрян на стената.

Потребителски аватар
Chimera
Кадет
Мнения: 211
Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
Местоположение: Магландия
Контакти:

Мнение от Chimera » пон сеп 18, 2006 5:31 pm

Гавлин се върна обратно при спътниците си и застана близо до стената на тунела.

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » ср сеп 20, 2006 9:48 am

- Пфу, объркал съм се. Йолан, ти си на ход друже. Само си представям тъпото джудже как можеше да ни прекара в тази плетеница от разклонения.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » чет сеп 21, 2006 10:32 pm

Стояха мълчешком в тъмното около минута и половина. Йо разглеждаше картата, а останалите се взираха нервно в тъмното дотам, докъдето осветяваше лампата...[sblock="Сирил"](Слух) Острият слух на следователя долови неестествен звук, някак си различен от течащата вода и далечното ехо в тунелите. Сякаш идваше от посоката, от която бяха дошли и те. Макар че не виждаше нищо, той бе сигурен, че нещо или дори няколко неща се прокрадват към тях в тъмното, там където светлината на фенера не достигаше.[/sblock]

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » пет сеп 22, 2006 12:11 pm

Сирил бавно и много внимателно плъзна лявата си ръка към една от закачените за раницата му слънчеви пръчки. С другата, хвана здраво дръжката на арбалета си, който висеше под пешовете на шлифера му. Изчака само секунда, надявайки се, че другите от групата ще схванат какво става, и след това с едно рязко движение, удари в близката стена златистия наконечник на пръчицата, която блесна с ярка светлина. Продължавайки движението си запокити пръчката в посоката от която бяха дошли.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » вт окт 10, 2006 7:53 am

Миг след като пръчката, хвърлена от Сирил, освети тунела зад тях, Кимон се обърна и забеляза дребни силуети. Това дотолкова го стресна, че пуснатата в бързината стрела от арбалета му изтрака някъде по стените на тунела. Фигурите в далечината загъргориха нещо и хукнаха напред към тях като по пътя покриха светещата пръчка на детектива и отново потънаха в мрака.

През това време Гавлин, вече окопитил се след изненадата се върна по тунела, осветявайки го със собствения си фенер, Йолан пък залегна ниско и зашепна някакви молитви. Нямаха много време, нападателите им вероятно крояха нещо в мрака. Кимон запали и хвърли още една пръчка и този път видяха ясно фигурите. Бяха гоблини, пет или шест. Пръчката прелетя покрай тях и изтрополи някъде далеч назад, но това бе напълно достатъчно. Сирил стреля бързо и без да изчака да види къде е попаднала стрелата му презареди арбалета си, вик на болка от гоблин обаче подсказа, че изстрелът не е бил напразно. Кимон, забравил да презареди своя арбалет, се съсредоточи и от челото му, малко над веждите блесна светкавица, ярка, синьо-бяла, която достигна един от гоблините и за кратко се задържа там изтръгвайки вик от него.

Гавлин приготви рапирата си и точно тогава враговете им ги достигнаха. Хвърлиха две-три къси копия и се впуснаха в боя. Едно от копията рани детектива, но Йолан бързо го излекува с целебна магия, докато Гавлин с ловък финт повали първия изпречил му се гоблин. Кимон отново изстреля своята странна светкавица. Битката вече бе в разгара си, Сирил изстреля още една стрела, но бе повален от един силен удар от приличащите на боздугани бухалки на гоблините. Кимон също стреля още веднъж, светкавиците му плашеха дребните противници, но не по-малко плашеща беше и рапирата на Гавлин. Той бе навлязъл между гоблините и ги поваляше с изключителна сръчност. Аундерецът получи един удар в мелето, но раната не бе сериозна. Йолан се бе надигнал и се включи в битката тъкмо навреме за да обърнат нападателите в бягство. Бяха останали само два гоблина, единият ранен, но въпреки това не биваше да ги оставят да се измъкнат.

Гавлин се втурна след тях. Миг след това Кимон го последва като пътьом извика към Йолан "Помогни на Сирил!". Не успяха. Гавлин покоси ранения гоблин почти без да спира и настигна другия като го рани леко. Окуражен от това Кимон се спря, но така направи грешка. Гоблинът се възползва от временното разсейване на Гавлин и се втурна през глава да бяга. Можеше и да го настигнат, но след доста тичане, а можеше да има и засади. Точно тогава Гавлин забеляза някакъв гърчещ се вързоп оставен явно от гоблините. Сирил очевидно бе зле, все още в несвяст - Йолан превръзваше раните му, но положението му бе лошо, а с това и положението на групата се утежняваше доста.

Битката е описана от blue

Каква беше тази странна светкавица - необичайна магия, която войникът по някаква причина пазеше в тайна или нечиста сила на покварата, за която суеверията мълвяха, че извира от изродените драконови знаци? Колкото до вързопа - той като че ли представляваше някакво дребно живо същество, завързано, омотано с парцали и носено от гоблините подобно на денк с помощта на дълга пръчка...

Потребителски аватар
Chimera
Кадет
Мнения: 211
Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
Местоположение: Магландия
Контакти:

Мнение от Chimera » вт окт 10, 2006 12:38 pm

Гавлин избърса отрието на рапирата си и я прибра, след което се отправи към мърдащия вързоп. Хвърляйки бърз поглед към посоката, в която избяга последния гоблин, Гавлин нарами вързопа и се отправи обратно към спътниците си.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » ср окт 11, 2006 9:00 am

Лечителят-водач продължаваше да се занимава с тялото на безжизнения Сирил, като периодически хвърляше нервни погледи в двете посоки на тунела. Очите му сякаш умишлено избягваха лицето на Кимон - може би Йо не искаше да повдига въпроса за странните магически умения, показани от него в битката. Явно очакваше спътникът му сам да даде обяснение за тях, ако желае да приказва по тази тема. Разглеждайки и превръзвайки с подръчни средства раните на следователя, Йолан промърмори недоволно нещо под носа си, но никой от двамата му спътници не го чу ясно.

Вързопът, който Гавлин донесе, продължаваше да се гърчи, но явно завързаното същество не можеше да се освободи само.

Потребителски аватар
Chimera
Кадет
Мнения: 211
Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
Местоположение: Магландия
Контакти:

Мнение от Chimera » ср окт 11, 2006 9:27 am

Гавлин изтърси вързопа близо до групата и се приближи до Йолан и тялото на Сирил.

- Сериозно ли е? - запита младия аундерец - Мисля че не е добре да се заседяваме тук. Единият от гоблините се измъкна и може да доведе приятелите си. Мога да вдигна Сирил и да го пренеса известно разстояние ако смяташ, че няма да навреди на раните му?

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » ср окт 11, 2006 10:09 am

- Раните са сериозни, но все пак е извадил късмет - няма опасност за живота му. Обаче му трябва почивка и лечение, а тук в каналите не е като в някой тузарски санаториум на династията Джораско... Моята целебна магия е вече изчерпана и ако на някой от вас двамата не му се намира случайно лечебен еликсир или свитък, не знам какво ще правим.

Блуждаещият поглед на Йолан се спря върху вързопа.

- А това пък какво е? Пленник?

Заключена