Страница 8 от 9

Публикувано: ср дек 26, 2007 11:29 pm
от hameleona
Поредната стрела се заби в рамото на Минотавъра, като не донесе очаквания ефект - просто се заби и остана да стърчи там. Хелзинг прободе чудовището някъде в областта на бъбреците, и после допълнително разшири раната. Неро започна изричането на поредното заклинание. сфера от черна светлина се образува около дясната му ръка и се стрелна към минотавъра. Ефекта на магията стана очевиден на момента - чудовището видимо се присви и движенията му сякаш се забавиха.
Широ използва момента да атакува гада в гръб, но явно не му вървеше - чука се изплъзна от ръката му и напука земята между краката на минотавъра.
Истинският успех, обаче се постигна от трола - Перферендацит успя да излезе в гръб на минотавъра. Това му действие почти събори Широ, но добрата преценка на друида го постави в безопасна позиция. След минаването в гръб, трола събори минотавъра с ефектен борцов похват и после просто се стовари върху него... погребвайки шировия чук под няколко тона мускули и камъни.
Минотавъра просто не издържа - всички ясно чуха, как гръбнака му изпука пречупен от колосалната тежест на трола...
Аманар изпрати поредното слабо заклинание в небитието, като забърза един прилеп, висящ с глават надолу от тавана...

Публикувано: чет дек 27, 2007 3:53 pm
от Shamajotsi
При звука на счупения гръбнак, Неро погнусен извърна поглед и попита трола:
-Останах с впечатлението, че не искаш да го убиваш. Както и да е: продължаваме ли или ще опитаме да отворим вратата зад нас?

Публикувано: пет дек 28, 2007 6:20 pm
от Mistral
Широ, още леко чудейки се чия злонамерена чужда сила бе изтръгнала чука от ръцете му, огледа внимателно минотавъра.

Публикувано: пет дек 28, 2007 9:44 pm
от Ivan_Helsing
Иван просто изтри окървавения си меч от трупа на минотавъра - не знаеше защо създаднието ги беше нападнало, но самия факт, че това се беше случило премахна всякакво съчувствие, което може да изпитва към него. Прибра меча и зачака другите да тръгнат.

Публикувано: пет дек 28, 2007 11:38 pm
от Sharky_Dog
Елиан прекара лъка си пак през рамо, сигурен че опасността е преминала и дръпна Шелла, която явно намираше за апетитен големия пръст на минотавъра с нокът, колкото главата на кучето.

Публикувано: чет яну 03, 2008 1:09 am
от hameleona
Пред очите на всички, минотавъра просто започна да се разпада на малко тъмни светлинки. След няколко секунди се бе изпарил напълно...

[sblock="За широ"]
Минотавъра си е минотавър. Няма нищо интересно, освен ако не се интересуваш от това, дали е бил голям или малък мъж ;)[/sblock]

бтв: груба идея да си имате, как изглежда:
Изображение

Публикувано: чет яну 03, 2008 9:47 am
от Ivan_Helsing
Иван се загледа в мястото, където до скоро беше минотавъра. След няколко секунди погледна към Табор и попита:
-Е, ще тръгвам ли?

Публикувано: вт яну 15, 2008 3:27 pm
от hameleona
Табор кимна отсечено и заяви:
- Да, тръгваме.

Минаха през вратата и се озоваха в изключително дълаг коридор, осветен от кристали, вградени в стените. На около три метра от вратата стоеше бледа фигура с човешка форма.

Публикувано: вт яну 15, 2008 3:34 pm
от hameleona
Глава 3

Фигурата се обърна и всички останаха втренчени в нея - оказа се призрак на човек. Вместо да ги атакува или нещо друго обаче, той им заговори:
- Навлизате в опасна територия! Нататък владее злото. А двама от вас, специално не трябва да са тук. Ти - той посочи Табор - и ти - пръстът му се спря на некроманта - Не сте желани тук, а и не ви е писано. Върнете се, и нека другите да продължат! Иначе ще загинете.
- Хайде бе! - изсумтя Табор - Аз пък съм владетеля на острова на Нуките. Не ти вярвам призрако!

