Първо приключение: Партия кристар - Част І

Архив - Форумни Игри
Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Първо приключение: Партия кристар - Част І

Мнение от hameleona » пет яну 19, 2007 3:45 pm

Чат 1: Партия Кристар*
Глава І - събиране на сили

- Лейтенант Табор, представянето ви е незадоволително. Толкова случаи на безследно изчезнали, а вие нищо не можете да направите. - Генерал-наместника на Мелион изгледа стоящия от другата страна на масата лейтенант от ОСА. - СС започват да стават нетърпеливи и заплашват, че ако местните военни сили не успеят да се справят с проблема, ще се намесят. А знаете, какво се случва, когато СС започнат да ровят! Искам резултати! Не искам оправдания! Искам резултати!
- Сър, ако позволите. - Табор бе доста млад за постта си, висок и строен (както повечето служители в ОСА), с дълга кафява коса и брада обримчваща лицето му. - Това не е задача за обикновените войници сър. Всъщност според мен дори СС няма да се справят. С цялото ми уважение, сър... мисля, че трябва да прибегнем до услугите на наемници.
- Какво? Ами ако се разчуе? Отряд наемници се справят там, където нашата славна армия не може! Не!Това ще е удър, който не ще можем да отрзим.
- Сър, мисля, че съм намерил решението.
- А именно?
- В Синия Кит са отседнали пъстра група странници. Нека аз да ги използвам от името на армията. Когато успеем ад се справи мсъс задачата, ще ги вербуваме по бързата процедура и готово! ОСА спасява деня! Не мислите ли, че ще се получи добра заблуда?
- Може и да се получи. А и не виждам кой-знае какъв изход. Добре. Имаш свобода на действие. А бюджета ти е десет жълтици за теб и по пет на наемник. Но срокът е къс - едва две седмици, така че бързай!
- Сър, няма да ви разочаровам!
- Дано да е така, защото иначе и с твоята и с моята кариера е свършено!
А през това време в Синия Кит наистина се бяха струпали странна група приключенци...

*Кристар - игра, разпространена сред военните от ОСА. Целата е в 15 хода (един подготвителен, 13 действащи и един заключителен) да сразиш противниковите войски.
Последна промяна от hameleona на нед мар 09, 2008 12:08 am, променено общо 2 пъти.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пон яну 22, 2007 11:56 am

Глава ІІ - Първи Ход

Камара любопитни деца се бе събрала на ъгала на улица Куйнаре и Главна и любопитно гледаха ставащото пред страноприемницата Синя Кит. А случващото се там бе истинско събитие за града, или поне за неговите обитатели, които не бяха странствали по широкия свят.
Пред гостилницата на припек бе разположена малка маса. До нея бяха слажили стол и стария дравник на гостелничаря. Върху самата маса имаше голямо ведро с гасена вар и керамична чаша от която дъхаше аромата на първокачествено вино. На стола седеше младеж, около средата на третото си десетилетие, добре сложен с черна коса достигаща раменете му. Срещу него на дравника бе натрупана огромна, или поне внушителна камара камани грубо наподобяващи хуманоид.
Чвека мърмореше нещо от рода на това, че заради „тази чакълеста мутра“ неможели да влязат в заведението. Всъщност малката варта на Синия кит бе доста истрадало при опита на трола, да иминно трол,да влезе през нея. Затова гостелничаря бе извадил масата и два стола, за да посрещне гостите си отпред и дане се налага да влизат в заведението му. След като трола бе унищожил едния стол в опит да седне отгоре му, общия работник в гостилницата бе дотъркалял стария дравник и въпроса бе решен.
- Не сама че търпя унижението да седя на една маса със строителен материал, ами трябва да понасям зяпачите - мрънкаше младежа - какво ме запаш бе Хорасан, пии си варта и не привличай погледите!
- Ами, трудно е - бавно произнесе трола с глас напомнящ търкалящи се камъни - тук явно не се виждали троли преди. Защо не влезеш вътре сам, а висиш отвън с мен?
- Всеки случай не е заради теб! - тростанато мо отвмърна младежа - Мразя тробовете!
Тролът насреща му сви рамене, а това е доста впечатляващо действие изпълнено от един тон камъни. пътуваха с Хелзин заедно повече от месец и Перфирендацит, който бе пацифист по душа неразбираше от къде идва цялата тази омраза в краткоживия. Загледа се как човека срещу него отпива от елфическото вино за 2 медника, което гостелничарят му бе дал на: „Примоция“, какво и да значеше това. Не беше лош, поросто имаше някакви предрасъдаци към... към... ами към тролите, ако въобще някога бе виждал друг трол освен Флорит. Може би се е настроил така заради някакви истории, но това едва ли имаше много значение. Момчето бе младо, малко по младо от Перфирендацит, и все още имаше какво да учи. Трола се обърна назад към дечурлигата и м им се усмихна. Лъчите от светилото се отразиха в кристалинте му зъби и блеснаха, като... ами като драгоценни камани.
- Ахраман те взел! - изсъска младежа - Затвори таз уста! Има хора които биха убили за да ти извадят зъбите!
- Ами обикновенно джуджетат се занимават с това...
- Няма значение, аз влизам въртре за още една чаша, а ти дръж си устата затворена силикат дребен! - каза другия на почти триметровия трол с гръдна обиколко на столетен дъб, и се вмъкне в страноприемницата, където една друга малка групичка приключенци тъкмо поливаше завършилото си наскоро приключение.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » пон яну 22, 2007 3:00 pm

