Пролог: Част 1: Морган и Аерон - Книгата

[hameleona]

Ако някой има запазен разговора в хронологията, да пусне до сега каквото стана

[Sharky_Dog]

Мелион... хубав, голям град.Ох любимия град на Морган... Пълно с библиотеки и любознателни джиджавки, за съжаление платени библиотеки. Аерон ходеше сънено около морган и не доумяваше какво правят тук. Морган предложи да изпият чаша бира, но Аерон изтърси само, че не пие и
"Меази пияните хора". Все пак те бяха тук, понеже някакъ странник им предложил "Интересни предмети за създания като вас". Все пак искаше да се срещне с тях лично. Морган предложи да се запътят към уреченото място, за среща със въпросния "Някой". Въпросното място е в един близък, хубав със пейчици и дръвчета парк... поне така каза закачулената фигура при срещата им. Сядат двамата герои на една произволна пейка, в иначе празния парк и зачакват срещата. Аерон от скука си чопли носа, докато Морган хапливо му прави забележки за културата му. Все пак по някое време, пред тях се изправя буквално изникнал от нищото, дребен и гърбав човечец, който със слабо и измъчено гласче
ги моли да го последвате към къщата на господаря му. "Води" му казва джуджето. Аерон ги последва мълчаливо. Човечето ги извежда от парка, отправя се после между две хубави, големи сгради и накрая хлътва във един заден двор.Явно това е двор на голяма и красива, макар и малко запусната къща - украсата е невероятна, но част от прозорците са изпочупени... Морган Оглежда насам натам... и се чуди
защо ги този води на прекрасно място, където могат да ги пребия и оберат.. Все пак продължава търпеливо да го следва, докато през това време Аерон си припомня думите на някои от по-полезните му магии, и също върви тихичко. Освен едната запустяла градинка, Морган не вижда нищо по-интересно. Продължават те да си вървят след човечето, което ги въвежда в голямата къща и по някакви коридори, най-накрая ги завежда до стая, която няма прозорци. Осветлението се осигурява от свещи, наредени в красиви и старинни светилници по стените. Вътре във стаята още има няколко стола, наредено около дълга маса, в единия край на която седи оплешивяващт старец в черна роба. Кожата му е жълта, като пергамент. Той поглежда героите дружелюбно и им махва с ръка: "Както сте чули от закачулената фигура - Сами разбирате, надявам се, че разговаряте с представител на много древен род..." Морган му благодари за гостоприемството, докато Аерон зяпаше къщата и си мислеше, че родът наистина е древен по вида на дома. Морган се представи с пълното си име, заедно със Аерон, който не намери за необходимо да го стори. Попита за името на домакина... Той отвърна, че героите имат съмнителната чест да разговарят с Игнациус Петрикалис сул Фарнал. "Ех, това не мога да го произнеса..."-помисли си Аерон. Морган попита причината да са тук и за магичните артефакти, за които е станало дума преди. Аерон явно беше съгласен с Морган, но остана все така безмълвен. Старецът понечи да отговори, но първо попита, кога са отрязали езика на другаря ми... "Беше отдавна"-получи отговор стареца от самия Аерон. Морган понечи да го сръчка в ребрата, но елфа ловко парира. Ситуацията развесели стареца, който се закиска със сух глас, извика слугата си и му прошепна нещо, като го отпрати. Поканил героите
да седнат, той започна разказа си... ставаше дума за старинна книга със куп интересни неща в нея, намерена в едно от многото подземия. Проблем е че книгата е написана на древен език, а старецът не го владее много добре. Морган попита да види книгата, ако може да помогне с нещо при разчитането, макар и с оскъдните си познания. Аерон обаче изобщо нямаше понятие от езици. Старецът обясни, че прислужникът е отишал за книгата. "Знаете ли долу-горе какво е съдържанието и ? Важна ли е книгата?" - попита Морган. "Мисля, че да"- отвърна му стареца. "Успях да си преведа съвсем малко, но в нея са описани изключителни теории за драконите, които поставят под въпрос всичките ни знания и вярвания..." "Какво точно имате предвид? Та драконите са мит." - изненадано попита Морган. "О, не, не са мит, ни най-малко"- възрази му стареца, като тук се намеси и Аерон, който също заяви, че това може би е вярно. Морган се усъмни, че книгата може да е художествено произведение, но старецът
бързо разбули това твърдение, с твърението, че книгата е писана от негов предшественок, а родът му е известен със всичко друго, но не и със фантазията си. "Да.. извинявам се, че се усъмних."-отвърна Морган. "Ха,Изобретатели"-помисли си Аерон. "Там се казва, че не Тримата Повелители, а драконите са обособили магията, която познаваме..."-реши да продължи стареца. Естествено Морган не остана по назад и отвърна с контра тезта ,че магията е някакъв вид енергия, възникнала от Космоса и едва ли някой все могъщт я е създал, било то Повелител или друг. "Обособили, не създали"- поправил го стареца. "Има разлика.. другарят ти може да ти обясни" Джуджето нищо не разбираше от цялата тая работа, но реши да се съгласява със стареца.. за сега. "Магията е природен ресурс. Реално, ние я ползваме, както ползваме водата, например." - продължи стареца "Но заклинанията, които маговете използват са като тръбите на напоителна система - те я обособяват. Сега разбра ли, дребни ми приятелю?" Джуджето само кимна умно, без да разбира изобщо нищо от казанот "Не разбирам толкова по тези въпроси, но едва ли сме тук за това.. ?"- изгуби вече търпение Морган "Важното е какво искате от нас ?" ... Старецът отвърна, че не иска много ... а само малко помощ, да си възвърне, това, което е негово

