Пролог: Част 2: Близки срещи с втория вид...

[hameleona]

Градчето изглеждаше направо съсипано - стената беше разрушена на няколко места, а не една и две къщи бяха съборени и(ли) изгорени. Портите (от хубав дебел дъб) бяха изкъртени и висяха жално на пантите си. Малкото оцелели жители вървяха с празни погледи по улиците, а малка група стражи обикаляше и се опитваше да ги впрегнена работа.

(действайте)

[Ain alkar]

правя втора обиколка и дори се опитвам да говоря с местните жители и с двама от стражите.

не сте направили дори 1 обиколка, сега пристигате

[smeshko]

"Доста неприятно..."-беше първата мисъл на Джак.
Огледа това, което е останало от града. Слезе от коня, потупа го по врата и се опита да поприкрие висящите оръжия. След това се приближи до най-близкия страж, сложи си малоумното изражение и попита:
(предполагам, че са хора)- Добър ден, стражарю. Какво е станало тук?

[Straight_Out_Of_Line]

Весалд се постара да не изпъква много. Поне доколкото можеше 1 гущероид да не изпъква на подобен фон. От личен опит знаеше, че простолюдието не гледа с добро око на гущероидите и е склонно да си изкарва на тях (и особено на самия Весалд) яда за всички несправедливости в живота. Оставаше му само да се надява, че някой от другарите му ще отвлече вниманието потенциалните зложелатели от него.

[nikestan]

Питайки се какво е ставало в града, Гинлер внимателно оглеждаше почти празните улици, защото добре знаеше, че невнимателният пътешественик е мъртъв пътешественик, а опасностите дебнат иззад всеки ъгъл, макар да изглеждаше, че екшъна тук вече е приключил. Той огледа внимателно и стражите и малцината оцелели, чудейки се как ли са останали живи след подобно разрушение.

[Ivan_Helsing]

Аерон се огледа. Спомените от детството го връхлетяха, спомни си пожара, отнел живота на родителите му, спомни си и гадните пияници. Видя, че Джак говори с някакъв стражник и отидо до него за да разбере какво е станало.

[hameleona]

- Не знам, кой си страннико, но нищо хубаво не е станало. Сигурно няма да ми повярваш, но дракон ни нападна и ни направи на нищо. Беше огромен, черен с един чифт крака и крила. Само размахът му бе колкото къща! Виж, какво стори на градчето ни.

[Sharky_Dog]

Морган слезна от коня и отиде да помогне на един от стражите. Все пак докато другите приказваха или пък блееха, сякаш са насред панаир и се чудеха де да идат първо, Морган можеше да свърши нещо. Все пак и благоразположението на местните беше важно... Та отиде до един от стражите, който (Правеше нещо си.. Може би Хам ще каже) и му рече, кимайки:
-Морган, може би ти трябва малко помощ?[/i]

[hameleona]

- Ефрейтор Зелос, няма да я откажа. - стража, заедно със няколко други разчистваше отломките на една къща. - В избата има затиснато семейство. Вече близо ден са там и ще се задушат, ако не побързаме.
После се спусна отново да разчиства...

[Ain alkar]

Аз нали разпитвам населението. Кажи ми някой в доста окаяно състояние защото те ще знаят най-добре от какво имат нужда.

[Ivan_Helsing]

-Дракон? Наистина? Можете ли... да ни кажете с какво да ви помогнем?
Аерон усети, че е неуместно да разпитва и реши да направи нещо полезно.
-Настина ли е затиснато цяло семейство? Ще видя дали мога да направя нещо...
Аерон обърна коня си и отиде към избата.
Какво има край тая изба? С какво са затиснати, мога ли да го майна с някоя магия?
Можеш да пробваш с която си искаш магия Дали ще успееш е друг въпрос. А върху избата има основно тухли и керемиди, премесени с малко дъски и греди.

[smeshko]

-Дракон....определено ти вярвам. Чувал съм истории за дракони в и край Блатото, но не мислех, че са истина.
Джак огледа останките от селото и с тъжен тон каза:
-Но разрушението само говори за себе си. Ще ви помогнем с каквото можем, само кажете.
Човекът отиде до Хор, остави върху него по-тежките елементи от екипировката си и се насочи към разрушената къща, за да помогне.

