Интродукция

Архив - Форумни Игри
Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Интродукция

Мнениеот hameleona » съб сеп 08, 2007 11:55 pm

Някъде из колоса...

Кулата се извисяваше над околността. Сигурно би била умопомрачителна, ако имаше кой да я види, но наоколо се срещаха само пусти скали. Някога част от велик град, сега тя стоеше самотна... и приютяваше самотник.
Старецът се надигна от стола си и отиде до огледалото. Извади малко от драгоценния магически прах и го поръси върху стъклото. После произнесе няколко думи на неясен език.
Стъклото изведнъж потъмня и после сякаш се изпълни със син пушек. Образът се променяше многократно, преминавайки през всички цветове на дъгата, като най-накрая пушекът се отдръпна и разкри лицето на някакво създание - лицето бе слабо, изпито, с множество белези. Очите му бяха лилави, нямаше вежди и коса, а устните бяха толкова тънки, че не можеха да скрият острите му зъби. Създанието гледаше право в очите на стареца и се усмихваше. Мага само сбръчи нос гнусливо и запита:
- Куал'Тхак! Аз, Балтазар, те призовах преди години и ти възложих задача! Изпълни ли я?
Създанието отговори с тих и дрезгав глас:
- Да, о, велики, изпълних всичко, както каза. Ще бъдат привлечени от идеята и ще събудят Халнор. А после, той ще се възнесе над земи и морета и ще възроди мощта и силата на расата си!
Старецът присви очи и рязко запита:
- А жезълът? Добре ли е сктрит? Защото, ако не е...
- Скрит е, могъщи, погрижих се и за него, никой не може да го намери.
- Добре. - старецът въздъхна и продължи - в подземието има един планинец. Ще отворя портала, а ти се нахрани с него. - мразеше тази част от ритуала, но нямаше как да я избегне. Продължи да мълви някакви неразбираеми думи и лицето изчезна от огледалото. древния магьосник промърмори - Проклет да си Куал'Тхак, за всичко, което пожела. Но беше нужно, о, колко нужно беше. те трябва да ме намерят, трябва да предам знанията си в сигурни ръце. Те трябва да докажат, че са достойни.
А през това време, от подземията се разнесоха писъци...

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнениеот hameleona » вт сеп 11, 2007 12:03 am

Някъде, далеч от Континента

Кронос влетя във входа на пещерата си. Пристъпи навътре и погледна жените си, които се грижеха за малките му. Известно време си поприказва с тях на общи теми, поигра си с малките. Чудовищния му вид се стапяше и изчезваше, когато той се закачаше с децата си и жените си. След около час, той отиде в покоите си.
Там Кронос се приближи до златния пиадестал, на който бе поставен меч. Мечът бе най-обикновен на пръв поглед, но криеше велики сили. Кронос го гледа известно време и после излезна. Те щяха да дойдат...

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнениеот hameleona » ср сеп 12, 2007 12:11 am

Светлина от никъде

Лора, бе обикновено, селско момиче на 12 годинки. Днес бе отишла в гората да събира къпини и други плодове, за да разнообрази еднообразната вечеря в дома си. Момиченцето си подсвиркваше и не обръщаше внимание на околността. По някоето време чу тих шум от близките храсти. Лора се приближи и надникна. Видя, как един мъж, облечен в сини дрехи се е навел над един елен и го душеше. Мъжът я видя и й се усмихна:
- Я, виж ти! Какво имаме тук. - гласът му бе нежен и сладък. - Отдавна не бях виждал хора, още по-малко пък хубаави малки момиченца, като теб.
- Аз... - Лора заекна - Аз... Кой сте вие?
- О, просто един чудотворец - каза мъжът и изведнъж от него бликна синя светлина. Мъжът се превърна в разширяващо се кълбо светлина, което стремглаво се разшири и достигна момиченцето. тя изпищя от страх, макар да не усещаше болка. Последното, което чу бе:
"Спокойно, сега си моя... завинаги..."

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнениеот hameleona » съб сеп 15, 2007 4:33 pm

Преди хиляди години, още преди войната...

Ригар се измъкна от пещерата - от меча му капеше кръв. Бласъкът в сините му очи бе помръкнал. Лявата страна на лицето му бе обезобразена. Но той се изправи гордо и заяви, пред чакащия го Слор, хрониста му:
- Край! И последния от черните змейове е мъртав! Сонорус умря от този меч. Мълния го победи!
- Какво ще направите сега, господарю? - попита вения му книжник.
- Ще дам меча на Кронус, за да го пази. Имам чувството, че има още яйца, но не мога да заявя нищо със сигурност...

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнениеот hameleona » ср ное 07, 2007 12:26 am

Доклад на агент ХХІІ от блатото (От архива на СС)

Сблъсъците с непознатите, драконоподобни създания зачестяват. Агенти ХХ и ХХІ съобщават за множество изчезнали млади момичета из околностите. Обикновено по местата, където са се появили създанията, наричани уивърни. Важно е да отбележа, че макар легендите да говорят за множество видове, за сега сме срещнали само един - черни уивърни. За жалост копията от Енциклопедия на Драконите са недостъпни за силите ни и не можем да научим всичко нужно за тези чудовищни, но несъмнено удивителни създания...


Върни се в “Архив - Форумни Игри”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост