Аксиом16 Приключение с меч и магия

- Значи накрая какво казваш? - спокойно запита Широ. - Че "формално" ще си лидер, но никаква полза като такъв няма да вършиш? Че то тогава наистина е по-добре да предложим на друг отговорностите...

-Ами да, аз това ви го говоря от половин част. Не искам да съм лидер, независимо дали "формално" или не, но никой друг не иска да е такъв. Е щом не искате, няма да има "лидер". И да има, и да няма на мен ми е все едно, вече не ме интересува...

- То не е, че искаме да няма лидер, то е по-скоро, че ако има такъв поне трябва да е някой взимащ нещата несериозно. Бих предложил Дацит, ама на него май му липсва необходимата доза агресивност за поста. И какво излиза? На никой от нас не му се занимава - друида въздъхна отегчено, правейки кратка пауза – Ако ще сложи край на препирните и вайканията, в крайна сметка аз ще го взема „поста”. А оня мълчалив маг там – посочи той Неро, - ще ми е „заместник”.

Мълчанието на Неро бе заради неговата съненост. Дълго след края на битката магът не бе можал да заспи. Отначало си беше помислил, че стресът му бе дошъл в повече и се самодиагностицира като страдащ от пост-травматичен стрес. Но както става обикновено, точно когато дойде време за ставане той се бе унесъл. Мислите на Неро бяха успели да го отведат далеч от бойното поле и лагера, бяха го закарали до най-отбраните кръчми и бардаци, до палати и хареми, и аха-аха да го приспят и някой бе изкрещял заповедта за ставане...

Пътят допълнително убиваше всяка страст у мага, но ето че споменаха името му...

- А? Какво да съм аз? Ааа... Заместник? - тук Неро не успя да сдържи прозявката си. - Хубаво! Дорде си жив, здрав, адекватен и с нас, съм съгласен.

- Та ако няма възражения... - последвалата пауза май-бе по-дълга от необходимото, сякаш друида донякъде се надяваше някой да се изкаже против. - Та, Ели, ти за тактика приказваш. Тактика "по която стриктно да се придържаме" във всяка ситуация просто няма. Затова ще предложа нещо по-просто за когато ни се наложи да влизаме в бой. Ще се разделим на три подргупички. Групите ще са... хмм... Иво и Дацит като първа линия, аз и Ели като втора, Неро, Ронди и Иуси пък трета. Всяка група първо се старае да покрива собствените си членове, после членовете на другите две. Та така. Просто и ясно, нали? - запита Широ и подухна настрана кичур коса, който нещо малко се бе накъдрил и го гъделичкаше по носа.

В отговор Широ просто кимна. Никак не му се занимаваше с импровизирано пълководско, но ако това щеше да донесе малко повече тишина, щеше да трябва да се прежали.

-Като обсъдихме този важен проблем, мога ли да запитам дали сред запасите на "не-цивилните" се намира нещо предназначено за мен? Нещо като закуска?... - се обади Неро, докато стомахът му издаваше звуци като на трол, мъмрещ тъмни заклинания.

-Ами до колкото знам армията поне храната покрива, освен ако са закъсали с парите... Предлагам да проверим.

- След два часа ще спрем за почивка. Тогава ще ядем. Но бог ми е свидетел, че не знам какво, по демоните, ядът троловете.

Широ, като друид сред природата, от глад много не се притесняваше. Беше пък и похапнал нещо докато разглеждаше за билки заранта...

Малко по-късно, всички се разположиха на лагер в една падина. Табор се намръщи при новината за смяна на лидерите и промърмори няколко думи на майчин език за непостоянните цивилни, но не направи проблем. Храната бе раздадена, всички насядаха и започнаха да се хранят. Един от войниците се приближи към Широ и попита:
- Извинявай, че те прекъсвам, но... вярно ли е, че си Друид?
- Да. Защо?
- Ами, можеш ли... такова де, и на мен ми се иска да стана Друид. Обаче до сега не бях срещал един от вас.

Тази молба дойде малко неочаквано, но изражението на друида си остана непроменено – с други думи, все така безизразно. Широ се вгледа във войника…

Иван се заслуша в разговора. Може би ако Широ се съгласеше, щеше да им трябва време за тренировки. Достатъчно време, че да може Иван да подобри уменията с в стрелбата.

Елиан също слушаше, поради липсата на нещо друго, което да прави, но смяташе, че ако искаш да станеш нещо, трябва да дириш своя път, а не да чакаш той да дойде при теб. В случая изглежда войничето не се е позаинтересовало и потърсило друид, на който да чиракува, та едва ли сега и да почне да "тренира" ще постигне много голям успех. Елиан помнеше как баба му го караше да става друид, но той упорито отказваше, понеже искаше да стане войник... докато тук изглежда войникът, търси друидската мъдрост и вдъхновение. В крайна сметка леденият Широ, според мнението на Елиан едва ли би искал да се занимава със задачата да бъде учител. Особено по време на мисия... та това е мисия за бога, подсмихна се навел глава Елиан, не детска градина и школа за масово обучение...

