[Рисковете на блатото] Герои

Архив - Форумни Игри
Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

[Рисковете на блатото] Герои

Мнение от hameleona » чет окт 25, 2007 8:48 pm

Име: Волфганг фон Дункелхофен
Прякор: Черепа, Черния.

Ниво: 6
Раса: Човек
Пол: М
Възраст: 33
Височина: 190
Тегло: 90 кг
МР: 2
МТ: 2
Описание: Висок и строен, Волфганг на пръв поглед няма нищо необикновено в себе си – черна коса с червени кичури, симпатично лице и изпъкващи мускули. Винаги е с брада тип „катинарче”. Облечен в черно и препасал вечния си меч. Лакираната му кожена ризница (черна) и светлата кожа допълват зловещия му образ.
Натрупан опит: 21 000 Следващо ниво:28 000 Неразпределени ТР: 0

Жизненост: 33 +5 + 9 +9 +9 +10 +11 = 86
Виталност: 4 Скорост: 16 Красота: 15 Късмет: 5
Сила: 10 Доп. Тегло: 20 Реакция: 22 Претоварване:
Ловкост:12 ТД: 14
Интелект:16 Обаяние: 15
Прецизност:10 Бдителност: 5
Издържливост: 6

Устойчивости:
МЗ:0
ПсУ: 13
УО: 4
Воля: 13

Магически способности:
МУ:11
МА:3
Мана: 16 +16 +16 +16 +16 +16 +16 = 112

Боини показатели
БЗ: 15
БЩ: 0
Стабилност: 15
Захват: 30
РЕС: 30

Борба:
Бонус: Тяло:

Невъоръжена атака:

Бонус: Ръка: Крак:

Ръкопашни оръжия:
Бонус: 3 + 5 Оръжие:
Възможни Спец. движения:

Стрелба:
Бонус: Оръжие:

Оръжие - Меч
АТ: 17
ТД: 6
Щета: 4з. сечаща
Обсег:2м
МР: 2
Уст./Нар:16




Моментно състояние:

ЖТ: 33
ВШ: 0
ТН: 0


Кондиция:

ИЗ: 5
ТУ: 0
ТП: 0


Общи умения:

Плуване: 5
Катерене: 5
Езда: 6
Промъкване: 11
Отскок: 5
Обоняние:

Расови и допълнителни умения:
- Възприемчивост: дава допълнително специално умение и позволява да не се заплаща началната им цена;
- Богоизбрани: дава допълнителен опит за късмет;

Способности и познания:
Пазарлък 7(база)
Убеждаване 6 + 6(лидер) + 7 (База)
Измама 7 (база)
Заплаха 6 +6 (база)
Тактика 6
Психология 6 + 6(лидер) + 8(база)
Съблазняване 7(база)
Актьорско майсторство 6(база)
Политика 6

Специални умения:
Лидер 12 (Боен вик: +2 Умора, Шанс за успех, БЗ и Реакция)
Войн 10

Пари:

История:

„Името ми е Волфганг фон Дункелхофен и това е моята история…
(Волфганг е герой от Хоул, но съм му преработил историята за играта, а така започват всички негови книги.)

Роден съм в едно малко селце, но кръвта ми е синя… проклета да е. Много време родът ми се е възгордявал, докато накрая се превърнали в селяни по всичко, освен по име. Отраснах по улиците и това изтри наследствената ми арогантност. Първо проявих дарбите си, като уличен побойник – станах главатар на една от множеството банди. Още тогава по ме биваше да се измъквам с приказки, отколкото с юмруци. После пък навърших 16 и влезнах в армията. Бахти кариерата, бахти чудото… за два месеца – ефрейтор, след още три – сержант. После изкарах военното училище и станах капитан. Обаче свалих дъщерята на генерала и ме уволниха позорно. И така, на 20 бях в следната ситуация: „Той имаше 5 медника в джоба си и целия свят пред себе си”. Обикалях наляво-надясно, ходих и до вечната гора. Мога с часове да ти разказвам, какво съм правил – бих се с уивърн и загубих, но ми спасиха задника пак медния ми език и думите. Сигурно съм единствения човек, който е успял да влезне във Вечната гора и да излезе от там жив! Е, вързан от главата до петите, но жив. Но това, което ме промени се случи през един мрачен и дъждовен ден…

Бях заседнал в кръчма в Мелион. Цепеше ме глава, но нямах пари за пиене, а само за храна, защото си бях взел компания за леглото – една сладка и смугла красавица, която изглеждаше десетина години по-млада, отколкото бе. Та болеше си ме главата и ме присвиваха ребрата, от кръчмарския бой предишната вечер, и се чудех какво да правя. Пак мислех в армията да се запиша, но нещо ми се наби в очите…

Кръчмата бе долнопробна, но не това ме заинтригува. Видях, колко пропаднали са хората! Видях дребнавостта на всички и похотта, струяща от тях. Съдържателя налагаше една от курвите, защото не му била дала полагащата му се част от парите. Станах и с два удара го повалих на земята, после си излязох, без да си платя закуската. На улицата се спрях. Чудех се, какво ми се е случило, защо нещо обикновено и делнично не ми правеше впечатление? Не знаех какво ми става! Дори дадох последните си медници на някаква просякиня, при положение, че винаги съм избягвал такива действия!

