Част I - В Ифе

Архив - Форумни Игри
Потребителски аватар
Miro
Биро
Мнения: 1083
Регистриран на: ср юни 23, 2004 3:45 pm
Контакти:

Част I - В Ифе

Мнениеот Miro » пон апр 14, 2008 5:43 pm

Вълма дим се носят във въздуха и лютят на очите, в сумрачната кръчма Конски къч. Светлина се процеждаща през високо разположените прозорчета с кръстати железни решетки по тях, и стига тъкмо колкото да си видиш къде ти е халбата. В дъното на безформеното едро помещение се открояват силуетите на няколкото наргилета - източникът на всичкия пушек. Дебел кръчмар зад тезгяха, и две хърбави сервитьорки са персоналът на това място, където не можеш да видиш лицата на хората на повече от няколко ръце разстояние.

И все пак някои са избрали да отседнат тук, където никога не се натъпква с народ. От особен интерес за бъдещата история са пет фигури, седящи по околните маси (или сега влизащи в проклетата кръчма), които сега ще опишем.

Потребителски аватар
Straight_Out_Of_Line
Работник
Мнения: 121
Регистриран на: пон юли 09, 2007 11:27 pm
Местоположение: София

Мнениеот Straight_Out_Of_Line » пон апр 14, 2008 6:34 pm

На една от масите, седнал с лице към вратата (или поне така смяташе, тъй като нищо не се виждаше от целия пушек), седеше човек, около 20 годишен, с тъмна коса стигаща малко над раменете. На гърба му стояха двуръчен меч и лък, говорещи недвусмислено, че младежът няма намерение да се заседява дълго в кръчмата. Кафявите, почти черни очи, зачервени от всичкия пушек, оглеждаха ограничения периметър съсредоточено, сякаш очакваха някой или нещо. От време на време седящия се осмеляваше да отпие от чашата пред него, преглъщаше с видимо усилие и продължаваше да се взира в посоката, където смяташе че е вратата, хвърляйки от време на време нервни погледи настрани.

zelgadis
Калфа
Мнения: 44
Регистриран на: нед авг 20, 2006 4:22 am

Мнениеот zelgadis » пон апр 14, 2008 7:42 pm

Дарк седеше на една от масите най-близо до вратата. Самия той бе пушач но това тук му идваше в повече. Тъмно зелена качулка закриваше по-голямата част от лицето на джуджето и оставяше на слабата светлина да разкрие само дългата черна брада сплетена на три плитки. От времена време отпиваше голяма глътка бира или поне от нещо в халбата му което трябваше да минава за бира. Въпреки че бе свикнал да пие далеч по хубави питиета джуджето вече преполовяваше трета халба. Това бе съвсем малка част от обичайната му почерпка но досадната мисъл че ако не си намери някаква работа ще свърши парите съвсем скоро не искаше да го остави на мира. Е все пак това можеше да почака поне до края и на тази халба.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнениеот Vilorp » вт апр 15, 2008 9:22 am

Вратата се отвори но вместо да очертае силует на мрачния дъждовен фон отван си остана все така тъмна, всякаш някой или по скоро нещо я покриваше изцяло. Гертруда тръсна халба мръсно кафява течност зовяща се пиво пред мрадежа с гооолемите оръжия и направи лук опит да му се усмихне, надявайки се после да припечели нещо от него. Усмивката и бе чаровна, но липсващия преден зъб малко разваляше ефекта. Тя фръцна хърбавия си задник леко закачайки с полите сиокаляните му ботуши и изприпка към тезгяха да предопреди съдържателя за новия посетител. Той вдигна глава и ве всзря през дима към вратат от която навяваше хлад. После кресна къмдругото момиче, доста по-младо и очевидно недохранено:
- Маро ма, кажи на Грюнтер да мине през задната врата и затвори вратат, че ще ти отдържа от платата, дървата за огъня - момичето бързо изприпка към отворената врата и след няколко тихи думи това, което затулваше отвора изчезна, а слугинчето побърза да я затвори.
Малко по-късно съдържателят зачезна нейде, а после въведе през задната врата, която въсщност бе поне два пъти по-голяма то предната някаква огромна сянкапревита о две и висока повече от два разтега. Двамата се настаниха с дъното на гостилницата, в най сенчестия и опушен ъгъл далеч от светлината на камина и... почнаха да мелят брашно? Всъщност шумъти идващ от тях звучеше, като „шепота” на воденични камъни.