Войничето си беше младо. Не бе много ясно дали има мозък, но поне желание струеше от очите му.

[sblock]Описание: Жилав, среден на ръст, чист и спретнат (ама то всички войници са такива) и с татоировка изобразяваща лисица на врата.[/sblock]

- Горещо е. Слънцето така пече, че тревата съхне. Из вятъра не носи сладникав аромат. Малка дива котка си играе с обърната по гръб костенурка. Някъде, от далечната гора, се чува виенето на вълк. От близката река пък, от която отвреме на преме подскача някоя риба, пият вода стадо елени. За какво си мислиш? - Широ попита с равен тон младото войниче.

- хубава природна картинка. Само дето котката нещо не ми се вързва в картината.

- И защо точно котката? - попита с може би леко доловима нотка на интерес друида.

- Ами... не съм сигурен. Някак си. Ами... Котката е домашно животно. Какво прави там?

Иван се усмихна на простотията на войника. Хм, дивите котки са домашни животни. Полезно е да се знае.

- "Малка дива котка", казах. Но в крайна сметка си прав да усетиш, че с картинката нещо не е наред. Може и да има потенциал за друид в тебе. Сега обаче всички имаме поставена задача и това трябва да е основния ни фокус. Ще поживеем, ще видим, и като приключим с каквото сме се захванали в момента ще си поговорим двамата пак. За сега от теб едно нещо искам: добре да си помислиш защо друид искаш да ставаш. Кажи ми утре вечер, или пък на следващия ден. Когато си сигурен защо, тогава. Друго нещо обаче още сега межеш да речеш. Как ти е името?
- Хамид, син на Халан, син на Аджет. Не съм от тези краища, макар че ме приеха в армията.

Иван изгледна нервно трола и каза с насмешка:
-Ти замислял ли си се да станеш музикант? Ще стане страхотен барабанист от тебе, даже оборудване не ти трябва.

-Пробвал си се на грешното място - каза се намеси Неро. - В градския-изследователски хор на Ал-Тирим-Оминор проучват границите на гласовете на съществата в Магландиум. Сигурен съм, че ще изпищят (някои от тях - буквално) от радост, щом се присъединиш към... басовата секция или направо не основеш своя... Между другото, аз макар и профан в областта на музиката, все пак искам да си обогатя културата - би ли обяснил малко за традициите на тролите в пеенето? За какво беше тази песен, за какво се пее в повечето други?

- Почивка! - извика Табор - Ще останем тук до вечерта! Трябва да се срещнем с Джуджетата.

... След като разговорите поотихнаха и настана скука, Елиан погледна към Широ и отиде до него. Погледна го отгоре и му рече:
-Искаш ли да загреем малко тетивата...
-Естествено, рече Широ
-Всеки друг да се чувства свободен да заповяда.
Така всички желаещи се дръпнаха малко настрани от лагера и започнаха да се упражняват...

Иван взе лъка си и скочи на карака. Отдавна чакаше най-сетне да се поупражнява с лъка.

Общо взето следобедът премина спокойно и тихо. Лагерът бе охраняван внимателно от редовите войници, а нашите герои се занимаваха с какво ли не. Тренировките по стрелба с лък обаче бяха горе-долу успешни. Проблемът идваше от това, че макар и Елиан да бе майстор в стрелбата с лък, останалите не бяха новаци. В края на тренировките все още не бе много ясно дали всичко се е развило добре и дали другите са научили нещо.

Някъде към осем часа от една долина изнокнаха десетина джуджета, водещи двойно повече планински поните, натоварени с багаж и нещо огромно, което приличаше на бивол, но двойно по-голям от нормалното. На носа си имаше зловещо извит рог, а очичките му гледаха зловещо. Предводителя на джуджетата отиде при Табор и двамата си поговориха около пет-десет минути. После Табор и джуджето излаяха някакви заповеди и джуджетата предадоха поводите на войниците и си тръгнаха. само това, което държеше повода на бивола чакаше.
- Е'йти! Я ела тука! - провикна се Табор. Когато трола се дотътри, Табор продължи - това е Онялокишорст Адарбаневреч. Той ще ти обясни как да яздиш К'маргата.
Щом трола се приближи, джуджето, започна да му обяснява:
- Значи, качването е лесно. Казваш му "Хмук" и той ляга по корем. Със "Стерух" става, а после се управлява като кон. - и джуджето се измете бързо-бързо нанякъде...