Взех коня си от конюшнята и препуснах на север, докато не ме нападнаха от засада – две стрели свалиха коня ми, а стрелците бързо ме атакуваха. Не бяха кой-знае какво, но когато ги повалих и единия ме помоли за милост аз му я дадох! Никога, никога не бях щадял противник досега! Какво ми ставаше? И вечерта разбрах…

В съня ми се яви не друг, а богинята на любовта и плодородието Алфанна. Беше толкова красива, че паднах на колене и целунах земята пред краката й. Тя ме погледна и после ми каза:
„Сега ти си мой шампион, Вълко. Ти си моят избраник сред смъртните и ти трябва да се грижиш за моите нужди във вашия свят.”
Събудих се и отхвърлих съня, като бълнуване. Но след като десет вечери подред сънувах едно и също се ядосах и извиках към небето:
„Какво искаш да направя, демоните да те вземат!!!”
И ми отговориха… Да не бях питал…

Богиянта се яви пред мен в същия приказен образ, както и в сънищата ми. Лека, дори прозирна роба обгръщаше стройното й тяло, косата й бе оцветена в червено, а очите й бяха зелени. Лицето й… няма думи, които да могат да го опишат! Кожата й – гладка и белоснежна, ръцете й – тънки и изящни, а краката й – дълги и стройни. Ноктите й бяха боядисани в червено, като косата й, а на кръста й широк златотъкан колан покриваше това, което робата би разкрила. Докато говореше, малките й, но изключително красиви гърди се повдигаха и спускаха равномерно, а розовите им зърна сякаш ме подканваха да ги целуна… така я запомних – красива и съблазнителна, но не знам – такава ли е наистина или просто искаше да привлече вниманието ми…
„Ще отидеш в Брил.” Каза ми тя „Там се зараждат бунтове. Прекрати ги! Унищожи размирниците, защото те служат на злия Еврез-зул. Много мои слуги ще загинат! Това ще ме разочарова… тръгвай мили мой, тръгвай и природата ще ти дава сили…”
Отидох в Брил и заедно с местните власти осуетих плановете на полу-бога демон. Но за награда, вместо висок пост и добра заплата получих шут в задника. Обикалях без цел, мислейки, че богинята е свършила с мен… де тоя късмет! Пак ми се яви тя, също толкова красива и все така съблазнителна… и тогава осъзнах – бях лудо влюбен в нея и щях да направя каквото ми каже. Дори и то да доведеше до смъртта ми. Тази вечер тя говори дълго с мен, разясни ми много неща, които не разбирах, помогна ми да осъзная злините, които съм извършвал през живота си. А една част от разговора ни остана завинаги в паметта ми:

„Богиньо, аз живях недостойно.” заявих, мрачен. „Кажи ми, как да стана достоен за честта, която ми оказваш?” А тя ми отвърна:
„Не се променяй. Просто проявявай жалост и любов към останалите.”
„Но пиенето, жените, злините, убийствата? Как може ти да подкрепяш убийствата, които върша?”
„Аз не съм Самариан, Вълко. Аз съм си аз. Знам, че за да се стори добро, често трябва да се извърши зло. Знам, че човек има желания и че не винаги може да им устои. Не, аз не изисквам от теб да се въздържаш от сладостите на живота. Ти ще ги заслужиш, защото да ми служиш е опасно…”

Сами разбирате, че бях шокиран! Но богинята говореше истини – не промених живота си с много – все още се напивах, а и с „жриците на любовта” се запознавах, но тя не каза нищо. Дори от време на време я чувах, как ми се присмива, когато се жалвах заради болката в главата си… Имаше периоди, когато с месеци не я чувах, имаше времена, когато всеки ден си общувах с нея. Обичам метода й на действие – казва ми какво да свърша и после ме оставя да си действам, а не ми наднича зад гърба (всъщност, сигурно наднича, но не се издава), както правят другите жени.

А знаете ли, защо косата ми не е в един цвят? Някога бе черна като нощта, но богинята ме награждава с целувка, прегръдка или дори само с докосване. След всяко награждаване, в косата ми се появяват червени кичури. В началото бяха малко, но сега вече са два големи, защото не една награда съм заслужил през годините.

И така, вече седем години й служа. Убивам, помагам, пия и любя в нейното име. Два пъти ме е наказвала, но не ще ги забравя. Първия път се напих и пребих едно момченце, задето разля супа по мен. Цял месец сънувах кошмари от всякакъв вид. После тя ми се яви и ми каза, че това е било наказанието ми.

Втория път убих без причина – беше ми криво и просто заколих един просяк, който прояви твърде голямо нахалство. Тогава тя ми се яви веднага и просто ми удари един шамар. Повярвайте ми, никога не съм отхвърчал пет метра назад от удар, но го сторих. След това боледувах три дни, като за малко не загинах. После тя ми се яви отново, като твърдо отказа да коментира случката. Обичам я за тази й черта – наказанието изкупва греха ти и толкова. Не ти го натяква, като повечето смъртни.

Вече съм на 33, но още я обичам, като младеж. И ще я обичам, докато не умра…

А как си спечелих прякора Черепа? О, това е грозна, но интересна история.

Беше по времето, когато още не бях призован от богинята. Водех банда хамани, с които грабехме по пътищата. Всичко тръгна от навика ми да нося черепи. Е истински де, ами като украшения. Наистина прекалявах, а и сега съм си същия, честно казано. Но самия прякор ми даде водачът на по-голямата банда, към която се присъединих – Силвия Чумата. Чувам, че още тероризира Западния съюз. И ще го тероризира! Тя си е такава. Но този ден бях целия в черно, както винаги, а на дръжката на меча ми, на брошката, държаща наметалото ми, на токата на колана ми, на трита ми пръстена, на медальона ми, че и на обицата ми (вече не я нося, но мисля, че дупката се вижда при добро вглеждане) имаше черепи. Тя ме изгледа и заяви:
- Къвто си блед и с черни очи, ако се избръснеш гола глава ще си в тон с украсата си. Що не носиш това вместо шлем – и ми подхвърли череп на вълк. – Така ще знаят кой си, Волфганг, дето носи черепи или вълчия череп.
От тогава насам, всички ми викат Черепа, но първа тя го измисли…

Черния, пък идва от облеклото ми – винаги черно! Нищо друго! Постоянно нося черно и се гордея със стила си на обличане. И когато попитат: „Кой Волфганг?” или „Кой Череп, бе?” му отвръщат „Черния”… хора ще, какво да ги правиш…

Аз съм Волфганг фон Дункелхофен и това бе моята история…”
Последна промяна от hameleona на вт дек 16, 2008 2:46 pm, променено общо 5 пъти.

