Интродукция
Публикувано: съб сеп 08, 2007 11:55 pm
Някъде из колоса...
Кулата се извисяваше над околността. Сигурно би била умопомрачителна, ако имаше кой да я види, но наоколо се срещаха само пусти скали. Някога част от велик град, сега тя стоеше самотна... и приютяваше самотник.
Старецът се надигна от стола си и отиде до огледалото. Извади малко от драгоценния магически прах и го поръси върху стъклото. После произнесе няколко думи на неясен език.
Стъклото изведнъж потъмня и после сякаш се изпълни със син пушек. Образът се променяше многократно, преминавайки през всички цветове на дъгата, като най-накрая пушекът се отдръпна и разкри лицето на някакво създание - лицето бе слабо, изпито, с множество белези. Очите му бяха лилави, нямаше вежди и коса, а устните бяха толкова тънки, че не можеха да скрият острите му зъби. Създанието гледаше право в очите на стареца и се усмихваше. Мага само сбръчи нос гнусливо и запита:
- Куал'Тхак! Аз, Балтазар, те призовах преди години и ти възложих задача! Изпълни ли я?
Създанието отговори с тих и дрезгав глас:
- Да, о, велики, изпълних всичко, както каза. Ще бъдат привлечени от идеята и ще събудят Халнор. А после, той ще се възнесе над земи и морета и ще възроди мощта и силата на расата си!
Старецът присви очи и рязко запита:
- А жезълът? Добре ли е сктрит? Защото, ако не е...
- Скрит е, могъщи, погрижих се и за него, никой не може да го намери.
- Добре. - старецът въздъхна и продължи - в подземието има един планинец. Ще отворя портала, а ти се нахрани с него. - мразеше тази част от ритуала, но нямаше как да я избегне. Продължи да мълви някакви неразбираеми думи и лицето изчезна от огледалото. древния магьосник промърмори - Проклет да си Куал'Тхак, за всичко, което пожела. Но беше нужно, о, колко нужно беше. те трябва да ме намерят, трябва да предам знанията си в сигурни ръце. Те трябва да докажат, че са достойни.
А през това време, от подземията се разнесоха писъци...
Кулата се извисяваше над околността. Сигурно би била умопомрачителна, ако имаше кой да я види, но наоколо се срещаха само пусти скали. Някога част от велик град, сега тя стоеше самотна... и приютяваше самотник.
Старецът се надигна от стола си и отиде до огледалото. Извади малко от драгоценния магически прах и го поръси върху стъклото. После произнесе няколко думи на неясен език.
Стъклото изведнъж потъмня и после сякаш се изпълни със син пушек. Образът се променяше многократно, преминавайки през всички цветове на дъгата, като най-накрая пушекът се отдръпна и разкри лицето на някакво създание - лицето бе слабо, изпито, с множество белези. Очите му бяха лилави, нямаше вежди и коса, а устните бяха толкова тънки, че не можеха да скрият острите му зъби. Създанието гледаше право в очите на стареца и се усмихваше. Мага само сбръчи нос гнусливо и запита:
- Куал'Тхак! Аз, Балтазар, те призовах преди години и ти възложих задача! Изпълни ли я?
Създанието отговори с тих и дрезгав глас:
- Да, о, велики, изпълних всичко, както каза. Ще бъдат привлечени от идеята и ще събудят Халнор. А после, той ще се възнесе над земи и морета и ще възроди мощта и силата на расата си!
Старецът присви очи и рязко запита:
- А жезълът? Добре ли е сктрит? Защото, ако не е...
- Скрит е, могъщи, погрижих се и за него, никой не може да го намери.
- Добре. - старецът въздъхна и продължи - в подземието има един планинец. Ще отворя портала, а ти се нахрани с него. - мразеше тази част от ритуала, но нямаше как да я избегне. Продължи да мълви някакви неразбираеми думи и лицето изчезна от огледалото. древния магьосник промърмори - Проклет да си Куал'Тхак, за всичко, което пожела. Но беше нужно, о, колко нужно беше. те трябва да ме намерят, трябва да предам знанията си в сигурни ръце. Те трябва да докажат, че са достойни.
А през това време, от подземията се разнесоха писъци...