Аксиом16 Приключение с меч и магия

- Амииии... Мината или нещо такова - подхвърли Волф. - Егати и тъпото име за град.

-Съгласен съм с теб...

-А на кой изобщо беше идеята да ходим на там - мърмореше си Фортис, почти незабелжимо.

- Моя. Някакъв проблем?

"Айде пак.. " - помисли си Фортис.
-Пфу, проблем.. няма никакъв проблем - измърмори пак Фортис.. - Естествено бих избил колкото се може гущери по пътя си, както и всеки, който ми е на пътя...

-Извинявайте,че се намесвам,но всъщност доникъде няма да стигнем,ако се изпокараме-мисля,че накъдето и да тръгнем,все ще сме в опасност от проклетите влечуги,така че това градче е най-близкото и може би най-подходящо.

- Прав е - Волф се надигна - Хайде да тръгваме, че е крайно време да отидем до там.

Върджил тръгна пред останалите, но изведнъж спря и се обърна:
-Всъщност нещо по-специално ли търсим или просто поредната работа?

-Бих казал,че търсим близка среща със съдбата.

Върджил едва повярва на ушите си.
-Не бързай да се срещаш със съдбата си: може да не ти хареса...
Обърна се и завървя. Вече наистина започваше да се чуди как ще издържи на тяхното отношение към света и религиозността им. Чудеше се как може да има такива хора, но осъзна, че и той не толкова отдавна е бил същия като тях, дори много по-фанатизиран.

След кратък път групата достигна града. Беше малък, но добре окрепен, ограден с ниска крепостна стена (най-много един човешки ръст, дървена). Запътиха се към портите и от там се чуха викове:
-Ей, Пешок, идват някакви, да ги пусна ли?
-Гошок, за какво ме питаш бе? Не разбра ли вече - ако няма гущери може.
Портите се отвориха пред групата. Някой, най-вероятно Гошок, се подаде:
-К'во ш'искате?

Фортис остана мълчалив в началото.. После вдигна мрачно поглед, към глуповатия Гард и му рече:
-Какво точно ти влиза в работата, какво ще правим тук, ако няма да създаваме проблеми.. И все пак, не си ли личи, какво дирят тук няколко въоражяни мъже в такова забутано градче като това. Очевидно сме малко за да ви ограбим, следователно сме тук за гущероудите. Другия път използвай ненужния израстък, на който си закачаш шлема и мисли преди да питаш... Идиот - рече почти незабележимо.

Гардът се върна няколко крачки назад и започна да затваря портите.

-Хей,хей,какво правиш бе???Нима ще преградиш пътя на някои,които могат много лесно сами да си отворят портите?Веднага отворете портите!-ядосан и вече изнервен заяви Тристан.

/Убеждаване-13/

Най-накрая Волф се обади.
- Тристан, успокой се! Мери си приказките! - Волф се приближи до пазача и му каза на висок глас - Държиш се неучтиво към нас, войните дошли да ви помагат в борбата с гущероидите, но сме склонни да забравим за случката, ако ни пуснеш да минем!

(Убеждаване: 6 умение + 6(лидер) + 7 (База))

Фортис само зарови лице в шепи те си и започна да издави странни звуци, наподобяващи смях, но и в същото време сподавен рев. "За тея сме дошли дошли тука, да им спасяваме кожите... лелеее... " Изправи се и избърся сълзите от скритото си лице, но все още с голяма усмивка на устата.. "Айде ще оставя синчето на богинята да се оправя, че най-много да ги изтрепя всичките тука, дето хем са смешни, хем високомерни и докачливи... "

"Хм, това ли ще правим?", се запита Върджил наум като чу Волф да обяснява причината да дойдат, а след секунда гледаше учудено как Фортис се превива от смях. Зачуди се какво толкова смешно има в такава жалка ситуация. А след това вместо да се включва в убеждаването на гардовете, започна да разглежда защитните средства и другите мерки за безопасност на града.
(Тактика: 10)

-Хм... Ей, Пшок, ела ги виж тия.
-Оф, добре идвам!
След малко дойде двъметров човек облечен в тежка броня и заговори:
-До колкото разбирам търсите работа. Ще трябва да дойдете с мен.
Връджил:
[spoiler]Защитните средства не са много дори, има няколко кули за стрелци, макар че точно зад стените има и дървета с доста странно извити клони, на които също би могъл да се качи човек (или, например, елф). Стената, макар че е сравнително ниска и не особено здрава, би могла да одържи на атака на Щарха,[/spoiler]

- Не, че имам нещо против сър, но можете ли да ни обясните, каква е цялата тази подозрителност? - Волф се поклони леко на новодошлия.