Потребителски аватар
Shamajotsi
Тапака
Мнения: 1664
Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
Местоположение: Нангияла
Контакти:

Мнениеот Shamajotsi » вт апр 15, 2008 10:15 pm

Предната врата отново се отвори, като този път влезе човек с подгизнал плащ и дълга, лъскава от водата и вързана на опашка коса. Човекът бе сравнително висок като за расата си - бе около шест разкрача. Мъжът носеше със себе си щит, а това, което някои от посетителите навярно бяха взели за тояга, пролича, че е копие. Под плаща се показа и кожена ризница.

Влизайки в помещението, мъжът се закашля и сбръчка чело от многото пушек, след което се огледа хора, които биха направили проблем за нещата, с които влиза. След като не видя такива, без въобще да подбира до кого сяда, се настани колкото се може по-близо до камината и възможно най-далеч от наргилетата. Той остави внимателно щита и раницата, която бе на гърба му, и, навярно уморен, се отпусна на своето място.

Потребителски аватар
Miro
Биро
Мнения: 1083
Регистриран на: ср юни 23, 2004 3:45 pm
Контакти:

Мнениеот Miro » вт апр 15, 2008 10:17 pm

Двама широколпещи гиганти са оставили копията си подпрени в каменната стена, а сами те са се навели над ниска масичка и разпалено обсъждат нещо. По разграфената с креда маса се плъзгат камъчета и предизвикват емоции у двамата едряци.

Брадясал чичо на напреднала възраст и с изтъркан плащ седи близо до една от стените - сам на масата си, само с халба пиво. Подхвърлянето на камъче по масата, както и неусетното непрестанно допълване на халбата, са знак за скучаещ магьосник, чакащ да бъде нает за опасна и ... доходоносна мисия.

Трите типчета, седнали около масата в друг от ъгглите на кръчмата шушукат и нерядко гърлено се изхилват. Тъмните им свободни дрехи - панталони и блузи от здрав плат, неуспешно покриват оръжията под себе си.

Поредният сам скитник се е отпуснал на масата си, стоманеният му двъръчен меч - опрян до него, и чакащ да застърже в плът. Странникът не пие, но по някога махва с ръка, за да прокуди мисли от главата си.

На друга маса нисък и слабичък човек, загърнат в евтини селячески дрехи говори със събеседникът си - широкоплещеста фигура, която говори много по-гръмко от незначителният му приятел. Говорят за търговия.

Но нещо се променя, когато неочаквано става невисокият посетител на Къч-ът, и се запътва към някого. Той посещава пет фигури, и тихо им изрича своето съобщение. Всяко приемане или отказ ще промени много.

Рефан[sblock]
Когато се приближава, забелязваш, че човекът е над средна възраст, с изпито и смирено, но нетрепващо при поглед в очите, лице.
-Здравейте - поздравява старчето. - Уменията ви с меча и лъка са забелязани в този град, и моят Господар иска да ви види.
-Недейте пита сега, аз съм просто слуга - отвръща ниският още на зародишът на ответен въпрос.
-След две камбани, пред магазинът за бижута в Стария. Господарят ми много държи да ви види.
След тези думи вестоносецът понечва да се отдръпне от масата ти, с лек поклон.
[/sblock]

Дарк[sblock]
Когато се приближава, забелязваш, че човекът е над средна възраст, с изпито и смирено, но нетрепващо при поглед в очите, лице.
-Здравейте - поздравява старчето. - Уменията ви да създавате неща са забелязани в този град, и моят Господар иска да ви види.
-Недейте пита сега, аз съм просто слуга - отвръща ниският още на зародишът на ответен въпрос.
-След две камбани, пред магазинът за бижута в Стария. Господарят ми много държи да ви види.
След тези думи вестоносецът понечва да се отдръпне от масата ти, с лек поклон.
[/sblock]

