Страница 7 от 8

Публикувано: пон яну 21, 2008 4:43 pm
от Sharky_Dog
-Добре.. ("Момчета" мислеше да каже Фортис, но се спря) ... хора.Това ще сме. -С вас ще поработя малко повече. -обърна се Двойния към, тези улучили стойката. - А що се птнася до гиганта Ели, мисля, че ще предпочете 15-на добри и здрави стрелци, пред 60 лоши... и може би мъртви. Онези момчета ще се справят добре със меча.. убеден съм. А и все пак, съгласете се, че лъка не е за всеки срещнат.
-Предлагам, след като редуцирахме броя на хората до .. по-малко, можем да започнем със истинската работа.

Фортис подреди мишените, както е редно, прибра изстреляните стрели и малцината от мишените и започна да обяснява кое, как, защо и въобще всичко от първостепенна важност за това да стреляш, така че да улучваш и да останеш жив след това.

*На здрачаване ще ги разпратя по домовете им с уговорката утре след закуската в лагера, пак тук да тренираме, ще изпратя Елиана до дома и или докъдето там отива и ще отида до лагера да видя дали другите са приключили. Ако ги няма - директно в Хана!

Публикувано: пон яну 21, 2008 5:09 pm
от hameleona
Волф се защитаваше успешно известно време, но все пак един особено извъртян удар го перна по китката. Чернокосия свали щита си и хвърли тренировъчния меч на земята. После се приближи очи в очи с противника си и му заяви с тих глас:
- Не си от тук. И мястото ти не е тук! Ти си завършен боец. Обясни ми, моля те, каква ти е ролята да ми проваляш уроците... и най-важното... защо не ги водиш ти?

Публикувано: пон яну 21, 2008 7:39 pm
от Ivan_Helsing
Човека погледна Волфганг и заговори с равен глас:
-Аз не ти провалях урока, бе, виках на тоя до мен да млъкне и да слуша, но той прекали и аз се развиках, но явно не си чул какво му казвам! А защо съм тук ли? Ами някой трябва да ги тренира тия момчета. Аз и още няколко човека ги учехме преди да дйодеш, но съгласи се, че не можем да ги нарежем на парченца. Когато дойде явно гиганта пропусна да ти спомене този факт. Така или иначе, оказа се, че ти беше този, който се мислеше за непобедим.

Публикувано: пон яну 21, 2008 7:51 pm
от ILLIDAN
Върджил застана между тях и им каза:
-Стига сте се забавлявали -след което се обърна към насядалите войници и рече- От тази интересна демонстрация можете да си извадите следния извод: никога не подценявайте опонента!

Публикувано: пон яну 21, 2008 11:00 pm
от hameleona
Волф отстъпи и се поклони леко:
- Както направих аз... За което искрено се извинявам.

Публикувано: вт яну 22, 2008 3:38 pm
от Ivan_Helsing
Оня потупа Волф по рамото:
-Така е, но поне можеш да обясняваш. Е, хайде да вкараме тия момчета в бойна форма.

Публикувано: вт яну 22, 2008 4:11 pm
от ILLIDAN
-Така, сега нека видим какво сте научили от лекцията на Волфганг: наредете се в няколко редици, далече един от друг и започнете да тренирате ваденето на меча, като внимавате да не ударите някой. - каза Волф и се обърна към двамата до себе си - Сега предлагам да вървим по редиците и да поправяме грешките...

Публикувано: вт яну 22, 2008 5:51 pm
от hameleona
Волф се подсмихна и допълни
- И ако има още някой, който е добър с меча да казва.

Публикувано: вт яну 22, 2008 6:41 pm
от Ivan_Helsing
Няколко човека дойдоха до Волфганг, останалите започаха да тренират вадене на меча. Почти нямаше заклани.

Публикувано: вт яну 22, 2008 7:37 pm
от ILLIDAN
Върджил тръгна да обикаля редиците и да поправя грешките на учениците си:
-Не дръж меча там: това е острието!
-Докато вадиш меча го стискай здраво: така както ти се изплъзва ще заколиш някого!
-Точно така!... Не, не размахвай меча от радост! Ще избодеш очите на някой...
Усещаше някакъв напредък. Може би бяха поели по правилния път...

Публикувано: вт яну 22, 2008 8:13 pm
от hameleona
- Хайде, да се пръсваме и да помагаме да не се самоубият. - чернокосия веднага се спусна да контролира новобранците...

