Пролог: Част 2: Близки срещи с втория вид...

[hameleona]

Отговаря пълно мълчание. Макар че се чува, нещо като потропване/почукване.

[Sharky_Dog]

-Копай народе !! Вътре има някой и е жив.
Морган се захвана за работа с пълни сили.

[hameleona]

Най-накрая всички стигнаха до капандурата, която водеше към мазето. После всички ги лъхна миризма на разложено, а от вътре се чу странен шум - трак-трак-трак-трак и т.н. с голяма честота на траканията. Изведнъж всички се отдръпнаха надалеч от входа - нещо като огромна стоножка излезе от там и се нахвърли върху най-близкия войник. повечето спасители се разбягаха, но няколко (начело с лейтенанта, който ръководи всичко) останаха и започнаха да обграждат чудовището с извадени мечове.

Айде една битка да ви посъживим...

[hameleona]

Пръв се осъзна Аерон - светкавично произнесеното му заклинание се заби директно в стоножката с неочакван дори за него успех (АУ 3 - +1 ТР за Спец школа Въздух или Магьосник - ти си избираш ) Окуражен от успеха си, мага изпрати още две последователни мълнии по чудовището, които имаха по-слаб, но все пак добър ефект.

Гинлер заби стрелата си право в главата на чудовището, но ефекта не беше задоволителен - здравата хитинова обвивка на чудовището го предпази от острието. Джак се затича към коня си и започна да се въоражава.

Останалите от групата практически не успяха да сторят кой-знае какво - стрелите само дето не свалиха съюзниците им, а Весалд, замалко да си изкълчи ръката в опита си за удар.

Нейнор и Енг просто стояха и зяпаха.

[hameleona]

С общи усилия стоножката бе победена - изпържена, насечена, прободена и накрая разчленена.
- Смотани чудовища от блатото! - изпсува един от войниците, докато мъкнеше два крака нанякъде.

[Ivan_Helsing]

-Мамка му... надали може да се надяваме долу още да има някой жив. Дано смърта им да не е била много бавна... - докато изричаше тези думи, Аерон гледаше в капандурата. После се обърна към останалите от групата и заговори - Предлагам да намерим някъде да починем, тъй като почистването и клането на стоножката поне мен ме изцедиха.

[Ain alkar]

Съгласен!!! Няма да е зле да си починем

[nikestan]

Както решите-промълви Гинлер, докато си прибираше лъка и се оглеждаше за някоя паднала стрела (сигурен беше, че в блатото няма да растат по дърветата)-Само да има някоя достатъчно оцеляла сграда.

[Sharky_Dog]

"Подяволите" - обвиняваше се на ум Морган. Знаеше, че той беше главния "виновен" за неприятната случка и макар другите да не го упрекваха, се чувстваше леко гузен. Реши че ще се реваншира по-късно и заследва групата.

[hameleona]

Проблемът е, че след дълго обикаляне, в целия град няма нито една оцеляла кръчма...

[Sharky_Dog]

-Подяволите... изруга Морган.
-Предполагам, че ще се наложи да спим на открито тази нощ. Предлагам да намерим някое затънтено местенце.. може и извън града, да разпънем дисагите и да заспиваме, понеже утре се очертава да е тежък ден!

[Ain alkar]

- Абе ти луд ли си бе? - развика се Куталион. - Не се знае колко още от тях има навън. Не искам да свърша нанизан или разпарчетосан или... Боговете знаят още какво...

[smeshko]

- Най-добре ще е да спим в града. По-затънтено място от някоя развалина на къща трудно ще намерите. А и като гледам в града има достатъчно войници, които да ни помогнат в случай, че ни изненада още нещо такова. Единственият проблем е неприятната миризма, но се преживява. Също така ще трябва на 2 часа да се сменя пост, за да не бъдем "нанизани или разпарчетосани".
След речта си Джак отиде при Хор и започна да си оправя дисагите. Закле се, че повече никога няма да се остави да го хванат неподготвен, затова сложи една кама в обувката, един меч в ножницата и нарами лъка заедно с един колчан стрели.

[Ain alkar]

- Хей, не забравяй, че населението също е способно да се опита да ни ограби... особенно в това състояние ми се струва, че ще са отчаяни.

[Ivan_Helsing]

-Не мисля, че ще посмеят. Колкото и отчаяни да са, ние сме въоръжени. Добре, де, вие сте въоръжени, но и аз будя известен респект. Мисля, че трябва да останем в някоя руина и да се редуваме кой да пази.

[Straight_Out_Of_Line]

През цялото време Весалд само стоеше отстрани и чакаше спътниците му да се приготвят. За негобеше все едно какво ще правят. Мястото извикваше мрачни спомени, които просто плачеха да бъдат удавени в бутилка вино. За съжаление едва ли щеше да намери някоя наоколо, а пък дори и да успееше като нищо щяха да го убият, дори само за това, че е гущероид. С тези и други неприятни мисли в главата, щархата седна на земята до дисагите си и се зае да проверява оръжията си, докато останалите решат какво да правят.

[Ain alkar]

- Вярваш ли си? Защо тогава ни е да се пазим в града? Нима смяташ, че ще има още от онези... неща? ... А може би нещо друго...
Куталион неспокойно се огледа.

[smeshko]

-Ако се огледаш внимателно, не мисля, че ще видиш нещо повече от отчаяни хора. Не мисля, че имат психически и физически сили да преживеят деня, камо ли да нападнат група като нашата. Предлагам да спим в града, не защото се притеснявам за нас, а защото се страхувам, че жителите няма да оцелеят още една такава атака. Нека да ги защитим поне тази нощ. А сега стига празни прикази и да се залавяме за работа.

[Sharky_Dog]

-Може ли вече след тази смислена дискусия да си намерим едно място и да спип. Леле.. прекалено много му мислите.

[nikestan]

Гинлер се огледа наоколо, търсейки удобно и що годе закрито място. Когато мярна едно, той грабна багажа си и поведе коня си натам. Спорът на другите не го вълнуваше много, макар да беше чул всяка дума. Ако щеше да ги напада нещо все щяха да се бият, а дали щеше да е в града или не за човека нямаше особено значение. Когато стигна той разрита няколко изпотрошени цигли и се настани на възмоно най-чистото и безопасно (откъм падащи предмети) място и се излегна на него, като се зави с плаща си. Не забрави и да завърже коня за паднала наблизо възтежичка (на пръв поглед) греда.