[Глава 5] Кралят на каналите
[sblock]Кимон се сниши (по-скоро свиши) още повече и замръзна на място. Не се бе отдалечил много от спътниците си, но не знаеше какво се е случило с тях. В момента обаче всичко зависеше само от него. Следеше фигурите с очи и се стараше да не помръдва изобщо. Беше нащрек и искаше да използва предимството си максимално. Щеше да действа ако някоя от фигурите го разкриеше или ако се доближат прекалено близо до телата на приятелите му.[/sblock]
- Blizzard
- Кадет
- Мнения: 304
- Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
- Местоположение: София Любим цвят: Зелено
[sblock="Кимон"]Силуетите се приближиха и постепенно навлязоха в светлината на лампите. Бяха хобгоблини - далеч по-големи и опасни от малките си сродници, с които вече групата бе имала нещастието да се запознае. Напредваха предпазливо и сякаш бяха въоръжени, макар че от позицията си на тавана Кимон не можеше да различи какви оръжия носеха. Говореха на тих глас нещо на собствения си език. Все още бяха далеч от телата на спътниците му и не го бяха забелязали.[/sblock][sblock="Гавлин"]Аундерецът лежеше на студения под на пещерата, преструвайки се на парализиран. Беше задържал дъха си дълго, вече почти минута, но знаеше, че може да издържи още. Прахът, който бе погълнал, го изгаряше отвътре, но болката засега бе поносима. Сякаш дочу шум от далечни стъпки, както и тих разговор на непознат език - гоблински, може би? Можеше да рискува да погледне през полуотворени клепачи, или да остане със затворени очи, надявайки се неизвестните врагове да попаднат в капана му.[/sblock]
[sblock]Кимон не разбираше езика им. Нямаше как да узнае намеренията на гоблините, въпреки че надали бяха добри. Опита се да не мърда, следеше ги само с очи и все така бе готов да ги нападне ако преценеше, че има опасност, лудост беше, но друг изход не виждаше или поне другият изход не бе достатъчно надежден.[/sblock]
- Blizzard
- Кадет
- Мнения: 304
- Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
- Местоположение: София Любим цвят: Зелено
[sblock="Гавлин"]В този момент тялото на аундереца го предаде. Никакво усилие на волята не бе достатъчно за да поттисне спазъма, който едновременно провали идеята му да заблуди враговете и го накара да погълне още от проклетия прах. Очите му се насълзиха, но все пак успя да види през прашната завеса три силуета, може би хобгоблини, чието внимание бе привлякъл с неволното си движение. Посегна към рапирата си, но ръката му вече не го слушаше. Малко по-късно загуби съзнание...[/sblock][sblock="Кимон"]От своята позиция на тавана Кимон успяваше да проследи движенията на враговете, оставайки незабелязан. Той видя как тялото на аундереца Гавлин се сви в спазъм, привличайки вниманието на гоблините. Докато обмисляше дали да действа точно в този момент чу още гоблински гласове от другия тунел - онзи, по който трябваше да продължат. Явно враговете не бяха само трима...
Кой знае защо през главата му мина леко абсурдната мисъл, че въпреки цялата каша, в която се беше забъркал, поне дишането му вече се бе нормализирало и дробовете му сега не горяха - явно организмът му някак си бе успял да преодолее ефектите на праха, което бе вдишал.[/sblock]
Кой знае защо през главата му мина леко абсурдната мисъл, че въпреки цялата каша, в която се беше забъркал, поне дишането му вече се бе нормализирало и дробовете му сега не горяха - явно организмът му някак си бе успял да преодолее ефектите на праха, което бе вдишал.[/sblock]