Аксиом16 Приключение с меч и магия

Неро не отговори, но веднага се зае да реди някакви заклинания. След усилено жестикулиране, каквото се изискваше за направата на магията, около ръцете на магьосника се появи бледа светлина, като в същото време главата на Хелзинг също засия слабо...

[sblock="Системно"]Опитвам се да направя магията "Светлина" около главата на Хелзинг. Магията се прави за 1ТД, концентрирам се за още 10ТД, т.е., всичко на всичко цял ход. МА + концентрация + 3зара <> 16 + 2хНиво на магията или 6+5+3д6<>16+2х0[/sblock]

(Широ: Няма как да го търкулнеш, при положение, че трола проби дупка във вратата, а не я отвори.)

Магията на Нероне направи нещата по-добри (все пак Хелзинг е извън тъмната стая), а само ги влоши - многоцветната светлина в стаята причиняваше само главоболие на всички.

Монцин помогна на Широ да претъркулят камъка през дупката във врата голяма почти калкото самата нея и да го търкулнат към центъра на тъмната стая. После пак надзърна предпазливо.

С почти церемониална прецизност, приватизирания от Широ светещ кристал (с портативни размери) бе преминат през незатапената от трол дупка и търкулнат в следващото помещение.

-Добре де, идеята ен беше толкова добра - каза екзорсиста и се запъти към тъмното помещение в опит да използва главата си в помощ на другите.

- Ако още някой пробва да освети тъмната зала и не се види нищо в нея ви предлагам да се връщаме - рече с боботещия си глас трола, като се отдръпна леко настрани за да си промуши Хелзинг светещата глава.

- Някога да съм казал, че ко правя това просто с цел "осветяване"? - промърмори друида.

- Трълът сви рамене като два байра и запокити в стаята още едно парченце от врата...

Общо взето целия зор се оказва за осветяванео на една абсолютно празна стая. Ама наистина. Няма нищо, даже камъчета. Самата стя е доста дълга, а в далечния й край има врата, която е напълно изгнила, но зад нея има само тъмнина - светлината нне достига до там.

*Да повтаряме ли направо цялата процедура или ще кажеш какво става натам?*
Монцит прекрачи внимателно в дългата стая която по местата от дето идваше хнаричаха коридор и надигна светещия камък канещ се да повтори за кой ли път същата процедура.

Елиан следеше с неособен интерес премеждията на другарите си и мерките към празната стая. Реши, че му е дошло до гуша от глупости и си проправи път с факлата напред, като влезе в празната стая. Вървеше уверено и все пак си гледаше в краката, за да не се окаже, да умре по най-безумния начин, само защото не е видял голямата издадена плоча или нещо подобно..