Нейде из Колоса.
Тъмната фигура се провираше между скалите, по забравената пътека. Напредваше бързо, явно познаваше пътя. След известно време достигна малка пещера. Влезна вътре и запали една от факлите, струпани при входа. Светлината разкри различни барелефи, някои от които изобразяващи ужасни жертвоприношения и ритуали. Фигурата ги подминаваше, сякаш не съществуваха. Не след дълго достигна до олтар с размерите на маса. На олтара имаше пет свещи, които образуваха малък пентаграм. Фигурата запали свещите, после извади изпод робата си клетка, в която уплашено помръдваше уши едно зайче. Жрецът, защото тъмната фигура бе именно това, извади зайчето от клетката, промърмори някакво заклинание и после го пусна в средата на пентаграма. Зайчето се опита да се измъкне, но някаква сила, най-вероятно магия, го задържаше в прнтаграма. Жреца започна да пее на стар и почти забравен език. В средата на пентаграма се образува тъмна сфера, която лека полека погълна вцепенилото се от ужас зайче. След малко сферата се превърна в лицето на красива жена. Черна коса обримчваше бледото й лице. Очите й бяха черни като нощта, а устните й - червени като кръвтта. Погледна жреца и изящните й вежди се свиха въпросително. Лицето проговори с изящен, но студен глас:
- Малка храна ми носиш, Драг, много малка. Ако господарката ни научи...
- Тя ще разбере, защо не мога да донеса повече. - фигурата отвърна със сух и режещ глас. - Нямам поддръжници, а следователно нямам и възможност да отвлека някой младеж или девойка и да ти ги пренеса в жертва. Ще трябва да се задоволиш със зайчета.
- Знаеш, че плановете ни не могат да се изпълнят, докато ме храниш с такива мравки! - жената изгледа жреца сурово - намери ми поне един мъж или жена, които да принесеш в жертва, а аз ще ти дам способности, които малцина притежават! Хайде, мили ми Драг, знаем, че ме обожаваш! Постарай се да ме направиш щастлива... - гласът се бе превърнал в приятен и галещ. Нищо не го свързваше с излъчващия жестокост глас отпреди малко.
- Да, да, едно време се вързах. Още не мога да посещавам някои градове заради теб! Както и да е. Права си. Любовтта ми към теб е страшно силна, но как? Как да намеря жертви!
- Милиони създания живеят на този забравен от боговете континент! Вдигни се и отвлечи някоя девица - те са най-лесни за заблуждаване! Но не ми води деца, те са ми непотребни, също както старците.
- Знам това - Драг се изхрачи на земята. - Ще направя каквото мога, но нищо не обещавам. И гледай да ми дадеш някакви сили, когато го направя, иначе пак ще почнеш да ядеш зайчета.
- Отслабвам. Действай, мили ми Драг, действай... - лицето се стопи.
- Ще действам Велира, ще действам, но дали ще успея... - унесен в мисли Драг излезна от пещерата и изобщо не забеляза двете очи, които го наблюдаваха от близкия склон...