Грюнтер[sblock]
Когато се приближава, забелязваш, че човекът е над средна възраст, с изпито и смирено, но нетрепващо при поглед в очите, лице.
-Здравейте...господин Трол - поздравява старчето. - Господарят ми силно би искал да се запознае с вас.
-Недейте пита сега, аз съм просто слуга - отвръща ниският още на зародишът на ответен въпрос.
-След две камбани, пред магазинът за бижута в Стария. несъмнено го знаете. Господарят ми много държи да ви види.
След тези думи вестоносецът понечва да се отдръпне от масата ти, с лек поклон.
[/sblock]

Среден на ръст, дългокрак, с тесен кръст и широки рамене. Има лице с правилни, леко безизразни черти, които рядко изразяват радостно чувство и почти никога – отрицателни емоции. Походката му е мека, леко плъзгаща се като на танцьор. Обул широки и удобни панталони в тъмна разцветка, която през пушека и сумрака се различава само на тъмносива, и подобна риза. Лък стърчи зад еднот му рамо. този странник, седнал сам на маса, също бива една от целтие на старчето.
[sblock]
Когато се приближава, забелязваш, че човекът е над средна възраст, с изпито и смирено, но нетрепващо при поглед в очите, лице.
-Здравейте - поздравява старчето. - Уменията ви с лъка са легендарни, и моят Господар иска да ви види.
-Недейте пита сега, аз съм просто слуга - отвръща ниският още на зародишът на ответен въпрос.
-След две камбани, пред магазинът за бижута в Стария. Господарят ми много държи да ви види.
След тези думи вестоносецът понечва да се отдръпне от масата ти, с лек поклон.
[/sblock]

Последният странник, при когото слугата отива, петият от петимата изглежда особено.
Скила
[sblock]
Когато се приближава, забелязваш, че човекът е над средна възраст, с изпито и смирено, но нетрепващо при поглед в очите, лице.
-Здравейте - поздравява старчето. - Копието ви говори изразително, и моят Господар иска да ви види.
-Недейте пита сега, аз съм просто слуга - отвръща ниският още на зародишът на ответен въпрос.
-След две камбани, пред магазинът за бижута в Стария. Господарят ми много държи да ви види.
След тези думи вестоносецът понечва да се отдръпне от масата ти, с лек поклон.
[/sblock]
Последна промяна от Miro на чет апр 17, 2008 1:26 am, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Straight_Out_Of_Line
Работник
Мнения: 121
Регистриран на: пон юли 09, 2007 11:27 pm
Местоположение: София

Мнениеот Straight_Out_Of_Line » вт апр 15, 2008 10:31 pm

След като вестоносецът излезе, Рефан поседя известно време смълчан, след което обърна на един дъх останалата в халбата течност, изчака гаденето да отмине, остави на масата пари за съмнителното удоволствие да пие в хана, взе си скромния багаж, който стоеше до масата, и излезе. Имаше 2 камбани време да се поразтъпче и да открие въпросния магазин.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнениеот Vilorp » ср апр 16, 2008 7:38 pm

След тези думи вестоносецът понечва да се отдръпне от масата ти, с лек поклон.
- Я, зачакай малко - спря го сенчестата фигура, после се обърна към съдържателя и добави - Изнервям се когато идват разни докато върим мохабети. Ако този е твой човек, да знаеш, че така няма да стане. Казах, вече не повече от 5 сребърника и то ако го пребоядисаш.- Ама това си е жив обир бре Грюнтер, а той за пръв пот го виждам! - озъби се кръчмаря на чакащия смирено слуга.
- Туска сме само почтенни хора - каза леко по-восоко трола и добави съвсем тихо, преди за заговори слугата - 5 и 60.- Не ми е позната физиономията ти, а както споменах не ми харесва разни хора да ме откриват когато съм инкогнито. Кой е господаря ти и предложението му ще ми мокрие ли загубите, които бих претърпял ако се срещна с него вместо да оправя две каруци? - междувременно съдържателя се бе отдалечил, но в погледа му проблясна закана към човека резнал му един сребърник от цената на крадения кон.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

zelgadis
Калфа
Мнения: 44
Регистриран на: нед авг 20, 2006 4:22 am

Мнениеот zelgadis » ср апр 16, 2008 9:03 pm

Дарк изгледа отиващия си човек. Определено имаше куп въпроси но реши да не си прави труда тъй като предполагаше че няма да получи отговори. Джуджето продължаваше да гледа в посоката в която бе изчезнал слугата а неизречените въпроси се въртяха из главата му.
„Какво ли иска този господар? Колко ли ще плати този господар? От къде знае този тип за уменията ми? … Е маи ще трябва да отида до тоя магазин и да разбера за какво става въпрос.”
Дарк допи малкото останала в чашата му течност, устави пари за питиетата и излезе от кръчмата. Бе от твърде скоро в града и си нямаше и представа къде е този магазин, всъщност бе в града от тази сутрин и освен първата му попаднала пред очите кръчма не знаеше нищо друго затова просто реши да попита първия минувач. Спря едно претичващо през улицата хлапе и го запита:
- Малкия да знаеш на около да има бижутерски магазин?

Потребителски аватар
Miro
Биро
Мнения: 1083
Регистриран на: ср юни 23, 2004 3:45 pm
Контакти:

Мнениеот Miro » чет апр 17, 2008 1:26 am

При „Грюнтер”
[sblock]
-Господаря ми ще предложи пари, ще предложи и повече. Оценката му е редно да се оправдае от лична среща с вас, „Грюнтер” - колкото и добре да ви познава той.

[градът се управлява от съветът - офциалната власт Но не съвсем. Слугата всъщснот ясно ти е казал, че има нещо общо с друа влиятелан личност в Ифе - винаги стояла зад кулисите]
[/sblock]

Потребителски аватар
Miro
Биро
Мнения: 1083
Регистриран на: ср юни 23, 2004 3:45 pm
Контакти:

Мнениеот Miro » чет апр 17, 2008 1:33 am

[В момента не сте в Стария. Кръчмата е разположена покрай пътя за село Кръстопътно. ]

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнениеот cherno_slance » чет апр 17, 2008 12:22 pm

Уидан стана и, понеже така и не успя да поръча нищо, просто си излезе от кръчмата. Попита случаен минувач къде се намира магазинът за Бижута в Стария* След това се запъти към мястото без особено бързане, а когато стигна до там, се огледа за гостилница или кръчма, където да хапне. Така можеше да е наблизо и да не се налага да бърза в последните минути преди уговорения час и място.

ИИ Дай описание на магазина, уличката на която се намира и къде наблизо мога да хапна ИИ
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнениеот Vilorp » пет апр 18, 2008 11:06 am

Скалния човек изгледа с подозрение отдалечаващия се прислужник и едва след това забеляза, че заведението доста се е поопразнило. Подозренията започнаха да го дразнят, но в крайна сметка се оказа, че просто е от липсата на закуска сутринта. Повика отново съдържателя и след крагта разговорка му връчи малка кесиика, като кимна към тримата „авери” със зле прикритите оръжия отсреща. После напусна кръчмата и се запъти с подчертано бавна крачка, по задните улички на Отам-Натам, към Средата.
Ханджията претегли на ръка кесията и след като пресметна, че 50 медника са им много направи 10 оттдържка преди да я занесе ма момчетата с молба да разберат малко повече неща за новия съдържател на Магазина и да ги съобщят на когото трябва, също така и да проследят един слуга.
Последна промяна от Vilorp на пет апр 18, 2008 4:16 pm, променено общо 1 път.
Всичко на тоз грешен свят е относително...

Изображение помогни на форума!

Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!

