Аксиом16 Приключение с меч и магия

Героите прекараха около десет часа в сън (ако някой се възстанови по-бързо, значи се е събудил по-рано). Разбуди ги звука на надут боен рог...

Морган, който спеше като застрелян се сепна така все кон го беше стъпкал, там където никое джудже не обича да го тъпчат.. а и никой мъж. Изправи се и инстинктивно грабна пушката, сетне се огледа нервно..

(Ако е чисто ще събера дисагите и на кончето после към рога.. явно имаше нападение)

Джак отвори очи и му беше нужна по-малко от секунда, за да осъзнае какво го е събудило. Моментално стана, извади меча си и започна да буди тези, които още спяха.
- Пфу, незнам какво е станало сега, но вече започвам да се ядосвам. - измърмори човекът под нос, след това се провикна към отдалечаващото се джудже. - Ей, джуджето, не тръгвай сам, чакай да се съберем всички!

-Няма време да ви чакам. Докато се оправите вече ще съм там - рече Морган обръщайки се на гърба на коня.
"И по дяволите не ме наричай джуджето" - помисли си Морган и продължи пътя си.

[spoiler]...ако съм тръгнал де, че може да се окаже друго. Хам не се е обадил още[/spoiler]

Аерон стана спокойно, метна раницата на гърба си и се качи на коня. Тръгна след Морган, надявайки се да не се налага да колят прекалено много неща.

Гинлер се сепна от силния звук и моментално огледа обстановката около себе си, джуджето Морган тъкмо риташе коня си в хълбоците с явното желание да стигне някъде бързо, Джак разтръскваше Куталион, който по рефлекс посегна към копието. След като видя, че няма очевидна заплаха, Гинлер бързо си събра багажа, притегна ремъците на колчана и се метна на коня, чудейки се какво ли насекомо ще им вгорчава живота тоя път.

- Добре, добре, ставам... Непоправими сте! - негодуваше Куталион все още не обърнал внимание на рога. Изведнъж той се сепна. - Какъв е този звук? Боен рог?... Защо не ме сабудихте по-бързо!?
Вече напълно буден той се затича към коня си, метна се на гърба му и се завъртя докато чакаше тези, които не бяха тръгнали.
- По-бързо! - извика той.

Весалд скочи на крака, взе багажа си, който стоеше близо до него и се метна на коня си и го пришпори след джуджето.

Героите се спуснаха към звука на рога. Оказа се, че го надува възрастен мъж в доспехи с множество инкрустации по тях. Човека яздеше красив бял жребец, а зад него вървяха строени в каре около две дузини войници, въоражени с копия и лъкове.

Около мъжа се събираше тълпа, а най-накрая пристигна началника на стражата, който изгледа човека изпод вежди и попита на висок глас:
- Кой си ти, че да обявяваш толкова звучно пристигането си? Не мосля, че е нужно, още повече, че не вярвам да си част от ОСА! Отговаряй или се махай!
Рицаря се изсмя и отвърна надменно:
- Аз, Гилдор, лорд на Мехвайн, съм дошъл, за да ви избавя от набезите на дракона! Аз и моите момци ще го премахнем с най-голямо удоволствие.

"Мехвайн!?... What the hell..." - помисли си Куталион.
- И как смяташ да стане тази работа с избавянето от дракони? - провикна се той (като се предполага, че е зад тълпата с тоя кон...).

- Лесно, маловажни, аз съм прочут герой! Убивал съм пустинен лъв с голи ръце, сразявал съм земен дракон и съм се бил с чудовища, за които вие, селянчета, не сте и чували!

"А, точно каквото ни трябваше за битка с дракон - пушечно месо." помисли си Гинлер и рече:
- Добре дошъл си тогава, явно имаме една и съща цел.

Тъй като Гинлер нямаше особено доверие на префърцунения дядка, той съвсем умишлено пропусна да спомене, защо аджеба той самия е хукнал след дракона.

Аерон се ухили отзад, но не се обади - искаше да види до къде ще стигне нахалството и самоувереноста на дядката.

Морган, който макар и да беше стигнал пръв, стоеше стъписан извествно време.. но след малко така се захили, че ако рогът не беше събудил всички, сега със сигурност бяха будни...
-ХАХАХАХАХАХАХАХАХАХА - усещаше погледа на хората около себе си забити в него но не му пукаше. - Ти ли ще избавиш селото от дракона, надут глупако? Как смяташ да го направиш ... ? Да надуеш рога и да го убиеш в съня му или като рецитираш малко лирика пред леговището му, за да умре евентуално от скука. ? Ха.. щял да бие дракона. Всичко ти липсва така като те гледам освен самочувствие. Самото ти пристигане показва, колко "велик герой" си, след като вдигна на аларма цялата въоражена сила на града, за да си покажеш "величието".. господарю - завърши мазно Морган и зачака отговора на отсрещния.