Потребителски аватар
Sharky_Dog
Побеснял Пес
Мнения: 681
Регистриран на: чет юли 06, 2006 1:56 pm
Местоположение: Кучкарника в кв. Надежда
Контакти:

Мнение от Sharky_Dog » пет окт 26, 2007 4:30 pm

Eто как изглежда геройчето ми... :
http://i.data.bg/07/10/27/632799_orig.jpg
---Информация---

Име: Фортис Декор
(Фортис - Късмет, Декор - Красота (Лат.) )
По прякор Двойния
Ниво: 6
Раса: Човек
Пол: Мъж
Възраст: 32 години
Височина: 176 см.
Тегло: 62 кг.
МР: 2
МТ: 3

----------------------------------------------------------------------------------------------------
--- История и описание---

Не много висок, на вече стабилна възраст.. не може да се нарече младеж. Изключително грозен. Лицето му е осеяно със следи от нокти и от изгаряния. Прикрива лицето си със дълбока качулка и със брада. Носи тъмни краски и високи ботуши. Елфически лък през рамо и колчан стрели на гърба. Косата му е черна попринцип, но частите на главата, където ръсте - бръсне.

...Кръчма, нейде във предградията на Мелион...

-Разкажи ми своята история Фортис- рече подпийналото джудже, сядайки на масата във незначителната кръчма при закачулената фигура и тръшкайки 2 халби бира пред себе си.

-Ох.. историята ми. Толкова я ненавиждам, че ми е гадно да я разказвам... но за тебе Морган, ще направя изключение. Роден съм във някакво незначително село, което дори не си заслужава труда да споменавам. Майка ми е била проститутка, баща ми е неизвестен. Проклетата кучка ме е родила на улицата и е умряла. Намерен съм от някакви хлапаци, които решили да помогнат и прерязали пъпната връв и ме вдигнали от студената мокра земя и ме понесли към манастира. Там ме посрещнал угумена, който ме приютил при себе си... Горкото копеле. По-късно го убих и ограбих, преди да избягам от него. Бях изключително отчаяно хлапе, когато раснах. Проклетият поп всяка вечер се прибираше пиян и ме пребиваше от бой. Караше ме да му шетам и крадеше от кутията с даренията за да пие. Не вярвам и сега в богове, понеже никой бог не би позволил такава скварн. Пък и да ги има, ще са ебахти копелетата тези богове...

Фортис отпи голяма глътка от бирата си, докато джуджето вече пиеше трета. Плешивия дребосък гледаше закачуления и се наслаждаваше на историята му.

-Ах.. добра бира... Та, няколко години го траях този нещастник, когато на девет-годишна възраст отървах света от него със кухненския нож, след една пиянска вечер, когато нещасният педофил, се опита да ме изнасили... Както и да е видях му сметката и нарамих малко багаж със себе си и малко пари от кутията за даренията и се отправих извън града. Имах намерението да пътувам на юг, докато стигна до някой град, където ще мога да прося и да живея, що годе добре - не, но все пак по-добре от колкого при онзи. Та след дни път със някакъв пътешественик, който доста приказваше, но пък имаше каруца и можех да го трая, докато ме заведе някъде на по-цивилизовано място, се озовах във някакъв си град Ом. Тъпо гратче, но прекарах там доста време във живеене на милостинята на другите и събиране на пари. Хранех се доста зле и не бях много жизнен, но бях издръжлив и се оправях някак си.

-Та как съдбата ти те обвърза с лъка? - преполовило четвъртата си бира джуджето попита заинтересовано.

-Това е една напълно нова глава от моя живот- рече Двойния и си доизпи бирата, като поръча втора- Бях може би на 10, когато за пръв път се сблъсках със малолетните тероризатори по улиците. Имаше едно хлапе... как му беше името... Куисклуили (Боклук (Лат.) ).. да точно така се казваше копеленцето Куисклуили. Та този образ ме тормозеше и ми искаше "наем", за това, че стоя на "неговата" улица. Естествено всеки път когато се противопоставих, нещасникът ме пребиваше от бой... точно както стоях на улицата пред всички онези незначителни хора, които минаваха и не се интересуваха... Видях, че със груба сила, няма да мога. Все пак бях доста слаб и кекав, а и говедото беше със 2 глави над моя бой... за това си купих един къс лък на черно и започнах да се упражнявам с него. Всеки ден ходех до стрелбището или наблюдавах ловците. Наблюдавах ги внимателно и се учих. Тренирах. Не минаха и 2 месеца, когато Куисклуиди се озова със стрела в сърцето, а неговата "банда" тичаше като обезумяла. Лошото бе, че трябваше да се махна от града, защото местната милиция ме издирваше.

(Кратка пауза на зяколко глътки)

-Реших да се оправя към Вечната гора на Елфите. Там имах по-голям шанс да науча нещо повече за изкуството на лъка. За съжаление, още след ден път на изток през гората, се натъкнах на патрул, който се опита та ме върне.. Опита се, но бях хлапе и нищо не можеха да направят. Следвах ги със дни. Горките елфи всячески се опитваха да ме прогонят от тях, но аз ги следвах и ги врънках да ме обучат. Накрая единия не издържа и ми даде елфическия си лък и ме поведе през гората за да ме обучава. Явно се бяха наговорили нещо, зашото другите бяха изчезнали, а тоя ме водеше към края на гората, постепенно без да се усетя и накрая и той изчезна, като си заряза лъка при мене. В крайна сметка реших, че елфите са боклуци и си тръгнах от гората и поех на юг. Все пак ми остана лъка от това приключение и не малкото знания, които усвоих от дългоухото магаре.

-Продължих пътуването си през град Северна Звезда, но той беше още по зле дори от Ом.. не се застоях дълго. Детството ми мина в скитане. Обикалях си с лъка и скитах по пътищата. неведнъж се случи, някой възрастен да се изкуши от притежанието ми и да си позволи да ме нападне, но го пронизвах със порой от стрели или го довършвах, с мечът, който бях купил. Постепенно ставах все по-добър. Започнах да се уча да стрелям по 2 стрели и подобрих уменията си. На 20 години бях един от най-добрите стрелци, които си виждал през живота си. Толкова точен, че можех да уцеля око на кон от 120 метра и да сваля 4 противника за 10 секунци. Тогава бяха славни времена. Започнах да обикалям със една банда по пътищата около Ифе. Натрупах известно състояние, със обиране на различни кервани. Постепенно се издигнах до главатар на бандата и дори веднъж нападнахме каруцата, носеща данъците от околността. За съжаление нямахме особен късмет, защото някакво джудже алхимик я охраняваше и я взриви с думите "Никога няма да попаднат в ръцете ви жалки бандити" Мразех да ме наричат жалък и изстрелях над 20 стрели във мъртвото тяло на джуджето от гняв. Другарите ми едва ме усмириха. Изглежда все пак от Ифе бяха загрижени за сигурността си, защото се бяха договорили със гущероидите и ни бяха устроили капан. Заедно хора и гущери нападнаха нашето укритие и избиха всичките ми другари. Гущерите ми оставиха дълбоки белези в лицето и бях пленен.

-От Ифе решиха, че е твърде опасно да ме съхраняват при себе си, за това ме пратиха в Крим, от където със кораб трябваше аз и още около двадесетина престъпници да отплаваме към малък остров в Южното море, където да бъдем зарязани. За щастие по-пътя кораба беше нападнат от капитан Торн Черното Око. Изглежда нещасникът търсеше нови попълнения за екипажа си и беше сметнал, че кораб превозващ престъпници, беше единствения бърз начин за това. Прие всички на борда на ново-превзетия кораб, наречен от него, Звярът на дълбините, под негово пряко командване, със капитан, някой си Мурис (Плъх (Лат.) ) Не можах да изтрая този отвратителен капитан, както и комодора, за това близо до бреговете на Вареал, където се намира и съкровищницата на Черното Око скочих от борда и доплувах до брега. Комодорът, явно не беше от най-схватливите и прати група с лодка да ме догони и върне. Бях обаче взел едни лък от борда и десетина стрели, така че повече не видя своите хора. Без пари и със един прост лък на рамо, се отправих към Вареал. Имах късмет, че попаднах на някакъв търговец по пътя, който успях да убия и ограбя и се запасих със малко пари.

-Във Вареал си купих нов Лък и някои провизии и реших, че е време да тръгна на път. Не срещах много гущероиди, по пътя си, но повечето от тях просто убивах. Реших да поуспокоя малко топката... Все пак бях само на 25, а вече имах буен живот. Пресякох мътната река и се озовах в Дувал. Хванах се да работя във една от кръчните срещу подслон и топла вечеря. Това беше достатъчно като начало. По късно се ориентирах към лова.. все пак единствения ми талант беше стрелбата. За мое нещастие една местна девойка, дъщеря на заможен търговец се влюби в мен. Аз нямах особени чувства към нея, но пък беше красива и тигрица в леглото. Баща и изобщо не одобряваше това, което става и ме въвлече във тъмните си сделки. Първоначално беше готов едва ли не да ме ожени, само и само да работя с него, но тъй като нямах желание за това, реши, че парите са по добър стимул... лошото е, че аз реших същото. Пренасях контрабандни стоки от Ребал до Калал по море и земя, във специално изработени тайници, като понякога дори превозвахме хора.... Вярно бях злодей по душа, но трътльото ме използва за примамка и ме разобличи пред властите... Наложи се да избягам и от Дувал.

-Реших да се върна на север и се отправих към Ветроград. Не беше лошо градче, но и там си спечелих врагове. Някакъв лигав благороднически син се обзалагаше, че е най-дбрият стрелец във една от кръчмите и се наложи да му докажа, че не беше точно така. Лигльото така се вкисна, че баща му прати хора да опожарят кръчмата, в която бях отседнал. Едва се измъкнах и получих доста лоши изгаряния. Лицето ми освен белязано, се обезобрази и с белега на объня и се наложи да нося качулка и да си пусна брада за да не отблъсвам околните. След два дена близките на благородника и сина му вече ги оплакваха , а аз пак бях на път...

-Това е зашеметяваща история-възкликна джуджето със зейнала уста, оставяйки десетата си празна халба пред себе си. - Ти си забележеителен човек.

-Ха.. друго ще твърдиш, ако беше на мое място. Изключвам факта , че съм най-големия карък на света и че всичко лошо, което може да се случи на човек вече ми се е случвало. - Двойния подхвана третата си халба - Многократно съм бил пребиван, горен, дран, хапан... изключвам това, че бях жигосан във Крим, овековечайвайки ме като престъпник, за малко да съм бил изнасилен, обезглавен, взривен, отровен, обезмъжествен... Два пръста на крака ми липсват. Това беше от едно злощастно цепене на дърва. Тъпкан съм от глиган, по време на лов, от обезумял кон, чийто собственик бях убил, от каруца, която ми счупи левия крак на 3 места... сега леко куцам, но едва се забелязва. Дъвкали са ме вълци (Запретва ръкава и показва белезите), газила ме е мечка. Имах злощастието да разгневя гоблински шаман, от където ми е това черно петно на бедрото, което така и не разбрах, прави ли нещо или просто ме дразни. Пропускам по-нормалните неща, като това, че за малко не се удавих във Дувал, когато сметнах за забавно да се облегна на моста, падал съм от покриви. От едно такова изживяване ми е тази резка, тук до таза. Веднъж бях паднах във камината, докато спях.. тогава беше гадно изживяване. Доста коса оставих тогава.

Морган беше зяпнал и в устата му можеше да влезе хипопотам, ако се напънеше. Джуджето зяпаше и не усещаше, как от наведената му чаша се изливаше жълтеникава, пенлива течност по панталоните му. Няколко мига му трябваха да се опомни и да заговори...:

-Реших, все пак, че не искам да съм на твое място. Как получи прякора си все пак ? -попита джуджето.

-Една хубавица във Здравостан ме наричаше така. - спомни си Двойния - Вероятно заради ловкостта със която изстрелвах по две стрели. Винаги когато и показвах уменията си, мацката изпадаше в еуфория и много се възбуждаше... Както и аз... Хм.. Това сега, не е толкова важно. Времето напредна, за това нека говорим делово. Направили ли Лъка и Меча, които ти поръчах ?

-Да ето ги тук. Да знаеш, че беше трудно да изнамеря технологията за това красиво Елфическо оръжие. - изболботи джуджето, вече под действието на голямото количество алкохол.

