Аксиом16 Приключение с меч и магия

Междувременно фигурата с двете торби, наместо да отпие от халбата си, се изправи и насочи към масата с елфите. Фигурата под дрехите бе твърде стройна за да е каквото и да е освен елф. В походката му си личеше дисциплина на движенията, подобна на тази, която войните придобиват с много тренировки.

В крачка елфът свали качулката. Половината лице беше обгорено и черно, окото сбръчкано и затворено, ъгълчето на устата придърпано нагоре в болезнена полу-усмивка. Бузата черна и напукана, парализирана.

Другата половина на лицето му беше (относително) непокътната, с деликатната кожа на елф, леко издължено и с остър поглед единствено око, и малък нос. ТАзи половина бе застанало спокойна, все едно дисциплинирана да не издава емоции.

Странникът доближи масата директно, така че се оказа директно с лице към стражниците, наводнили кръчмата.
-Има сила в духът ви, братко - изхриптя облеченият в мръснозелени дрехи елф. - Имам предложение към вас. Моля, присъединете се към мен, ако решите да го изслушате.

Съобщението не беше въпрос, или нещо подлежащо на обсъждане, и кевоч се оттегли към масата си. Но преди да го стори изгледа продължително и съсредоточено младият страж. А бутилката с вино идваше.

Линтис помоли Елимер да изчака малко и тръгна след елфа.Още преди да е стигнал до масата му каза :
-Говори по-бързо,че предпочитам да не седим повече в тази кръчма.

-Седни и се оспокой и тогава. Очаквам сериозност освен храброст от партньорите си - изграчи явно увреденият при инцидентът глас. Тонът бе тих и дълбок.

-Добре,но говори бързо.-каза Линтис след като седна

-Предложението се простира и към дамата - кимна елфът към самата жена на масата отатък - нека се присъедини.

Елимер разбра ,че говорят за нея.Стана и се насочи към масата на непознатия елф.Седна до приятеля си и зачака това, което имаше да им каже елфът.

Кимването в посоката на елфаната явно бе каазло достатъчно на нея. Наблюдателна беше - и това трябваше да се отбележи и помни. Кевоч огледа двамата продължително и заговори.
-Изглеждате ми като ... наемници - мина той директно на същината - самият аз съм такъв. Търся си ... партньори. Довечера ще ни бъде възлножа поръчка. Равни дялове. Какво ще кажете?

Хесер видя как Фредерих се опитва да заговори Елимер и последвалия отказ. Скоро след това елфите се присъединиха към Кевоч, а на Хесер му стана още по-скучно. Затова взе чашата си в ръка, стана и реши да си намери събеседници. Метна се на един стол на масата на Фредерих и Хикаха с думите:
-Не се притеснявай, приятел, все пак се беше прицелил доста високо - Хесер хвърли поглед към Елимер.

-и кой ще ни възложи тази поръчка?

-В същност на мен ще я ... възложи - продължи да говори бавно и отчетливо Обезобразеният - но парите ще са добри. Надявам се да сеслучи и нещо интересно - добави след извесно мълчание Кевоч.

-Кой ще ти възложи тази поръчка?

-Хехе - засмя се невъоръженият елф и се закашля. - Всичко с времто си. А сега трябв дазнам дали мога да разчитам на вас двамата или не.

-На мен можеш да разчиташ!-Каза Линтис след което погледна Елимер очаквайки неиния отговор

Елимер слушаше внимателно всичко, което казваше лефът.Когато Линтис я погледна тя се замисли за миг, но после отчетливо кимна с глава.

-Следи от доволна усмивка(може би щастлива?) се прокраднаха по едно лице, където не бяха се озовавали често.
-Ен Кевоч - подаде ръка елфът, изправяйки се.
След като стисна ръцете им, елфът попита дали са отседнали в тази кръчма, увери ги, че щеги потърси по-късно, и със стегната крачка се отправи към изхода, без да забравя багажът си. Докато минаваше покрай отделението стражи в главата му кипяха мисли и въпроси.

[Вярно е, че нямам познание психолигия, но все пак се опитвам оглеждайки ги да разбера дали съм предизвикал професионален интерес за тез хубавци; като рпозитичащо това - и дали някой ще ме проследи.]

Малко след като Кевоч излезна от кръчмата Линтис резервира стая за двамата с Елимер в кръчмата.После седна на масата си и си сипа чаша вино от ботилката пратена като извинение от човеците на съседната маса.

Фредерих се ухили на Хесер:
-Ама защо говориш в минало време? Голям инат съм, да знаеш - смигна му и се загледа в елфите, опитвайки се да дочуе разговора им.

-Хах, харесват ми инатливите хора - каза с усмивка Хесер и протегна ръка към Фредерих - Викат ми Хесер.

-Фредерих Абрахам, а това до мен е Хикаха.

-Какво правите по тези места?

Озова се пред масивната дъбова врата на кръчмата (която можеше да се ползва съвместимост за бункер, особено на фона на останалтие постройки в селото). Оставаше не повече от половин камбаан време преди да падне мракът, и небето вече беше порозовяяло. Кевоч вдиша дълбоко от свежият вечерен въздух и настроението му се подобри. Щеше да е интересно в това село.

Преметнал багажът си на гръб, и изправен в стройна стойка, елфът заходи замсилено сред схлупените постройки от дърво, които обособяваха селото. Хората бързаха по дребните си задачки преди мръкване. Как не им омръзва- това живуркане. Алко повече смелост и могат да живеят много по-интересно! - мислеше си Кевоч - А може би така са по-щастливи? - спомени за миналтоо нахлуха в главата му, той я разтърси за да ги махне и зави в дясно.

Едва от около пазаарене време* се разхождаше и вече усещаше духът на местенцето. Хората бяха трудолюбиви, и от начало предубедени към грозния елф, но усмивката, с която поздравяваше всеки (придружена с леко кимване като заместител на поклон) бързо показа на хората, че елфът не идва с лоши намерения. Големите торби ан гърба му го разкриваха като пътник, странник, и той се разхождаше досущ акто турист - безгрижен, удивляван от всяко дребно нещо.

Нещо издрънча от къщата зад тая и сърдита псувня го заглуши. Ен забърза натам и пред очите му се откри къща-ковачница. Първият етаж беше от камък, с голяам двойна врата. Вторият беше то дърво и от горе надничаше прекрасно момиче на около 17. Кестенявите й кърдриици се спускаха от двете страни на нежни бузи и падаха отстрани на хубави гърди, изпъкващи дори от под робата.

Но да се върнем на ковачът. Едрият мъж бързаше да прибере инструментите си от пред ковачницата, където бяха разхвърляни след цял ден труд. Беше се натоварил в ръцете с цял наръч метални пръчки и чукове, и един полу-изкован меч беше паднал и запречил вратата, която сега ковачът не можеше да отвори със шут без да изкърти връхчето на меча.

-Чакайте, чакайте - Ен се завтече и повдигна заклещеният меч с едно ловко движение. Шутът последва и вратата изскърца радостно. - Кн Кевоч, пътник, приятно ми е - се представи пътника с двете троби на гърба, докато помагаше на ковачът да внесат останалтие железа.

Беше намигнал на момичето горе, но тя като че ли не беше забелязала. Пък и той имаше само едно здраво око за намигане.


* - В по-големите градове съществува единицата за време пазарене. Това е времето, което отнема средно за едно пазарене на главния пазар, когато няма твърде голяам тълпа. Равнява се на няколкостотин дъха или на около дванадесета от камбаната.

Хикаха огледа младежа, без да превръща погледа си в натрапчиво зяпане, след което добродушно се усмихна:
- Точно в момента си чакаме закуската, а иначе само минаваме от тук. Не смятаме да се задържаме.

-Странствате значи, така ли? Браво, браво. Хубаво е човек да пообиколи свят и да види различни неща.