[hameleona]

Перфектно

Старецът се надигна от стола си и започна да обикаля.
- Преди век и половина, моят род е бил велик. Изключително велик. Но сега е нищо. И то заради дребен некромант, който открадна след големи перипетии това, от което произтичаше силата ни - могъщ амулет с пророчески дарби. Искам да намерите ученика на некроманта! Искам да ми върнете медальона... и цялата ми библиотека, ще бъде ваша, заедно със 100 жълтици и вечната ми благодарност. Сигурно си мислите, че ми е малко късно да желая амулета? Но не е. Имам син. Роди се, когато вече бях надхвърлил петте десетилетия. Искам да му завещая нещо, а не нищо.

[Ivan_Helsing]

Аерон се замисли... Цялото това знание беше безценно... А и стоте жълтици не бяха съвсем за изхвърляне.
-Не виждам защо да не ви помогнем, освен ако приятелят ми не възразява...

[Sharky_Dog]

-Предполагам, че това няма да е лесна задача ... - рече джуджето припряно, като се изправи на крака. -Естествено, че ще Ви помогнем, но ни трябва повече информация обаче. Къде е живял този некромант, от къде е, как се казва, знаете ли нещо за чирака му и местоположението на медальона. Само с тази оскъдна информация, се боя, че задачата ни е непосилна.
Очите на джуджето светнаха в очакване... той се надяваше на нещо съществено, което да им помогне за намирането на медальона и ако го намерят... 50 жълтици биха му стигнали за доста дълго време.. ако не да изпълни мечтата си за спокойно живеене, то поне бяха една отлична основа... Също така бе сигурен, че богата библиотека на стареца съдържа безброй интересни изобретения и скици, които биха му донесли особени печалби, както и удоволствие от развиване на знанията си в полза на джуджетата и на другите раси, готови да си заплатят разбира се..

[hameleona]

- Информация имам... но мисля, че няма да се справите сами. Ще ви трябва подкрепа. Мога да ви разкажа всичко за некроманта, но искам пълна и боеспособна група. Искам, да знам, че можете да се справите. защото подкрепата ми не е за пренебрегване. Мога да ви дам много повече от пари. Мога да ви дам знания и най-вече влияние. Но искам да ми докажете, че ще можете да се справите с некроманта. Донесете му Рог от Уивърн.

[Sharky_Dog]

Морган, който е толкова скаран със животните, колкото и със магията, реши да замълчи и да остави или Елфа, или самият старец да продължат да говорят.

[Ivan_Helsing]

-Хм, да ви донесем рог от Уивърн ще е трудно. Но ако съберем група може и да успеем. Но остава проблема, че мало трудно ще го намерим...

[hameleona]

- Уивърни са забелязани, около границите на блатото, но на последък се намират и из подножията на колоса.

[Sharky_Dog]

Чудесно.. щом е така, познавам 1 гущероид на име Весалд, който може би ще ни е от полза. Разбрах, че със групата си са отседнали в града. Може да го навестя и да опитаме да се съберем за "лова" Все пак е израстнал по подобни места и терена, заедно със евентуалното знание за животното и привичките му може да са ни от голяма помощ.

[hameleona]

- Действайте... - слугата влезна в стаята, носейки голям, подвързан с червена кожа том. - Само ви я показвам, ще ви я дам, като награда. Това е книгата. Ето, почетете от началото...
Джудже и елф загледаха началото тъпо. Никой си нямаше идея, какво пише там.
- О, забравих... добре, ще ви го прочета на глас - старецът извърна книгата към себе си и зачете:

"Историята на драконите.

