Първо приключение: Партия кристар - Част І

[Ivan_Helsing]

Иван лежеше и се правеше на заспал, но всъщност слушаше разговора не некроманта и друида с надежда да разбере нещо ново за не-мъртвите.

[hameleona]

- Господарката не й харесва, когато души се измъкват от владенията й. Това нарушава баланса. Но е позволено в краен случай. Създадените от нас краткотрайни скелети дават малък шанс на душите да си прекарат добре... един вид. Всъщност, винаги има шанс на никоя душа да не й се иска да се връща, па било то и за кратко. Тогава оставаме на сухо. - некроманта си позволи усмивка. - Разликата между един некромант и един маг при призоваване на скелет е, че ние не насилвме душата, а мага го прави.

[Mistral]

- Аха - с все така равен тон "потвърди" че е разбрал Широ. - Значи все пак било позволено, но само като опре ножа до кокала. А какво ще кажеш за прикрепянето на душа не към мъртво тяло, а към някой жив?
Широ бе сигурен, че такъв въпрос ще предизвика няколко учудени погледа. Но след като така и така бе хванал некроманта на приказка, можеше и нещо такова да попита.

[amanar]

Гелронд привидно следеше разговора на некроманта и друида,но погледа му издаваше че умът му всъщност
витае някъде другаде.

[hameleona]

- Хъм... е, това е строго забранено. Дори и да опре ножа до кокъла. Това е. Към живо тяло... всъщност има един единствен вариант - ако по някакъв начин, душата бъде откъсната от тялото си, то некроманта може да я върне обратно, ако прецени, че това не нарушава баланса...

[Mistral]

- Разбирам. Изглежда при вас доста неща са строго забранени... освен когато сами не прецените, че всъщност не са. С всички тези правила понякога си мисля, че е най-добре да не се прекланяш на никой бог. - Широ си позволи по лицето му да се прокрадне намек за лека, мрачна усмивка. - Повечето умели друиди усвояват умение, за което може би си чувал под името "пренасяне в животно". При него, грубо казано, душата на друида се прикрепя към тялото на животно, и макар че поема почти пълен контрол, го споделя с него. А понякога усещането е почти сякаш двете души се сливат в една. Това от твоята гледна точка "нарушаване на равновесието" ли е?

[hameleona]

- Смъртта не е Бог! Трябва първо да проумеете това, а после... ами не е нарушаване на баланса. А за разлика от Боговете, нашата Господарка внимателно подбира служителите си... и им дава голяма свобода на действията. Все пак едва ли ще тръгнеш да нарушаваш правилата й често... не забравяй, че тя решава колко ще живееш.

[Mistral]

- Прощавай, моя е вината, че не се изразих достатъчно ясно. Не съм си и помислял да трърдя, че "смъртта е Бог" - отвърна Широ толкова спокойно, сякаш си приказваше за това колко облачно е било времето вчера. - Колкото до господарката ти, моята дейност не е такава, че да ме засягат нейните правила. От друга страна, не се и прекланям пред господарката ти, че да ме е грижа особено. И ще ме извиняваш, Иуси, но смятам сам да реша колко да живея - отбеляза друида, зле прикривайки с длан прозявка. Вероятно побутваше некроманта малко повече от необходимото, но какво пък?

[hameleona]

- Явно е, че някои са твърде заблудени, за да разберат истината за Смъртта...

[Mistral]

- А други са прекалено обсебени с края, за да осъзнаят самото пътуване... - отвърна Широ с все същия равен тон.
- Бисквитка? - попита друида след кратка пауза [но все пак преди гиганта да е отговорил/реагирал], вадейки мазен пакет от торбичката висяща на колана му.

[hameleona]

- Краят е неизбежен, коте - леката промяна в интонацията на гласа на Некроманта подсказа на Широ, че това не е подигравка, а по-скоро заявяване на факт. - Друидите се грижите за приридата, така и трябва. Но както и Първите богове са разбрали - без съзидание, няма унищожение, но не може да има само съзидание - дори и то предизвиква разрушение.