[Straight_Out_Of_Line]

Весалд реши, че няма да има по-добра възможност да направи добро впечатление. Приближи се до Морган, потупа го по рамото и каза:
-Аз с какво да помогна?

[Sharky_Dog]

-А - секна се джуджето от умисъла си.. - тъкмо се чудех как да отместим тази греда... Дай да хванем двамата и да опитаме, при което хвана единия край на голямата греда (дъска, уатевър голямо нещо) ...

[nikestan]

Гинлер свъси вежди при вида на сформиралата се малка бригада, ала все пак слезе от седлото и отиде при другарите си да им помогне с бачкането. Внимаваше къде стъпваше за да не причине някое допълнително срутване и да затрупа нещастниците блокирани в мазето (или там каквато и да е друга подземна част на бившата постройка).

[Ain alkar]

След безуспешните опити за разговор с пострадалите Куталион се огледа и видя, че другарите му са се събрали да местят отломките на една къща. "Може би далу има хора"
Той се приближи до другарите си и попита:
- Отдолу има хора, нали? С какво мога да помогна?

[Sharky_Dog]

-Да - затрупано семейство във мазето на къщата.. не чувам да викат, за това ще е добре да побързаме, ако искаме да им дадем шанс.

[Ivan_Helsing]

-Хм... Мога да се опитам да взривя отломките, но може да стане още по-лошо. Ако не можете да преместите гредите само кажете.

[Sharky_Dog]

-Да не си загуби ума ?! - кресна джуджето - Всичко ще се срути върху бедните хорица.. дори сега не виждам на какво се държи всичко, но се надявам да издържи още малко (Продължаваме с разчистването)

[Ain alkar]

Ами аз помагам колкото ми е силата или с нещо, в което съм по-добър.

[Ivan_Helsing]

Аерон се разрови в багажа си и намери каквото му трябваше - свитък на телекинетична магия. Взе го и зачете. След няколко секунди свитъка се разпадна на прах, а Аерон се обърна към другите:
-Я, намерих нужния ми свитък. Я кажете какво не можете да помръднете да го преместя. Не, Морган, няма да взривявам нищо.

ИИ:Чакам хамелеона да каже дали има някой прекалено тежък за вдиагане предмет та да се намесвам. Ако няма местя най-тежкия. Става думи за предмети които пречат, де, няма да си местя коня.

[hameleona]

основен проблем е носещата греда за покрива. Изглежда страшно тежка.

[Ivan_Helsing]

-Момчета, дайте да избутаме опорната греда. Мисля, че всички заедно ще можем.

[hameleona]

Гредата се премести - трудно, но все пак се премести.

(губиш цели... 25 мана. Приема се, че само я повдигаш леко. )

[Ain alkar]

Куталион гледа удивен как Ареон мести гредата с мисълта си.

[Sharky_Dog]

-Стига зяпа, а помагай.. малко остана до долу, след като опората я няма.. Внимавайте и да не се срути.

[Ivan_Helsing]

Аерон се включи в остатъка на разчистването - можеше да не е много силен, но все пак местеше по-лектие неща.

[nikestan]

Гинлер също беше удивен от Аерон, досега беше мислил повечето магьосници за хилави момченца мърморещи безполезни думи под носа, уважаваше единствено най-възрастните и опитните, за които беше слушал само разкази. Случилото се обаче коренно промени мнението му и той реши, че в битка е удачно да внимава с подобен тип противници. Тези мисли минаха през главата на човека докато той упорито продължи да разрива срутването. Постара се да прикрие изненадата си, все още не се доверяваше напълно на всички.

[Ain alkar]

- Абе помагам, помагам аз - казва Куталион дакато оглежда нещо за посилите му.

[Sharky_Dog]

-Абе направо каталясах с тази къща.. - и обърса потта от челото и голата си глава.
Морган помоли другите за малко тишина и допря ухо до мястото, където смяташе, че е най-тънък слоят развалини. Услуша се да чуе гласове или звуци и извика:
-Еййй... Добре ли сте там долу !!?