Публикувано: вт яну 15, 2008 3:41 pm
от Ivan_Helsing
Иван огледа призрака. Не знаеше дали казва истината, но беше много вероятно. Не му се искаше всички да измрат заради Табор и некроманта, за това екзорсиста се обърна към командира и заговори:
-Ами, разбираш ли, понякога е добре да се вярва на духовете. Първо, защото са по-стари, и второ - защото може да знаят какво, по дяволите, става. Остава и варианта да е изкуфял, но може и да н е и да ни изколят всичките ако продължите. Според мен трябва да се върнете.

ПП.Използва екзорсизъм ако мога да разбра нещо от духа. Не използвам убеждаване на Табор, по-скоро ако може да използвам "авторитета" си на добър екзорсист.

Публикувано: вт яну 15, 2008 4:24 pm
от Sharky_Dog
Елиан си нямаше Халхабер от духове и отвъдни същества и за днес това му беше втора уникална среща... Реши да не се изсилва и да се прави на светило и си замълча. Все пак изпитваше страхопочитание към призрака и не му се искаше да се противопоставя. Оставаи всичко в ръцете на другите. Кучето изглежда беше заинтересовано от признака, понеже Елиан го видя да се навърта покрай него. Само можеше да си представя, как се чувства животното, виждайки създанието, но не можейки да го подуши или докосне...

Публикувано: вт яну 15, 2008 8:51 pm
от Vilorp
„Не убивай“ това гласеше 17-тата заповед на Орим, а ето че Перфериндацит я бе нарушил. Дори това, че минотовара очевдино бе демонично създания изгоряло в собствения си ад не помагаше на трола да възстанови вътрешния си мир. Запръв път ръцете му се изцапваха с кръв, виждаше я на бледата светлина на флоресцинперокина*. Какво би казал дякона, ако разбереше за постъпката на послушника си? - мрачно расъждаваше Флорит докато чоплеше един от светещите камъни от стената. Странно, но всакаш всичките тези години не бяха им повлияли, не забалязваше нито едни помръкнал макар да не изкарваха повече от тридесат лета преди светлината им да намалее до обикновенно мъждукане. Чу се хрущене когато едрите пръсти изтръгнаха кристала от нишата му в стената и започнаха да човъркат друг, докато този бавно се смилаше от борните му зъби. кагато настигна основната група тъкмо лапаше третия камък, а в лявата му ръка имаше още пет които мъждукаха уплашено. Перфирендацит беше простоват, а и обичаше да се запознава с нови хора, затова направо се представи на ефирния мъж, след което го запита:
- А кой си и какво те е сполетяло, та не си могъл да преминеш под ломото на създателя?


*кръвта остава ли му по ръцете след като от демона остана само мрак?

Публикувано: вт яну 22, 2008 11:15 pm
от hameleona
* не кръвта се изпарява, така да се изразя ;)

Духа се плъзна над пода и се спря пред Трола. После заговори:
- За добро или за зло, аз съм човекът, създал този град... за жалост. Льо Монд е мое творение... както и проклятието ми. Поради това сега съм заточен далеч от спасението в ръцете на боговете, но не мога да въздействам на нищо живо. трябва да изкупя греха си, а случея е прекрасен.

Публикувано: ср яну 23, 2008 10:32 am
от Vilorp
Ако Перферендацит беше обидчив нямаше да изкара толкова дълго сред хората или по скоро хората нямаше да изкарват дълго враме покрай него. Въпреки това коментарат за живота подритна нещо в съзнанието му. Доколко живота на силициева основа може да се нарече живот? Той погледна към мястото където бе попаднал боздугана на демона - не кървеше, но скалата се ронеше и малки прашинки прах се ръсеха по студения каменен под от „раната“.
- Какъв е твоя грях безплътна сянко от древността и би могъл да го изкупиш? - запита с боботещия си глас Флорит и с експериментаторско дух пратегна огромната си десница към празрака.

Публикувано: чет яну 24, 2008 5:20 am
от Mistral
Шантав призрак, помисли си Широ. Не можел да въздейства на нищо живо? А, като си приказва с нас какво си мисли прави?

Публикувано: съб фев 16, 2008 2:07 pm
от hameleona
- Греховете ми са древни, Каменни. Трябва да освободя Льо Монд от проклятието му, но не мога. Не е и ваше задължение. Други ще дойдат, но кога ли... това не знам. Сега ви казвам само това, че имах видения и във всяко едно от тях вие се проваляхте, ако той - посочва Табор - или той - посочва некроманта - са с вас. Моля ви, нужно е да унищожите това, което се ражда в дълбините на града! Послушайте ме!