Хелзинг стана от стола, хвърляйки краднишки поглед на трола. Не знаеше защо се движи с някаква си буца камъни.. Дали не се размекваше? Беше виждал само един трол преди Флорит, но го беше намразил... макар да беше забравил защо. Изпитваше симпатия към спътника си, макар и дори самият той не я усещаше...
Влезе в страноприемницата. Въобще не обърна внимание на седящите по масите, отиде право до бара и си поръча поредната халба бира... май му беше трета. Плати за поредното питие и тръгна да излиза от кръчмата, като от една от масите го заговори средно сложен, около двадесет годишен мъж, до който седеше елф, като от лъка до финно изработения лък до него личеше, че е стрелец ... или умел крадец.

Потребителски аватар
Sharky_Dog
Побеснял Пес
Мнения: 681
Регистриран на: чет юли 06, 2006 1:56 pm
Местоположение: Кучкарника в кв. Надежда
Контакти:

Мнение от Sharky_Dog » пон яну 22, 2007 9:20 pm

Неро, Широ и самият Елиан стояха в кръчмата и поливаха успеха си в последната мисия, а именно да издирят изгубения дог на един сприхав дядо. С цената на скъпоценните си нерви и за малко на изгубените си пръсти , те бяха успели да върнат кучето, нокаутирано с един камък от Елиан. Със скромната награда хапваха скромен обяд и пиеха изветряла бира, но въпреки това бяха весели и доволни от постигнатото. Елиан знаеше , че свършат ли някоя задача трябва да се захванат с друга за да не изпукат от глад... Техния занаят бе приключенстването.

Шумната поява на "Каменния Гигант" смути обяда на троицата , а Неро изглеждаше доста заинтересован от него. Беше се завъртял на страни и наблюдаваше трола през отворената (Зейналата след титаничния сблъсък всъщност) врата и си хапваше от рибената чорба , която гостилничарят му беше предложил.

-Ще го заговоря ... -промърмори неочаквано Неро.
-А ? - отделяйки от устните си бирата попита Елиан.
-Този трол ми изглежда интересен и искам да си поговоря с него.

Още преди Елиан да успее да изкаже несъгласието си спътникът на трола , добре сложен , очевидно боец, влезе в кръчмата. 3-те чифта очи от масата на Елиан го проследиха по пътя му до бара. На връщане Неро вече се бе обърнал към него с думите : ...

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » вт яну 23, 2007 2:14 pm

-Виждаме, че пътуваш със... необичен спътник.
Хелзинг погледна с презрение през прозореца:
-Тая купчина камъни ли? Само се влачи с мен... проклет трол!
-Щом ти е толкова неприятен, защо седиш с него навън?-попита мъжът с усмивка.
Хелзинг се стъписа. Огледа набързо всички посетители на кръчмата, докато измисли отговор:
-Ами, ъъъ... А, олко съм неучтив, казвам се Иван Хелзинг, вие?
Мъжът, който до сега говореше с Хелзинг се засмя, спътниците му също. Представиха се един по един.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » ср яну 24, 2007 12:24 am

