Уводи

[Ain alkar]

Пролетта в Русия тъкмо разцъфа, когато пред жилищната кооперация се появява млад пътник. Той поглежда сградата и в съзнанието му изникват спомени от миналото му. Спомени, към които той бе безразличен и които не искаше. Той знаеше, че е предизвикал това, което стана с Ирина...
Но не искаше да се връща към това. Искаше само да заживее спокоен живот след бурните осем години, в които той загуби майка си. Старият му дом - една малка гарсониера в тази кооперация предлагаше точно това. Той влезе и се качи на втория етаж. Спомняше си точно коя беше вратата. Третата от ляво. След няколко крачки по тесния коридор младият пътник се озова пред гарсониерата. Тъкмо да извади голяма връзка ключове, за да отключи някой от вътре отвори вратата.
Това не трябваше да става. Гарсониерата бе закупена от хазяйката и тя нямаше право да я отдава под наем.
Вратата отвори млада жена на възраст около двадесетте. Тя се стресна от стоящия пред вратата пътник.
- Какво правиш в дома ми? - попита хладно той и пристъпи напред.

[Ain alkar]

Той стана от единичното легло, обу бързо панталоните си и огледа стаята. Колкото и да се опитваше да избягва другия край, на който спокойно спеше Мария не успя. Нещо го теглеше към нея. От както я бе срещнал той я чувстваше по-близка от всеки друг на света... дори от Ирина и сега не можеше се отърве от натрапчивата мисъл, че себе отдал на Ирина в тази същата стая часове по-рано и то докато Мария спеше.
Но тя все още спеше вече повече от ден, а това не беше нормално. Той отиде до леглото й и се вгледа в човешкото лице. Знаеше, че това лице ще повехне и ще остарее и то съвсем скоро. В този момент в стаята влезе Ирина. Щом го видя до леглото на Мария тя се сепна. Само миг й трябваше да се съвземе. Ирина се усмихна и се приближи до леглото.
- Красива е, нали? - попита Ирина. - Какво изпитваш към нея?
- Нищо. Аз не чувствам - отвърна той.
- А какво изпитваш към мен? - продължи настоятелно Ирина.
- Не чувствам - отвърна отново той и извърна глава защото не понесе изпитателния на Ирина.
- Лъжеш! - каза Ирина остро. - Разбрах го след като отрових Мария. Вече сте едно. Ти усети как се изплъзва живота й.
- Значи ти ме използва, за да убиеш Мария?... Знаеш ли какво направи? - развика се той.
- Не - отвърна Ирина. - Тя не ми пречеше докато не ми разказа за теб и това, което си направил вчера сутринта. Ти нямаш бели петна, нали?
- От къде знаеш за тях?
- Тя ми каза, а ти си казал на нея - Ирина посочи Мария.
- Да, но ти я уби и тя сега... Знаеш ли какво се крие в кръвта й. Тя е наследница на ангелски род и е единственото, нещо, което държи света на ръба на разрухата - той говореше толкова разпалено и за момент дори щеше да се разплаче, но успя да овладее изблика на чувства.
Ирина явно разбра важността на живота на Мария и каза виновно:
- Знаеш, че има още три дни докато духа й отиде в царството на сенките. Не може ли да пратим Орфей там? Той би я извел.
- Не отивам сам. Нямам доверие на този певец. Светът на сенките вече не е същия след като ангелите се намесиха там преди деветдесет години. Този път няма да оцелее.
- Слушай! - каза Ирина. - Ако Мария наистина е тяхна потомка, то значи ти си избран от нея за пазител...
- Аз й дадох реликвата – каза той.
- Именно щом си избран да я пазиш спасяването й от света на сенките трябва да стане от друг, който да не е обвързан с нея. Когато бъде спасена ти трябва да си тук. Послушай ме! Остави нещата на мен! Знам един, който има нужда да го направи.
- Млад ли е? - попита недоверчива той.
- Въобще не – отвърна Ирина. - Има опита да се справи със задачата, ако ли не ще намери на кого да се довери... Нямаш друг избор. Приеми помощта ми или приеми, че Мария е мъртва.
Той въздъхна и каза без желание:
- Добре Ирина. Прави каквото знаеш, но я спаси или ни избий!
Ирина се усмихна и без да каже дума напусна стаята. След няколко минути скитане из дома на гавраилите тя се спря една врата. Почука едва и влезе без да почака покана. В стаята имаше само един човек.
- Трябва да свършиш нещо. Искам да стане бързо, защото няма време. Трябва да отидеш в света на сенките и да искаш от там една нова душа. Името й е Мария и умря тази нощ. Беше отровена.

[Ain alkar]

Трябва да започна около три дни преди случките. В града пристига Създание, което за последно е било в него преди 8 години и то като човек. Той решава да се върне в купения от него и покойната му майка апартамент, който съвсем случайно се оказва във Дом на Създанията.
Миг преди да влезе в гарсониерката вратата се отваря и отвътре излиза млада жена (приблизително на една възраст със Създанието). Става скандал, в който Създанието разбира, че тя е няма и е сираче. След известни увещавания Създанието се съгласява тя да остане да живее при него.
Същата вечер чужденецът е въвлечен в битка със Създание, обявило се за брат на въпросната съжителка - Мария. Битката се провежда на близки гробища (а това за гробищата е закон от световното управление след 2094). В битката наблюдателите на различните домове разкриват у чужденеца сила неприсъща на Московски създания.
Но силата му не е единственото, което се разкрива в битката. В нея става ясно, че той е наследник на небезизвестния в мистичните среди - Даниел-Гаврайл, който през 2007 спасява света от ангелски заговор (цялата история може да се проследи в моя четирилогия). Още по-забавно става, когото чужденецът научава, че "наемателката" му също има връзка с ангелския род и е избрана да върне баланса на света.
Ала поради силата му като Създание той е преследван от всички домове и от фанатизирани хора, които желаят чрез него да получат познанието за премахването на Създанията окончателно. Но това не са най-големите проблеми на двамата. Сили отвъд живота също са им хвърлили око. Пазителят на Смъртта прави всичко възможно да погуби Мария.
За съжаление ревността и завистта изиграват лоша шега и бивша приятелка на чужденца убива Мария. След кратък спор за съдбата на Света Ирина (тази, която възлага задачата на слънцето) решава да помогне.