Страница 1 от 8

[Рисковете на блатото] Част I

Публикувано: пет ное 30, 2007 4:24 pm
от Ivan_Helsing
Фротис ходеше пред другите, тъй като познаваше гората най-добре. Не че я познаваше много, но другите я познаваха по-малко. Волфганг ходеше зад него и се прозяваше. Тристан и Върджил бяха накрая, следвайки по-скоро другите, отколкото пътеката. Бяха тръгнали към някакво градче, за което Волфганг беше разбрал (вече не си спомняше дали беше от Алфанна или от курвата с която беше в съответната нощ) и им беше казал. Беше събрал воина и стрелеца в една кръчма, а мага намериха да се шляе безцелно в гората. Питаха го накъде е тръгнал, а той не можа да им отговори. Видяха, че е добър маг (тъй като ги бяха нападнали гамбадури и той отнесе половината с магия) и му предложиха да тръгне с тях. Той си нямаше идея къде да отиде и реши да тръгне с тях.

Самото градче беше малко и населението му беше предимно човешко и с по-малко елфи (е, реално погледнато имаше и 4 джуджета и един гигант, но това са подробности). Там имаше залеж на благородни метали (предполагаха, че е злато, но не бяха сигурни), но проблема беше разположението на града – точно на границата с блатото. Търсеха си охрана от постоянните нападения от гущероидите и плащаха щедро. Е, на група безработни и бедни приключенци точно това им трябваше.

ПП.Разговаряйте няколко поста и ще продължа историята. Предполага се, че вървите по пътеката към градчето, за което имате карта. Решете в кой е тя, въпреки че едвали ще има особено значение.

Публикувано: пет ное 30, 2007 9:15 pm
от Fenrir
-Значи те наричат Белият вълк казваш...хмм,харесва ми!Ей,неможете ли по-бавно!-завика Тристан след Фортис и Волфанг.

Публикувано: съб дек 01, 2007 11:55 am
от ILLIDAN
Когато чу да споменават прякора му, Върджил се сепна. Все пак рядко казваше прякора си на нови познати. Дали снощи в кръчмата се беше изпуснал или пък този маг знаеше нещо за миналото му... Реши да се пробва:
-Белият вълк... откъде го чу? - попита тихо той, нямаше нужда другите двама да разбират за какво става въпрос.

Публикувано: съб дек 01, 2007 12:39 pm
от Fenrir
-Приятелю,тепърва има да учиш за мен...-каза весело Тристан и потупа Върджил по рамото.

Публикувано: съб дек 01, 2007 8:58 pm
от ILLIDAN
Когато Тристан се пресегна към Върджил, за да го потупа по рамото, Върджил се стегна. Все още войнишките му инстинкти не го оставяха на мира: все пак от Ордена се бяха погрижили за това. Спомни си как, когато беше малък, учителите им се промъкваха в спалните помещения посред нощ и нападаха някой с тояги. Казваха, че така се повишава бдителността дори, когато спят.И бяха прави. Върджил все още спеше леко и се събуждаше при първия подозрителен шум.
Осъзна, че леко е изостанал, намръщи се и се забърза.

Публикувано: съб дек 01, 2007 9:14 pm
от Fenrir
-Върджил,ти сам каза как се наричаш в кръчмата-продължи Тристан.

Публикувано: съб дек 01, 2007 10:29 pm
от hameleona
- Момчета, ако ще си играете, правете го, когато пристигнем в града, става ли? Според картата е на по-малко от миля. - Волф се прозя и въздъхна - Богиньо, чудно ми е, какво може да искаш от мен, когато отида там... Абе, Фортис, можеш ли да ме научиш да стрелям като теб? не сега, то е ясно, когато ни остане време. Сигурно няма да забравя как заби две стрели в очите на онуй дребно гадче.

Публикувано: нед дек 02, 2007 11:47 am
от ILLIDAN
След обяснението на Тристан, Върджил се почувства едновременно облекчен и раздразнен. Облекчен, защото знаеше, че мага не знае нищо за миналото му, а раздразнен, защото се беше разприказвал снощи в кръчмата като някакъв новак.
Волф се прозя и въздъхна - Богиньо, чудно ми е, какво може да искаш от мен, когато отида там...
Като чу това, Върджил се изненада: Волфганг не приличаше на особено религиозен човек, дори напротив. И само, за да види реакцията, се засмя саркастично и каза:
-Естествено, че ще иска нещо: боговете само това могат, да искат и искат, а нищо да не дават...

Публикувано: нед дек 02, 2007 12:44 pm
от Fenrir
-Дано Нетилун ни направлява!Всяка негова молба бих изпълнил!Ох,вие не се ли уморихте от това ходене...-задъха се магьосникът,все пак не беше силен и издръжлив като тях.-Няма да е зле да си починем малко.

Публикувано: нед дек 02, 2007 1:55 pm
от hameleona
Боговете дават повече, отколкото някога можеш да си представиш, приятелю. - после погледна иронично мага и продължи - добре, нека мистичните ти краченца си починат. Почивка на първата полянка.

Публикувано: нед дек 02, 2007 3:35 pm
от Fenrir
-Отлично!-зарадвано каза Тристан.

Публикувано: нед дек 02, 2007 3:35 pm
от Ivan_Helsing
След няколко минути групата стигна до една поляна и седнаха да починат. Тогава Фортис попита:
-Абе, някой да е взел някаква храна?

(Ползвам неговия герой тъй като е неактивен).

Публикувано: нед дек 02, 2007 3:39 pm
от hameleona
Волф се намръщи и отвърна:
-Ако имах пари за храна и бира, да не мислиш, че щях да се цаня на работа бе?

Публикувано: нед дек 02, 2007 4:41 pm
от Fenrir
-Тогава въпроса ми е-защо нямаш пари???Миля,че онзи ден хубаво похарчи!-каза ядосано Тристан

Публикувано: нед дек 02, 2007 7:34 pm
от ILLIDAN
Върджил се зарови в торбата си и изкоментира:
-Това, че си нямал пари, не означава, че не можеш бързо да си набавиш някакви.
След което извади пътническите си дажби:
-Малко е, но не смятах, че няма да сте си взели...
След което се замисли за миг, обърна се към Волфганг и каза студено:
-А ти знаеш ли колко взимат боговете, след като така ги защитаваш?

Публикувано: нед дек 02, 2007 10:05 pm
от hameleona
- За разлика от теб - знам. Лично съм говорил с Богинята. Може за луд да ме смяташ, но ако тя ти се яви... ще сториш всичко, което тя поиска. мерси за храната, напомни ми да те черпя в първата кръчма.

Публикувано: нед дек 02, 2007 10:45 pm
от Fenrir
-Вярвам ти Волф,Боговете предопределят съдбата ни!Не случайно сме събрани-не по наша воля,а по тяхна...-каза гордо Тристан и си спомни на какво го беше научил неговия учител.

Публикувано: нед дек 02, 2007 10:48 pm
от ILLIDAN
Върджил само го погледна с интерес. Не се учуди толкова от казаното от Волф, все пак беше виждал доста от делата на Нечестивия и знаеше, че боговете често се срещат със смъртни. Учуди се от факта, че Волфганг толкова открито го твърдеше. И все пак се усмихна, сложи си качулката и се седна до близкото дърво:
-Добре, Волф, вярвам ти. Но няма кауза, за която бих дал всичко: прекалено много съм видял. А за боговете мнението вече ми го чу...

Публикувано: нед дек 02, 2007 10:51 pm
от Fenrir
-Фортис,защо не ни покажеш отново как стреляш!Наистина уважавам добрите стрелци.