[Mistral]

- За не всеки е очевидно, къде се вмества тероризирането на души в "Големия План" на сътворението и унищожението - продължи Широ с обичайния си безизразен тон, след което подхвърли една от бисквитките покрай рамото на некроманта. Изодзад гиганта се чу едно "хрус", когато Кира, неясно кога точно присламчила се да слуша разговора, надигна глава и посрещна бисквитката във въздуха.

[Sharky_Dog]

Докато хапваше , Елиан слушаше разговора , между двамата , но не му беше интересно. Приключи с вечерята си и се се отдаличи , като седна на един голям камък и загледа в краката си. Предпочиташе да стои на пост , отколкото да се впуска във вербални спорове (Много повече предпочиташе физическите сблъсъци), да нищи , неразнищаеми теми , като обсъжданата... такъв вид разговори , бяха толкова безмислени и индивидуални , като добре познатия му пример от детството , когато се беше вързал да спори със сестра си за това кое е по-първо - яйцето или кокошката. Правотата на който и да е зависи повече от средата и хората в която се намира в момента. Така както в закона на джунглата , щяха да надделеят повечето и по-силните.

Потънал в мислите си Елиан се сети за лъка си и за Хелзинг, който му беше споменал , че иска уроци. Реши че моментът е подходящ, макар и на тъмно, практиката би била полезна и на двамата. Стана от скалата и се доближи до заспалия Иван... побутна го леко и го попита , дали му се стреля ...

[Ivan_Helsing]

-Е, няма лошо, хайде да видим дали ще уцелим нещо в тая тъмница...

[Sharky_Dog]

Двамата станаха и се отдалечиха малко от лагерния огън... Елиан намери едно голямо дърво с хралупа. Реши това да е мишената им. Започнаха тренировката.
***

[Ivan_Helsing]

Иван изстреля една стрела. Тя излетя някъде надалеч и просто нямаше смисъл да я търси. Изстреля ощеедна- тази пък се удари в каманите до дървото и се строши. Третата последва участта на първата.
-Ох, няма смисъл, лягам си, ти ако искаш си тренирай сам-каза Иван ядосано, прибра лъка и отиде да спи.

[Sharky_Dog]

Елиан реши , че също няма защо да стреля сам в тъмното и се присъедни към другаря си. Легна до огъня и потъна в сън.

[Mistral]

Виждайки как номинирания водач на задружната им банда стреля в тъмницата, на Широ му дожаля за войниците, които бяха на постове около лагера. Разговора с некроманта обаче бе по-забавен.
- А ти, Иуси, не искаш ли бисквитка? - преди да тръгне да увива плика попита друида, след като сам си взе една.

[hameleona]

- Хъх.. Арогантността ти не ме интересува. - Некроманта се зави с одялото си и обърна гръб на друида.
Табор се прозя и каза на всички:
- Хайде всички по леглата... Наспете се добре, но дръжте оръжията си под ръка.

[Sharky_Dog]

Елиан легна и прегърна лъка си здраво... кучето беше в краката му , свито на топка. Елиан съзърцаваше огъня, който тихо пукаше в нощта. Това му подейства успокояващо. Неусетно задряма.

[Mistral]

Арогантност? Не беше зле, като за начало. Широ вътрешно се усмихна. Това пътуване можеше и да не се окаже прекалено скучновато.
Друида си събра багажа, избра си едно местенце, излегна си се най-спокойно и притвори очи. Тревата около него се разшава, прорасна и го зави. Така в тъмнината рискуваше да го сбъркат за някаква неравност на земята, но какво пък?

Кира се огледа. Повечето наоколо се готвиха за сън. Пантерата се стопи в тъмнината.

[Ivan_Helsing]

В това време Иван спеше като пън.

