Първо приключение: Партия кристар - Част І

[Ivan_Helsing]

-Ох, за какво ме избраха мен за лидер... Е, ще се опитам да въведа някаква организация, но не очаквай много...
Иван отида до "отряда" си и заговори:
-Ох, Табор иска "да ви сзтегна". Каза да си разработим план за действие, да сме организириани и още там някакви глупости. Сигурни ли сте, че искате аз да съм лидер? Може би ще е по-добре да е някой по... общителен?

[hameleona]

Неро се прозая и с усмивка му каза:
- Айде да го нищим утре, а? Сега ми се спи...

[Sharky_Dog]

Елиан вече бе заспал ...

[Ivan_Helsing]

-Да, прав си, тябва ни почивка след "великата" битка, тия сенки бяха много-силни...

[amanar]

Гелронд вече беше в постелята си и следеше разсеяно разговора на останалите.Постепенно се унасяше в дрямка.Сънят дойде неусетно.

[Mistral]

Широ погледна леко разочаровано чука в ръцете си и го завъртя един два пъти. Оръжието бе прилична изработка и баланса, като за чук, си се чувстваше наред. Разбира се, предпочиташе лъкът, но да стреля в тая тъмница би изглеждало... неразумно.
Думите на Иван го отклониха от мислите му. "Лидера" пак се вайкаше, явно несигурен в уменията си.
- Ще го мислим това на сутринта - подхвърли му Широ и тръгна да си ляга. И да ги атакуваха пак преди заранта, имаше кой да го събуди.

[hameleona]

Глава ІІІ - Джуджешка му работа...

Слънцето изгряваше над върховете на Колоса. Цялата команда се разбуди и започнаха да се стягат за път. Пътя можеше да се опише като скалист... и да не се добавя нищо друго...

[Vilorp]

Онова там е калцит, а това варовик, ей пък онова емагма с феритни нижки - весело обясняваше Перфирендацит на всеки който искаше да го слуша, а сощо и на останалите - А пък онова там е парче от чича ми Гранитгрес!

[Mistral]

Лагера се бе почти напълно разбудил, когато Широ се завърна, махайки за поздрав на подминаване един от часовите. Добре отпочинал под открито небе, друида бе станал по-рано от повечето си спътници и бе понаобиколил за да посъбере някоя и друга полезна билка.

[Ivan_Helsing]

Иван просто яздеше мълчаливо и се опитваше да не слуша трола.

[Vilorp]

Не ги знам онези малки твари - продължаваше да обяснява Флорит - комплекси ли омат щоли, просто като ни видят веднага грабват чуковете. А ние нищо не сме им напрвили. Някакаво родова непоносимост може би. Въобще кой друг освен джудеж ще измисле такава поговорка: „Единственото хубаво в едни трол е усмивката му“. Опитват се да намекнат с това, че искат да ни приберът зъбите. То и гоблините наверемто са пробвали, ама накрая решили, че тез диамини се добиват по трудно от онези за които трябва да копаеш седмици наред...

[amanar]

Гелронд слушаше речта на трола.Отначало му бе интересно но след известно време вече отправяше наум молитва към всички божества:"ДАНО да свърши по-скоро това мъчение."

[Vilorp]

...и магмата затинала и Б`на се в зрял в съданието си се зачудил дали това което е създал е най-доброто и ни ошрайфал с длето и чук за да ни направи такива сасвито сме сега - видял в очите на спътниците си някакво пламъче на безпокойство че няма да продължи, Перфирендацит се исмихна широка, а лъчите на светилото се отразиха в бриянтите изпълващи устата му, и той продължи - Но зли били другите божества и глупави, все хвалели гъвкоста и плавните движения на децата си, а нии сме били тромави и груби, затова той се заел да направи тленна, но по-пъргава раса...

[Sharky_Dog]

На Елиан му беше интересно да разбере нещо ново за тролите, не че не би предпочел да си тренира с лъка, но поради специфичността на ситуацията, това бе по-добре, отколкото да седи и с празен поглед да гледа напред. Кучето се мяркаше наоколо и се мушкаше ловко между конете. От време на време Елиан му хвърляше малко храна, колкото да го кротне за малко, за да може то да продължи пак с играта си.

[Mistral]

- Като спомена чукове, имам един, ако на някой му притрябва спешно - услужливо подхвърли друида подминавайки увлечения в разкази трол.

[Ivan_Helsing]

Иван имаше чувството, че всеки момент ще скочи от коня и ще нападне трола.

[Vilorp]

- Оу не благодаря, аз си имам секира - махна към гърба си трола за да покаже едрия топор висящ там, който закачен на масивното тяло наистина изглеждаше като дребна брадвичка - А същота так сме и „пацифисти“, но благодаря за предложението ти Широ сан. А и както казах чуковете са ги позвали предимно малките ни братя когато са ни прогонили от галериите. Не че нещо сме се дърпали де, ама те тленните са доста нервни същества и направо нещо им прещраква, като видят някоя по едра буца самородно злато. Пък то какво? Лъщи и нищичко не прави. Хем сечивата от него са тежки хам бързо се износват.
- Ванка, добре ли си? Нещо зачервен ми се виждаш - в хрущяштия глас на трола имаше нотка на искрена загриженост.

[Ivan_Helsing]

Иван се извърна към трола. Придаде си възможно най-ядосано изражение:
-Абе ти защо не млъкнеш?-Каза го със учудващо спокоен глас.

[Mistral]

- Продума учтиво благия ни лидер - добави с тон какъвто би имал разказвач в някоя таверна Широ, отбелязвайки си на ум по-късно да попита камарата какво трябва да е това "сан".

[Ivan_Helsing]

Иван, който вече се беше ядосал на трола, започна да крещи на Широ:
-Абе, аз да съм искал да ставам лидер? Не съм благ, нито учтив, нито общителен, нито имам някакви лидерски умения! Просто само аз приех поста, защото никой друг не го искаше и вие ме предложихте. Сега като се замисля, всеки от вас ще се справи по-добре от мен!

[Vilorp]

Чък, чък, потропаха клепките на трола, Широ сан явно не бе симпатичен на Иван щом само заради тази забележка водачат се бе нахвърлил отгоре му. От друга страна стария му спътник се държеше учудващо добре с него, може би вече най-сетне бе преодолял непоносимуста си към неговия вид. Перфирендацит се усмихна и елмазите отново пролеснаха.
- Не се вълнувай драги - започна със стръжещия си глас трола към Иван - лидерството е на само слава и чест, то е неприятности и скандали с подчинените.Хвърли един кос поглед към Широ от един разтег височинна разлика и добави:
- Щом сме те избрали зани сме сметнали че си достоен да водиш този отряд от хо... - забеляза елфите и смени думата - другари в тази нелака задача.

[Ivan_Helsing]

Иван, вече по-спокойно, започна:
-Ох, добре, няма вече да се оплаквам, че съм ви лидер... Но и вие да не се оплаквате ако се издъня, този момент идва винаги и при всички във всяко начинание.

[amanar]

Гелронд продължаваше да слуша разговора.На лицето му бе изписана гримаса на крайно отегчение.

[Mistral]

Широ въздъхна.
- Ване, подхода ти е грешен. Дори да смяташ че издънка идва "винаги и при всички във всяко начинание", което като твърдение е голяма глупост, задачата ти като лидер трябва да е точно обратната. Лидера е този, към който другите гледат когато чувстват несигурност. Независимо какво, ти трябва да изглеждаш уверен. Когато не си сигурен, не се вайкай, а търси съвет. Но дори това трябва да правиш, сякаш нещата са под твой контрол. Когато пък на момента бързо трябва да решиш нещо, колебанието може да е много по-смъртоносно от това, да вземеш погрешно решение. И да вземеш грешно решение, ако действаме организирано все някак ще го преодолеем проблема – издекламира толкова пламенно всичко това друида, че май стресна някои от околните.
– Та, нещо такова, а не да цивриш – добави след кратка пауза с обичайния си безизразен тон.

[Ivan_Helsing]

-Като знаеш какво се иска от един лидер, защо ти не станеш такъв?

[Sharky_Dog]

Приатели ... - намеси се Елиан в разговора ... - трябва ли да се караме за такива маловажни неща. Нима това лидерство не е само едно формално разделение ? Както мисля, че вече заявих не смятам, че можем да бъдем "класирани", но щом някой трябва да поеме ролята нека това стане. Иване може би ако знаеше, че няма да издържиш на напрежението и отговорността, трябваше тактично да отхвърлиш предложението, докато ти добри ми Широ, защо не предложи услугите си като избирахме кой да ни "поведе" при все, че явно имаш някакви познания ? Предлагам да се успокоите и да оставим нещата така. Едва ли на добрия ни командир, ще му се понрави да преизбираме лидера си през ден и да не можем да се организираме, като колектив. Иване, предлагам ти така и така пътуваме да измислиш някаква добра тактика, по която стриктно да се придържаме и да ни я споделиш, за да можем за следва
ата битка да сме добре строени и максимално ефективни.

[Mistral]

Отговора на друида бе предзнаначен и към двамата.
- Когато обсъждахме вчера, ясно казах защо няма да съм "лидер". Оставам си на същата позиция.

[Ivan_Helsing]

-Елиане, противеоречиш си. Казваш, че лидерството няма значение, но сега ме караш да измисля тактика, по която да действаме. Каква тактика искаш да измисля? Аз рядко съм бил в бойни групи от повече от двама-трима , а и тогава много-много не сме се интересували от тактика. Свикнал съм да се бия сам и не мога да ви измисля какво да правите. Аз мисля наистина да приема лидерството съвсем, ама съвсем формално и да не ми пука за него от сега нататък.

[Sharky_Dog]

-Не твърдя, че лидерството е маловажно, а че едва ли може да се определи от нас, някой който е повече от другите, поради разностранните ни умения и познания. Това, че именно ти си избран за лидер, не би трябвало да има някакво значение, за кой да е от нас, но ти като такъв трябва да насочиш вниманието си към колективното благо. Самият факт, че ти си лидера и че си поел отговорността те задължава да си седнеш на четирибуквието и да измислиш нещо. Докажи, че си достоен и в крайна сметка ще отпаднат и проблемите.

[Ivan_Helsing]

-За какво колективно благо да мисля? Аз не съм свикнал да работя в колектив, още по-малко да мисля за оцеляването на другите. Не очаквайте от мен нищо свързано с лидерство. Ако искате изберете някой друг, мен не ме интересува.