Публикувано: нед дек 02, 2007 11:22 pm
от Sharky_Dog
(Сори за закъснението. Намерих книжката и си записах инвентара. Вече съм на линия)

Фортис още спеше. Бяха станали сутрунта рано за да ходят на това забутано място. Е както и да е... на толкова забутани места е бил, че трудно би си спомнил всички...
-Естествено- усмихна се Фортис толкова принудено, че дори горските зверове усетиха абсолютната смразяваща ирония в гласа му - А случайно да имаш стрели? (След кратко мълчание) ... - Така си и мислех. Е както и да е.
Двойния се изправи и извади лъка си от рамото. Взе две стрели и сложи на тетивата... Настана пълно мълчание. Всички очакваха изстрелите...
-Какво да уцеля, какво да уцеля... - двоумеше се Двойния. - А да. Това зайче ей там... Виждате ли го? На 40 метра до третото дърво. Тъкмо ще имаме закуска.
Другите се огледаха, но не видяха мишената. Междувременно Фортис вече беше стрелял и беше забил двете стрели през ушите на заека, заковавайки го на едно от дърветата. Животното се мяташе безпомощно и се опитваше да се измъкне, дори със риск за цялостта на ушите си. Е Фортис не чака а извади камата от канията и набързо му преряза шията. Алена кръв бликна по ръцете му. Извади стрелите и понесе дивече към смаяните си другари. Хвърли заяка в краката на Тристан.
-От мене дивеча, от тебе готвенето - и седна доволно на тревата, обърсвайки кръвта от ръцете си...

Публикувано: нед дек 02, 2007 11:26 pm
от Fenrir
Тристан изпита ужас от смъртта на убитото животно,но се замисли,на кораба бе виждал далеч по жестоки работи и за да не покаже слабост,каза:Дайте ми кама!Очаква ви хубава закуска-продължи той и хвана трупа на животното.

Публикувано: нед дек 02, 2007 11:57 pm
от Sharky_Dog
Фортис извади кинжала си директно с канията от колана и го хвърли на Тристан.

Публикувано: пон дек 03, 2007 11:22 am
от Fenrir
Магът започна да реже и свали кожата на заека.След около 1 час,закуската беше готова.
-Заек на огън,както го наричам!Приятен апетит!
Тристан стана,подаде камата на Фортис и седна,наслаждавайки се на вкусния заек.Мислено благославяше точността на Фортис.

Публикувано: пон дек 03, 2007 5:38 pm
от ILLIDAN
Докато ръфаше някаква незнайна част от месото на заека, Върджил си мислеше:
"Браво на нас: имаме си един религиозен фанатик, един ентусиазиран новак, един фукльо и един нихилист. Ако успеем да свършим нещо ще бъде голям късмет."
Но в същото време знаеше, че всички са много добри, и само една опасна ситуация можеше да докаже дали ще действат като отбор...

Публикувано: пон дек 03, 2007 11:20 pm
от Sharky_Dog
Фортис се задоволи с малко печено заешко ушо и бутче.. Пи малко вода и с малко хляб, оскъдната закуска му заприлича на пир...
-Е след като всички закусахме нека тръгваме.. ? Може би не остава много до градчето, а тук ми се струва прекалено спокойно.

Публикувано: вт дек 04, 2007 12:23 am
от ILLIDAN
Като чу Фортис, Върджил скочи на крака и се протегна:
-Волф каза, че е на по-малко от миля, така че скоро ще сме там!

Публикувано: вт дек 04, 2007 10:10 am
от Fenrir
-Чудесно,надявам се да имаме късмет в града и да успеем да намерим наемници,достатъчни за нашите парични средства.

Публикувано: вт дек 04, 2007 10:43 am
от Sharky_Dog
-Може би искаше да кажеш наематели за нашите празни джибове, но да приемем, че си прав...
Фортис се стегна, прибра всичко и два пъти провери да не забрави нешо, Стъпка огъня и тръгна бавно, бавно към пътя и по него за селцето.

Публикувано: вт дек 04, 2007 11:19 am
от Fenrir
-Извинете ме,но не съм много запознат с картата на Магландиум,може ли някой да ми каже,към кое градче сме се запътили?

Публикувано: вт дек 04, 2007 3:58 pm
от Ivan_Helsing
На картата до града пише само "Мината". Изгледжда това е името на града, макар че не сте сигурни.