В същия момент в кръчмата влезе висок и снажен лейтенант от ОСА. Огледа се и щом видя заговорилите се странници отиде до тях. Те го гледаха с любопитство, как ги приближава, препасал дълга сабя на кръста си, преметнал арбалет през рамо, а в колана затъкнал малък дракон. Стоманеният му нагръдник лищеше дори и на мътната светлина в кръчмата, а шлемът му бе с голям червен гребен. Лейтенантът се усмихна и заговори с рязък, типично военен тон:
- Лейтенант Табор. Ако не се лъжа сте новодошли в града, нали?
- Да лейтенант, но не се сещам да съм извършил някакво престъпление - отвърна му с усмивка елфа.
- Ако бе извършил, щях да водя цял взвод със себе си. Не, искам да ви наема за една малка задачка.
- Колко малка? - поинтересува се Хелзинг
- Не много. Всъчност, може да се определи като средна. Но наградата е 5 жълтици.
- Хъм, доста. Но какво се изисква от нас? - заговори Широ.
- Елате от вън, миля, че и тролът ще ни е нужен.
- Уффф... задължително ли? - зачуди се Иван.
- Да, задължително. - лейтенанта ги изгледа странно.
Компанията се изнесе навън, а прислужничките се разтичаха да донесат пиене. След като останаха сами (чак сега всички, забелязаха че около кръчмата има кордон от войници, членове на ОСА), лейтенантът заговори:
- Задачата е доста... деликатна.
- Убийство? - поинтересува се Иван
- Не. - отвърна му Е'йти. - Иначе едва ли щеше да ме желае в компанията. Освен ако няма да трепем дракони.
- Не, не е убийство. - лейтенантът отново взе думата. - Всъщност задачата е абсолютно законна... - той се облегна назад и започна да разказва:

"Преди две седмици получихме съобщение за изчезнала селянка. Едва ли щяхме да обърнем много внимание, ако момичето не бе годеница на един от моите войници, който ме помоли ОСА да разследва. Съгласих се. Но не успяхме да открием нищо. Момичето отишло за вода... и се изпарило. Дори и най-добрите ми следотърсачи не откриха нищо. После почнаха да изчезват нови и нови селяни. Видях се в чудо. За една седмица - осем отвличания, а после цяло село прекъсна връзките със Съюза. Отидохме да проверим и знаете ли какво открихме? Уплашени деца и съсухрени старци, изгубили ума си от видяното. А какво са видели, мога само да съдя от парчетата тела и кръвта, навсякъде из селцето. След два дена успяхме да склъпим картинката - 172 души население, 35 мъртви, 18 деца в селото (нито едно не липсва) и 19 стареца. Нито един мъж или жена на средна възраст. А убийствата бяха толкова жестоко извършени... Ще ви кажа, само че видяхме мъж прикован с пирони за вратата си, а после... нещо, предполагаме, че вид куче, е изяло вътрешностите му. Отвратителни гледки. Нито едно ммомиче или жена не намерихме. И сега сме във задънена улица. Нямаме начин да открием кой го е сторил. Показанията на старците и на децата бяха объркани, но останах с впечатлението, че са били пет или шест души, облечени в черно подкрепени от седм или осем кучета. Макар че не съм чувал за кучета с огнени очи, предполагам, че това е фантазия на хорицата, които са ги видели."

- Адски хрътки. - прекъсна го Иван (познания Демонология (9) и Легенди и Древна история (11) трудност 2, 9 + 11/2 + 3зара <=> 16 + 2. 9 + 5 + 2,3,2 <=> 18. 21>18. Успех. + 10 Опит.)
- Какво? - учуди се Табор.
- Били са адски хрътки. Опасни създания, но... нека кажа, че за някои са по-опасни, отколкото за други.
- Какви са тия Адски хрътки? Какво представляват?
- Кучете от бездната. Принципно са силни колкото вълк, но пък могат да издишат огън на около два метра от себе си. Всеки умел войн може да ги победи.
- Как се появяват, по дяволите? - Табор го гледаше учудено.
- Ха. Лесно. Това са едни от най-низшите демони, които един демониак може ад призове. Ритуалът е прост, дори и аз мога да го извърша. Но ми трябва човешка кръв. Не вярвам войника ви да види някога любимата си.
- Мамка му! Е, тогава става още по-наложително, да ми помогнете. Ще го направите, нали?

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » ср яну 24, 2007 5:29 pm

-Ами щом е свързано с демони, накъде без мен...-каза Иван без да се замисля- а тая буца камъни така или иначе се влачи навсякъде със мен, та предполагам, че и тя ще дойде.
Е'йти погледна Иван толкова сърдито, колкото може да изгледа буца движещи се камъни.

Потребителски аватар
Sharky_Dog
Побеснял Пес
Мнения: 681
Регистриран на: чет юли 06, 2006 1:56 pm
Местоположение: Кучкарника в кв. Надежда
Контакти:

Мнение от Sharky_Dog » ср яну 24, 2007 6:14 pm

-Аз участвам щом адските кучета не са с голям обсег на огъня си , лесно ще го поваля с лъка си от далеч - каза гордо Елиан и се изпъчи с лъка в героична поза.