Публикувано: вт яну 22, 2008 10:45 pm
от Fenrir
-Тук съм да ви помогна-посъвзе се Тристан.

Публикувано: вт яну 22, 2008 10:46 pm
от Ivan_Helsing
След около половин час тренировки имаше сериозен напредък - вече НИКОЙ не хвааше меча за острието.

Публикувано: ср яну 23, 2008 10:30 pm
от Sharky_Dog
Фортис наблюдаваше всички, които се упражняваха, но най-много наблюдаваше Елито, която стреляше доста по-добре от останалите. Обикаляше насам натам и обясняваше каквото се сети и поправяше каквито грешки види. Единият стоеше доста дървено и трябваше да го рита през колената за да снижи центъра си. Друг пък не можеше изобщо да уличи нищо. Явно уцелването на мишената предния път е било по късмет. По едно време Фортис си даде сметка, че беше дошъл тук да се бие, а се оказа, че го хврлиха в яма с гущери, работодателя му го претрепа най-нещасният зеленокож и на всичкото отгоре работата на групата му се изчерпваше в трениране на банда неудачници..
Както обикаляше, забеляза Ели, която явно имаше затруднения (Или пък не, много не го интересуваше). Прибли жи се до нея и застана отзаде и.
-Може би трябва да снишиш малко ръцете... -Присегна се през рамото и и хвана ръката с която беше хванала края на стрелата. Сне я малко надолу. С другата ръка насочи лъка малко по-високо... Трепна леко и стрелата изхвърча...

Публикувано: чет яну 24, 2008 12:24 am
от ILLIDAN
Върджил осъзна, че имаше напредък затова застана отпред:
-Засега се справяте добре: затова предлагам да минем към комбинации. Това е първата - Върджил зае бойна позиция и бавно, за да могат да видят добре, направи диагонален удар от горе-вдясно до долу-вляво, след което върна меча с хоризонтален удар отляво надясно. - Започнете с моята скорост и, когато се чуствате уверени, ускорете! Гледайте да сте максимално скрити зад щита и дръжте меча под контрол във всеки един момент!
Върджил пак тръгна по редиците, за да поправя грешки. Когато войниците се научеха да правят що-годе прилично комбинацията, Върджил смяташе да продължи с други комбинации.

Публикувано: чет яну 24, 2008 3:28 pm
от Ivan_Helsing
Стрелата се заби в стената на няколко метра от мишената. Елфката бавно се обърна към Фортис, смеейки се:
-Ама ти сериозно ли? Виждаш, че стрелям безупречно, значи или си много зле, за да не го разбереш, или се опитваш да ме сваляш. Е, не е идеалния подход, но все пак... какво ще кажеш да се видим след тренировката?

"Воините" бяха отчайващо зле - очевидно Върджил беше прибързал с комбинациите. Имаше пълен хаос. Само един-двама горе-долу го правеха. След десетина минути повечето се научиха да го правят до толкова, че да не се заколят, и няколко по-добри вече започнаха да забързват. И тогава се чу вик на болка. От гърба на млад елф стърчеше меч, хвърлен по невнимание от човека зад него.

Мага изгледа Тристран:
-Абе разбрахме, че искаш да помогнеш, ама с какво? Със защитата на града, нали? И ние, естествено, трябва да те обучим...

Публикувано: чет яну 24, 2008 5:40 pm
от ILLIDAN
Всички спряха, за да видят какво става, а Върджил дотича до ранения. Видя, че този, който е изпуснал меча, е същият, на който беше направил същата забележка по-рано.
- Пак ли ти!? - каза му Върджил сърдито и като посочи едно дърво далече от редиците добави - Отивай там и се упражнявай, като наблягаш на захвата! Докато не се научиш да държиш меча като хората няма да влезеш в строя!
След което погледна редиците и каза високо:
- Продължавайте комбинациите, но внимавайте. Видяхте какво стана!
Чак тогава се зае с ранения елф и викна към Волфганг:
- Волф, помогни ми да го занесем при магьосниците!

Публикувано: чет яну 24, 2008 9:31 pm
от Sharky_Dog
Фортис разбирасе предпочиташе да признае, че харесва девойката, отколкото това, че е некадърен стрелец. Измърмори нещо под носа си, което прозвуча като "Супер, ще се видим после" и замина да се занимава с другите...

