Аксиом16 Приключение с меч и магия

Това е добро разпределение - намеси се Фортис. Все пак що се отнася за стрелците, смятам че трябва да разположим част от тях по стената, и при евентуално нападение да целят по задните редици, докато стражата отблъсква вълните. Ще се спечели време, поне докато останалите се прегрупират. Не съм съгласен, обаче че трябва да се разхвърли из града войската. По този начин талазите Гущери ще грабят и убиват, без да има особена файда. Силата е в единството. Стрелците и професионалистите ще купят време, докато се прегрупират останалите. Една добра защитна линия зад вратата и евентуално отваряне и "Изтегляне" на пехотата биха примамили гущерите вътре и ще ги посрещне кръстосан огън от всякъде. Бързо, чисто и ефективно

-Добре, всичкии имате добри предложения, но аз мисля, че трябва да направим следното - тренирайте ги. Който показва напредък го тренирайте за тжък пехотинец, средствата не са чак такъв проблем. За сега те НЯМА да влизат в битка - най-много да ги сложим да парулират в града за внезапен пробив. А за стрелците - разчитам на теб и Елианора да ги обучите - за сега и те няма да влизат в битка, само по-добрите ще сложим постените. Някой да мисли, че има по-добро предложение?

ИИ. Не съм много добър тактик, та е много вероятно да има и по-добро решение на проблема.

ИИ: да обучаваме ги всички за тежки - така поне всички ще са добре екипирани и ще пукат по-малко.

ИИ.Давай ВИ

Върджил се замисли и каза:
-Щом средствата не са проблем и искаш да оцелеят, то тогава по-добре всички да са тежки пехотинци. Многото броня със сигурност ще им помогне да се измъкнат живи от битката...

-Добре, може би не се изразих правилно... Ние средства имаме, но нямаме достатъчно, че да ги въоръжим всички тежко. Тоест имаме, но това ще обезсмисли престоя ни тук. Няй-много двеста-триста души, и то в краен случай. Ох, трябва да се науча да говоря - допълни гиганта, размишлявайки на глас.

-Тоест ми наду главата - обади се нервен Фортис.- За пехотата няма да коментирам, но ако уредиш леки, кожени брони, шлемове и добри лъкове, ще направя от тези момци сносни стрелци. Само ми кажи колко възнамеряваш да разположиш по стената и да се изнизваме. Това място ми се струва твърде пренаселено и шумно за добро трениране на стрелба. Мисля, ако има в пределите на града или близо тиха полянка или дори нива, на която да може да с отдадем на качествено обучение... !

- Аз пък бих желал да продължа тук, но първо с малко теория...

-Теория? Хайде, Волф, каква теория можеш да ги научиш в момента? То ти можеш, но те като нямат боен опит, не могат да приложат теорията, на която ще ги научиш...

-Те вече имат кожени брони и шлемове. Малко от тях имат елфически лъкове, но все пак няма никой с некачествен лък. На стените можем да сложим петдесетина за сега, по-късно може да се наложи да се наложи да ги заместваме. Отиди и говори с Елианора, тя ще те заведе на по-тихо място - после се обърна към Волфганг и Върджил. - А вие... Разберете се какво искате. Аз тотално съм се отчаял от тях, вие се разберете.
Гиганта се огледа и погледа му попадна на скучаещия Тристран. Приближи се до него и му извика в ухото:
-Ти какво чакаш, бе? Да не мислиш, че ще останеш без работа? Виждаш ли оная врата? - сочеше малка враа в края на залата - Мини през нея. Там ще се намери работа за теб.

ИИ.Може да не се намесвам докато се разберете.

- Много просто - за кой край се държи меча и такива глупусти, които май-невсички от тях знаят. - Волф се подсмихна. - Смятам, че е по-добре да разясним, защо да хващаш острието на меча е погрешно.

-Да, май си прав - каза Върджил докато гледаше как един от войниците се порязва докато се опитва да извади меча си от ножницата. След което се обърна към войниците и извика:
-Елате насам и насядайте в полукръг!

Тристан стана развълнуван-най-сетне щеше да му се отвори работа и влезе през вратата...

Войниците насядаха, макар че и това направиха дискоординирано, като един дори седна върху съседа си.