Потребителски аватар
Shamajotsi
Тапака
Мнения: 1664
Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
Местоположение: Нангияла
Контакти:

Мнение от Shamajotsi » ср яну 24, 2007 10:47 pm

-Елиан, само да ти напомня, че онзи ден видяхме доста зор с един най-обикновен дог, а имам чувството, че въпросните песове едно че няма да можеш да ги повалиш с някакъв си камък, а и сигурно вървят със стопаните си - отбеляза Неро, напомняйки за най-последното приключение на тримата. - И все пак, това поръчение изглежда да бъде единственият ни източник на финанси за много време напред, така че, да, разумно е да се съгласим. Лейтананте, бройте ни вътре! Широ, ти не би трябвало да имаш нищо против, нали?
シャマョツィ

Потребителски аватар
Mistral
Гвардеец
Мнения: 585
Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
Местоположение: Фелла / Montreal
Контакти:

Мнение от Mistral » чет яну 25, 2007 4:33 am

Както обикновенно, когато нямаше нищо съществено за казване, Широ си мълчеше и наблюдаваше обстановката.
Забавно бе и да наблюдава другите, оня ден когато гонеха глуповатия дог. Меланхолията пак го бе налегнала и не бе ползвал друидските си умения е "преследването" на животинката, само и само за да се разнообрази много.
Да тръгнат по петите (образно казано) заподозрените "адски хрътки" и чернодрешковците поне обещаваше да е по-ангажиращо. Но какво ли щеше да каже Кира по въпроса? То и на нея и бе писнало наоколо и преди два дни се бе запиляла някъде, но със сигурност щеше да го намери след като потеглеха.

Както и миналия път, ти си я контролираш, имам достатъчно други неща на главата.
Хам.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » чет яну 25, 2007 11:30 am

Перфирендацит, не ггледаше смръщено и ли грубо, той проста така си гледаше. Също така тролат усещаше, нещо гнило в цялата тази работа. Защо тоз капитан бе решил да прибегне до наемници, когато цялата мощ на ОСА е зад гърба му? Нима в редиците си те нямаха някой достатъчно кадърен за да се справи с няколко демона? Той се огледа. Като изключим всичките тези войници запушили изходите на улицата бяха сами. Дори децата, който го замеряха преди малко с камъни бяха изчезнали. Както се казвше капитана им направи предложение което неможеха да откажат, мар че, както зглеждаше другите не го осъзнаваха напълно. Флорит реши да опита да разбее нещо повече за този човек защо им предлога тзи задча, н за целта трабваш да го накара да говори. Макор да не бе запознат с „пазаренето“, тролът знеш че парите са нещо изключително важно за краткоживите, затова реше да зопочне оттам и после да продължи, като внимателно наблюдава „работодателя“ си.
- Задачата, по всичко лчи не е съвсем проста работа - започна трола със глас, напомнящ стърженето на воденични камъни - И не съм сигурен, че пет жълтци* са дотатъчно голма плата за целта, кято ни е поставена, още повече че поръчкаа е държавна! А също така, мисля че ще е добро да ни осведомите накъде ще трабва да е запътим!
Трола тново се огледа наоколо, войниците твърде безгрижно бяха постовили ръце върху оръжията си, затова той все пак добови, кото не изпискаше от поглед за еакцията на капитана:
- Нямам нищо против да се присъединя към групата.


*5 жълтици = 5 месеца безгрижен живот, не в охолство, но с храна и покрив над главата
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » чет яну 25, 2007 2:14 pm

- Пет жълтици са макимума, които мога да ви отпусна, не забравяйте, че изпълнявам заповеди. - Табор се намръщи. - Но пък за някои от изчезналите може и да вземете награда... ако са живи. Както и да е, имам да ви информирам за следното. Единственото, което можехме да разберем, е че всичко това води към една част на Колоса, която е много слабо проучена. Дори и джуджетата не са я преровили. Искам да попълня групата си с вас, не за друго, а защото имам отпустнат лимит, а за сега имам само един помощник - елф-магьосник, владеещ школата на въздуха. Реших, че щом нещата се отнасят към Колоса, тролът тук ще ми е полезен, а научих, че и друг странници са се настанили тук - той кимна към вратата на кръчмата. - Особено ми направи впечатление, това че има екзорсист. Нужна ми е помоща ви. Ще взема и част от полка си с нас, но... те са войници. Да си войник не е трудно, иначе войниците нямаше да могат да го вършат... ако разбирате какво искам да кажа. Имаме две седмици, за да разкрием цялата тази мистерия. Ако ли не успеем. Е, аз се прощавам с кариерата си, а вие - с парите си.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » чет яну 25, 2007 3:04 pm