Публикувано: съб яну 26, 2008 12:00 pm
от Fenrir
-Не съм тук,да ме обучавате-тук съм,за да ви ПОМОГНА да обучите тези хора!Не ни ли гледахте на арената-нима се доказвахме да бъдем обучавани?-Тристан рядко се ядосваше,но намираше този маг за твърде надменен.

Публикувано: ср яну 30, 2008 1:21 am
от ILLIDAN
Върджил и още няколко човека му помогнаха да вдигне ранения елф и го понесоха към вратата, накъдето беше отишъл Тристан. Когато влезнаха вътре, Върджил веднага чу гласа му:
-...Не ни ли гледахте на арената-нима се доказвахме да бъдем обучавани?
Явно го бяха ядосали, но нямаше значение:
- Тристан, стига си се карал на дядката и ела да помогнеш, защото този здравата е загазил!
Поставиха елфа на земята и Върджил се отдалечи, за да направи място. Осъзна, че ръцете му целите са в елфска кръв, и се зачуди какъв ли вкус има. И така докато наблюдаваше гърчещият се на пода елф, бавно започна да облизва пръстите си...

Публикувано: ср яну 30, 2008 2:09 pm
от Fenrir
-Ранен е доста лошо...Ще се опитам да излекувам каквото мога,но се страхувам,че не е по силите ми да го възстановя.-но тогава се сети-все пак наоколо гъмжеше от магове и изкрещя:
-Има ли тук магьосник на Водата???

Публикувано: ср яну 30, 2008 2:15 pm
от Ivan_Helsing
Докато изричаше последните думи, Тристан вече беше избутан от стария магьосник, с който спореше. Той се приближи до ранения елф, постави ръцете си на тялото му и заговори нещо. След няколко секунди раната на елфа зарастна, а той отвори очи и се загледа наоколо:
-Кой идиот ме закла, бе? Ще го пре...
-Лежи, трябва ти почивка - заговори стареца - Най-много пак да те заколи, колкото и да е некадърен. Носете го в лечителницата - каза и двама по-яки от воините изнесоха елфа. - Е, хайде, вие се връщайте да тренирате. А ти - стареца гледаше Тристран - я покажи какво умееш щом си дошъл да си учител.
Една ябълка на няколко метра от Тристан се издигна във въздуха.


ПП.Съжалявам за забавянето, просто ми липсваше желание да пиша покрай края на срока.

Публикувано: вт фев 05, 2008 7:31 pm
от ILLIDAN
Като видя, че елфа е добре, Върджил си поотдъхна. Щеше да действа деморализиращо ако беше ранен по-сериозно. Разбра, че явно ще изпитват Тристан, пожела му късмет и излезе. Избърса кръвта от ръцете си в тревата и се приближи към трениращите войници...

Публикувано: чет фев 07, 2008 2:47 pm
от Fenrir
-Какво да направя с тази ябълка?

Публикувано: чет фев 07, 2008 7:13 pm
от Ivan_Helsing
-Импровизирай.

Публикувано: нед фев 10, 2008 4:41 pm
от Fenrir
Тристан се замисли.Какво ли да направи с тази ябълка и ето че му хрумна!Ще я обвие във въздушен щит и ще накара някой стрелец да се опита да я размаже.И се съсредоточи в опита си да измагьоса Въздушен щит.

Публикувано: нед фев 10, 2008 5:30 pm
от Ivan_Helsing
ИИ.Магията успява, продължи си описанието.

Публикувано: пон фев 11, 2008 8:26 pm
от Fenrir
Тристан затърси Фортис и го откри.
-Фортис-ще ми направиш ли услуга?Би ли оцелил онази летяща ябълка?

Публикувано: пон фев 11, 2008 11:58 pm
от Sharky_Dog
Фортис се извърна от работата си и погледна Тристан изпитателно.. после зърна и носещата се до него ябълка. Реши, че най-добре ще го разкара, като просто уцели ябълката и без много да му мисли, вдигна лъка и стреля по ябълката (Цели се за максималните си останали ТД за рунд)

Публикувано: чет фев 14, 2008 11:01 am
от Ivan_Helsing
Стрелата се отклони по средата на полета си и полетя прави към Тристан, забивайки се в ръката му. Магьосниците избухнаха в смях.

ПП.Извинявай, че ти изтрих поста, просто нямах възможност да напиша това преди.