Драконите са първите разумни създания, появили се на Титания. Тяхната поява се дължи на магията и до сега, те остават силно свързани с нея. Някога няй-могъщите сред тях са се изправяли срещу самата Кали.
Дълга е историята на драконите, дълга и забулена в тайни. Огромния период, през който са съществували, участието им в двете Войни и лошия им характер правят проучването им, трудно и опасно дело. Все пак чрез множество усилия успях да се добера до следните сведения за драконите и тяхната история.

Първо, може би трябва да разясним какво са драконите. Под названието дракони се подвизават почти всички летящи гущери, при положение че някои от тях нямат никаква връзка с драконите (прекрасен пример за това са Скалните Дракони, от северозападната част на Колоса). Истинските дракони са тези, които дължат произхода си на магията и я владеят, поне на нисшо ниво. Отличителен белег за тях е способността им да летят, макар и да има изключения.

Самата поява на драконите е неясна, някои казва, че са творения на самия Създател, други, че са възникнали от изобилната тогава магия, която е предизвикала мутации в няколко вида гущери. Не е много ясно как са се появили първите дракони но е сигурно, че Кали е била създадена, за да се изправи срещу тях..."

[Sharky_Dog]

Джуджето гледаше омаяно от сладкодумния старец, който четеше от книгата. Когато прекъсна, Морган едвам излезе от транса и беше толкова въодушевен от чутото, че искаше да разбере още за тези приказни създания и бе готов да помогне на стареца, все едно, че бе слобствения му баща, поверяващ съдбата си в неговите ръце.
-Изключително - викна джуджето въодушевено. На драго сърце ще ви помогна да разгадаете съдържанието на тази пленителна книга. Предлагам да не губим време, а да се отпрашим към "Beliq Orel" и да вземем още няколко човека, с които ще изпълним бързо задачата ви и ще се върнем за същественото.

*Ако хам. не каже име, пише произволно
** Няма да продължа, ще изчакам Ivan_helsing да се вкючи.

[Ivan_Helsing]

Аерон се замисли дали да приеме... Е, докато мислеше от устата му излязоха думите "Е, както каза приятелят ми, с удоволствие ще ви помогнем." Е, поне си олесни решението...

[Straight_Out_Of_Line]

Весалд седеше на една усамотена маса в кръчмата "Белият Орел" и старателно се опитваше да изпадне в безсъзнание, удавяйки здравия разум в пословични количества алкохол. Това беше един от човешките навици, които бе усвоил почти до съвършенство. Животът му не беше лек и веднъж открил благата на земите отвъд Блатото,като виното и ейла, за него бе станало невъзможно да се откаже от тях. Неспособен да понесе факта, че е единствения оцелял от племето си, Весалд се бе превърнал в бомба със закъснител, търсещ достойна смърт за безсмисления си живот. Когато се сещаше за загиналите си близки, го избиваше или на безумна ярост, или на безумно отчаяние. Яростта удавяше с кръв, отчаянието с вино. Спътниците му се бяха пръснали из града, или останали в стаята в кръчмата. Мисълта за тях извика усмивка на устните му, която оголи все още острите му като бръснач зъби. Те не бяха лоши, имайки се предвид факта, че не са от неговата раса. Бяха направили всичко възможно да го откажат от чашката, но просто не го разбираха. Неспособен да отнеме живота си, и в същото време нямащ цел, която да го крепи, Весалд правеше всичко възможно да се откъсне, било то и за момент, от жестоките факти. Това му старание го направи един от редовните клиенти на съдържателя на заведението, който като че ли веднага забрави предразсъдъците си спрямо расата на Весалд, щом видя пълната му кесия. Пълна кана вино замени старата, и скоро алкохолът измести мрачните мисли, занимаващи гущера.

[nikestan]

Гинлер лежеше на леглото си в стаята и гледаше с празен поглед паяка плетящ паяжината си по тавана. Беше го налегнал страшен мързел откак бяха дошли в страноприемницата, но вече чувстваше, че няма да се задържат още дълго тук, а и без това не му се оставаше в този твърде голям за него град. Мислите му блуждаеха из живописните места в родната му гора, връщаха се към старият му дом, толкова отдавна не беше виждал малката дървена колиба сред дърветата. Сърцето му се сви, когато споменът за баща му нахлу в главата му, такава нелепа смърт, кой би могъл да си помисли. Човекът се протегна за да се пораздвижи и бавно се изправи, облече си ризата и закачи меча на колана като го скри с наметалото. Реши да остави лъка си тук, смятайки, че няма да му потрябва. После излезе от стаята и се запъти към общото помещение с твърдото намерение да не се връща трезвен и да се разкара от града при първа възможност.