А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Shamajotsi
Тапака
Мнения: 1664
Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
Местоположение: Нангияла
Контакти:

Мнениеот Shamajotsi » пет апр 18, 2008 4:01 pm

След като странникът напусна кръчмата, а с него лека-полека и другите, които бяха посетени от него, и след като Скила се бе постоплил и поизсушил, той реши да поогледа гостите на кръчмата. Направиха му впечатление двамата гиганти. Преди да ги заговори, той се опита да определи към кой ли клан принадлежат. [sblock="системно"](т.е. героят ми се опитва с познанието си за "Култура и обичаи" да определи това - предполагам е възможно)[/sblock]
シャマョツィ

Потребителски аватар
Miro
Биро
Мнения: 1083
Регистриран на: ср юни 23, 2004 3:45 pm
Контакти:

Мнениеот Miro » пет апр 18, 2008 9:28 pm

[Това, все пак, е темата за кръчмата. Понеже, обаче, само Скила остана тук, ще си пиша директно, пък то само за него се отнася.]
Фигурите са огромни - широкоплещести и високи. Гърбовете им са изправени, а главите никога не се свеждат към земята. Всичко това са белези на всеки гигант, но преид всичко на Белите мечки. това, коеот не знаеш, е какво означава едрият символ, грубо татуиран над слепоочието на всеки от тях (всъщност обгорен, или по друг начин наранен - иглежда като незарастнал белег, но твърде неправилен, за да е от битка). никога не си виждал такъв.

Играта, която играят, урул, докарва в главата си спомени от живота ти с Орлите. Пред разграфената 5х5 квадрата дъска немалко време ис прекарал, надавайки победоносни викове понякога по-често от опоненти, които са я играли цял живот. Крясъкът на единия те стряска - и те връща към реалността - поставил е последнто камъче в редичка от пет малки.

ПП:А междувременно, трите момчета на една от масите нещо се скараха, единия зашлеви шамар на втория, и последния политна от стола си и се стовари върху стената зад него. Третия извъмжа нещо в лицето на замахналия. После си излязоха. Падналия се поотупа и също излезе. Никой не разбра как парите за сметката се озоваха на масата.

Потребителски аватар
Shamajotsi
Тапака
Мнения: 1664
Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
Местоположение: Нангияла
Контакти:

Мнениеот Shamajotsi » пон апр 21, 2008 2:31 pm

Пренебрегвайки случващото се, Скила се приближи до гигантите и ги запита на техния език:

[sblock="На галасса"]Имате ли нещо против да се присъединя към вашата компания?[/sblock]
シャマョツィ

Потребителски аватар
Miro
Биро
Мнения: 1083
Регистриран на: ср юни 23, 2004 3:45 pm
Контакти:

Мнениеот Miro » ср апр 23, 2008 11:15 pm

Галласа
[sblock]
-А, компания! Ела, бий един от нас, и ще можеш да седиш с нас.
[/sblock]

Потребителски аватар
Miro
Биро
Мнения: 1083
Регистриран на: ср юни 23, 2004 3:45 pm
Контакти:

Мнениеот Miro » вт май 06, 2008 12:49 pm

Цялият разговор е на Галласа:

Скила побеждава в играта на урул, без даже да даде възможност да разберат как ги е извъртял, че да ги победи. Двамата гиганти му правят място, поздравяват го с традиционният поздрав на гигантите - показани обърнати надолу отворени китки с отворени пръсти и се представят - Рааку и Самер Дуру.
Скила връща поздрава и той се представя. Поздравява спортсменски бившите си съперници за добрата игра и пита...
-От къде познаваш традициите на народа ни? - питат те по-инициативно
-На времето прекарах много време с едно от племената ви,
-Мечките?
-Не, с орлите.
-Хм - изсумтява този, с когато разговаряш (Раку)
Очевидно не е от тях.
-А какво води двама гиганти толкова на юг?
-Търговия, по-лесен живот. Човеците дават мило и драго за един силен войн. а ние сме двама - Хъ-Хъ-ХАхаха.
[Психология: еми не е това]
-Ясно... вие от дълго време ли сте тук?
-Пътуваме - отговаря този път другият брат - май познаваме човешките земи поне колкото ти тези на гигантите - и се ухилва. - На къде пътуваш?
-И аз не знам, накъдето се намери работа. Търся си такива хора, които имат нужда от добър воин.
-Площада. тука му викат Средата. Заставаш там рано призори при изгрев. Там наемат охранители на кервани.
Малко се замисля Самер, споглежда се с Раку, и ти казва, този път по-тихичко.
-Пък може и тримата да измислим нещо за повече пари. Ти имаш ум, а ние имаме сила. Какво казваш?
-Щом става дума за повече пари...-отвръща също толкова тихо Скила
Гигантите изглеждат малко изненадани от приемането ти.
-Да бяхме само ваамта, да оберем някого, някой търговец. Ама ние сме прости войни от пустинята. Ти измисли нещо и ще идем заедно.
-Абе върти ми се нещо в главата, ама точно сега не съм го доизмислил...
-Казвай тука смело
-Какво ще кажете да се видим пак тук, да кажем, утре сутринта и да видим дали няма да спечелим няколко лесни сребърници, че дори жълтици?
/въпрос:
по какво време се случваше този разговор?
вечер, следобяд...?
[залез слънце]
-Хъ, за къв вид работа? - май изглежда започват да се отпускат в компанията ти
-Работа, на каквато сме свикнали и тримата - два-три шамара на този-онзи и накрая ни плащат задето сме се веселили така.
-Само трябва да се видя с човека, който иска да ме наеме, да го убедя, че съм намерил двама ценни помощници. Този човек, между другото, май няма проблеми с парите, така че очаквам добре да плати.
-Навити. Търси ни тука утре, или горе потропай на стаята.
Нещо сообено има в тая кръчма. Пушекът скрива от погледа лицата на далечни посетители. Но сега гигантите казват следното със съвсем нормален глас, просто не в лицето ти, а леко се извръщат. И биват чути.
--Кръчмар, още по едно!
-Ше останеш ли за пиенето да си разкажем истории от миналтоо тая вечер.
[минала е около половин камбана от уговарянето на срещата, по твои сметки остава още 1 и 1/2]
-Трябва да намеря един човек и не ми остава много време да го търся, така че трябва да ви напусна, съжалявам. Но нали утре ще се видим, предполагам ще можем да си приказваме много занапред.
-Е, ще изпием и твоето. Успех, Скила.
-Мерси! Преди да тръгна, да ви питам: познавате ли някой тукашен, който да е запознат с града?
-Коя част, войте. Този град не е като нашите - има ... слоеве. Нищо не е както иглежда от улицата.
/героят ми запознат ли е с картата, която я постна навремето?
// да, знаеш кои са кварталите, и си чувал за най-известните обекти, като Съвета, Древния храм на Орим - абе всичко на скицата
-Трябва ми някой, който да е запознат със Стария, както го наричат местните
-Не разбираш. - Трите кани вино пристигат и братята надигат по една голяма глътка. - Разни човечета живят целия си живот във Стария и пак не го познават. Не е до селата в тоя град. До тва ... какво търсиш е. Всеки разбира от различно.
-Някакъв бижутерски магазин трябвало да намеря...
-Магазини не сме гледали. Местните си знаят къде са им магазините, нали така Раку.
-Ъхъ.
-Затова ви питах дали познавате такива местни
-На тое място не бих разпитвал вътре в тая кръчма.
-Еми, да, прави сте. Е, до скоро!
[Психология] На излизане се усещаш, че забрави да отпиеш от каната с виното, и така си оставил определено впечатление у войните.
Посреща те вдъхновяваща гледка. Небето е огненочервено, залезът е оцветил различните облаци в друга от хилядите разцветки на червенто, пурпурното и оранжевото. Закъснели търговци водят мулетата си за каишите в бързане да открият хан за вечерта, младежки тълпи бързат към някоя част на града или към полята наоколо с бутилки вино в ръцете, за гуляят, стражи, пътуващи войни, предлагащи услугите си като охранители на кервани, млади девойки водят достойни джентълмени към жилищата си.