-Дреме ми за красотата или за произхода... - отвърна Фортис закачливо - просто няма по-добро на пазара. Ето ти парите (Хвърля на масата кесийка с пари и прибира оръжията) Е ... аз ще отивам да спя, че утре пак ще съм на път.

-Успех Двоен! - пожела му джуджето и се изправи на крака.

-Да ... и на теб! - отвърна Фортис, обърна се към стълбите и се скри в тъмнината.



----------------------------------------------------------------------------------------------------
---Житейски опит---

Ниво: 6;
Натрупан Опит: 21 000;
Следващо ниво: 7 000;
Неразпределени ТР: 3;
Допълнителни ТР: Няма;

----------------------------------------------------------------------------------------------------
---Константи и производни---

Жизненост - 49;
Виталност - 2;
Скорост - 16; Реакция - 24;
Красота - 4; Обаяние - 6;
Късмет - 3/8;

----------------------------------------------------------------------------------------------------
---Основни показатели---

Сила - 8;
Ловкост - 12;
Интелект - 10;
Прецизност - 12;
Издръжливост - 6;

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
---Производни на ОП---

Допустимо тегло: 12 кг;
Претоварване: 0;
Бдителност: 6;


---ТД - 14---

----------------------------------------------------------------------------------------------------
---Устойчивости---

МЗ - 0;
ПСУ - 12;
УО - 2;
Воля - 9;

----------------------------------------------------------------------------------------------------
---Магически Способности---

МУ - 8;
МА -2;
Мана - 70;

----------------------------------------------------------------------------------------------------
---Бойни Показатели---

Невъоражена Атака:
-Ръка - 16 АТ;
-Крак - 18 АТ;
-Тяло - 14 АТ;

Базова Защита: 15;
Базова Атака: 3;
Базова Щета: 0;
Стабилност: 15;
Захват: 24 N;
РЕС: 36;

----------------------------------------------------------------------------------------------------
---АТАКА---

Елфически Лък - 24 Атака; [ 18 +3(М. Стрелец) +3(БА) ]
Щета 4 зара + 4( Спец. Оръжия ); ТД за Атака - 6 + 1 (Зареждане);

Елфически лък. Двоен изстрел(12) 24 Атака;
Щета 8 зара + 8; ТД за Атака - 6 +1 (Зареждане)


Специална Атака. "Прецизна Атака" (5 Ниво)

Специална Атака. "Забиване" (4 Ниво)

Тактика при битка.
Героят разполага със 14 ТД.
При нормални обстоятелства може да извърши 2 атаки със "Двоен Изстрел"
Преди всяко изстрелване героят използва СА "Забиване" (3 ТМ / Щ/10 се отнема от скоростта на врага.)
При всяка успешна атака, героят използва СА "Прецизна Атака" (Х/2 ТМ / + Х Щета) (Х = Успех на атаката - 1)
В най-добрият случай на ход героят ще направи 16 зара + 16 + 2Х щета и ще намали Скоростта на противника си със (16 зара + 16 +2х)/10



----------------------------------------------------------------------------------------------------
---Моментно Състояние---

ЖТ - 49;
ВЩ - 0;
ТН - 0;

----------------------------------------------------------------------------------------------------
---Кондиция---

ИЗ - 6;
ТУ - 0;
ТП - 0;

----------------------------------------------------------------------------------------------------
---Общи умения---

Плуване - 4;
Катерене - 4;
Езда - 6;
Промъкване - 12;
Отскок - 8;
Обоняние - 0;

----------------------------------------------------------------------------------------------------
---Расови и Допълнителни Умения---

Възприемчивост;
Богоизбрани;

----------------------------------------------------------------------------------------------------
---Способности и Познания---

Актьорско Майсторство (12) (6 Базово + 6)
Легенди и древна история (6)
Тактика (6)

----------------------------------------------------------------------------------------------------
---Специални Умения---

Бързо Развитие (4)
Двоен Изстрел (12)
Специалист в Оръжия... Лъкове (12)
Майстор Стрелец (7)
Точен Удар (3)

----------------------------------------------------------------------------------------------------
---Пари---
Злато:
Сребро: 9;
Мед:

----------------------------------------------------------------------------------------------------
---Предмети---

Елфически лък. МР: 3; Тегло: 2; Брой: 1; ЕК
Въже тънко (20 м) МР: 2; Тегло: 0.3; Брой: 1; РА
Дрехи с Качулка - Ч. МР: 1: Тегло: 1; Брой: 1; ЕК
Колан - 6 Джоба МР: 2; Тегло: 1; Брой: 1; ЕК
Колчан/ Стрели (60) МР: 1; Тегло: 7; Брой: 60; ЕК
Факла МР: 1; Тегло 0.5; Брой: 5; РА
Кинжал - Сребро МР: 1.5; Тегло: 0.6; Брой: 1; ЕК(Колан)

Храна
Вода

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
---МР Чанта---



- 4 / 18 -

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


Намерих време за героя си и статистиките.
Предметите и историята, може би скоро, може би другата седмица... ще видим.
Последна промяна от Sharky_Dog на нед дек 02, 2007 11:24 pm, променено общо 19 пъти.

Потребителски аватар
Fenrir
Чистокръвен
Мнения: 741
Регистриран на: нед юли 01, 2007 4:01 pm
Местоположение: София

Мнение от Fenrir » пет окт 26, 2007 5:36 pm

К,ето го моя герой:

Име:Тристан
Раса:хора
Ръст:180 МР:2
Тегло:80 МТ:4
Възраст:22

Ниво:6
Опит:0
ТР:0

Жизненост:80
Виталност:2
Скорост:16 Реакция:22
Красота:14 Обаяние:15
Късмет:4

Сила:10 Допустимо тегло:20
Ловкост:12 ТД:14
Интелект:16
Прецизност:6 Бдителност:3
Издръжливост:5

Магически способности:
МУ:35
МА:11
Мана:149


Устойчивости:
МЗ:0
УО:2
ПсУ:11
Воля:13



Способности и познания:
Убеждаване-13
Психология-13
Магически предмети-12
Съблазняване-13


