от Къч-ът, до Срещата, Рефан

[Miro]

Посреща те вдъхновяваща гледка. Небето е огненочервено, залезът е оцветил различните облаци в друга от хилядите разцветки на червенто, пурпурното и оранжевото. Закъснели търговци водят мулетата си за каишите в бързане да открият хан за вечерта, младежки тълпи бързат към някоя част на града или към полята наоколо с бутилки вино в ръцете, за гуляят, стражи, пътуващи войни, предлагащи услугите си като охранители на кервани, млади девойки водят достойни джентълмени към жилищата си.

Сградите около пътя са шарени в разнообразието си на архитектурни стилове - нанесли се търговци от цял Магландиум, магазинчета, павилиончета и капанчета, които в търсенето на сензация оцветяват претрупаните си витрини със всевъзможи атрибути. Има ханове, кръчми - дори точно отсреща на широкия път, по който могат да се разминат три ффургона, без да се налага да забавят или избързват. Стига да знаеш какво търсиш, всичко можеш да откриеш в града, който никога не спи!

[Straight_Out_Of_Line]

Усмивка се прокрадна по лицето на Рефан. След опушения хан гледката навън му се струваше дори още по-привлекателна. Част от цялото оживление сякаш се пренесе и у младежа, който поизправи рамене и закрачи по улицата, спирайки се да погледа магазинчетата наоколо. Настроението му обаче се помрачи, когато си припомни факта, че почти не разполага с пари. Това го подсети за човека в хана и Рефан реши да разбере къде точно е срещата. Поради липсата на по-добри хрумвания спря един от по-дружелюбно изглеждащите стражи и го попита за посоката.

[Miro]

Плетената ризница на сигурно ненавършилото 18 лета момче спря да звънти, когато то се спря за да отвърне на поздрава на войнът насреща му, а усмивката, с която си ходеше помръкна.
-Ами, магазинът за бижуте в Стария, а?
Изгледа младия войн от главата до петите преценяващо. Явно му хареса какво видя, защото се забърза към една от страничните улички, и махна на Рефан да го последва.

Веднъж на по-тихо, стражътзабавя крачка, хваща шлемът си в ръка.
-Сигурен ли си, че искаш да се забъркваш в това? Можеш да дойдеш в стражата - лесно ще се уредиш. Сребърник и половина на седмица. Не е много, но се оцелява, пък и остава за момичета (на това място се ухилва).

[Straight_Out_Of_Line]

"Такааа, става интересно" помисли си Рефан. От една страна му беше любопитно какво толкова му е специалното на това място, но от друга се притесняваше, че може да привлече внимание, а, предвид последните събития в живота му, това не беше много добра идея. За съжаление здравият разум никога не е бил особено силна страна на характера му, така че, без да се чуди дали ще предизвика подозрения, каза:

- Имам лична работа на това място и ще ви бъда благодарен ако ме упътите. Относно предложението за Стражата - няколко сребърника никога не са излишни, но нямам намерение да се заседявам задълго тук, така че ще откажа.

[Miro]

-Лична, несъмнено - ухили се хлапето. - Е, добре. Отиваш в стария, на старите гробища. намираш ъгъла, дето е не откъм храма, ами отсрещния. Там има една уличка, тъкмо от ъгъла тръгва - в посока Средата тръгваш. Къщата е седмата. Ако шефчетата разберат, че ти казвам това сега ще си загубя не само работата!

Явно и дваамта са луди глави. Стражът се усмихва за чао, нахлузва шлема и полита към улицата да навакса с патрула.

[Straight_Out_Of_Line]

Съмнения започнаха да глождят младежа, но заедно с тях имаше и едно натрапчиво любопитство, което сякаш ги пребиваше с боен чук и тласкаше Рефан към неизвестното. Лошото беше, че това неизвестно най-вероятно щеше да се окаже и опасно, ако се съдеше по тона на стражника. Реши да отиде възможно най-бързо при въпросния магазин, най-малкото за да огледа мястото.

[Miro]

На север, към Средата, и от там по широкия коларски път, Рефан се озовава ходещ всред подобните една на друга постройки на Стария. Прибиращ се керван от мулета и коне се разминава с него, стражници и хора са навсякъде.

Шарените градинки с цветя отстъпват мястото на черното желязо на гробищната стена, отквираща море от камък отвъд себе си.

Покрай пазещата ограда, стигаш до описаният ъгъл и тръгваш право по улицата. Теснотията те притиска от страни, сякаш физически. Сградите са стабилни, но сякаш са се надвисили анд теб. Седмата къща. От лявата страна на уличката има малка градинка - с дървета , цветя, кал. От дясно е сграда. Къща. От камък, обмазан с афява строителна смес. Стабилна дървена врата приветства всеки гостуващ...да остане навън, а прозорците са нарядко. В парка нещо се движи.

Времето започва да влажнее.

[Miro]

Пристигнал си пръв...или никиой от другите не е дошъл. Как ще изчакаш втората камбана?

[Straight_Out_Of_Line]

Обикщалям наоколо и убивам времето, разучавайки тази част на града.

[Miro]

В СРЕЩАТА