Аксиом16 Приключение с меч и магия

-Хайде, идвайте - махна слугата и поведе с бърза крачка групата между къщите - по уличка, после по друга, непрекъснато завиваше. По едно време заръча на останалтие да изчакат момент и изтича до криещото се зад ъгъла джудже. Само го изгледа от много много близо.

Бързо се върна и пак ги поведе из Стария. Изглежда сега бяха доста близко до главният път, защото сега къщите се извисяваха стройни и по-големи. Вървяха по широка улица, провряха се през тесния процеп между сградите и се озоваха в нещо като заден двор. Беше обрасъл с трева и дори два ореха. От отсрещният край имаше друг процеп между сградите, който те все още не виждаха. Непълната луна и стотиците звезди им светеха.

Нещо едро просвистя в тъмата над тях.

Гесейс се задоволи да погледне нагоре. Същевременно с крайчето на окото си се опитвашед а установи дали водачът им показва признаци да е разтревожен, или просвистяването е нормално/очаквано.
Извън това, щитът му беше готов така или иначе...

Башар се зачуди какво е предизвикало шума. Никой не даде признаци на притеснение освен новодошлия, който хвърли поглед нагоре. Любопитство загложди и Мугабе, но реши, че по-добре да не осветява пространството над тях.

Рефан се огледа нервно, когато нещото профуча над тях, но, след като забеляза, че на останалите не им е направило впечатление, свали ръката си от дръжката на меча и, чувствайки се тъпо, заради реакцията си, продължи да крачи след водача им.

Всъщност не профуча над тях.

Рефан завъртя глава нагоре точно за да види връхлитащият отгоре му демон. Изглежда като голяма овчарка, с виждащи се минаващи по кожата вени и артерии, с гладка кожа, изродски високи рамене и нисък гръб към задния край на тялото. Дългите жълти зъби в демонската паст са устойчиви на пламъците, които бълва звярът със всяко отваряне на устата си.

Рефан едва посяга към меча си, когато огромното туловище се врязва в него и го поваля с огромна сила на земята. За нещастие пада върху ръката си и тя изпращява. Рефан има само момент да реагира, преди да бъде разкъсан от огнения звяр.

[Рефан, 4 реална щета на лявата ръка, 6 временна, и е повален със звяра отгоре му]
[Подредба по Реакция: Рефан, после са всички останали едновременно]

Рефан се измъкна изпод туловището на звяра, като по време на процеса успя някак и да извади меча си, след което се завъртя, и въпреки болката в ръката успя да нанесе удар към демона.
[sblock="Демек"]

13 ТД - за 6 се измъквам, за 1 вадя меча, напъвам се за 1 умора и със 7 го халосвам
20атака - 1 заради контузията 6 зара щета[/sblock]

Башар проклина късмета си: не можеше да ползва някоя от по-силните си магии без да нарани всички около себе си и най-вече война под демона. Затова започна да обстрелва демона с най-простото нападателно заклинание, което знаеше - концентрира част от магическата си енергия и я запрати по демона.

[sblock="За Миро"]Правя магическа стрела без концентрация (3 зара + 6 > 16 + МЗ) за (1 зар + 4). Ако успея правя още две магически стрели, ако се проваля се концентрирам за 4 ТД и пак се опитвам. [/sblock]

Звярът захапва към лицето му, но Рефан се извърта странично, претъркулва се на цената на едно падане върху изкълчената си ръка, и се изправя на метър от звяра. Докато се изпавя звярът се хвърля отгоре му, и той се опитва да отбие зейналата паст с облечената в кожена броня дясна си ръка. Звярът захапва здраво, но един шут от страна на Рефан го кара да пусне окървавеният и опърлен налакатник. Захапва за дясното бедро и зъбите проникват през незащитената кожа, а огънят я обгаря.

[6ТД освобождаване и 1 придвижване, 6 ТД отклони]
[Щети 7(попадението в бронята) + 12]

[sblock="Башар"]
Знаеш го туй животно, че е Крелг'Дор. Сред особеностите на този вид са интелект, съпоставим с този на глуповат човек (може да разсъждава), устойчивост на огън, както и че почти не се влияят от по-слаби атаки, като твоите магически стрели или обикновени кинжали.[/sblock]

Магическата енергия се заби в демона без да му причини някакво особено неудобство, но го освети достатъчно, за да може Башар да го разпознае и да извика от изненада:
-Крелг`Дор! - след което погледна войните и добави силно и ясно - Умен е поне колкото някои от нас, огън и леки атаки не му вредят, което означава, че от мен не очаквайте много!

[sblock="За Миро"]Реших така да го направя, за да не губим време с преправяне на постове. За репликата, предполагам 3 ТД, за магията - 4 ТД, общо 7. Значи ми остават 6 ТД. 1 въпрос: колко е тъмно и дали ще помогне ако осветля?[/sblock]

Гесейс извика окуражаващо, докато измъкваше чинкуедеата си. Не думите бяха важни, а начинът на изричането им, разбира се...
"Всички вкупом, обградете го и се целете! След мен, и който го довърши, получава кожата!"
След това се придвижи към звяра, поддържаки защитната си позиция.


Вик за 10, изважданве за 3, придвижвам се ако/за колкото трябва и с останалите точки-общо до 7 с придвижването-се прикривам с щита, ако трябва, като изпозлвам и Специалист в защита.
От следващия рунд может е да ползвате +1 Умора, имате +1 Реакция и +1 към всяко хвърляне. Имате и лидер в групата, както забелязвате;).
Не слагам блок, понеже тези бонуси трябва да си ги прочетат всички.

Окуражен от вика на своя нов другар, Скила трескаво се опитва да вземе щита си в свободната ръка*. След това се доближава на максимално разстояние до звяра и го атакува с копието си, протягайки се максимално.

[sblock="Сиреч:"]Взимам си щита за колкото там ТД трябва (за съжаление книгата не е в мен, а вкъщи не знам дали ще мога да се свържа със сайта ), след което се придвижвам до звяра, така че да съм на 3,5м и атакувам (Атака: 22; Щета: 3зара +5 пробивна) за 6+1=7 ТД. Моля само кажи колко от те ТД ми осватат, че не зная колко съм далеч от демона.

*Принципно предполагам копието "по дифолт" ми е в ръката, защото така или иначе май няма къде да го нося. Ако не е така, да се отчете и че го взимам в ръка.[/sblock]

Скила забива копието си в плешката на дяволското чуче и завърта върха. Слугата се е свил настрани до една стена и се опитва сякаш да премине през нея, за да избяга от кучето. Псето не издава звук и въпреки раната се хвърля към лицето на Рефан. Той има само секунда да реагира.

Младежът не се поколеба - изгледа връхлитащия го звяр, след което замахна към зеещата пред лицето му паст.

[sblock="С други думи"] уморявам се за 1 и правя 2 атаки към главата

20 +1 -1 - 8[/sblock]

Създанието скочи към Рефан, но няколко свистящи удара се стовариха в гърба му и го спряха за винаги. Мъртвата купчина месо се удари в Рефан, и се сгромоляса безжизнена. Тихо скимтене беше псоледният вик на създанието.

Героите се насъбраха около строполения на тревата звяр, за да го огледат. На слабата светлина не различаваха добре цветове. Лъскавата кожа беше лишена от козина, и бе издута от кръвоносни съдове под себе си, от които сега изтичаше тъмна течност. Едрите челюсти с дълги зъби се стягаха периодично. И все пак това беше само куче.

Слугата стоеше назад и гледаше невярващо.

След като опасността премина и приливът на адреналин секна, на Рефан му остана време да установи, че ръката го боли. Прибра меча си, хвана се за ръката и изказа на глас това, за което вероятво си мислеха по-голямата част от спътниците му:
- Какво, в името на боговете, беше това?

-Това, както казах преди малко, е Крелг`Дор - сравнително малък огнен демон. - каза Башар сякаш обясняваше на малко дете. - Нямам представа обаче как се е оказал тук. Освен ако не е свързан по някакъв начин с работата, заради която сме се събрали тук.
При последните думи Башар се обърна към слугата:
-Е, води ни при своя господар. Въпросите ни станаха повече...

[sblock="За Миро"]Башар знае ли нещо повече за призоваването на тия гадинки? Колко е трудно, кои го правят и колко са силни, т.н.[/sblock]

[sblock="Башар"]
Чувал си, че демони могат да се призовават от бездната, но никога не си откривал свитък с подобна магия - не е широкодостъпно познание. Основните характеристики на резултатът, обаче, са известни. Демонът се транспортира с магията в нашия свят и се обвързва към магически кристал, чрез който могат да му се дават заповеди. Обвързването (както и призоваването) е перманентно, докато нещо не го развали насилствено.[/sblock]

Отатък двора, през ниша между сградите излизате на по-широка улица. Слугата отваря вратата на първата къща в ляво все едно влиза у доам си, и ви поканва след него. През врата в пода слизате в мазе, от там през стара врата се провирате в тесен и мрачен тунел, където се налага да се приведете (той е наклонен надолу към земните недра). Няколко крачки напред тунелът завива и се вижда светлина от него, а Урд ви повежда натам. Когато завивате виждате как се разширява тунела, тъй че да образува нещо като заличка. От високият сферичен таван висят светилници, стените са укрепени от груби каменни колони. Два срещуполовни отвора в тавана се губят в тъмнината, и предоставят вентилация. А обяснението за всичката тази конструкторска мисъл седи в средата на залата. Четвъртит дъръвен стол, подобен на трон, а полускъпоценни камъни с големината на юмруци украсяват облгалката. Седи дебело джудже с едри бузи и богати черни дрехи от фин плат. На два по-малки стола в страни стоят друг идве джуджете, с подпряни доли широки джуджешки брадви.

Когато влизате се провежда следния диалог.
"Господарю, това са ..."
"Хмм - изхриптява джуджето - Би трябвало да свършат работа. Убиха Дор-ът, нали."
"Дори го разпознаха господарю"-отвръща спокойно Урд.
"Определено. Намерете Тонив и ми донесете трупът му. Сега си вървете."

Урд ви повежда навън.

"Значи е било тест? Да призове демон само, за да провери уменията ни - този май не си поплюва." помисли си Башар и преди да последва Урд се обърна към джуджето и попита:
- Имам само един въпрос: кой е Тонив и как да го намерим?

"Слугата ми ще ви обясни всичко" казва отново сякаш на себе си джуджето, вече заровило глава с някакви хартии (отстрани на троан на джуджето стои голямо бюро, отрупано с книги, свитъци и разпъната хартия).

Скила пооглежда обстановката, после дждуджето* и пита:
- Прощавайте, вие ли сте нашият... наемател?

[sblock="*"]Използвам умението си Наблюдателност (6-та степен), а когато слушам отговора ползвам и Психология (6-та степен и 8 Интелект, общо 10).[/sblock]

Не получаваш отговор. Не и от джуджето на трона. От другите две едното се е завъртяло и му помага с хартиите. Другото е отпуснало ръка върху подпряната до него джуджешка бойна брадва "Господарят говори с вас. Вървете си." ви изпъжда с неразколебан тон.


[sblock="Скила"]
[Таак, според хвърлянията би трябвало да ти кажа сила и ловкост на този на трона и сила на един от другите. Но смятам да подходя по малко по-различен начин.]
Нещо в начина по който седвижи въпросният Господар ти напомня за начина по който се движат магьосниците. Под дрехите на този, който му помага с документите се отличават очертаняита на кована броня. И, да, нещо не е на ред с тая стена насреща ви. Изглежда точно по същия начин както и останалата част от подземието...нещо ти убягва.
[/sblock]

Башар разбра, че разговорът наистина е приключил и последва слугата навън от помещението.

-Надявам се странността на Господарят ми не ви е обидила, ако е така - внимавайте с главата тук - ви поднасям искрени извинения от негово име! - обеснява слугата на излзиане.

-Работата включва малко разучване из града, и , много вероятно, схватка. За това и звятът - подава слугата извинително на Рефан колбичка с бистра течност - ова би трябвало да поправи стореното.

На минаване обратно през къщата минавате през стая, където две жени кълцат зеленчуци и месо.
-Нека ви разкажа за този, когото ще търсите. Тонив е тъмен елф, едър на ръст (поне за елф, така че изглежда като човек) с кафява къса коса, груби черти, едър нос, но малки устни. - подава той навит на руло папирус на Башар - Местен е, тук от Ифе, и работеше в Гилдията, т.е. беше подчинен на господарят ми. Или поне до скоро. Три луни назад, по време на нощната си смяна се побърква. Убива двамата си колеги, които са на смяна с него и избягва. В града започват да се появяват тела на изнасилени и убити.

-Стражата още не знае достатъчно за него, за да започне да го търси - дори не могат да свържат смъртите, вероятно. Тонив подронва авторитета на Гилдията и трябва да бъде спрян - в най-кратки срокове при това - натъртва слугата. Заплащането, разбира се, ще е щедро. Също, ще включва благосклонността на някой влиятелен в този град, странници.

Башар отваря папируса, за да го разгледа, докато в това време говори на слугата:
- Какви са способностите и привичките на Тонив? Къде е живял преди да изчезне? Само с описание трудно ще го намерим.

Гесейс, който беше мълчал, обмислял и наблюдавал през цялото време, се замисли, след това започна да изстрелва въпросите си като стрелец със мноог практика и обучение. Почит не изглеждаха като въпроси... или изстрели.

-Къде е живял. Къде е пил. С кого е спал. С кого се е мразил.
-Имате ли списък на жертвите. Ако не, намерете, включително описани по дати и часове и отбелязани на карта ан града.
-Кои са-бившите- приятели на Тонив. Къде са били те по време на убийствата; възможно ли е накой от тях да му помага?
-Какво оръжие е използвано. Защо жертвите не са викали, или къде ги е няпадал, ако никой не ги е чул.
-Колко нагледно искате да бъде наказанието? Стражата трябва ли да разбере, че това е убиецът, или ви стига да пуснете слуха и убиецът да не се появи повече?

-Моля ви, нека кажа това, каквото зная. Приемам въпросите ви като приемане на поръчката.
След като изчака момент продължи. А на свитъкът се кипреше груба, но описателна скица, на елфът.
-Тонив охраняваше склад на Гилдията, когато това се случи. В тройка с още двама пазачи. Открих двете тела - единият прободен в бъбрецте, а другият охлузен по главата и заклан. Бързо е станало, а ако е имало някакив следи, Тонив ги е почистил. От там му загубихме следите. Вие, разбира се, от действията му можете да си извадите изводи за способности за неприятната особа.

-Живееше в малка къща в блатото...квартал Малкото блато, с любовницата си. Хубава къщичка - идете до Скъпия пазар и от там по улица Амний първата улица в дясно, средната къща.

-Трябва да разберете, Тонив притежава качествата затворен, странен, избухлив, и особено неприятен за повечето хора. С колегите си се понасяше понеже мълчеше и те предпочитаха да не го закачат.

-И един съвет от господарят , макар че вие без съмнение ще се справите отлично. След като започнете търсенето не се делете. Нощните пазачи не са имали шанс да чуят викове на жертвите. Доведете го или го елиминирайте, но се пазете.

- Добре - намеси се Рефан. - А какво ще получим ние от цялата работа? Оттървах се със счупена ръка, но това беше само тест, както разбрахме. Следователно, по-нататъшните опасности ще са най-малко от този калибър. Когато рискувам живота си трябва да знам, че си заслужава. Е? Заслужава ли си?

-Още веднъж извинения за ръката, господарят ми вярва, че отварата ще премахне напълно пораженията. Възнаграждението - след като сега знаете и подробностите можете да назовете исканият си. Господарят ми е щедър.

Разминаха се с двама слуги, които внасяха едър чувал (и очевидно тежък) в къщата, а друг зачистваше капките тъмна кръв, които чувалът оставяше.

Гесейс се подсмихан ехидно.
-А ако бяха чули, щяха да се намесят. Със сигурност, така е! Не ми споменахте обаче, целта е всички да разберат, всички ез градската стража, или предпочитате да изчезне и да не се чува повече за него?... А, да-и това ли са всички жертви?
След кратко замисляне добави, вече към останалите.
-Хубавото на така описаният тип е, че каквото и да му се случи, аз поне няма да имам проблеми със съня. Предполагам, и вие.