[Shamajotsi]

От своя страна чакането през деня беше изнервило Неро до такава степен, че и да не искаше, младият магьосник щеше дълго време да стои буден. Неро все пак се излегна на що-годе равната трева след като Светилото потъна зад хоризонта. Стоя с отворени очи в продължение на половин-един пясъчник, докато наоколо не започнаха да се чуват само равномерни бавни вдишвания и откъслечни прохърквания. Тогава Неро реши да стане.

По това време едната от трите луни бе взела да се показва от изток, докато магьосника ровичкаше из раницата си. След малко откри двата свитъка и кълбото. Порицаваше се, че бе изхабил два сребърника за втори свитък, при все, че и с един имаше изгледи да омаца цялата история, ама вече нямаше какво да се прави. След като изчисти тези мисли от съзнанието си, Неро пое дълбоко дъх, отправи набързо една молитва към боговете, и не както обикновено само към Алфанна, и се приготви да изрича заклинанието.

В този момент една притеснителна мисъл освени съзнанието му - това приключение не бе започнало съвсем, а вече го бе променило. Допреди два дни авантюристът от Източния Съюз трудно си затваряше устата, гледаше винаги позитивно и действаше импулсивно, рядко с мисъл за себе си и за другарите около него. Но ето че в този момент той бе човек, който предния ден бе отбягвал всякаква възможност за разговор, постоянно мислеше за това какво би могло да се случи от цялата тази история, а и най-важното - мислеше в перспектива, при това не само за себе си, но и за някакви хора с които се бе запознал едва вчера.

Както и да е, той избута и тези мисли на страна, произнесе още една молитва и произнесе заклинанието от първия свитък...

[Shamajotsi]

Веднъж сторил това, около ръцете му се завихри меко-синя светлина и Неро усети леден полъх покрай тялото си. Но магията беше много по-различна от всичко, което бе правил досега, изискваше търпение, което характерът на магьосника почти не позволяваше, както и спокойствието и сигурността на водата, която бавно, но неумолимо руши всичко по пътя си. Неро не бе свикнал така. Той призоваваше стихиите на мига, резултатите бяха краткотрайни, но все така разрушителни. Ако нещо ставаше прекалено бавно, то Неро го считаше за провалено. И макар "Леденият заряд" да бе започнал да се формира, точно както трябва, и Неро да го знаеше, подсъзнателно той бе изгубил увереност и побърза да освободи магията. Но вместо да я вкопчи в кристала, той я запрати директно срещу него. Чу се трясък и в следващия миг свитъкът с магията бе само парче ненужен пергамент, а магическият кристал се бе разхвърчал на шест отломъка.

"Е, какво пък, помисли си младият магьосник, за сефте ми беше. Едва ли някой е успявал точно от първия път, аз просто не съм изключение. С или без тази магия адските песове ще страдат от мен."

Неро постоя още малко, вгледал се в отломките, прибра ги, както и всичко останало, и си легна. Младият магьосник си бе все същият Неро като отпреди два дни...

[hameleona]

Приятна тиха нощ... докато всички не бяха разбудени от виковете на часовоите.
- Тревога. Нападат ни. - макар и всоки, виковете не бяха панически - опитните войни от ОСА не се паникьосваха в подобни ситуации. Преди другите да се усетят, Табор вече беше скочил на крака и раздаваше заповеди:
- Дикинс, хората ти по конете. Георг, твоите да оформят защитна линия. Хелзинг, съберете се на хълма и пазете маговете. - после с един скок се метна на гърба на коня си и взе в ръка пиката си. - Хайде, не се помотавайте!
В този момент в светлината на огъня се появиха нападателите им - определено бяха хуманоидни, но изглеждаха по-скоро като сенки на хора. Една от тях скочи към Табор, но лейтенанта я посрещна с пиката си и така сянката сама се набучи на острието. Всички обаче останаха впечатлени, как създанието, което би трябвало да е мъртво при подобна рана се запридърпва по дръжката на пиката към Табор. В следващия момент лейтенантът го съсече с меча си. Създанието падна на две половинки, а горната му част започна да пълзи към Табор.
- Мамка му! Какво по дяволите...
В този момент Хелзинг заби меча си в главата на създанието и то спря да мърда.
- В главата или разсичане по диагонал. Лесни жертви са, но е трудно да се убият. Иначе трябва да ги сечем на късчета! (Демонология 9 + 10 > 16 + 2 = Успех 1)
- Не виждам проблем - некроманта погледна две от създанията и произнесе заклинание. Шест костни копия ги приковаха към земята. - Ще умрат... - той започна ново заклинание.
......

[hameleona]

Елиан бързо стана от леглото и нарами парцалите, лъкът му бе под ръка и той бързо влезе в готовност.
Свирна на кучето и извика на маговете да го последват. Пусна една стрела към най-близкия гад и завървя заднешком към възвишението, в готовност за прикриващ огън за идващите магове, но надеждите му бяха излъгани, защото никой не го последва - явно бяха твърде сънени. Стрелата му обаче профуча... и пропусна целта си. Е, за сметка на това отнесе Сянката зад нея.

Иван вдигна меча си и с две крачки се озова до най-близката сянка, която пък остана без глава след замаха му.

Перфирендацит спеше леко и след гръмовния звук и крясацитесе доразбиуди. Тогава започна „издигането“, а да видиш как камара камани се превръща в трол е гледка която заслужава да се види. Трола представляваше бавно изразстваща планина на кървавата светлина хвърляна от жарта в позатихналите пламаци на лагерния огън. И ето, накрая пре погледите на нападателите се изправе триметрова каменна стена която разпери ръце и прекрачи напред към тях през огъня, закачайки с крака си няколко главни, които се изтърколиха от огнището оградено с камъни вдигайки рояк ярко оранжеви паюшки. Полюшките се завъртяха около каменния човек създавайки илюзията за огнена аура, а след като отлетяха към балдахинените небеса поразгорерия се отново огън очертаваше огромния силует с разперени настарани могъщи ръце, а смарагдите в очите на трола отразяваха светлината от полумесеца на Хармонар увиснал самотен в ноща след залеза на луната на сестра му.
ТЪТЕН!!! Спускаща се каменна лавина!
Не, това бе гласът на трола:
- Спрета създания на мрака и вии техни повелители! Нека недаваме поводе на боговете си да се надсмиват над дребните ни кавги!
Естествено нямаше никакъв ефект върху сенките, само накара сержанта да пусне една забележка за липсата на мозък у троловете.

Гелронд също бе събуден от ужасния шум наоколо.Щом се ориентира в обстановката започна да шепти заклинание. Започна да реди думите на заклинанието, завърши ги... и всички усетиха, как Некроманта започна да мълви думите си по-бързо от преди. Това от своя страна оказа директен ефект върху новата вълна от костни копия, които поразиха три създания. А некроманта започна поредното заклинание...

Цялата тази олелия съвсем обърка едва-събудилия се Неро. Войни се бият със сенки, фигури поне шест стъпки високи изскачат зад него и говорят страшно, камъни стават на огромни чудовища... това до този момент бе най-страшната нощ за младия вълшебник.

Но чувството за опасност и инстинктът за самосъхранение бързо му подсказаха кое би трябвало да бъде правилното решение. Неро трескаво започна да изрежда тайнствени слова, изпълнени с онази пламенна страст, с която преди много еони богинята Кали и драконите на Титания се биели помежду си. В същото време пръстите му шареха бързо из въздуха и образуваха тайнствени символи в пространството. Скоро започнаха да се появяват червени искри. "ДанодастанеДанодастане..." се молеше една част от съзнанието на Неро... Ако всичко вървеше по план (доколкото, разбира се, магьосникът можеше да сътвори такъв в подобна ситуация), кълбо от пламъци щеше да обвие една от сенките пред Неро, както и всички на три разкрача разстояние от нея.
Произнасянето на магията протече за изключително кратко време, като накрая червените искри се събраха в огнено кълбо, което избухна и изпепели три от сенките. Неро с ужас видя, как само една от тях спря да мърда - другите бяха останали с по една ръка и около половин тяло, но продължаваха да се влачат към рехавия строй на приключенците.