[Ain alkar]

Куталион стоеше в ъгъла, наблюдаваше гущера, който се напиваше като свиня... отново и чакаше Нейнор да се завърне с новини за работа, когато в кръчмата нахълта джудже, което се насочи право към гущера. Джуджето застана пред него и започна да говори нещо, което Куталион не чу заради другите викове в кръчмата. Гущера се опитваше да слуша и се клатеше на пейката с цел да се задържи върху нея и да не падне под масата.
Куталион стана и се приближи към двамата. Гущерът го посочи и се изхлузи от пейката. Чу се охкане и после съскане (май беше заспал).
- Какъв е проблема, джудже? - попита Куталион.

[Ivan_Helsing]

Аерон ходеше край Морган, защото нямаше много познати в града (преди това бе отсядал в Мелион само два пъти и то за кратко). Огледа се.
"Толкова пияни създания... Иска ми се да ги избия всичките, да горят в ада... Е, и преди това. Заслужават го, дано утре да не могат да гледат от махмурлук..."
Чакаше Морган да започне разговора и той да се включи след това.

[Sharky_Dog]

-Куталион, намерих доходна работа.. - сияйно рече джуджето. Отивам, да викна другите, надявам се да са горе, а вие с Аерон се опитайте да вдигнете тази пияница на крака.. по дяволите този опашатко пие повече от мен. Още преди човекът да можеше да се обади, Морган се отправи на горе, като остави тримата си другари в пустата кръчма и махна вяло на Гинлер, заврян в кишето. Нахълта във горната стая и завари Енг да се излежава...
-Хайде да те прокълнат боговете, ставай мързеливец такъв -извика Морган на двамата си другари, които бавно се размърдаха. - Слизай долу, имаме да си говорим и побързай да не те надупча с Гръмкострела.

Когато след неопределено време, но достатъчно Весалд да беше вече в съзнание, всички се бяха събрали и наобиколили около една от по-крайните маси, на която Морган се беше покачил, за да могат всички да ги виждат и за да можеше да рита щархата, ако заспеше. Аерон беше до него и двамата обясниха на групата, за какво иде реч, за стареца, за тайнствената книга и за задачата да се донесе рог от Уивърн.
- Задачата за Уивърна не би трябвало да е много трудна, достатъчно сме да се справим с него, а Весалд и Гинлер вероятно биха се оправили, в покрайнините на Блатото и с издирването на съществото. Предлагам да тръгнем час по скоро и да приключим бързо с това, като после може да се заемем със по-съществените задачи. Предполагам някои от нас (Поглед към гущера) на драго сърце биха се изправили срещу дракон, а изглежда от думите на стареца, точно това ни предстои в края на пътя ни...

БТВ: Енг още няма предмети.. ще играе ли ?
Хам: да...

[Straight_Out_Of_Line]

Весалд стоеше и се опитваше да разбере какво става. Знаеше само, че трябва да стои буден, защото иначе джуджето ще го ритне. Главата го болеше и гласовете на приятелите му изобщо не му помагаха. Ушите му бучаха ужасно, но на 2-3 пъти успя да чуе името си, а и джуджето го погледна."Кимни, а пък като изтрезнееш ще му мислиш. Или пак ще се напиеш. Както дойде. Такаа, изглежда останаха доволни, това е добре, скоро ще можеш да си легнеш. Да, това ти трябва-легло,легло,легло..." Усмихна се при мисълта и зъбите му лъснаха. А дали не чу джуджето да казва "дракон"...

[dolar]

Нейнор тъкмо се бе прибрал отчаян. че не е успял да намери работа и видя че Морган се лута нагоре-надолу и събира другите от групата. Като чу думите на джуджето, елфа се ухили широко и каза:
- Браво бе, Морг, браво. Не знам какво щях да правя ако не ни беше открил нещо да правим. Умрях от скука в тоя скапан град. Отивам да купя трионче за рога.
Отивам до най близката железария и купувам някакво малко трионче.

[Ivan_Helsing]

Преди Аерон да успее да каже нещо, Нейрон излезе. "Трион!? Тоя луд ли е, такова нещо с брадва трудно се маха, пък той иска с трион... Е, да си дава парите." Гущероида не беше заспал, но Аерон го ритна леко - да страда като пие...

[nikestan]

Гинлер беше слушал внимателно разказа на джуджето, въпреки леко нетрезвото си състояние, затова щом Морган приключи се надигна от масата си и рече:
- Всичко дотук добре, тъкмо се чудех кога ще се разкараме от тая миризлива дупка, дето й викате град, но да ходим на лов за дракон просто така без солидна подготовка ми се струва малко неразумно. Проблемите ни ще започнат още с търсенето на тоя Уивърн или както там го наричате. Досега никога не съм чувал за такъв дракон и ако се надявате да взема дейно участиуе в издирването му в блатото ще ми трябва малко информация за този вид дракон. Няма да е лошо да ми намерите книга или друг източник на познание, от където да разбера с какви размери е, каква е формата на стъпалото му, какви са навиците му и т.н. Да не стане така, че като отидем в Блатото да не открием нищо, защото не знаем как изглежда това, което търсим. Сега и без това се намираме в град, тук няма ли някоя библиотека, откъдето да потърсим малко информация. Ако някой по запознат има желание нека ме отведе.

[Ain alkar]

- Не знам как стоят нещата, с драконите, но този, който ни наема толкова много хора значи разбира от дракони - може би него трябва да питаме - предложи Куталион на Морган. - Ти знаеш къде е. Можеш ли да ни заведеш да ни пообясни някой работи за Уивърните?

[Sharky_Dog]

-Предполагам, че би могъл, но щом не обясни на нас двамата с Аерон, едва ли ще обясни на всички. Все пак доколкото разбрах този лов е по-скоро някакъв "тест", отколкото истинско предизвикателство. Нека покажем, че можем да се оправим сами с това, а после ще видим какво ще покаже сабя...

[gimly]

Енг стоеше на стола си и се чудеше какво е това Уивърн като от време на време поглеждаше към другарите си.След известно време каза:
-Наистина трябва да разберем какво е това животно ,защото поне аз незнам нищо за него ааа или поне за сега не се сещам нищо.


ПП:съжалявам , че няколко дни неможех да влизам но имах семеини проблеми.
ППП:Колкото до предметите ми Шарки Хамелеона ми каза ,че ти трябва да ми кажеш какви са статистиките и колко пари трябва да ти дам за тях.Затова ще очаквам

[Ain alkar]

Извинете аз найстина не съм писал за Аруен в историята си значи я няма така аз предлагам да посетим тогава градската библиотека.

ПП: Извинявай, Морган, че не се сетих, че героят ми се казва Куталион и я има за позната. Така че не познавам никого от обкръжените на Аруен.

Ето това е новото ми предложение. Надявам се да намерим книга за Уивърните ако ли не предлагам да идем до някой магьосник.

[Sharky_Dog]

Mорган, беше особено заинтригуван от думата "библиотека"... Само чакаше удобна възможност да се добере до нея...
-Да - отсече джуджето семпло, въпреки скрития си ентусиазъм - Нека отидем да разгледаме, тъкмо ще разсеяме това ... "същество" (Потупвайки щархата по рамото, като същевременно се опитваше да не го прави много силно за да не забучи глава в масата) от пиенето му. Малко чист въздух със свежи примеси на бор и мастило ще му се отразят като зелева чорба след запой... надявам се. Аз ще използвам визитата да разгледам научния раздел... нали се сещате за някакви начини за борба с това ... нещо...

Edит: Е познаването на ... която е там, няма пряка връзка със предложението за библиотеката, предполагам, че остава това предложение.
Едит2:Както казах мога да изкова всичко, стига да има материалите. Видях, че си писал, но не зависи от мен да мятам заровете. Трябва да се обърнеш към Хам.. ако вече не е прекалено късно, понеже почнахме, но мога евентуално да отделям от времето по пътя, да кова и поправям ..
За това пак казвам, ако имате нещо, ръчкайте Хам да мята и да ви кажа бонусите само евентуално или да си ги изберете.. не се обръщайте към мен директно...
Едит3: Олях се...

[hameleona]

Аин, съжелявам, но нямаш тая ми ти позната. Не си я отчел в историята, значи я няма. Сори брат. Значи - променяйте си постовете.

[Straight_Out_Of_Line]

Умът на щархата започна да се избистря и все пак още гледаше и чуваше сякаш е в някакъв неясен сън. Морган заговори отново и го потупа по рамото. Болка прониза черепа му. След това всички като че ли се приготвиха да излизат. Страхотно, сега трябваше да излиза на слънце.

[hameleona]

3,3,6
6,6,2
4,4,4 - АУ.

Съответно:
меч
броня
щит

Шарки да каже колко пари иска

ама кой да чете