Върджил край стените

ILLIDAN · Мнение от **ILLIDAN** » вт мар 11, 2008 5:08 pm

Върджил плесна един лек шамар зад врата на хлапето, колкото да поддържа респекта, но всъщност изобщо не се афектира. В историите на бардовете, често беше чувал как героят, чиито родители са умрели, лесно се разпалва, когато обиждат умрелите му близки, но Върджил никога не усети подобни чувства у себе си. Може би странно, може би студено, но Върджил продължи безмълвно пътя си, като се надяваше лесно да намери щита си...

Ivan_Helsing · Мнение от **Ivan_Helsing** » ср мар 19, 2008 10:05 am

(Оставям го на въображението ти, но ако решиш да срещнеш баща му той ще почне да бие момчето, пък ти прави каквото искаш с него.)

ILLIDAN · Мнение от **ILLIDAN** » пет мар 28, 2008 11:15 pm

Върджил успя като по чудо да се ориентира в града и скоро намери мястото, където беше прескочил оградата. За негово щастие децата все още играеха, въпреки тъмнината, а щитът си стоеше подпрян на огражденията. След като децата му благодариха, че им е дал топката, той взе щита си и подкара хлапето към дома му.
-Е, къде живееш? - попита Върджил.
Детето не отговори, а само посочи с ръка, очевидно незаинтересовано. Тръгнаха по малка криволичеща улица с много разклони, а хлапето ставаше все по-нервно. Оглеждаше се, сякаш очакваше някаква опасност и Върджил не пропусна да го отбележи:
-Защо си толкова нервен?
-Абе, я си...
В този момент от близката къща, излетя един огромен мускулест мъжага и се втурна към Върджил. Белият вълк инстинктивно се стегна, но в следващия миг осъзна, че човекът му стискаше ръката.
-Ме`си, гос`ине, че ми п`ибахте синчето. - каза развълнувано бащата на хлапето, след което с едно отработено движение го залепи за близката стена с шамар. Докато Върджил се усети детето изяде още няколко шамара, след което беше завлачено вътре в къщата.
Върджил въздъхна и реши, че е време да се прибира в страноприемницата...

Ivan_Helsing · Мнение от **Ivan_Helsing** » чет апр 10, 2008 10:30 pm

Върджил се прибра и заспа като пън.