Тристан влезе в малко по-малка зала с петдесетина души вътре. Бързо разбра, че всички за магове. Няколко по-стари и облечени в роби обясняваха на останалите, явно начинаещи, как се прави еди-коя-си магия. Един погледна новодошлия и каза:
-Та, ти или си магьосник, или просто ни носиш нещо. Като гледам не носиш нищо, за това кажи какво можеш и какво искаш да научиш.

- Добреее - проточи Волф. - Нека първо да ви светна, кои сме ние и каква е целта ни... Аз съм Волфганг, а този до мен е Върджил. Ще ви научим, как да се биете... или поне как да не умрете в битка, което е по-важно. Искаме да мълчите и да слушате внимателно, защото който нехае, най-вероятно ще умре при първия сблъсък. - Волф извади меча си и започна да обяснява - Това е меч. Всеки от вас ще получи такъв! Имайте предвид, че за един войник меча му е най-важното нещо на света! Без него сте загубени. състои се от три части - острие, предпазител и дръжка. С острието убивате противника! Не го държите - Волф изгледа лошо няколко от провинилите се преди това - меча се държи така - Волф показа - и се замахва напред или отгоре надолу. Най-добре напред - така ще се откривате най-малко за чужд удар. Нека покажа как се вади меча. С дясната ръка хващате дръжката и изтегляте нагоре и напред. Ако пред вас има приятел само нагоре, после обръщате във въздуха и спускате надолу.
Думите бяха придружени с демострация. "Богиньо, защо ме прати тук..." запита се чернокосия, но продължи:
- Това трябва да знаете за меча. Да преминем на второто по важност средство, за което трябва да научите нещо, а именно щитът! - Волф взе един от макото големи щитове наоколо. После показа и обясни как се държи. - Идеята е, да се пазите от ударите на противника с него. А при обстрел да се свивате така - показва - и да се молите, някоя стрела да не ви улучи. Въпроси?

Докато Волфганг говореше не всички го слушаха. Някои си говореха, някои си бъркаха в носовете, а един дори беше заспал. На говорещия му се наложи на няколко пъти да изкрещи, за да прикове внианието им. Накрая един набит плешив човек близо до него каза:
-Я повтори, че се разсеях.

Върджил се ядоса, обърна се към него и го ритна, като изкрещя:
-Слушайте сега, знам, че сте доброволци, но това не ви дава правото да не внимавате! Ще ви бием сега, така че, когато Щархата нападнат да можете да оцелеете!

Човека изгледа Върджил като овца.
-Ей, да не пита човек нещо...

През това време Фортис се насочи към Елианора.
-Е предлагам да се махаме от тази дандания тук.. покажи ми някое тихо местенце, където можем да тренираме на спокойствие.
После се обърна към няколко по яки мъже (Колкото и да е невъзможно)
-Вие вземете мишените.. някой да нарами сандъка със стрелите и да тръгваме...

- Добре бе умници такива! - нервите на Волф не издържаха - Ако толкоз ви се мре, хайде! Давайте да ви избиваме и готово! Или ще ме слушате или ще умрете в битка! Нима има нещо, което да не разбирате? Просто е - слушайте мен и Върджил и ще имате много по-голям шанс за оцеляване!

Ползвам Убеждаване: 6 + 6(лидер) + 7 (База) или 19 + 3з > 16 + ПсУ

Няколко души от задните редици, които бяха слушали инструкциите на Волфганг, а и преди това бяха проявили малки нченки за успех закимаха. Останалите продължиха да се занимават с каквото им падне.

Стрелците по двама, по трима вдигнаха мишените и Елианора каза:
-Хайде, идвайте, има едно подходящо място край стените на града.
След няколко минути ходене и няколко изпуснати мишени, некадърните стрелци, предвождани от Фортис и елфката, стигнаха да голяма дупка между две сгради, точно до стената на града. Стрелците аслагаха мишените изачакаха инструкции.

Волфганг вече му писна. Хвърли благодарен поглед към слушалите го, после се приближи до най-явно неслушалия, хвана го за блузата и го повлече по пода. После му хвърли учебен меч и щит, после сам взе за себе си (ако няма давам му истински и ползвам моите) и каза:
- Хайде, умнико, убий ме. Хайде. Който нанесе три удъра печели, независимо, какви са ударите, нито къде.мислиш се за непобедим. Може би грущероидите ще се разбягат, още щом те видят? Хайде да видим, колко можеш.