От друга страна Неро смътно долови нещо, което хем бе магия, хем в същото време - не. В следващия момент тревата между него и нападателите сякаш нежно се раздвижи, след което рязко се стрелна изправена нагоре. От от земята там изникна огрян от пламаците на огъня двуметров силует, протегнъл към небето ръка държаща каквото може би бе голям боен чук.
- Кой смее да прекъсва моята дрямка? - проехтя гласът на новопоявилия се.
Но явно създанията бяха глухи... или твърде тъпи... а може би просто безмозъчни, защото само се нахвърлиха по-агресивно към останалите...

От друга страна, войниците се нахвърлиха върху сенките с едва ли не радостни викове. На бърза ръка повалиха няколко, като понесоха незначителни рани.

Една сянка успя да пробие защитата на Хелзинг и раздра рамото му. с къс удар, Иван обаче го обезглави.

Сенките успяха да повалят един от войниците в западната линия, но ако се съдеше по псувните му, явно просто го деряха с ноктите си, а не го умъртвяваха. Каквото и да беше, войника бе извън сметките. Останалите сенки напираха ли, напираха...

[hameleona]

Неро започна да мята Магически стрели по сенките подред. За кратко цялото бойно поле се изпъстри във всички цветове на дъгата. До него Широ едва ли не лениво замахна към поредната сянка и... пропусна. За сметка на това, Стоящия до него некромант изстреля няколко последователни копия от кост към сенките наоколо и изпари пет от тях. Елиан простреля поредната сянка в главата, повече по случайност и божия благословия, отколкото с майстторство. Иван разсече най-близката сянка, после замахна по тази от другата страна, но я пропусна, за сметка на това, сянката бе избутана от трола, който премаза съседката й. Честно казано, сянката се изпари доста бързо.

Войниците на Табор се разправиха бързо с останалите демони. Самия лейтенант се изплю ядно на земята и каза единствено:
- Двойни постове, до сутринта. Утре ще мислим. Сега ще спим.

[Sharky_Dog]

Елиан сметна, че сънят ще му се отрази добре, като се има предвид, че отвратителните сенки, най-нагло го прекъснаха. Реши да обиколи лагера и да обере стрелите, които беше изстрелял, понеже на сутринта щеше да забрави, а стрелите му са важни. Без тях той е като вързан... Оглеждаше наоколо, докато вървеше за скрити в дърветата сенки или други същества, но дори и да имаше трудно можеше да ги различи в тъмнилото. Обра си стрелите и се намести до огъня при другарите си. Отпусна главата си на постелята и с лека усмивка се унесе... Все пак усещаше, че днешната битка му е подействала добре. Трябваше по-често да се забавлява така... ( )

[Ivan_Helsing]

Иван от няколко месеца не беше убивал демон и тази битка му се отрази страхотно. Но го притесняваше нещо друго. Беше свикнал да поема удари и рамото не му пречеше толкова много, но имаше един (почти) мъртъв войник. Приближи се до Табор:
-Какво става с войника? Имам предвид тоя, дето го налазиха сенките?

[hameleona]

- Сержанта отиде да изрови лековита отвара за него. - Табор удари с умрук по нагръдника си - ефрейтор, не всеки може да пробие това. Ще живее. - табор се усмихна леко и продължи - Между другото, стегни си десетката. Ако трябва следващия път, като спрем си разработете план за действие, но искам да сте по-организирани.