СУ:
Магьосник-12
Школа на Въздуха-12
Бърза мисъл-10


Бойни показатели:
Невъоръжен: Бонус/Ръка/Крак:3/11/12 /Бонуса идва от Базовата атака/
Борба : Бонус/Тяло:3/16
Ръкопашни оръжия:Бонус/Оръжие:3/
Стрелба: Бонус/Оръжие:3/0/

Оръжие: АТ:17 ТД:7 Щета:2з Обсег:2м МР:2



Базова З:15
Базова Щ:0
Стабилност:15
Захват:30
РЕС:18

Плуване:5
Катерене:5
Езда:6
Промъкване:9
Отскок:10
Обоняние:0

---------------------------------------------------------------------------------
Инвентар:
Предмет Тегло МР Брой Описание
Жезъл 2 2 1 Обикновен дървен жезъл
Комплект ленени дрехи 0,4 1 През студените зими топлят,през лятото охлаждат
Колан 1 2 1 Има 6 джоба
Медальон на Хелмериа 0,4 0,2 1 Неизвестни способности
Кристал 0,3 0,5 1 Вградена магия Светкавични реакции/60 ТМ

Пари:
Медни:100
Сребърни:3
Златни:2

-----------------------------------------------------------------------------------


Магическа книга:
Бутане,Забързване,Въздушен щит,Магическо зрение,Торнадо,Светкавица,Телекинеза,Търсеща светкавица,Ветровете на Етера.



История и Описание:
Е,време е да ви разкажа моята история.Аз не съм роден като останалите в богати къщи,или в някой град или село.Аз съм роден на пиратски кораб.Да,това не е шега-на борда на кораба Черното Куче с капитан Торн Черното Око.И за мое най-голямо нещастие,Торн бе мой баща...Майка ми бе прекрасен човек.Тя ми разказа,че е била отвлечено от баща ми по време на пиратско нашествие в Ребал.Майка ми беше много красива.Беше запозната с мистични песни и изскуства,на които ме учеше,когато баща ми заспеше.Но когато идваше утрото,унесен в омайните и сладки песни за дракони,магьосници и принцеси,аз ставах и се налагаше да ходя при Торн.Всеки ден той ме учеше как да използвам меча,как да бъда жесток и други неща,характерни за пиратите,но аз не го слушах.Не желаех да стана като него.И така,в продължение на 20 години,живота минаваше в страдание и аз чаках с нетърпение слънцето да залезе,за да отида при майка ми.
Но за мое мое най-голямо съжаление,една нощ,докато майка ми разказваше за Великото Дърво,баща ми нахълта в каютата й.Явно я беше чул или някой му беше казал.Той влезе с дебел камшик и започна да налага майка ми.Аз се нахвърлих върху Торн,но не бях толкова силен и той просто се обърна и ме удари така силно,че аз останах зашеметен.Тази нощ бе най-страшната за мен.В навечерието на 20 годишнината ми,майка ми/,която се казваше Хелмериа/ми каза:
-Мило дете,нямаш място сред тези грубияни-върху прекрасното й лице се виждаха само белези и сълзи-ето,вземи,това успях да спестя.-каза тя,подавайки ми една малка торбичка и един медальон.
-Но мамо...-рекох,осъзнавайки какво става-Нали не...
-Много съжалявам,но..но..трябва да се разделим-Хелмериа ме прегърна и продължи:Пази този медальон,в него има скрита сила,която ако се научиш да използваш,ще бъдеш непобедим..
-И ще отмъстя за теб!-прекъснах я и се заканих да убия Торн.В торбичката имаше 3 златни монети.Тя ми отвърза една лодка,целуна ме и ми каза-Сбогом Тристан,плувай все на север и ще стигнеш Ценавея!Помни всичко,на което те научих...-тя не продължи,аз само прошепнах -Сбогом,мамо...
Повече не я видях.След един ден път без вода и храна,аз се озовах на бряг.Следвах интуицията си.Трябваше да стигна до Ценавея.Докато вървях по безлюдния плаж,ме нападна един крадец,който ме ограби-взе ми медальона и парите и хукна на изток.Знаейки,че рискувам живота си,аз го последвах.Бе заложено нещо повече от 3 златни монети-медальона,който Хелмериа ми подари струваше повече от всичко на света за мен,в него се бе съхранило частичка от нейното сърце.В края на деня видях Ценавея-готвеше се за сън...Само аз преследвах като безумец крадеца...той знаеше,че го следя и не след дълго се се възползва от това.Попаднах в капана му-озовах се в мъртъв край,от ъгъла изкочиха още четирима,като казаха заплашитерно:
-Хехехе,ето,ще имаме с кого да се забавляваме тази нощ!Глупаво момче,не трябваше да ме проследяваш,заради твойта грешка,ще страдаш!
Но в този миг,сякъш самият Нетилун ми се бе притекъл на помощ,от ъгъла,с бавни стъпки един прегърбен старец изникна.Той беше на повече от 60.Тогава аз си помислих,че това е краят не само за мен,но и за този невинен човек!Но той изглежда не изпитваше никакъв страх.Той им каза:
-Махайте се червеи такива,как може да нападате това невинно дете!
-Чудесно-още плячка-каза явно главатаря им,извади сабя,последван от другарите си и нападна стареца,но той започна да шепти нещо.Не след дълго всички крадци бяха във въздуха!Той ги мяташе и удряше в стените,но не ги уби.Те изпуснаха парите и медальона ми и побягнаха.
Тогава стареца ме приюти,нахрани ме и ме облече,а аз му разказах за себе си.Явно бе видял нещо в мен и той обеща,че ще ме научи на всичко за магията и Въздуха.
-Момче,от теб ще стане велик магьосник и затова ще ти предам мойте знания.-бяха неговите думи.
И така аз прекарах при онзи старец 2 години,трупайки знание и магична мощ.Но всичко хубаво си имаше своя край.Стареца беше болен от някаква неизличима болест.Напразно търсех начини да го излекувам,но уви!Той ми беше като баща.Не исках да се разделя и с него,но миг преди смъртта си, той ми прошепна:
-Сине мой,тръгни към...към Дъждовната гора,там ще бъдеш оценен...Не губи надежда,ще дойде и твоя..миииг-и издъхна...
Погребах го,отбих се до храма на Нетилун и го помолих да ме дари със сила и мъдрост да изпълня клетвата си да убия Торн и заръката на стареца.И потеглих към Дъждовната гора...
Последна промяна от Fenrir на чет дек 13, 2007 9:06 pm, променено общо 7 пъти.
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...

Потребителски аватар
ILLIDAN
Гвардеец
Мнения: 526
Регистриран на: нед ное 13, 2005 4:00 pm

Мнение от ILLIDAN » пон ное 05, 2007 6:12 pm

Име: Върджил
Прякор: Белият вълк (рядко използва този прякор, въпреки че го харесва, ако някой друг го знае то той му е познат от времето в Глутницата (виж история))
Пол: Мъж
Раса: Човек
Ръст: 176 см
Тегло: 54 кг
Възраст: 26 години
Красота: 11
Късмет: 4/8

Ниво:6
Опит: 0
Следващо ниво: 7000
ТР: 0

Описание:
„За Върджил ли питате? Виждал съм го само няколко пъти, много отдавна, но никога няма да го забравя. Като му хвърлиш един поглед: съвсем нормален човек. Но детайлите привличаха вниманието на околните. Така го забелязах, когато се срещнахме за първи път. Изскочи от една странноприемница и веднага ми направи впечатление с косата си. Млад, има, няма 20, а рошавата му коса - чисто бяла! Носеше дълъг черен плащ и бързо си сложи качулка. Опитах се да изпрося нещо от него, но той само ме погледна и ми каза нещо мъдро. Та затова сега мия тия чинии. Не е много, но поне се боря...
Как изглеждаше лицето му ли? Качулката прикриваше почти цялото му лице. Но очите... очите се виждаха ясно: студени, сиви, пълни с решителност и пренебрежение към света. Един поглед в тези очи и ти става ясно, че тоя момък е хладнокръвен убиец.”

История:
Въпреки че беше нощ, малкото момиченце тичаше след жената и викаше:
-Мамо, не тичай!
Изглежда се забавляваше. Жената обаче не спря, а свърна в близката уличка. Тя обаче се оказа задънена. Жената се обърна и се опита да излезе, но детето вече й беше препречило пътя. Детето се засмя весело и каза:
-Сега ще те хвана!
В този момент жената падна на колене и започна да плаче:
-Кли, недей! Спри!
-Мамо, не плачи! Хайде да играем! – каза момиченцето, извади кама и я заби в гърлото на майка си. – Ти гониш!
От гърлото на жената шурна кръв и тя се свлече на земята, гъргорейки. Детето гледаше намусено и каза:
-Значи не искаш да си играем?
Момиченцето сви рамене, извади камата от раната и се затича весело нанякъде.


Върджил се събуди. Пак сънуваше за събитията от детството си. И тъй като вече беше прецакал сутринта си, реши да си припомни историята на живота си:

Върджил беше роден в малко селце в Западния съюз. Живота в селцето беше спокоен и Върджил растеше щастлив под грижите на майка си и баща си. Животът му беше изпълнен с игри и забави, докато една нощ, когато беше на 6 години, животът му тотално се промени.

Върджил си спомняше ясно как се събуди от писъците на майка си. Бързо стана и отиде в стаята, където родителите му спяха. Там завари баща си заколен в леглото, а майка си наръгана с нож в гърба близо до вратата, тръгнала да предупреди сина си за опасността. Върджил още стоеше потресен, когато чу някой да се качва по стълбите. Обърна се и видя най-добрия си приятел, Рем, с кинжал в ръка и луд пламък в очите.

- Здрасти, Върдж! Опитах се да те извикам да си играем. Успях да намеря само родителите ти, - Рем посочи с глава към труповете на майката и бащата на Върджил – но те не искаха да играят. Та... ти гониш!
Рем скочи към Върджил, но Върджил беше по-бърз. Някакъв незнаен инстинкт се събуди и накара Върджил да извади кинжала от трупа на майка си и да го хвърли по най-добрия си приятел. Ножа се заби в окото на Рем, който се олюля и падна надолу по стълбите.

Върджил нямаше време да се съвземе, защото през прозореца видя, че сламения покрив е подпален. Бързо слезе надолу по стълбите, като спря само, за да вземе двата кинжала от Рем – този в ръката му и този в окото му. Излезе, тичайки през входната врата, но замръзна като видя гледката навън: цялото село беше подпалено, а неговите връстници или се биеха, или търсиха някой, който да убият. В далечината видя как Кли, негова приятелка, убива майка си и излиза на главната улица, само за да бъде покосена от едно преминаващо момче. Върджил беше смразен от ставащото, но в този миг забеляза, че на десетина метра от него, едно момиче изважда камата си от раната на възрастен човек. Върджил стисна ножовете в ръцете си и се приготви за битката.

Когато най-накрая слънцето изгря над селцето, или по-скоро димящите му останки, Върджил беше единственият оцелял. Седеше и гледаше в една точка. За една нощ се беше нагледал на толкова кръв и беше убил толкова познати и приятели, че не чувстваше абсолютно нищо. Изведнъж, Върджил чу звук и инстинктивно хвана кинжалите си. Видя, че един човек с черно наметало върви към него, и осъзна, че не знае кога точно се е появил. Мъжът, чието лице издаваше голямо милосърдие, заговори:
-Как се казваш, момчето ми?
-Върджил.
-Знам, че тази нощ е била ужасна, и затова дойдох да ти помогна. Ще те заведа на място, където има други деца като теб, и ще ви обучим, за да се борите срещу боговете, които са виновни за тези случки.
-Наистина ли? А как се казва това място?
-Орденът на Нечистивия...


Случилото се: побъркването на децата и карането им да убиват и да рушат, беше стандартна практика за избиране на членове на Глутницата, елитна група от бойци, служещи като военната сила на Ордена. Логиката беше проста: детето, което успее да оцелее в такива условия, е роден боец. Когато Върджил разбра това, вече беше прекалено късно и нямаше никакво значение за него.

Тактиката на Ордена беше правилна: в Глутницата имаше само изключителни бойци и Върджил се чувстваше като у дома си. Той се отличаваше с качествата си и не след дълго бойните му другари започнаха да го наричат „Белия вълк”: заради косата му и заради скоростта и яростта му в битка. А в организация, която се наричаше Глутницата, такъв прякор означаваше много. За момент Върджил се откъсна от спомените си и погледна китките си, меча си и щита си, върху които с кърваво червено бе изобразено логото на Глутницата: стилизиран вълк, върху който бди стилизирана птица, символизираща Ахра-ман.

Поделението, в което беше Върджил, не беше голямо и рядко идваха нови членове. Затова всички бяха заинтересовани да видят кой беше новобранецът и повечето бяха разочаровани. Защото се оказа момиче. Нел. Все пак кой би очаквал момиче да премине Изпитанието. Но фактът си е факт и Върджил беше назначен за неин отговорник. Странно момиче се оказа тя. Най-вече, защото беше толкова оптимистична и щастлива: всички в Глутницата бяха по-мрачни, от една страна заради военната обстановка, а от друга - заради изпитанията, на които бяха подложени, за да служат на Ахра-ман.
След няколко месеца работа с нея, Върджил започна да се чувства странно. Първоначално, не можеше да определи какво е това чувство, но после с учудване осъзна: чувстваше се щастлив за първи път след Изпитанието.

Един ден голяма част от поделението беше свикано на специален ритуал. Жреца, главнокомандващия на поделението, обяви, че е избрал един от нас като дар за Ахра-ман. Всички извикаха радостно, готови да умрат за своя господар. Късметлийката се оказа Нел, но, докато двама здравеняци я отвеждаха към масата за жертвоприношения, тя не се радваше подобаващо, а крещеше от страх. Върджил не трепна, когато я поведоха, не трепна, когато я завързаха към масата, не трепна, когато жреца заостряше ножа. Обаче в този момент, Нел се обърна към него и се взря в очите му. И нещо, някаква преграда, която беше градил толкова години, изчезна. На нейно място не се появи страх, ярост, любов. Появи се една мисъл: „Избий всички. Спаси Нел.”

Както по време на Изпитанието, тялото му действаше само. С изваждането на меча си посече двама бойни другаря отляво, след това обърна меча и разпори корема на боеца отдясно. Скочи от мястото си и се затича с всички сили към масата. Върджил виждаше на забавен кадър как острието се забиваше в кожата на Нел, там, където беше сърцето й. Осъзна, че няма да може да я спаси. Скоростта на Белия вълк го беше предала точно тогава, когато имаше най-голяма нужда от нея...

Секунда след като кинжала отне живота на Нел, Върджил прескочи масата и с един удар обезглави жреца. Но нищо не можеше да помогне на момичето след като живителната й сила беше използвана, за да помогне на Нечестивото дело на Ахра-ман. Върджил постоя за миг над мъртвата Нел и се обърна към бойците от Глутницата:
-Предвиждам, че никой от вас няма да излезе жив оттук...


-И се оказах прав. – каза си Върджил на глас и се подсмихна. Знаеше, че в момента беше придобил някакъв полу-легендарен статус в Ордена на Нечестивия. С Върджил „Белия вълк” плашеха малките членове на Ордена, а жреците биха дали мило и драго, за да се запознаят с него или с някоя негова част. След кървавата баня в залата, известно време беше скитал из Магландиум, за да търси начин да възкреси Нел, но разбра, че само велики магьосници могат да върнат към живота някой, който е бил принесен в жертва на Ахра-ман: все пак Нечестивия не пускаше лесно дадения му подарък. Върджил се наметна с плаща, взе нещата си и излезе: имаше някаква работа, на чиито изисквания отговаряше.

Изскочи от странноприемницата и бързо сложи качулката си: не искаше да превлича вниманието на околните с бялата си коса. Един жалък просяк го помоли за пари, а Върджил само го погледна и му каза:

- Ако нямаш сили да се бориш, не заслужаваш да живееш...

Статистики:
Жизненост: 88
Виталност: 2 + 2(Войн) = 4
Скорост: 16 Реакция: 22
Красота: 11 Обаяние: 10

Сила: 8 Допустимо тегло: 12
Ловкост: 14 ТД: 15 + 6(Бързия Джо) = 21 ТД
Интелект: 9
Прецизност: 12 Бдителност: 6
Издръжливост: 5

Базова Защита: 17
Базова Щета: 0
Базова Атака: 3
Стабилност: 17
Захват: 24
РЕС: 36

Устойчивости:
МЗ: 0
УО: 4
ПсУ: 10
Воля: 8

Магически способности:
МУ: 7
МА: 2
Манна макс: 63

Невъоръжена Атака:
-Ръка - 16 АТ;
-Крак – 19 АТ;
-Тяло – 15 АТ;
Хвърляне на предмет: 16 АТ

Плуване: 4
Катерене: 4
Езда: 7
Промъкване: 13
Отскок : 8
Обоняние: 0

Способности и познания:
Тактика – 10
Заплаха – 6
Легенди и древна история - 6


СУ:
Бързият Джо – 12
Войн - 12

Тяло: Кожена ризница:
ЗА: 9
Аб: Щ/2
Устойчивост 8
Нараняване 0
Ограничена подвижност 1


Щит: Малък стоманен щит – щит от черна стомана използван от бойците на Глутницата. Върху него е изобразено логото на Глутницата с кърваво червено.
ЗА: 1+ ПР/4
Уст: 16
Наран: 0


Оръжие: Къс меч – специален меч използван от бойците на Глутницата. Направен е от черна стомана и върху него е изобразено логото на Глутницата с кърваво червено върху острието близо до дръжката.
АТ: 20 + 6(Войн) + 3(Базова Атака)= 29
ТД: 6
Щета: 6 зара
Обсег: 2м
МР: 2
Тегло: 2.5 кг
Уст. 16



Инвентар:
Предмет--------------Тегло----- МР-----Брой
Огниво-----------------0,1---------0--------1
Свещ-------------------0,1---------0--------5
Пътна торба----------0,5--------1--------1
Пътнически дажби--0,2--------0--------2


Жълтици:
1
Сребърници: 4
Медници: 20

Заключена