Изчаквам го да удари и блокирам ударите му със щита. Втория рунд директно му нанасям три бързи удъра в тялото. Не вярвам да е голям проблем да го пребия, но внимавам да не го убия

Човека се засмя на Волфганг. Беше висок, с дълга черна коса. Вдигна високо меча с една ръка и нападна. Ударите бяха доста по-сполучливи, отколкото Волф беше очаквал, бяха и невероятно бързи. Успя да блокира първите три удара, но третия спря на милиметри от шията му.
-Едно на нула - изхили се оня.
"Ветерана" се нахвърли като звяр, но оня парира две от атаките му, а третата попадна в рамото му. Бързо нанесе още два удара, от които само единия беше блокиран. Другия се заби в ръката, с която воина държеше щита си.
-Две на едно - оня продължаваше да се хили. Меча му отново се понесе в атака.

ИИ:4 щета в ръката.

"Хъм... тоя не ми харесва. Сигурно е от СС..."
Волф се прикри отново със щита, като този път вложи доста повече старание в действието. (Повишавам шанса за успех с +2 за 4ТД. Каквато и да е атаката му с меч трябва да е за 6ТД минимум).

ИИ: Продължавам да залагам на изчакване и блокиране на неговите атаки, а после (тъй като не мога да повярвам, че ще може да ме победи, освен ако наистина не е от СС, залагам да го изтощя и да го смачкам с две нормални атаки.)

Меча се стовари върху щита. Оня започна нова атака, като и тя беше успешно парирана. Същото стана и със следващите две.

Върджил наблюдаваше битката, ухилен до уши: най-после нещо интересно! Противника на Волф беше доста бърз и Върджил се зачуди как изведнъж доби такава техника: не му беше направил впечатление на толкова добър. Реши, че нещо може би не е наред и се подготви за възможни проблеми...

ИИ: СС?

Тристан се опита да придаде важен вид:
-Аз съм магьосник на въздуха,изпратиха ме тук...-но тогава се обърка,не знаеше какво трябва да прави!.

-Добре .. много добре... отсече Фортис.
-Сега.. стойте тук за малко...
Отиде до мишените.. Остави едната точно в средата на уличката, до стената. Другите премести в края, така че да не пречат. Тръгна от мишената към стрелците. Премери 20 крачки и спря. Поиска 2 стрели и ги заби в калта на разстояние почти една крачка една от други, перпендикулярно на мишената.
-Готово. Това е всичко, което ви трябва. Искам да преценя чувството ви за дистанция и ъгъл. Най-добрите от вас ще останат с мен и ще тренират. Тези малцина, били те 2-ма или 3-ма дори ще превърна във достатъчно добри стрелци, че да унищожават орди от натрапници. Останалите ще се върнат там, откъдето дойдохме и ще се преориентират.. ако са достатъчно смели ще отидат войни.. ако не.. само ще пречат. Макар и доброволци, не се нуждая нито от неудачници, нито от некадърници.
-Условието е следното Завързвам очите на, този който ще стреля. Разстоянито е 20 крачки. Ще се ориентира в посоката от двете забучени стрели в краката му. Който уцели мишената от 3 опита... остава. Останалите нека напуснат. Кой е пръв ... ?


*Идеята на Фортис е да редуцира броя на хората, колкото се може до по-малко. Той е наясно, че има хора, на които не може да се налива с канче в главата и не възнамерява да се занимава с подобни. Наясно е и че дисциплината и количеството усвоени знания е обратно пропорционална на броя хора, които обучава... За това Хелзинг, да каже колко остават и колко се връщват в казармата или у дома си!

ИИ: Пробвам атака със щита, после ритник. След се пазя. После атакувам.

Виж, и без туй нямаш зарове и статове... просто кажи, дали го удрям или не Пък аз ще си опиша боя

Когато Тристан запелтечи, мага, който го беше заговорил, продължи:
-Аа, ясно, от новите си. Какво, сега и теб ли ще обучаваме?

От немалкото изредили се стрелци едва десетина уцелиха мишената, макар че няколко стрели за забиха и в стойката й. Повечето от не улучилите се запътиха гневно към казармата, а петимата, които бяха уцелили стойката зачакаха да разберат дали ще ги вземе. Елианор се приближи до него:
-Мисля, че решението да намалиш броя на стрелците не беше толкова лошо, но гиганта може и да не е съгласен.

ИИ.Хам, сврържи се с мен по скайп да направим битката системно. И да, има статистики, има и зарове.