Увод
Публикувано: пет яну 19, 2007 2:45 pm
Нейде из Колоса.
Тъмната фигура се провираше между скалите, по забравената пътека. Напредваше бързо, явно познаваше пътя. След известно време достигна малка пещера. Влезна вътре и запали една от факлите, струпани при входа. Светлината разкри различни барелефи, някои от които изобразяващи ужасни жертвоприношения и ритуали. Фигурата ги подминаваше, сякаш не съществуваха. Не след дълго достигна до олтар с размерите на маса. На олтара имаше пет свещи, които образуваха малък пентаграм. Фигурата запали свещите, после извади изпод робата си клетка, в която уплашено помръдваше уши едно зайче. Жрецът, защото тъмната фигура бе именно това, извади зайчето от клетката, промърмори някакво заклинание и после го пусна в средата на пентаграма. Зайчето се опита да се измъкне, но някаква сила, най-вероятно магия, го задържаше в прнтаграма. Жреца започна да пее на стар и почти забравен език. В средата на пентаграма се образува тъмна сфера, която лека полека погълна вцепенилото се от ужас зайче. След малко сферата се превърна в лицето на красива жена. Черна коса обримчваше бледото й лице. Очите й бяха черни като нощта, а устните й - червени като кръвтта. Погледна жреца и изящните й вежди се свиха въпросително. Лицето проговори с изящен, но студен глас:
- Малка храна ми носиш, Драг, много малка. Ако господарката ни научи...
- Тя ще разбере, защо не мога да донеса повече. - фигурата отвърна със сух и режещ глас. - Нямам поддръжници, а следователно нямам и възможност да отвлека някой младеж или девойка и да ти ги пренеса в жертва. Ще трябва да се задоволиш със зайчета.
- Знаеш, че плановете ни не могат да се изпълнят, докато ме храниш с такива мравки! - жената изгледа жреца сурово - намери ми поне един мъж или жена, които да принесеш в жертва, а аз ще ти дам способности, които малцина притежават! Хайде, мили ми Драг, знаем, че ме обожаваш! Постарай се да ме направиш щастлива... - гласът се бе превърнал в приятен и галещ. Нищо не го свързваше с излъчващия жестокост глас отпреди малко.
- Да, да, едно време се вързах. Още не мога да посещавам някои градове заради теб! Както и да е. Права си. Любовтта ми към теб е страшно силна, но как? Как да намеря жертви!
- Милиони създания живеят на този забравен от боговете континент! Вдигни се и отвлечи някоя девица - те са най-лесни за заблуждаване! Но не ми води деца, те са ми непотребни, също както старците.
- Знам това - Драг се изхрачи на земята. - Ще направя каквото мога, но нищо не обещавам. И гледай да ми дадеш някакви сили, когато го направя, иначе пак ще почнеш да ядеш зайчета.
- Отслабвам. Действай, мили ми Драг, действай... - лицето се стопи.
- Ще действам Велира, ще действам, но дали ще успея... - унесен в мисли Драг излезна от пещерата и изобщо не забеляза двете очи, които го наблюдаваха от близкия склон...
Тъмната фигура се провираше между скалите, по забравената пътека. Напредваше бързо, явно познаваше пътя. След известно време достигна малка пещера. Влезна вътре и запали една от факлите, струпани при входа. Светлината разкри различни барелефи, някои от които изобразяващи ужасни жертвоприношения и ритуали. Фигурата ги подминаваше, сякаш не съществуваха. Не след дълго достигна до олтар с размерите на маса. На олтара имаше пет свещи, които образуваха малък пентаграм. Фигурата запали свещите, после извади изпод робата си клетка, в която уплашено помръдваше уши едно зайче. Жрецът, защото тъмната фигура бе именно това, извади зайчето от клетката, промърмори някакво заклинание и после го пусна в средата на пентаграма. Зайчето се опита да се измъкне, но някаква сила, най-вероятно магия, го задържаше в прнтаграма. Жреца започна да пее на стар и почти забравен език. В средата на пентаграма се образува тъмна сфера, която лека полека погълна вцепенилото се от ужас зайче. След малко сферата се превърна в лицето на красива жена. Черна коса обримчваше бледото й лице. Очите й бяха черни като нощта, а устните й - червени като кръвтта. Погледна жреца и изящните й вежди се свиха въпросително. Лицето проговори с изящен, но студен глас:
- Малка храна ми носиш, Драг, много малка. Ако господарката ни научи...
- Тя ще разбере, защо не мога да донеса повече. - фигурата отвърна със сух и режещ глас. - Нямам поддръжници, а следователно нямам и възможност да отвлека някой младеж или девойка и да ти ги пренеса в жертва. Ще трябва да се задоволиш със зайчета.
- Знаеш, че плановете ни не могат да се изпълнят, докато ме храниш с такива мравки! - жената изгледа жреца сурово - намери ми поне един мъж или жена, които да принесеш в жертва, а аз ще ти дам способности, които малцина притежават! Хайде, мили ми Драг, знаем, че ме обожаваш! Постарай се да ме направиш щастлива... - гласът се бе превърнал в приятен и галещ. Нищо не го свързваше с излъчващия жестокост глас отпреди малко.
- Да, да, едно време се вързах. Още не мога да посещавам някои градове заради теб! Както и да е. Права си. Любовтта ми към теб е страшно силна, но как? Как да намеря жертви!
- Милиони създания живеят на този забравен от боговете континент! Вдигни се и отвлечи някоя девица - те са най-лесни за заблуждаване! Но не ми води деца, те са ми непотребни, също както старците.
- Знам това - Драг се изхрачи на земята. - Ще направя каквото мога, но нищо не обещавам. И гледай да ми дадеш някакви сили, когато го направя, иначе пак ще почнеш да ядеш зайчета.
- Отслабвам. Действай, мили ми Драг, действай... - лицето се стопи.
- Ще действам Велира, ще действам, но дали ще успея... - унесен в мисли Драг излезна от пещерата и изобщо не забеляза двете очи, които го наблюдаваха от близкия склон...