Сградите около пътя са шарени в разнообразието си на архитектурни стилове - нанесли се търговци от цял Магландиум, магазинчета, павилиончета и капанчета, които в търсенето на сензация оцветяват претрупаните си витрини със всевъзможи атрибути. Има ханове, кръчми - дори точно отсреща на широкия път, по който могат да се разминат три ффургона, без да се налага да забавят или избързват. Стига да знаеш какво търсиш, всичко можеш да откриеш в града, който никога не спи!

Същото, но небето е вече тъмночервено и само 1/8 му остава, за да цопне зад хтлмовете нататък от града.
"Еми здраве да е" си казва Скила, сещайки се за виното, и се отправя към Стария.

Потребителски аватар
Miro
Биро
Мнения: 1083
Регистриран на: ср юни 23, 2004 3:45 pm
Контакти:

Мнениеот Miro » чет май 08, 2008 3:18 pm

Скила открива мястото на срещата след известен брой перипетии и ужасно бързане. За жалсот изгубва кесията със всичките си пари (може да е паднала някъде??), с изключение на два-три сребърника, които с останал ида се търкалят по джобовете му.

Стига последен, запъхтян.

---
Д'арк не се съпротивлява на стражите, които го завеждат към участъка. Забавят се ссамо за да прогонят двама простаци, които блъсакт по вратата и крещят, че някакъв си фургон бивал ограбван на централния площад. Но заплахата да ги приберат за нарушаване на градсктоо спокойствие свършва работа и двамата се махат.
Последна промяна от Miro на чет май 08, 2008 3:25 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Miro
Биро
Мнения: 1083
Регистриран на: ср юни 23, 2004 3:45 pm
Контакти:

Мнениеот Miro » чет май 08, 2008 3:23 pm

-----------------------
СРЕЩАТА

Скила пристига задъхан на мястото на срещата - мрачна и тясна странична уличка - от едната страна затапена от старото гробище, а от другата губеща се в криволичене в посока към Средата. Къщите са надивснали анд уличкатаи заплашват всеки момент да се сгромолясат върху нея. Малко нататък и в страни има малко площадче, с мрачен парк от дървета и храсти по средата. Този парк има особеният навик да шумоли нощем и да плаши малките деца.

Почти пълната луна осветява добре Рефан, мъжът от кръчмата по-рано днес.

Потребителски аватар
Straight_Out_Of_Line
Работник
Мнения: 121
Регистриран на: пон юли 09, 2007 11:27 pm
Местоположение: София

Мнениеот Straight_Out_Of_Line » чет май 08, 2008 5:02 pm

Младежът бавно се приближи до новодошлият, огледа го внимателно и, явно решил, че е безопасно да го направи, му подаде ръка.
- Подозирам, че ще работим заедно. Аз съм Рефан.

Потребителски аватар
Shamajotsi
Тапака
Мнения: 1664
Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
Местоположение: Нангияла
Контакти:

Мнениеот Shamajotsi » пет май 09, 2008 9:04 pm

Вече взел си дъх, Скила отвръща на ръкостискането.
-Викай ми Скила - се представя и той.
シャマョツィ

Потребителски аватар
Straight_Out_Of_Line
Работник
Мнения: 121
Регистриран на: пон юли 09, 2007 11:27 pm
Местоположение: София

Мнениеот Straight_Out_Of_Line » пет май 09, 2008 9:19 pm

- Хм... дали случайно знаеш нещо повече, освен това, че трябва да се срещнем с някакъв странник?
Въпросът беше по скоро за да върви разговорът, отколкото опит да получи някаква информация, но, след като не знаеше нищо за Скила, Рефан реши че и това няма да е лошо начало.