А дано се простим само с парите си а не и с животите си-помисли Хелзинг. Мразеше нещо да го ограничава. Дадат ли му неограничено време и неограничени средства, щеше бързо да намери начин да избие всички демони и демониаци в Колоса, пък междувременно щеше да завлече и всички немъртви.
-Е, кога тръгваме? - попита той-Щом имаме две седмици поне да се захващаме с работа.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » чет яну 25, 2007 3:43 pm

- Момент, първо трябва да се уредят няколко дела. Ето ви по една жълтица от петте полагащи ви се. Екипирайте се добре. Среща утре сутринта по изгрев тук.

Потребителски аватар
Sharky_Dog
Побеснял Пес
Мнения: 681
Регистриран на: чет юли 06, 2006 1:56 pm
Местоположение: Кучкарника в кв. Надежда
Контакти:

Мнение от Sharky_Dog » чет яну 25, 2007 5:39 pm

Елиан остана безмълвен , наблюдавайки Лейтенанта , който под ескорта на униформени напускаше мястото на срещата. Държеше единия златник в ръката си . Не беше виждал толкова , откакто раздаваха премиите за добре свършена работа в стария си град. През ума му мина чудесната миризма на печено свинско, кето кръчмарят, беше започнал да приготвя по-рано през деня в кръчмата. Реши че тази вечер ще се подкрепи добре за дългия път.

-След като вече не сме безработни - наруши тишината Елиан - ще отида да си напазаря и предлагам довечера да се срещнем в кръчмата , в която бяхме. Там ще можем да обсъдим всичко.

Прибра безгрижно жълтицата в кесията на пояса си, махна жизненерадостно на другарите си и се запъти към центъра с надеждата скоро да зърне оръжеен магазин. Елиан усещаше , че лъкът му само, няма да бъде достатъчен в предстоящите схватки.
***

Елиан вървеше из града и разглеждаше. Видя магазан за оръжия и влезе. Огледа стоката и очите му се спряха на един хубав кунжал.Купи си го (166 м ) и го препаса в пояса си... Продължи да върви ... мина покрай различни магазини и дори покрай няколко кръчми. Нищо не го заинтересува докато не мина покрай един магазин за животни. Нямаше да спре но зад дебелото стъкло в стоманена клетка видя хубаво сребристо куче с къс,прав косъм. Спря и се загледа в него, погледите им се срещнаха. бръкна в кесията и напипа останалите пари. След като имаше вече всичко , според него необходимо , влезе в магазина. Там отиде при продавача и попита за цената на кучето... (С позволението на hameleona)

-Хммм 6 сребро, но не мисля , че ти можеш да си позволиш толкова - каза заядливо продавача. - Като за теб имам нещо по-подходящо - само за 2 сребърника ще получиш това паленце - посочи той към една малка клетка с дребно сладко кученце.
-Ще взема сивата хрътка - отсече Елиан и изсипа на плота пред продавача 6 сребърника.
-Все едно... твое е ... и без това не го харесвах.

Въпреки това кучето много му хареса и заедно с него поеха към парка. Там Елиан седна на една пейка и се загледа в седналото куче пред него.
-Ще се казваш Шелла - рече гордо Елиан - като сестра ми.

Времето неусетно мина и светилото наклони към залез. Елиан пое към кръчмата, като по пътя купи храна, за Шелла (34 м )

*Ще въведа предметите и показателите на кучето в поста с героя ми.

Също както при мистрал, ти ще си го контролираш, но за да му дадеш заповеди в битка, трябва да отделиш 2 ТД.
Хам.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » чет яну 25, 2007 7:26 pm

Хелзинг поглдна монетата в ръката си и прецени, че с парите, които има (които бяха почти две жълтици, което за странстващ екзорсист без приходи е много), трябва да си купи нещо. Замисли се. Да си копува оръжие беше безсмислено- с такива пари нямаше да може да си позволи нищо по-добро от меча си, нито от лъка. Реши да се запъти към най-близкият оръжеен магазин и да си купи броня.
Когато стигна в магазина хареса горе-долу добре изработени дървен нагръдник и кожен шлем. След като ги плати излезе и се запъти към свой стар приятел алхимик. Познаваха се отдавна, но това не значеше, че Хелзинг получава намаления, като пазарува от него. Алхимика беше и билкар, та Иван беше решил да с въоръжи с елексири, отвари и каквото там намери като за война... а и да направи малко капитал на приятеля си.
Като Иван влезе в магазина алхимика обърна гръб на клиента си и отиде да посрещне стария си приятел... може би защото когато Иван отидеше при него, имаше достатъчно пари за харчене. Говориха си десетина минути за живота и всичко останало, докато екзорсиста не реши да говори направо по въпроса:
-Е, предлагам да говорим за търговия. Колко струва лечебното пиво, елексира от лечебна лилия и този от тамян?
-Ами...-алхимика каза набързо цените с едно"като за теб" отпред, но Хелзинг не вярваше много-много.
-Е, ще взема един елексир от божествена лилия, два от тамян, както и пет дози от най-силното ти лечебно пиво. Ето ти осемте сребърника.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пет яну 26, 2007 3:23 pm

Перфирендацит Флорит знаеше точно какво да направи с тези монета. Смутолеви едно „До довечера“ и се отправи право към храма на единсвения бог.

Макар пъроначално послушнците да се стреснаха от огромния трол, бялото вълнено расо на послушник на единсвиения бог промени бързо отношението им. Срещата със епископа не бе дълга, но за сметка на това бе ползотворна. След краткия разговор Флорит си тръгна от там с малка торба най-необходими за пътуването му вещи: миро, тамян, свещи, светена вода и една стара походна шатра. Сещу тези неща той направи дарение на църквата, а епископа обеща да го опомне в молитвите си пред едниствния бог.
По пътя за към кръчмата, той закупи от един циганин, разпънал сергията си за калайдисване на пазара, едно малко мангалче, като малко по-надолу по пазараната улица закупи и провизии за него. След това с чисто сърце Перфирендацит се отправи към кръчмата, където ги бе срещнал капитана. Щеше да се настани в обора зад нея, тъй като вратата все още не беше достатачно голяма, за да може през нея да премине трол висок 11 стъпки и почти толкова широк.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Shamajotsi
Тапака
Мнения: 1664
Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
Местоположение: Нангияла
Контакти:

Мнение от Shamajotsi » пет яну 26, 2007 3:36 pm

В същото време Неро се чудеше как да си изхарчи жълтицата. По принцип магьосниците или харчат много малко или харчат много много. Средни положения просто нямаше. Както си го мислеше друга мисъл мина през главата му - колкото и да беше позитивно настроен, му стана кофти, че някакъв елф ще прави фокусчета от въздух до него. Какви бяха тези неща?! Нима смятаха че Неро не може да се справи като единствен магьосник с тази задача? Всъщност, ако трябваше да бъде честен със себе си, може би щеше наистина да му е много трудно с тези адски песове. Това прилагателно "адски" някак си му подсказваше, че школите, в които се бе специализирал - хаос, мрак, огън - едва ли щяха да бъдат много ефективни.

Тогава идея озари главата му. Трябваше му само да намери магьосник на Водната школа и някой, който да му продаде сравнително тежък магически кристал. Пари? Вече имаше една жълтица. Е, сети се и за още нещо - един-два еликсира нямаше да се отразят зле. Той се запъти към алхимик, към когото го бяха упътили хората наоколо. Малко преди да влезе, той видя, че Иван излизаше от него, но когато Неро се помъчи да го извика на улицата беше прекалено шумно за да приятеля му да го чуе. Както и да е. Щяха да се видят по-късно в кръчмата.

Неро влезе в магазинчето. Беше празно откъм клиенти, собственикът тъкмо преподреждаше стока по рафтовете. Неро попита:

-Прощавайте, но ще мога ли да закупя от вас две дози Ефедра и един от Ливадник? - като малко по-млад веднъж се бе излъгал да пие отварата от ливадник и наистина за известно време се чувстваше като Орим, но после усещанията бяха все едно е изкачвал колоса с пълна броня на гръб и алебарда в ръцете си.

-При мен ще откриете най-добрите отвари. Това, което искате ще ви струва 275 медника.

Неро се разрови из кесиите си, изтръска каквито сребърници имаше там и продавачът му върна 25 медника, както и трите отвари. Неро тогава зададе следващия си въпрос:

-Вие навярно се познавате с повечето от магьосниците наоколо, навярно сте един от тях. Кажете ми - има ли някой, който да е по "на ти" с школата на Водата? А, и също така да знаете ако мога да купя от тук някъде магически кристал, да кажем, около шест дози тежък?...
シャマョツィ

Потребителски аватар
Mistral
Гвардеец
Мнения: 585
Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
Местоположение: Фелла / Montreal
Контакти:

Мнение от Mistral » пет яну 26, 2007 7:03 pm

Широ не си падаше много материалист и нямаше какво да пазарува, освен малко провизии. Останалото време прекара в упражнения по стрелба.

... на Кира и бе пригладняло малко и в момента преследваше един неприлично тлъст заек в близката горица.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » съб яну 27, 2007 9:03 pm

Хелзинг се запъти към кръчмата. Беше първия от групата там. Влезе, поръча си една бира, седна на една маса и зачака.

Потребителски аватар
Sharky_Dog
Побеснял Пес
Мнения: 681
Регистриран на: чет юли 06, 2006 1:56 pm
Местоположение: Кучкарника в кв. Надежда
Контакти:

Мнение от Sharky_Dog » нед яну 28, 2007 12:19 am

Елиан видя светилото бавно да се спуска към залез. Реши да не губи повече време а да тръгне към кръчмата. Викна Шелла и заедно поеха по пътя. Не мина дълго и се озоваха пред кръчмата. Вратата бе що годе пооправена , поне дотолкова , че да може да се затваря. Елиан влезе в кръчмата и видя Иван седнал на една от масите. Отиде да си поръча една бира и се тръшна до него.
-Здрасти -поздрави го весело Иван
-Здравей... къде са другите , отдавна ли чакаш - попита Елиан
-Може би от половин час, другите не съм виждал от обяд...

Иван тъкмо бе приключил с бирата си и Елиан поръча 2 нови за него и Хелзинг.
Двамата продължиха да седят в очакване на останалите...
По едно време Иван се обади...

-Абе... Елиане ... ?
-Да ?- отвърна Елиан
-Какво е това куче бе ?
-Ооо това е Шелла- каза развълнувано Елиан, зарадван за възможноста да представи новия си спътник- купих я от града днес ... обичам животните , а съм сигурен , че ловна хрътка като тази би ни помогнала с острото си обоняние и бързината си. Освен нея си взех само тази кама - Елиан тъкмо щеше да я забие пред себи си на масата, но усети че гостилничаря го наблюдава , като един от малкото клиенти в заведението.

-Как мина твоя ден - попита Елиан ?
-Нищо особено- сви рамене Иван - купих си малко елексири за изпът ... щях да те търся да ми помогнеш с лъка , но не остана време.
-Добра идея за колбите ... ще ти бъдат полезно, за стрелбата ти обещавам да ти помогна, веднага щом остане малко повече време - каза с чистосърдечна усмивка Елиан...

В това време в кръчмата влезе...

Потребителски аватар
Mistral
Гвардеец
Мнения: 585
Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
Местоположение: Фелла / Montreal
Контакти:

Мнение от Mistral » вт яну 30, 2007 2:00 am

...в това време в кръчмата влезе една едра черна пантера, най-спокойно сви в дясно шмугвайки се покрай стената, остави на земята тлъст мъртав заек, излегна се до него и се ухили.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » вт яну 30, 2007 2:51 pm

Иван погледна пантерата. Усмихна се вътрешно. Хилеща се пантера... беше виждал всевъзможни демони през живота си, но хилеща се пантера...

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » ср яну 31, 2007 11:29 pm

Глава ІІ - Втори Ход (Мотаене)

На следващата сутрин, Табор дойде и измъкна приключенците от леглата им. Пред кръчмата ги чакаха съответния брой коне (без кон за трола, той щеше да е спешен). Табор с малко думи им каза да се качват и групата потегли. Край градските стени ги срещнаха останалите от отряда - един прозяващ се елф, който се представи като Гелронд и им съобщи, че е магьосник, още един маг на име Аклериус - гигант с внушителна физика, със завити рога и, честно казано с доста плашещ вид - черната му роба беше без качулка, а най-различни амулети с формата на черепи на различни животни висяха на врата му. Широ веднага се постара да стои далеч от него - гиганта бе толкова далеч от определението "приятел на природата" колкото е възможно. В групата имаше и още десет редови войника, два ефрейтора (по един на всеки пет души) и един сержант.
- Доста сме - отбеляза Хелзинг
- Да, но за сметка на това поне имаме хора за губене, ако ме разбираш какво имам предвид - той кимна към редниците. - Принципно не жертвам хората си, но те са редници с жълто около устата. За жалост от Щаба не ми разрешиха повече, за да не привлечем вниманието на СС. Официално сме на мисия за присъединяване на нови територии - в Колоса има множество независими селца. - последното бе казано на висок глас към всички. - Практически сме на атакуваща мисия, срещу някакво зло, което е обезлюдило, цяло село. Време е да покажем на това зло, че не е безопасно да се заяжда с жителите на Западния Съюз. За Чест и Слава!
- За Чест и Слава! - извикаха войниците, а и част от приключенците се присъединиха към тях.
Табор се загледа на някъде и после попита:
- ВЪпроси?