Публикувано: съб фев 16, 2008 6:38 pm
от Vilorp
Нещо стана със самата плътност на въздуха, всякаш невидима частица започна да резонира и да изсмуква влагата превръщайки я в скреж. Макар да твърдеше, че ненавижда трола Хелзинг го познаваше. Имаше неща, за които чакълестия му спътник неискаше да слуша, неискаше да говори и определено променяха нрава му. Около трола и призрака се оформи малко свободно къргче, всякаш всички други бяха избутани от невидимо брауново движение. Перфирендацит се приведе и се взря в прозрачните очни ябълки на дравния призрак, а после от базалтните усти се отрониха думи звучащи, като много неустойчив сипей над ръба на бездна в Колоса:
- Какви древни каменни грехове имаш призрако?!

Публикувано: съб фев 16, 2008 11:53 pm
от hameleona
- Каменни, мисля, че не бихте могли да се доберете до най-дълбоката част от града, да се преборите с жреците и... но това не е ваша работа. Не е писано. А вашия път е напред, а после нагоре по стълбите. Но те трябва да си тръгнат, за да успеете... - той пак посочва Табор и Некроманта.

Публикувано: нед фев 17, 2008 12:43 am
от Shamajotsi
Преодолял първонячалния ужас от срещата с разхождащата се душа без тяло и все още непревъзмогнал подозрението към духа, Неро сръга деликатно некроманта и го попита възможно най-тихо:
-Какво ще кажеш за тоя?

(Системно: ползвам умението си Психология - 3 зара + <> 16 + Умение, ако духът се опитва да ни лъже или нещо такова, като умение е нещото, което духът евентуално използва срещу нас.)

Публикувано: нед фев 17, 2008 1:02 am
от hameleona
- Не знам, какво да мисля. Някой път призраците наистина са пророци. Някой път виждат много надалеч, но не винаги. Някой път просто лъжат. Е, аз лично съветвам нашия водач, да се оттеглим. - некроманта погали набоплата си брада и замислено погледна призрака.
- Е, не аз ще си рискувам задника, ако си тръгна - Табор се засмя. - Нека нашите спътници да решат.

(За Шами: изглежда ти честен)

Публикувано: нед фев 17, 2008 5:46 pm
от Ivan_Helsing
Иван огледа призрака и се обърна към Табор:
-Може би наистина ще е най-добре да си тръгнете. Пък ако ни заколят си е предимно наш проблем.

Публикувано: нед фев 17, 2008 5:55 pm
от Mistral
- Дацит, не греховете са му каменни - Широ спокойно поясни на явно понякога изпускащия по-фините страни на вербалната пунктуация трол. - Тебе те нарече камък. Инак, аз предлагам да разгледаме какво има нататък. Така или иначе остават часове преди да разтуряме лагера.

Пък и на такова място сигурно ще се намери някое и друго интересно подземно растение което плаче д абъде каталогизирано, добави наум друида.

Публикувано: вт фев 19, 2008 12:22 am
от Vilorp
- Аааа, така по-може - поотпусна се каменната грамада след пояснението на Широ, а в гласът му остана само шрущенето на падащи канари. Нотката на сипея бе изчезнала - Само дето: „Невярвам да можете да се справите със жреците в най-дълбоката час на подземието и да освободите мен и града...“ ми се струва изключително плоско подтикване към една определена точка от въпросното пъдземие. Да не говорим, че започва, с извинение за мелионския израз „да се вмирисват лайната”. Да ви запитам ми се ще защо има живи твари в тоя град забравен от единствения преди векове, било то и изпаряващи се в кървавав пара такива.
После всякаш му хрумна нещо и с два широки разкрача се озова до некроманта като се преви от две и почти достигна главата му.
- Ако си толкова добър за колкото те представят освободи призрака от земтине му окови и кажи как той може да има видиния за нас преди да пристигнем тук!

