Аксиом16 Приключение с меч и магия

- Не точно, господине. Дошли сме да разрешим проблемите на градът ви. Не, не се смейте - ни сме много по-опасни, отколкото мислите. Всеки от нас е опитен войн и водач, всеки от нас може да се справи с определени ситуации, а събрани заедно сме, може би, не победими. Аз съм Волфганг фон Дункелхофен - мечоносец с големи познания в различни области, но най-вече - в премахването на неудобни проблеми. - посочва по ред - Фортис Декор, е толкова точен, че без проблеми може да убие две мухи в полет, а лично съм го виждал, как спокойно изважда две очи едновременно. Щом той премахва противниците ни, значи няма да имаме страх от стрелци. След него идва Тристан - изключително вещ магьосник. Съветът ми към всички, господине, е да не го ядосват, че е опасен и отвъд. С него до нас, нищо магическо не ни заплашва. А да сте виждал някога, как някой обикаля противника си два пъти и го убива, преди да онзи да е кзал: "Ще те убия!"? Е, може и да видите, защото Върджил тук е вашият човек.
После се поклони и продължи:
- Това сме ние, сър, надяваме се да можете да ни намерите някаква работа в защита на града.

(Убеждаване: 6 умение + 6(лидер) + 7 (База))

"Брей, брей," си помисли Върджил "Волф е много сладкодумен.."
Върджил реши засега да не се меси, защото Волф се справяше прекрасно със ситуацията.

Оня избухна в смях. Когато спря каза:
-Ха, вие май се мислите за много велики. Стотици души трудно одържат атаките на гущероидите, и то с помощта на доста добри стрелци и магове. Колкото и да сте добри, няма да издържите сами срещу хиляда гущера. Та, отново ви питам, работа ли искате или да се правите на герои?

- Добре, тогава ни намерете работа, но не си и помисляйте, че ще бъдем прости кашици. Това доста надхвърля възможностите ни...

Върджил отиде до прозореца на стаята, погледна селцето през него и каза:
-Аз лично не смятам и да се опитвам да се бия с 1000 Щархи едновременно. Но и не смятам да само да седя и да защитавам селцето от атаки. По-добре би било да отстраним заплахата из корен, а не просто да се борим с резултата...

-За съжаление няма как да се отстрани заплахата. За това ще трябва армия - армия, с която не разполагаме. Трябва да се събере могъща армия, поне две-три хиляди обучени войника. Ние имаме около двеста воина и стрелци, останалото са милиция, които не могат нищо.

-Къде се намира селището на щархите - обади се Фортис най-накрая. - Знаете ли причината да ви нападат и ако да не може ли да се работи към отстраняването на пречките и намирането на компромис. От опита си знам, че гущероподобните са жестоки и диви, но имат разум, било то и малко и едва ли нападат заради спорта. Или някой ги е подтикнал или причината сте вие във селището, било то с разкопните си дейности или друга причина...

-Няма как да разберем защо ни нападат, най-вероятно е защото сме точно на границата със земите им. Но, както вече казах, всеки опит за комуникация с тях завършва със смърт. А за сега не ви трябва да заете къде се намира селището им, ако отидете само ще ви избият като едното нищо.

Върджил изпъшка и каза:
-А как точно ви нападат щархите? Откъде? Използват ли някакви тактики и имат ли силни войници и магове? Все пак всякаква информация би била полезна, за да организираме добра защита.

-Организирани са. Млаките копелете са по-организирани отколкото предполагате. Имат и магове. Имат и тарани. След всяка атака срутват стените. Ние ги издигаме по-здрави, но пак ги срутват. А, между другото, защо мислите, че сте толкова добри, че вие да организирате защитата?

- За последните десет години, друго не съм правил осен да воювам...

Върджил се замисли и каза тихо:
-20 години военна подготовка и опит...
И наистина, странно, но тази година се навършваха 20 години откакто Глутницата беше започнала да го обучава.

-Мисля,драги господине,че не бива да подценявате никой от нас!Трябва добре да проучим врага ни,преди да действаме!Чел съм много книги,в които поуката си е все една и съща-Мисли преди да действаш!-каза със спокоен тон магът и се обърна към прозореца.-Чак когато съберем достатъчно полезна за нас информация,тогава ще нанесем решителния удар.

-Щом сте толкова сигурни, готови ли сте да ви изпитам?

В отговор, Върджил се протегна и изпука няколко стави:
-Очаквах нещо подобно...

-Оф.. щом трябва да преминем през това.. - отчаяно рече Фортис и проклинаше късмета, довел го при тези сковани хорица. - Какво се очаква от нас? Бягане 600 метра и скок от място или писмен тест? - подхвърли с надсмешка Двойния.

-Всъщност искаме да ви хвърлим да се биете със заловени от нас гущери. Двадесетина, лесна битка. Ако вземат да почнат да ви бият ще ги избием.

-"Хмм,изглежда сериозно!"-помисли си магът.-Аз лично приемам предизвикателството!Останалите-с мен ли сте?-Когато изговори този въпрос,той се обърна към другарите си и ги загледа въпросително.

- Хъм... двайсет гушера, а? Не си поплювате. Аз съм вътре... - Волф изпука няколко кокалчета и продължи сериозно - Все пак искам да знам, защо трябва да се борим с тях? Каква е нашата полза?

-Нож с две остриета.. хем проверяват, дали ставаме, хем не се налага те да убиват гущерите... Прозрачна логика, но ефективна. Добре приемам предизвикателството. Тъкмо ще потренирам малко преди истинската работа.

-Вашата полза е, че от това зависи колко ще ви плащаме. Дори да загубите, стига да успеем да ви спасим (а ние ще успеем), пак ще ви наемем, но като редови войници. Или ще си заминете без да ви наемаме - ваш избор. Но на нас ни трябват доби воини и ако наистина сте такива определено ще сте ни нужни.

-Двайсет... демек по 5 на човек -прозина се Върджил- Аз съм навит.

-Е след като всички сме с двата крака в кьопа, казвай кога ще се бием и къде.. само недей минава с номера "Веднага", понеже всички сме каталясали и бихме искали да си починем до утре и да разработим стратегия за битката...

-Ами добре, ако ви бяхме пуснали веднага щяхме да ви подберем по-слаби противници. Но щом настоявате, ще имате време за почивка, но утре ще минете през ада. Дъщеря ми ще ви настани, просто слезте и й кажете.

"В Ада...Хах..."

Без да чака другите, Върджил тръгна към вратата и заслиза по стълбите.

Шира посрещна групата. Предадоха й набързо разговора и тя ги настани в една колиба на няколко метра от голямата сграда. Дадоха им много храна и те ядоха като невиждали. После заспаха, въпреки болката в стомаха. На сутринта вратата се открехна тихо и се чуха стъпки. Волф и Тристан спяха като пънове, но Върджил и Фортис успяха да се събудят.

ИИ.Решавайте какво ще правите, хам и фенрир ще трябва да изчакат. Освен ако не ги събудите, де.

Неочакваният шум на стъпките събуди инстинктите на Върджил и той се събуди и огледа стаята. Волф и Тристан още спяха, но изглеждаше, че Фортис също се е събудил. Върджил стана тихо и се отправи към вратата, за да види какво става.

Върджил се блъсна в младо момиче носещо подност с храна. Момичето каза:
-К'во ти став, бе, за какво ме блъсна, омаза ме цялата!
Всички се събудиха.

Върджил погледна дали и той не се омазал и като видя, че е сравнително чист, си взе малко от храната и излезе от стаята, без да каже нищо.