Потребителски аватар
Mistral
Гвардеец
Мнения: 585
Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
Местоположение: Фелла / Montreal
Контакти:

Мнение от Mistral » чет фев 01, 2007 7:58 am

Широ принципно нямаше високо мнение за армейските сили от какъвто и да е тип, но водоч който заявяваше, че имал "имаме хора за губене" определено не заслужаваше уважение. Нямаше какво да мисли за това обаче - по си заслужаваше да понаблюдава, като за начало от разстояние, оня черноробест едряга, дето си мислеше че киченето с черепите на мъртвите е нещо повече от непростима гавра с природата.

Кира пак не се виждаше наоколо...
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » чет фев 01, 2007 2:36 pm

Перфирендацит може да не виждаше добре, но гледаше внимателно, също така и слушаше. От висотат на прегъбрената си стойка трола се извисяваше едва на разтег - растег и половина над едрия гигант. Забеляза оредяващата грива, както забеляза и че амулетите му, макар да напомняха черепи на животни не всички бяха на такива. Все пак едва ли нейде в колоса има пещерна мечка с глава по малка от тролски юмрук, а това което висеше на врата му бе малко по-голямо от миши череп. Завитие рога май сачеха, че новия им спътник е от клана на Мечката, но неможеше да е сигурен за това.
Ефът не му направи кой знае какво впечатление, освен може би, че е недоспал. От своя страна Флорит бе станал още преди светилото да се пакаже над зъберите на Колоса и прочете молитва за благополучен път отправена към едниствения бог. Чак сега му хрумна къде по-рано бе виждал Хелзинг. Сред елитните войни на Орим.
Магьосниците от друга страна не бяха любимите на трола, напоследък всеки си прикачаше такава титла, а като изпусне положението страдат всички. Въобще маговете бяха срам за лицето на земята и осквернение за Единствения Бог с поведението си.

- Ако няма твърде много байри мога да подържам темпото на конете в лек галоп, но по нанагорнищата не бих могъл - обърна се той към Табор - иначе все пак ще се постарая да не ви бавя много.
След като изрече това високия 11 стъпки трол се сви на кълбо високо почти 6* и леко се затъркаля покрай пътя напред оставяйки лека вдлъбнатина в сушата здраво спечена пръст на пътя.

*от 3.40 става на топка с диаметър почти два метра.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » чет фев 01, 2007 4:49 pm

Хелзинг огледа гиганта. Бе виждал доста черепи и кости през живота си, и тези по тялото му не бяха истински... поне част от тях. Не му направи особено впечатление, че на Табор му е все едно за живота на войниците. Заинтригува го главно това, че са на мисия "срещу някакво зло". Каточели до сега не беше осъзнал това. Знаеше, че ще имам демони, надяваше се да има и немъртви (битките с немъртви му бяха по-лесно от тези с живи противници), но чак сега осъзна, че ще е нещо значително... освен ако умрат. И се сети да зададе на Табор въпрос, за който не се беше сетил до сега:
-Ние къде точно отиване?

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » чет фев 01, 2007 7:07 pm

- Накъдето отиваме, на там! - Табор го изгледа леко злобно. Имам заповеди да не споделям прекалено много от информацията си. Съжелявам. Сержант Джакръм! - Сержанта в групата се обърна към лейтенанта си - Пригответе се за тръгване.
- Да сър! - извика сержанта, после се разврещя на войниците си - Тонир - ти с хората си ще оформите авангарда, Глинтор - ти с твоите ще стоите в ариергарда. Цивилните в центъра, не искам да ми довлечете неприятности.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » чет фев 01, 2007 7:22 pm

Хелзинг приближи коня си до този на Табор и му прошепна:
-Цивилни, а? Ама май няма да ни викаш цивилни като някоя хрътка те захапе отзад.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » чет фев 01, 2007 8:22 pm

Табор му прошепна също така тихо:

- Ха, той още ми вика "момченцето на Дън", при положение, че вече наближавам трийсетте. От най-ранната си младост е военен, видял е повече, отколкото всеки от вас може да си представи.

Заключена