Аксиом16 Приключение с меч и магия

-Така ли каза Енг?Замисли се гигантът.
-Тогава подаи и на мен да опитам.Каза тои и се запъти към джоджето.

-Нямах предвид да сядаме да ядем...-помърмори си Джак под нос, след което се присъедини към другите. Остави Хор да си потърси нещо за ядене, помоли джуджето за един картоф, след което седна на земята.

-Aз картофи не раздавам... само бирата е от мене провикна се Морган и се уригна звучно..

-Ех, щом молиш толкова учтиво... Е, помоли гершното създание, но... На ти. А за бирата ще пропусна, не близвам тая отврат (и не се обиждай, вие джуджете се напивате чак след като сте се пръснали).

Нейнор само изръмжа. Вече доста беше набрал на Морган. Не само беше приел надутия човек в групата без разрешение, а и сега му говореше по този начин. Да не би Морган и Джак да бяха стари приятели. Дали това не беше заплаха за групата.

-Нейнор да не ти е криво нещо? Какво си се умълчал там... Малко бира ?

Куталион също се връща от обиколката си, чувайки виковете на приятелите му.
- К'во става, бе, кого колят, че сте се развикали така. Мога да ви кажа, че сигурно онези вече знаят, че ги търсим - изгледа ги ядосано той, но Аерон му предложи картоф и Куталион го грабна и седна мълчаливо до Нейнор.

Нейнор се отдалечи с коня си малко от групичката. Беше решил да огледа околността. Докато обикаляше мислите му ставаха все по-мрачни и по-мрачни...

-Хей, елфе, това дето го правиш не е добра идея. Околността гъмжи от идиоти като онея дето се опитаха да ви ограбят. Надявам се, че и сам може да се сетиш какво ще стане ако те хванат сам.

-Спокойно, може да се грижи за себе си. Ако го нападнат ще стигне до нас преди да са го докоснали. Освен ако е някой маг, де, ние маговете сме много опасни...

-Да, вероятно си прав. Сигурно може да се оправи с дванадесет стрелеца наведнъж....или да надбяга стрелите им. Сещаш се, че не им трябва жив, за да го ограбят...

-Мислиш ли, че тия кучета пак ще ни погнат? Бяха организирани колкото гъбички на крака на старо джудже, откакто шефа им умря надали биха посмели да нападнат който и да е, особено някой от нас.

-Може би пропусна думата "гъмжи"? Ако не си забелязал се намираме на няма и 3 дни път от най-големия град в Магландиум. Този район е като златна мина за крадците. Сигурно са започнали да се ограбват взаимно. Но стига сме спорили - да пуснем приятеля ти да върви и да видим колко от него конят ще успее да върне...

-Ей, ще те прокълна носа да ти расте навътре!

Нейнор не обръщаше внимание на приказките на двамата и продължи.

-И да го направиш, пак ще съм прав, нали.
След като елфът не се повлия от приказките, Джак въздъхна тежко, промърмори под нос нещо от рода на "слабоумен" и захапа картофа.

-Може и така да е, но поне ще ми е приятно да те видя така.

Човекът се ухили.
-Хехе, явно не само джуджето има чувство за хумор. Ако всички са се нахранили, напили и наспали, може би е време да подберем загубения ви приятел и да продължаваме?

-Викам да подремем още малко да се върне, за да не се окаже, че и ние се загубим. Остави го малко с мислите му. Ще се върне скоро. - обърна се Морган към Джак
Джуджето прибра бирата, след като всичи желаещи бяха пили и изкара пак тютюна и запали...

На Куталион не му харесваше, че Нейнор така се отдалечи мрачен и безмълвен, но реши да го остави насъме с мислите му, защото знаеше колко яростен може да е в такова настроение. Но все пак нещо не му харесваше. Какво бе причинило тази мрачност, която Куталион не бе виждал известно време у приятеля си?

-Морган, междуу другото, нещо против да ми дадеш коня, който взехме от оная утрепка? Моя май е сакат, ама не съм сигурен. После него ще продадем... Ако не се освободим от него по пътя, може да ни бави.

-Няма проблем. Ако можем ще продадем твоя, щом не ти харесва... ако не на соджук. - погали мило чука си джуджето

-Ъъ, това някаква джуджешка рецепта ли е? Конско до сега не съм ял...
Докато изговаряше тези думи, Аерон вече развързваше коня на главатаря.

-Конското не е дори наполовина толкова гадно, колкото си мислиш. В повечето случаи е по-добре да ядеш кон, отколкото някакво друго непознато животно...особено, ако си в Блатото.

Явно по твоите земи конското не е на почит. Е мога да те уверя, че е доста добре. В най-лошия случай ще можеш да опиташ след няколко дни, ако бедния ти катър не издържи.

Без коментар .

Весалд отвори очи и побърза да ги затвори. Ярката светлина накара черепа му да избухне. Той се присви и хвана главата си с две ръце. След няколко минути болката постепенно започна да утихва и Весалд бавно отвори очи. Погледът му срещна този на коня, който до този момент пасеше на няколко метра от него. Животното беше вързано за кол, забит в земята и го гледаше по-скоро любопитно, отколкото уплашено. Гущерът с мъка се изправи и се олюля, но успя да се задържи прав. Тръгна към коня, но животното се дръпна назад. Весалд нямаше сили да се гони в кръг с някакъв си кон точно сега. Спря се и се приготви да се завърти и да огледа местността. Имаше чувството, че дори да върви на зиг-заг ще му е трудно. Тогава чу глас зад себе си:
- Я кой се събуди.

"О, пияаната свиня се събуди. Дано да го цепи главата." Мислеше си Аерон с усмивка.

Куталион се събуди след вечерния запой. Болеше го главата ама много го болеше глвата.
"Нищо и без тва неска няма да пътуваме - всички ги цепи."

-Я кой се събуди -Зарадва се джуджето че си е намерил зевзек, с който да убива времето.
Бръкна за малко хляб от чантата рече:
-На да хапнеш малко- като хвърли хляба... - Мисли бързо!
За съжаление пояната глава на гущера не беше в състояние да мисли бързо и в следствие хляба удари Весалд по главата и се чу тъп удар... Не беше ясно дали от празната глава на гущероподобния или от двуседмичния хляб, който Морган се беше минал да му даде...