-Не е подозрителност, просто Шефа одобрява новите, а си има друга работа, освен постоянно да кисне тук. Повярвайте ми, на нас са ни по-нужни наемници, отколкото на вас работа. А заплащането наистина е добро, мината по средата на града го осигурява.

Драги господине,бихте ли ни обяснили каква е обстановката във вашия...кхъм...симпатичен град-опита се да изрече няколко по-любезни думи Тристан.

-Симпатичен... Очевидно за пръв път идваш тук. Градчето е малко, но бързо се разраства. Има много пари. Единствения пробле са постоянниет гущерски атаки. По-голяма част от населението или са стража, или минйори. Накратко е това. А за по-подробно ще трябва да изчакате. Ако толкова искате да знаете, тогава по-бързо ме последвайте, за да мога и аз да се връщам към работата си.

- Хайде, момчета, следваме го. - Волф тръгна след стража. - Някой опита ли да се разбере с гушерите?

След като разгледа внимателно всички подробности по защитите на града, Върджил последва мълчаливо пазача и Волф като мислеше:
"Не е в човешката природа да тръгне да се разбира с някой толкова различен от него..."
И Върджил си спомни как дори, когато беше в Глутницата и работеше с гущероиди, те винаги му изглеждаха далечни и странни, въпреки че и те като него подпомагаха делото на Нечистивия...

Фортис тръгна след останалите. Не разбра, какво беше говорил Волф със гардовете, но явно им беше промил мозъците нещо... Може и всемогъщата богиня да има пръст тук. Е какъвто и да е случая, Фортис не се интересуваше много от това. Само го вълнуваше, какво и колко трябва да убие и колко ще получи за това.

-О, опити имаше. Пратихме група дипломати, които просто искаха доброто на този град. И злато носеха. Но на следващата атака главите им бяха окачени на колове. А, ето тук трябва да влезете. Вътре ще ви поеме някой друг.
След около две минути път бяхте стигнали до триетажна (най-вероятно най-високата в градчето) сграда с големи двойни врати.
Когато влизате, на вратата ви посреща младо, красиво момиче. Облечена е доста.. ами най-точната дума, за която се сещате, е оскъдно, и ви пита:
-Татко ли търсите?

- Ами, май да. Казаха ни, че трябва от тук да ни поемел някой друг, следователно най-вероятно търсим баща ти. А той е...? - Волф вече се подсмихваше леко под мустак. Обичаше красивите момичета.

-Баща ми се казва Калит, но вие най-веорятно сте го чули като Шефа. Тук всички така му викат, нме ви съветвам да започвате на малко има. Между другото, аз съм Шира. А вие трябва да сте...

- Аз, госпожице съм Волфганг фон Дункелхофен, мечоносец и защитник на слабите, а тези с мен са... - Волф започна да ги посочва елегантно с жест на дясната си ръка - Фортис Декор, великолепен стрелец, Тристан - могъщ магьосник и Върджил - втория мечоносец сред нас. И, макар компанията ви да е божествен дар за нас, боя се, трябва да се видим с баща ви.

-Ех, жалко, на мен ми беше приятно да разговаряме. ТАТКООООООО, ВИКАТ ТЕ!
-ПРАТИ ГИ, МА, КАКВО ЧАОАШ?
-Баща ми ще ви приеме. Нагоре по стълбите, единствената врата.
Качиха се нагоре по стълбите и отвориха вратата. Озоваха се в голямо помещение с бюро в единия край и нисък, дебел човек зад него.
-Какво ще желаете? Не, всъщност нека позная, да избивате гущери ли сте дошли?