Потребителски аватар
Shamajotsi
Тапака
Мнения: 1664
Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
Местоположение: Нангияла
Контакти:

Мнениеот Shamajotsi » съб май 10, 2008 2:14 pm

-Аз едва намерих това място, пък ти искаш да знам! - се засмива Скила. - Честно казано, въобще не знам за какво става дума. Но май ще има пари. Това е най-важното.
シャマョツィ

Потребителски аватар
Straight_Out_Of_Line
Работник
Мнения: 121
Регистриран на: пон юли 09, 2007 11:27 pm
Местоположение: София

Мнениеот Straight_Out_Of_Line » съб май 10, 2008 2:25 pm

- Честно казано, от това място ме побиват тръпки. Не мога да разбера защо някой ще държи магазин в този район. Дано само всичко това да си заслужава.

Потребителски аватар
Miro
Биро
Мнения: 1083
Регистриран на: ср юни 23, 2004 3:45 pm
Контакти:

Мнениеот Miro » нед май 11, 2008 4:30 am

Рефан сякаш предизвиква съдбата, с тия думи. Отдолу по улицата , и отгоре, сякаш са се наговорили се появяват в рамките на двадесет дъха, и останалите, които би трябвало да са на тази среща. [Хайде, вие сте!]

А паркът изшумолява възмутено.

Потребителски аватар
ILLIDAN
Гвардеец
Мнения: 526
Регистриран на: нед ное 13, 2005 4:00 pm

Мнениеот ILLIDAN » нед май 11, 2008 2:25 pm

Чу се равномерното потропване на стомана в камък, след което иззад ъгъла се появи висок и строен човек с дълга обкована тояга в ръка. Когато се приближи се видя, че под тъмното наметало носеше доста скъпи дрехи, като впечатление правеше черният кожен елек. Луната освети добре лицето на странника: късата черна коса и козята брадичка ограждаха като в рамка издълженото лице. Когато отиде на 2 метра от Рефан и Скила, младежът ги огледа изпитателно, след което заговори:
-Явно ще работя с вас. Името ми е Мугабе. Башар Мугабе.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнениеот Vilorp » ср май 14, 2008 9:06 am

- А, аз съм Ашмодеански, Спиродон Ашмодеанки - чу се могъщ гърлен глас и от сенките излезе млад левент. Строен добре сложен висок почти петнадесет юмрука и с пищна рижа брада сплетена на две плитки. Подкованите ботуши с налчета тропаха по калдаръма отсечено, а джуджето бе препасано с кожена ковашка престилка в чиито колан бяха затъкнати ръкавици - А идвам от името на Грюнтер, кой тука е работодателя?
Всичко на тоз грешен свят е относително...

Изображение помогни на форума!

Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!

А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Miro
Биро
Мнения: 1083
Регистриран на: ср юни 23, 2004 3:45 pm
Контакти:

Мнениеот Miro » ср май 14, 2008 9:27 pm

-За жалост предложението важи само за лично дошли - отговаря спокоен глас от сенките, и слугата излиза от тях. - Аз съм Урд, приетно ми е. Елате, ще ви заведа при този, който ще ви възложи задачата - усмихва се слугата Урд. Без теб, друже!

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнениеот Асен » пет май 16, 2008 7:48 pm

-В такъв случай да приемем, че поканата важи и за леко закъснели!-отбеляза още един глас и от сенките с пестеливи движения излезе мъж с кожена ризница, панталони и ботуши. Стоманал нямаше почти никъде по него, дори щита му беше дървен, а шлемът и плочките по бронята и ръкавиците-бронзови.
Изключение правеха дългият кинжал с изключително широко острие на кръста му, за който някои знаеха, че се нарича Чинкуедеа в Източния съюз. По гласа обаче можеше да се предположи, че подобен блъсък биха издавали и очте му, ако можеха да се видят в тъмното. Снаряжението му доплъваха малък лък и колчан със стрели.
Раницата на гърба му и пътниеската тояга подксказваха, че скоро е пристигнал в града.


[sblock]Ако някой има наблюдателност, или е Разказвач на играта;)
Очите му са светли и имат точно блясъка, за който се намекваше, а в левия му ботуш има друг, по-дълъг и по-издължен кинжал.
Чинкуедеата е къс меч и изглежда така.[img]
http://istoricheskafehtovka.start.bg/link.php?id=358948[/img]
[/sblock]
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife


Върни се в “Архив - Форумни Игри”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост