Аксиом16 Приключение с меч и магия

-Подяволите- викна Морган и отдели мерника от умрелия нещастник и запреследва с поглед един от бягащите идиоти. Все пак рещи, че за никой няма да са опасност вече и едва ли има нужда да си харчи скъпоценните муниции...
Прибра пушката на колана и завъртя коня към новодошлия и като му стискаше ръката силно рече:
-раво на теб, че уби слабака и не ми позволи да му дялна калпака...
Сега най-добре си си поеми по пътя, понеже сме заети... не мисля, че имаме нужда от още някой в момента.
"Все пак това означава по-малко пари за нас, от печалбата...: - помисли си джуджето и освободи железния си захват.

"Хммм, колко недружелюбни хора"(като общо понятие за цялата група ) Джак отвърна на железния захват на джуджето с още по-здрав. След като го пусна, каза:
- Хе хе, приятелю, ако чакахме ти да се наканиш да застреляш главатаря, още щяхте да сте под прицела на 12 стрели. (това с шеговит, а не с обиден тон, да подчертая )
Джак се засмя и след това се обърна към елфа:
- Елфе, радвам се, че ме искаш за спътник, но явно приятелите ти не са на същото мнение. Уивърни казваш. Благородна цел, но с не толкова благородни мотиви предполагам. Жалко наистина, доста съм чел за тези същества, доста знам за тях. Тъжно ще е да съм ви помогнал сега, само за да умрете след няколко дни.

-Айде де- прихна в смях джуджето -Ще го пречукаме този гущер за 2 минути и ще си вземем обещаната награда. Можеш да ни кажеш все пак някои подробности за Уивърните... не че ни трябва толкова, но просто за... да е по-забавно. Иначе така или инаеч ще си го убием... Хе-хе (Неуверен смях)

Гинлер беше спрял коня си на 5-6 метра от другите и ги чакаше, като междувременно слушаше разгвора с непознатия конник. Когато той спомена, че има познания свързани с Уивърните, той наостри уши и подкара коня си обратно към групата. Щом стигна достатъчно близо попита:
- След като си чел за въпросните дракони, бих искал да знам къде точно в Блатото можем да ги открием, с какви приблизителни размери е обикновения индивид, формата на крака, естествените му оръжия на тялото, как ловува, с какво се храни и всичко друго, което знаеш.

-А аз си мислех, че забавата е да се биеш с непознат враг. Така, да има повече тръпка. Но явно имаме различни мнения по този въпрос. Нооо, както казах, решението си е ваше....както и животите.
След това се обърна към новодшлия човек:
-Еххх, наглост човешка и безкрайна. Поне едно моля да имаше. - последното беше казано с крива усмивка -
Искате ли да се разберем така - в последно време си нямам никаква работа, затова много бих искал да дойда с вас. Вземате ме и ви казвам всичко, което знам. Съгласни?

- На мен лично не ми пука. Но така де, освен да ръгаш в гръб какво друго можеш щото аз атаките в гръб ги владея по-добре от теб.

-Е, доста неща мога. Хор - Джак потупа коня по врата - също може доста работи. Ако искаш ще ти покажем....

-Олее... зоофил... обречени сме. (Перверзен, джуджешки смях)
Минават няколко мига, докато джуджето се успокои
-Добре добре. И аз съм навит да дойдеш с нас, тогава. Само да не пречиш.. нали ?

-Чакай, Морг. Е хайде показвай. Да те видя тебе и кончето ти какво можете.

- Хахаха, елфе, така като те гледам, приличаш ми на сенчест тип. Не си сещам какво ще ми направиш, когато го няма ефектът на изненадата. Но, стига сме говорили празни приказки, ами да тръгваме, щом ще идвам с вас.
След тези думи човекът подреди всичките висящи чанти, торби, ножници и други подобни неща по дисагите на коня, прибра все още извадения меч и зачака.

-Щом ще е така... така да е- рече джуджето и докато Новодошлия си подреждаше боклуците, Морган се отправи към коня на главатаря, със все още висящия нещастник на седлото и го избута на земята... Взе каишите на коня и ги върза към своя.
-Така де... - усмихна се джуджето - Не може да оставим бедното същество тук, пък и може да вземем добра пара за него.
-Междодругото не се запознахме. Щом ще пътуваме заедно е добре да се знаем. Аз съм Морган , а това са Аерон, Гинлер, Весалд, Нейнор, Катулион и Енг (Посочвайки всеки един по отделно, казвайки името му)
-А ти си... ?

-Вярно, още не съм се представил. Казвам се Джак Уест, но ми викайте само Джак. Ако другите са готови, наистина нека тръгваме.

