от Къч-ът, до Срещата,Дарк

[Miro]

-Квартал Пътя, господине - от лявата страна стоят купища бижутерски магазини - вървете докато не стигнете гробището - няма да свършат хич.
Момчео е облечено в небоядисана риза и в момента гледа умолително нагоре, очаквайки достойно спечелената паричка.

[zelgadis]

Дарк извади пет медника и ги подаде на хлапето след което свъси вежди:
- А сигурен ли си че тук в Стария няма магазин за бижута? Че на мен ми дадоха друга информация.

[Miro]

Зарадвано, детето ти обеснява, с типичния детски патос, когаот искат да покажат, че не лъжат
-Сигурен съм! Аз живея там! Целия съм ог обикалял! Само в гробището не влизам, че там вонииии! Ама бижута няма!

[Човек, забравих дати пусна някаков описание на града. можеш да погледнеш първия пост от съседните теми.]

[zelgadis]

Дарк се усмихна любезно и благодари на хлапето. Веднага щом го детето изхвърча щастливо на някъде усмивката на джуджето се стопи. Погледа му се зарея неиде из небето и се спря на слънцето, което в момента сякаш потъваше давейки се в собствената си кръв или поне това бе асоциацията която се роди в главата на джуджето което потъна в размисли.
„Хм децата обичат да се шлаят навсякъде и обикновено са в час кое къде е но не ми се вярва онзи в кръчмата да се е объркал. Е все пак ако попитам още някои.”
След като примижа няколко секунди докато очите му се оправят от гледането към слънцето Дарк се насочи към първия градски страж на кйто попадна огледа му.
- Добър вечер приятелю, случайно да можеш да ме упътиш към бижотерския магазин в Стария.

[Miro]

-Хр, хмм - изсумтява мъжът на средна връзраст, срит зад плетената еизница и стоманеният шлем. - Бижутерскяит в Стария ? -прокрадва се издаваща мисъл бръчка по лицето му - не , не съществува. И не го търсете, а ваше добро е - посъветва стражът.

[zelgadis]

За момент Дарк се замисли някои може би щяха да послушат думите на стража, но при него те просто събудиха любопитството му. Едва ли ставаше дума за проста охрана или пък за работа с бижута. Но каквато и да беше работата Дарк нямаше какво да губи затова реши да е по-настоятелен:
- Надявам се да не се обидиш ако кажа че не приемам думите ти за особено достоверни. А и ако бъдеш така добър да ми помогнеш може да се сдобиеш със петдесет медника повече.

[Miro]

-Наистина ли? Може ли първо да ги получа?

[Нещо не е на ред, усещаш. Гласът му рязко е станал по-мек и по-обещаващ да помогне. Твърде обещаващ да помогне, за впечатлението, коеот ти е направил този човек от краткият ви разговор до сега.]

[zelgadis]

- Хмм ми неможе – отвърна джуджето с равен и спокоен глас а лицето му се бе сбръчкало в недоверчива гримаса, но тя най – вероятно оставаше незабелязана от стража, защото това което не се криеше под гъстата му брада оставаше скрито от широката му качулка – заплата получаваш след като си свършиш работата а не преди това. Така че първо ме заведи до прословутия магазин и тогава … при това ако може по- бързо че нямам ни време ни търпение.

[Miro]

-БЪРТ, ДЖЕНКС - изкрещява мъжът насреща ти. Двамата стражи малко напред по улицата се сепват и хукват обратно. - Арестуваме това джудже за опит за подкупване!

-Ама кой, кого е подкупило? - пита единия от дваамта - хлапе сигурно на 17
-Мен, идиот такъв. Хайде да тръгваме.
-Подкупило ви е да го арестувате? - този вече тъп въпрос остава без отговор. А момчето явно се забавлява да ги задава.

-Хайде, тръгвай, джудже - казва в лицето ти стражник Клейн - за твое добро е. "По-добре да не се замесваш с това, каквото и да става там тая вечер" измърморва по-скоро на себе си той.

[Miro]

Съдбата на истинските герои винаги е да се издигнат неограничено, или да пропаднат до самото дъно; никога да остават обикновени същества.

Дарк не се съпротивлява, защото наблизо има още един пътрул, и потегля доброволно към участъка. Там прекарва нощта в килията и на сутринта е освободен. Опитва се да открие мястото, но не успява, а междувременно някой свива всичките му пари. С идеята на следващата сутрин да иде да площада и да се наеме като паач ан керван, Дарк се отправя към кръчмата, където си е предплатил. За нещастие препуснали коне на един фургон го атакуват, и колелото на фургонът премазва кракът му.

Без пари, в града на правенето на пари, и без крак за да обикаля джуджето не може да намери достатъчно могъщ магьосник, който да излекува разтрошените кости и следващите няколко денонощия и нуждата от храан го оревръщат в това, което е и сега - измършевяло и осакатено джудже, просещо по улиците на градът, който никога не спи.