Част 1: Кръчма Сивия Глиган, Село Харной, край Кастина.
Междувременно фигурата с двете торби, наместо да отпие от халбата си, се изправи и насочи към масата с елфите. Фигурата под дрехите бе твърде стройна за да е каквото и да е освен елф. В походката му си личеше дисциплина на движенията, подобна на тази, която войните придобиват с много тренировки.
В крачка елфът свали качулката. Половината лице беше обгорено и черно, окото сбръчкано и затворено, ъгълчето на устата придърпано нагоре в болезнена полу-усмивка. Бузата черна и напукана, парализирана.
Другата половина на лицето му беше (относително) непокътната, с деликатната кожа на елф, леко издължено и с остър поглед единствено око, и малък нос. ТАзи половина бе застанало спокойна, все едно дисциплинирана да не издава емоции.
Странникът доближи масата директно, така че се оказа директно с лице към стражниците, наводнили кръчмата.
-Има сила в духът ви, братко - изхриптя облеченият в мръснозелени дрехи елф. - Имам предложение към вас. Моля, присъединете се към мен, ако решите да го изслушате.
Съобщението не беше въпрос, или нещо подлежащо на обсъждане, и кевоч се оттегли към масата си. Но преди да го стори изгледа продължително и съсредоточено младият страж. А бутилката с вино идваше.
В крачка елфът свали качулката. Половината лице беше обгорено и черно, окото сбръчкано и затворено, ъгълчето на устата придърпано нагоре в болезнена полу-усмивка. Бузата черна и напукана, парализирана.
Другата половина на лицето му беше (относително) непокътната, с деликатната кожа на елф, леко издължено и с остър поглед единствено око, и малък нос. ТАзи половина бе застанало спокойна, все едно дисциплинирана да не издава емоции.
Странникът доближи масата директно, така че се оказа директно с лице към стражниците, наводнили кръчмата.
-Има сила в духът ви, братко - изхриптя облеченият в мръснозелени дрехи елф. - Имам предложение към вас. Моля, присъединете се към мен, ако решите да го изслушате.
Съобщението не беше въпрос, или нещо подлежащо на обсъждане, и кевоч се оттегли към масата си. Но преди да го стори изгледа продължително и съсредоточено младият страж. А бутилката с вино идваше.
- The Raptor
- Шампион
- Мнения: 176
- Регистриран на: чет мар 13, 2008 12:08 am
- The Raptor
- Шампион
- Мнения: 176
- Регистриран на: чет мар 13, 2008 12:08 am
Кимването в посоката на елфаната явно бе каазло достатъчно на нея. Наблюдателна беше - и това трябваше да се отбележи и помни. Кевоч огледа двамата продължително и заговори.
-Изглеждате ми като ... наемници - мина той директно на същината - самият аз съм такъв. Търся си ... партньори. Довечера ще ни бъде възлножа поръчка. Равни дялове. Какво ще кажете?
-Изглеждате ми като ... наемници - мина той директно на същината - самият аз съм такъв. Търся си ... партньори. Довечера ще ни бъде възлножа поръчка. Равни дялове. Какво ще кажете?
Хесер видя как Фредерих се опитва да заговори Елимер и последвалия отказ. Скоро след това елфите се присъединиха към Кевоч, а на Хесер му стана още по-скучно. Затова взе чашата си в ръка, стана и реши да си намери събеседници. Метна се на един стол на масата на Фредерих и Хикаха с думите:
-Не се притеснявай, приятел, все пак се беше прицелил доста високо - Хесер хвърли поглед към Елимер.
-Не се притеснявай, приятел, все пак се беше прицелил доста високо - Хесер хвърли поглед към Елимер.
- The Raptor
- Шампион
- Мнения: 176
- Регистриран на: чет мар 13, 2008 12:08 am
- The Raptor
- Шампион
- Мнения: 176
- Регистриран на: чет мар 13, 2008 12:08 am
- The Raptor
- Шампион
- Мнения: 176
- Регистриран на: чет мар 13, 2008 12:08 am
-Следи от доволна усмивка(може би щастлива?) се прокраднаха по едно лице, където не бяха се озовавали често.
-Ен Кевоч - подаде ръка елфът, изправяйки се.
След като стисна ръцете им, елфът попита дали са отседнали в тази кръчма, увери ги, че щеги потърси по-късно, и със стегната крачка се отправи към изхода, без да забравя багажът си. Докато минаваше покрай отделението стражи в главата му кипяха мисли и въпроси.
[Вярно е, че нямам познание психолигия, но все пак се опитвам оглеждайки ги да разбера дали съм предизвикал професионален интерес за тез хубавци; като рпозитичащо това - и дали някой ще ме проследи.]
-Ен Кевоч - подаде ръка елфът, изправяйки се.
След като стисна ръцете им, елфът попита дали са отседнали в тази кръчма, увери ги, че щеги потърси по-късно, и със стегната крачка се отправи към изхода, без да забравя багажът си. Докато минаваше покрай отделението стражи в главата му кипяха мисли и въпроси.
[Вярно е, че нямам познание психолигия, но все пак се опитвам оглеждайки ги да разбера дали съм предизвикал професионален интерес за тез хубавци; като рпозитичащо това - и дали някой ще ме проследи.]
- The Raptor
- Шампион
- Мнения: 176
- Регистриран на: чет мар 13, 2008 12:08 am
- Ivan_Helsing
- White & Nerdy
- Мнения: 875
- Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm
- Ivan_Helsing
- White & Nerdy
- Мнения: 875
- Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm
Озова се пред масивната дъбова врата на кръчмата (която можеше да се ползва съвместимост за бункер, особено на фона на останалтие постройки в селото). Оставаше не повече от половин камбаан време преди да падне мракът, и небето вече беше порозовяяло. Кевоч вдиша дълбоко от свежият вечерен въздух и настроението му се подобри. Щеше да е интересно в това село.
Преметнал багажът си на гръб, и изправен в стройна стойка, елфът заходи замсилено сред схлупените постройки от дърво, които обособяваха селото. Хората бързаха по дребните си задачки преди мръкване. Как не им омръзва- това живуркане. Алко повече смелост и могат да живеят много по-интересно! - мислеше си Кевоч - А може би така са по-щастливи? - спомени за миналтоо нахлуха в главата му, той я разтърси за да ги махне и зави в дясно.
Едва от около пазаарене време* се разхождаше и вече усещаше духът на местенцето. Хората бяха трудолюбиви, и от начало предубедени към грозния елф, но усмивката, с която поздравяваше всеки (придружена с леко кимване като заместител на поклон) бързо показа на хората, че елфът не идва с лоши намерения. Големите торби ан гърба му го разкриваха като пътник, странник, и той се разхождаше досущ акто турист - безгрижен, удивляван от всяко дребно нещо.
Нещо издрънча от къщата зад тая и сърдита псувня го заглуши. Ен забърза натам и пред очите му се откри къща-ковачница. Първият етаж беше от камък, с голяам двойна врата. Вторият беше то дърво и от горе надничаше прекрасно момиче на около 17. Кестенявите й кърдриици се спускаха от двете страни на нежни бузи и падаха отстрани на хубави гърди, изпъкващи дори от под робата.
Но да се върнем на ковачът. Едрият мъж бързаше да прибере инструментите си от пред ковачницата, където бяха разхвърляни след цял ден труд. Беше се натоварил в ръцете с цял наръч метални пръчки и чукове, и един полу-изкован меч беше паднал и запречил вратата, която сега ковачът не можеше да отвори със шут без да изкърти връхчето на меча.
-Чакайте, чакайте - Ен се завтече и повдигна заклещеният меч с едно ловко движение. Шутът последва и вратата изскърца радостно. - Кн Кевоч, пътник, приятно ми е - се представи пътника с двете троби на гърба, докато помагаше на ковачът да внесат останалтие железа.
Беше намигнал на момичето горе, но тя като че ли не беше забелязала. Пък и той имаше само едно здраво око за намигане.
* - В по-големите градове съществува единицата за време пазарене. Това е времето, което отнема средно за едно пазарене на главния пазар, когато няма твърде голяам тълпа. Равнява се на няколкостотин дъха или на около дванадесета от камбаната.
Преметнал багажът си на гръб, и изправен в стройна стойка, елфът заходи замсилено сред схлупените постройки от дърво, които обособяваха селото. Хората бързаха по дребните си задачки преди мръкване. Как не им омръзва- това живуркане. Алко повече смелост и могат да живеят много по-интересно! - мислеше си Кевоч - А може би така са по-щастливи? - спомени за миналтоо нахлуха в главата му, той я разтърси за да ги махне и зави в дясно.
Едва от около пазаарене време* се разхождаше и вече усещаше духът на местенцето. Хората бяха трудолюбиви, и от начало предубедени към грозния елф, но усмивката, с която поздравяваше всеки (придружена с леко кимване като заместител на поклон) бързо показа на хората, че елфът не идва с лоши намерения. Големите торби ан гърба му го разкриваха като пътник, странник, и той се разхождаше досущ акто турист - безгрижен, удивляван от всяко дребно нещо.
Нещо издрънча от къщата зад тая и сърдита псувня го заглуши. Ен забърза натам и пред очите му се откри къща-ковачница. Първият етаж беше от камък, с голяам двойна врата. Вторият беше то дърво и от горе надничаше прекрасно момиче на около 17. Кестенявите й кърдриици се спускаха от двете страни на нежни бузи и падаха отстрани на хубави гърди, изпъкващи дори от под робата.
Но да се върнем на ковачът. Едрият мъж бързаше да прибере инструментите си от пред ковачницата, където бяха разхвърляни след цял ден труд. Беше се натоварил в ръцете с цял наръч метални пръчки и чукове, и един полу-изкован меч беше паднал и запречил вратата, която сега ковачът не можеше да отвори със шут без да изкърти връхчето на меча.
-Чакайте, чакайте - Ен се завтече и повдигна заклещеният меч с едно ловко движение. Шутът последва и вратата изскърца радостно. - Кн Кевоч, пътник, приятно ми е - се представи пътника с двете троби на гърба, докато помагаше на ковачът да внесат останалтие железа.
Беше намигнал на момичето горе, но тя като че ли не беше забелязала. Пък и той имаше само едно здраво око за намигане.
* - В по-големите градове съществува единицата за време пазарене. Това е времето, което отнема средно за едно пазарене на главния пазар, когато няма твърде голяам тълпа. Равнява се на няколкостотин дъха или на около дванадесета от камбаната.
-
- Аша'ман
- Мнения: 1333
- Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
- Местоположение: burgas
Хикаха огледа младежа, без да превръща погледа си в натрапчиво зяпане, след което добродушно се усмихна:
- Точно в момента си чакаме закуската, а иначе само минаваме от тук. Не смятаме да се задържаме.
- Точно в момента си чакаме закуската, а иначе само минаваме от тук. Не смятаме да се задържаме.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.