Аксиом16 Приключение с меч и магия

На следващата сутрин групата беше събудена от същото момиче, което пак им носеше храна. Каза им, че гиганта ги чака и излезе. Набързо се наядоха и отидоха давидят какво става. Оня ги изгледа и започна да говори бързо:
-Вие - сочеше Върджил и Волф - искам да се оправите с пехотата, вече знаете как. Ти - посочи елфа - отиваш при стрелците, знаеш си. А другия при маговете. Няма да ме има в града поне десетина дни, ще се опитам да организирам подкрепления от градовете на гигантите. Оставям всичко на вас, като при евентуална атака на гущерите ще трябва да сложите стрелците по стените, Елианора знае какво да прави, а само най-добрите пехотинци пратете да наобиколят града и да убиват каквото могат. Въпроси?

-Няма, няма - промърмори Фортис и се затътри към сборното място за днес. Пожела успех на другите и помоли да не го прекъсват със летящи неуцеляеми ябълки следващия път...

(И не съм елф, а човек все пак)

Тристан се облече набързо и тръгна към магьосниците.Чудеше се днес как ли ще протече денят...

Върджил си взе щита и меча, след което зачака Волф, за да отидат при новобранците.

Волф се подсмихна и промърмори за себе си:
- Ами ако не се справим?
После кимна на Върджил и двамата заедно тръгнаха към плаца...

Върджил и Волф: Новобранците се бяха събрали в залата за тренировки и тренираха ваденето на меча под надзора на по-опитните.
-Започнахме скоро, колкото да правим нещо докато дойдете - каза човека, който беше победил Волф в дуел предишния ден. - Какво предлагате сега?

Фортис:Стрелците се бяха събрали и бяха донесли мишените, Елианора също беше там. Вече стреляха, макар и неточно (с изключение на елфката). Когато Фортис се приближи, тя го поздрави, а един от стрелците се провикна "К'во ш' пра'йм, шефе?"

Тристан:Маговете посрещнаха Тристан и го пратиха да учи най-големите начинаещи, които знаеха само общите магии. Трябваше да ги обучава почти от нулата.

ИИ:Казвате какво тренирате, тренировките продължават с дни, освен ако не стане нещо извънредно. Това значи, че трябва да кажете "правим това, като почти го схванат онова" и т.н. Ще претупаме тренировките по-набързо, че няма да остане време за игра.

Върджил извика по-опитните войни при себе си и Волф:
-Мисля, че е време да направим една тренировъчна програма. Предлагам всеки ден, след кратка загрявка, да учим новобранците на нови техники и комбинации. Следобед, пък, може да тренират физически: за бързина и сила, които също ще са им много нужни. Когато видим, че вече се справят по-добре, можем да започнем и с тренировъчни битки. Ако в някакъв момент се получи, че някои напредват много, можем да разделим групата на две. Някой има ли други идеи?

- Дай да ги научим да не се избиват взаимно, най-напред, а? - Подхвърли Волф. Предлагам просто да ги караме да правят по един час вадене на меча от ножницата, после по един час прободен замах и след това още един час дсиагонален замах. Не вярвам да имат способности за друго. Тези, които ги бива за нещо ще ги отделяме и ще се занимаваме с тях поотделно.

-Може би си прав... Поне за начало ще следваме плана ти.

И така, следвайки плана на Волф, тренировките започнаха. На всеки новобранец, който показваше талант, щеше да му бъде обърнато специално внимание, но не се очакваше, че всички новобранци ще стигнат до трениране на по-сложни техники и комбинации, а камо ли до тренировъчни боеве.

Преди тренировките да започнат, един от ветераните подметна:
-Абе не знам, ама ваденете на оръжието май го схванаха. А и все пак те ще ги извадят още щом се разбере за атаката.

- Дай да затвърдим тия знания, а? - подметнса Волф. - Мене като ме обучаваха, всяка сутрин изкарвах по час във вадене и прибиране на меча в ножницата. Не че станах велик вой... но поне не си отрязвам пръстите при прибирането му.

-Добре де, просто казвам, че ако вадят меча перфектно и не могат да замахнат с него няма да допринесат в битка.

- аз пък смея да предположа, че ако се изпоизаколят едни друг в началото ще стане много лошо. Не могат да станат войници за ден. Виж, за седмица...

-Добре де, добре - каза оня сърдито и започна да ходи между редиците.
След половин час стана ясно, че почти всички могат да извадят меча без да заколят някой - не толкова бързо, колкото опитен воин, но имаха огромен напредък спрямо началото на тренировките.

След краткото упражнение по вадене на меч от ножница, доброволците започнаха да упражняват прости удари.