- Охохо! Така ли ще правим, Морг?! ПРиемаш член на групата без моето съгласие. Е браво бе, браво. Зарежете Нейнор, като не ще да приеме този съвсем непознат ни човек. Няма да го забравя да знаеш. Няма!

По-спокойно Нейноре, - рече Гинлер - нека го вземем, може да се окаже от полза, особено ако не лъже за познанията си свързани с дракона. Но нека те предупредя коннико - този път обръщението беше към Джак - не се надявай на голямо възнаграждени, само защото заколи един парцалив, селски бандит, ако не можеш да се докажеш като полезен спътник, най-добре си хващай пътя още сега.

-Гинлер, надявам се не бъркам името, не тръгвам с вас за пари. Аз се оправям и без тях. С вас съм заради предизвикателството. А за доказването само времето ще покаже...

В такъв случай добре дошъл в нашата компания - рече Гинлер и леко се усмихна, нещо, което правеше твърде рядко - но нека не губим повече време в приказки, имаме си работа за вършене.

През цялото това време Енг стоеше и чакаше мълчалив.
След известно време потегли бавно и монотонно по пътя си.
Измина няколко метра и каза:
-Хайде де момчета стига сте се буткали.Поткани ги с жест и продължи.

-Сега вече си говорим сериозно. - при тези думи Джак се ухили и тръгна бавно след гиганта.

"Страхотно" - помисли си Куталион. - "Сега сме още повече от преди. Пък и този новия... Хм, нямам му голямо доверие."
- Хей, Джак! - подвикна той, подкарвайки коня си след другите. - По-добре внимавай! Наблюдаваме те ако само посмееш да ни прецакаш дори само да опиташ все някой ще ти пререже гърлото... Благодаря за помощта...

-Ще ми пререже гърлото, ще ме изпепели, ще ме надупчи...Определено знам това, така че нямам намерение да ви "прецаквам".

Джуджето се усмихна и поведе конете по пътя.

Аерон поведе коня си. Е, той беше отвратителен ездач, а и коня беше по-зле трениран от новородено муле, но все някак успя.

Нейнор също тръгна. Като яздеше най-отпред каза:
- Е, Джак Уест, като не си с нас за парите, защо искаш да дойдеш. Няма да ми минеш с номера че искаш да приклченстваш и да видиш свят. Кажи защо наистина искаш да рискуваш живота си за някакви непознати? Или някой друг ти плаща? Целият съм в слух.

-Е, пари няма да откажа, ако решите да ми дадете, но още е рано да говорим за това. А иначе - от доста време обикалям наляво-надясно и се чудя какво да правя. Не съм имал истинско предизвикателство от години и идеята с Уивърните ме привлече.
Младежът се усмихна, и след това попита:
-А вашата история каква е? Познавате ли се всички, или съдбата ви събра случайно?

Найнор само се изсмя и избърза напред.

Знаем се от давна. Просто попаднахме случайно на задачата със Уивърна и решихме да се заемем. Странстваме и трупаме подвизи, Богатство и слава. Нищо особено. Рутинна задача, но помощта ти ще е добре дошла.
-"Дано го заблудя... нека помогне сега, ще му бутнем малко пари и да се разкарва. Не ми вдъхва много вяра." - Усмихна се джуджето на Джак, докато си мислеше всичко това.

Джак избухна в смях.
-Ахахаахахх, "рутинна"?! Ти май наистина знаеш малко за уивърните или просто смяташ групата си за голяма работа. И в двата случая е трябвало по-добре да се осведомите преди да се заемете, за да не ви бъде последната "рутинна" задача.
След още няколко секунди смях човекът се успокои и с усмивка на уста попита:
-Е, каква ви е идеята до тук?

-Идеята е проста. Влизаме, вземаме, излизаме.
Ако имаш нещо по-добро на ум... слушам те с интерес?

-Хм, добър план за битка с митично същество на неблагоприятен терен. Незнам какво ще вземате от Уивърна, но мога само да предполагам, че ще е рогът му. Не мислиш ли, че ще е по-добре да го помолите да ви го даде - шансът за успех е по-голям отколкото с оригиналния план... Ако не сте съгласни с тази идея, тогава имам друго предложение. Но него ще го разкажа веднъж като стигнем до Блатото. Кой знае какво още има да се случва дотогава.

-Рогът естествено. Няма да му искаме кръв и урина
Все пак съм на мнението, че мистично същество или не, всеки който изяде достатъчно експлодиращи съчми от това приятелче тук (Милва си пушката), рано или късно умира.
Че ще убием гадът, ще убием. Най-много да убие или осакати един, двама докато го правим, но.. горе главата, нали си с нас (Намигва на Джак).
-Ако все пак, ако имаш някакъв блестящ план за действие, който е така смайващ, че да получим рогът за 10 минути работа, сподели го сега... няма да мога да издържа на напрежението чак до блатото.