Докато бе впил кристалните си очи в тези на некроманта добави на ум „Сам Орим да ни е на помощ, ако нещата потръгнат ненатам накъдето сочи благотворната му длан...“

Публикувано: вт фев 19, 2008 3:42 pm
от hameleona
- Е, нищо не пречи да опитам... - промърмори некроманта. После започна да чертае някакви знаци във въздуха и да мърмори заклинания. След десетина секунди, некроманта въздъхна и заяви - Не мога. Който и да е хвърлил проклятието над него е бил по-могъщ от мен. - после се обърна към трола - А ти, гранитна буцо такава, можеш да се опиташ да го освободиш с молитва, щом си толкова запознат с нещата. А и... не е правилно! Сигурно му е писано да се освободи все някога...

Публикувано: ср фев 27, 2008 6:56 pm
от amanar
Гелронд най-накрая реши да прекъсне мълчанието си:
-Аз също съм на мнение да разгледаме какво има нататък.

Публикувано: ср фев 27, 2008 10:04 pm
от hameleona
Табор се намръщи и заяви твърдо:
- Добре де, решавайте и да знаем!

Публикувано: пон мар 03, 2008 7:13 pm
от Mistral
На Широ му стана ясно, че друг май-няма да си отвори устата.
- Нашата дружинка ще се поразходим нататък, да видим дали има нещо интересно за гледане. Предполагам уважаемия Табор ще предпочете през това време да е с войните си. Господин некроманта щом няма да идва с нас бих го помолил да се навърта тук наоколо, та да може да помогне ако се наложи бързо да излизаме, но ако предпочита да се върне в лагера няма да го спра.

Публикувано: вт мар 04, 2008 3:36 pm
от hameleona
- Е, Лейтенант, май момчетата искат да я карат сами. - Некроманта се усмихна леко. - Аз лично нямам нищо против. Но въпросът е, какво ще правим ние? Тук ли ще стоим или ще се връщаме?
- Аклериус, - отвърна му Табор, мисля че трябва да отидем при войниците. Най-малкото ще сме отови да ги измъкнем от тук със щурм. - обърна се към останалите и пак повтори - Ще ви помогнем, ако можем. Надявам се. След три дена влизам с целия отряд и помитам всичко и Боговета да са ни на помощ. Три дена, момчета, три дена. - после се обърна и тръгна към изхода.

Аклериус се обърна, после се спря и отиде до Иван. Откачи един от амулетите си и му го подаде с думите:
- Ако срещнете призраци някъде. Не е голям дар, но толкова мога да ви дам. Можеш да го използваш три пъти - Активира се с думите Акалема Сала Елей. После ще се стопи в небитието. - Аклериус се замисли за малко, после се приближи към Широ. - не знам, какво мога да ти дам на теб, но... Може би това, ще ти бъде от полза. Не знам какво е. Намерих го преди години, но усещам, че трябва да го дам на теб сега. Имам... лошо... предчувствие и мисля, че това ще ти помогне. - с тези си думи некроманта извади сребърен пръстен, на който бяха гравирани два тичащо вълка с очи от някакъв миниатюрен кристал. - Дано ти разбереш, за какво служи.

Аклериус се обърна и последва табор, който се спря и после бръкна в торбата си и извади три шишенца с червеникава течност. Промърмори:
- Ето. Вземете ги. Лечебни елексири. Може да ви помогнат.

Системно:

[sblock="За Мистрал:"]Усещаш някаква сила в пръстена и отвръщаш на внезапния подтик да го сложиш на пръста си. Изведнъж усещаш, как движенията ти се подобряват. Чувстваш се така, сякаш си пак на родното си място... +2 Скорост.)[/sblock]

[sblock="За Иван:"]Амулета отнема 4ТД за задействане и има 50% шанс да екзорсира всеки призрак, който гледаш. Не може да се презареди.[/sblock]

Лечебните елексири възстановяват по 10 + 5зара ТЖ.

Публикувано: вт мар 04, 2008 10:47 pm
от Ivan_Helsing
Екзорсиста благодари на некроманта - наистина ценна придобивака. Не му трябваха повече лечебни елексири, беше накупувал доста и за това остави някой друг да ги вземе. Зачака "сърдечната раздяла" да свърши и да тръгне навътре.

Публикувано: ср мар 05, 2008 12:05 am
от Mistral
- Хмм... - отбеляза Широ, свали пръстена и го прибра в една от кесииката на колана си. - Определено ще послужи, мерси.