- Един благородник не се съюзява с хора от небалгородно потекло, той ги води! - обърна се към селяните и продължи - Естествено, да ви избавя от дракона ще е трудна задача, дори за велик герой, като мен! Имам си цена за да ви помогна - сто златни монети и нито медник по-малко. А за самото убиване на дракона, не се грижи селяко, и си дръж езика зад зъбите, защото не си достоен дори да лижеш ботушите ми.

Селяните изглеждат раздвоени - все пак всички са чули, как сте се справили със многоножката. От друга страна, малкото стражи в тълпата изглеждат враждебно настроени към благородника...

-О извинете велики геройо, че наруших необезпокоениет ви. Забравих, че времето, когато истинските герои помагаха за правдата и удоволствието от щастието на хората отмина. Вече останаха такива "шайки" герои, като тебе, които работят само за пари, с малката си наемна армия. Пу.. с нищо не се различаваш от жалките бандити, които срещнахме по-рано. Това не е помощ.. това е изнудване.

селяните почват да се отдръпват и накрая оставате вие, няколко стражника и рицаря в едно доста широко поле. Капитана на сражата заговаря, преди рицаря да е успял да ти отвърне:
- Той е прав! Махай се и да не си се върнал, че иначе няма да можеш да излезнеш по друг начин освен мъртав!

Старецът огледа внимателно стражите и приключенците и се изсмя:
- И мислите, че вие десетимата ще се справите с мен и войните ми? Глупци! Рота! Бойна формация.
Войните зад него се разгърнаха в широк строй, като някои от тях опинаха лъковете си, а други се насочиха към разпръснатите си противници с пики.

След битката:

Капитана на стражата се приближи до героите и им заговори:
- Благодаря ви за помощта. Определено без вас нямаше да се справим. Надявам се да поостанете - ще имаме нужда от още няколко меча. А колкото до тези - той кимна към убитите войници и рицаря - ако искате да вземете нещо от тях - давайте. Като свършите, само ми кажете и ще се погрижа за разчистването.

Гинлер си напълни колчана и претърси за някоя друга монета.

Съмнявам се, че копията им ще ме впечатлят за това и аз ще се огледам за една, две монетки път току виж съм намерил половин сребърник...

Аерон се присъедини към претърсването на телата, като се запъти директно към благородника. Беше доволен и на пари, но всъщност търсеше някой ценен, може би магически предмет.

783 медника.
4 сребърника.
1 златник.
12х1 колчан, всеки с по 10 стрели в него.
24 Кожени ризници (ЗА7; Щ/2)
1бр Нгаръдник, стоманен (ЗА4; Щ/5)
1бр Плетена ризница (ЗА6; Щ/3)
1бр Пълен шлем, стоманен (ЗА4; Щ/4)

Гинлер набързо си допълни колчана със стрели и взе един за резерва, като го пъхна в дисагите. Огледа броните и оръжията, но тъй като нищо не му хвана окото той бързо бързо ги отмина.

Абе като огледам май ми хареса нагръдника и кот си разпределяме от парите. За нагръдника го земам ако мога да го ползвам с плетената си броня на едно ако ни стаа го зарязвам (иначе ми се струва, че може както се обличат рицарите).

Два часа по-късно

Селището вече се бе поосъзнало след атаката и животът започна да се нормализира. Стражата наложи запор над всякаква търговия, но на някои специални създания им бе позволено (става дума за героите). Общо взето в селището има:

Ковач (Бронзови и стоманени Брони до 6 ЗА и плетени ризници до 8 ЗА. Оръжия - всички за близък бой, без Алебарда, Двуръчен меч, Бойна брадва, Бойна Брадва (двуръчна), Ятаган, Рапира, целия клас механични. Всички от Бронз, предлагат се и кинжали от стомана. Цени като в книгата)

Билкар - при него ако някой ходи, да казва, ще разиграваме)

Общ пазар - цени като в книгата.

Аерон веднага потърси къде може да продаде стария си кон, въпреки че се чувстваше малко гузно да му иска пари.

Гинлер пообиколи насам натам и се снабди с още 5 пътни дажби. (таксувам се по 20 медни на парче)

Забелязах, че нямам напитки за изпът пък да се тровиш с течен морфин като те ударят. Та аз бих искал да си купя няколко колби за лечение и ще видим още кво.

-Добре поде Морган... И кво прайм ся? Отарашихме ги тея.. дай да решим нататък.