от Къч-ът, до Срещата, Грюнтер

Архив - Форумни Игри
Потребителски аватар
Miro
Биро
Мнения: 1083
Регистриран на: ср юни 23, 2004 3:45 pm
Контакти:

Мнение от Miro » пон юни 02, 2008 8:08 pm

Пред вратата стоеше едрата фигура на Сержанта. Беше се напънал да се усмихне приветливо, но нещо очеидно го притесняваше. Съвсем в тон на изкуствената си усмивка, започна като се отклоняваше от (все още непоставената) тема.
-Грюнтер, добре ли си, как мина вечерта ти?
Всъщност бързаше да влезе и да поговорят за нещо и щеше да прекъсне Грюнтер ако той решеше да разказва истории и случки от времена незапомнени и приключения невероятни.

Потребителски аватар
Miro
Биро
Мнения: 1083
Регистриран на: ср юни 23, 2004 3:45 pm
Контакти:

Мнение от Miro » ср юни 04, 2008 1:27 pm

„Долното” помещение е обширната ковачница „Кон и подкова” и е достатъчно голямо помещението, за да се вкарат три фургона за ремонт. Има две огнища, за нагряване на материала, като поне едното винаги гори. Освен това има и малка доменна пещ за леене на метал при нужда. Прълно е с инструменти и часи за фургони. Както някой по лъскави неща за тунинговане на файтони. Двукрилата порта е висока почти четири разтега, и опира в тавана на помещението, като всяко от крилата й е по осем стъпки широко и се плъзгат в страни покрай дебелия каменен дзид на ковачницата по масивни бронзови релси.

Грюнтер кани с учтив жест Сержанта да влезе и преди да затвори вратата след него се оглежда към площада на който е разположена ковачницата за евентуални други наблюданели. После го въвежда в задната стайчка за вип клиентите и вади от малкия зимник, чиито дървени крила са обковани с бронзови барелефи, стъклена гарафа с кехлибарена течност в нея и две гледжосани чашки, както и чения с накъсани в нея парчета чируз. И после го пита за какво иде реч.

бел. На трола алкохола кажи речи не му влияе, но знае за навика на хората да си попиват в компания и затова и той се включва.

Надявам се това да ти е достатъчно.

пп. Вип стаята е „малка” 4 на 6 разтега, масата е масивна от дъб и лакирана със смола. Столовете са шест с кожена тапицелия. Тролът остава прав приведен почти наполовина заради „ниския”, за него, таван.

Потребителски аватар
Miro
Биро
Мнения: 1083
Регистриран на: ср юни 23, 2004 3:45 pm
Контакти:

Мнение от Miro » ср юни 04, 2008 1:37 pm

Сержантът надигна бързо чашата и глътна голяма глътка за смелост.
-Грюнтер, днес на градския площад са се случили някакви особени събития.
-Наиситина ли? - простърга гласът на Грюнтер в изкрено любопитвто какво ли толкова е станало.
-Да - потвърди стражникът със загрижена физиономия - и това е възможно да създаде проблеми на някои, които, сигурен съм, само са си минавали от там. Поразпитах за тяхно добро. Някои влиятелни личности знаят какви проблеми е имало и може би ще е нужно нещо, за да им припомни, че не са били там и нищо не са видели - обикаляше около проблемът Сержанта с грацията на трикрака котка - нещо от сорта на една четвърт.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » ср юни 04, 2008 4:48 pm

- Май се говореше на някакво спречкване на площада, докато товарех Бащата от кръчмата подочух тоу онуй, вялно ли е че имало и загинали? - полюбопитства трола давайки си вид на напълно безразлична към събитията скала, което му се отдаде доста лесно, поне що со отнасяше до приликата със скалата.
- Да бе да - махна с ръка стражникът все едно това бе ежедневие, а същевременно се случваше доста рядко - един-два пъти седмично - Как е стареца?
- Ядва се, но пиенето ще му вземе здравето, оня ден замалко да се случи всъщност... - сви рамене трола което при сегашното му приведено положение беше направо впечатляващо, нещо като мини планина която се нагъв с бързи темпове.
- Да, чух за това - тежко поклати глава военния и гаврътна останалото в чашата, като без подката награби гарафата и си наля нова чаша - човек вече не може да си пие спокойно отексато*. Направо не ми побира главата как се измъкна от тая бъчва дето се е стовалила на масата му. Петстотин литра вино, дори него щяха да убият.
- Пастора Оугус обаче здаде багажа - вметна трола. Пастора бе свят човет проповядваш до степен на втръсваневолята на Единствениа бог и бе имал нещастието да убеждава Бащата на Грунтер в греха на пиянството, когато от минаващ фургон едно буре къса въжетата и се стоварва право върху пастора и масичката на която си е подпиивал стари я ковач.
- Не, пиеше, не пушеше дяволска трева, в публичния дом ходеше само за да пъди клиентите и ето на как свърши. Алфана да бди над него.
- Б`на ще го провиди - кимна трола и после мина на въпроса - Мислех си за две осми, но една четвърт е твърде много ине покрива разходите, ако решиш можем да се договаряме за нещо между четри шестнайсти и десет осемдесет и четвърти?
Дробите небяха силната страна на стражника, докато тролът боравеше с тях умело, нещо задължително ако неискаш грешно отмерената доза да взиви и теб освен съда и стаята.


*слаба спирна напитка произвеждана от стар хляб (25-30 градуса)

Потребителски аватар
Miro
Биро
Мнения: 1083
Регистриран на: ср юни 23, 2004 3:45 pm
Контакти:

Мнение от Miro » чет юни 05, 2008 11:34 am

По лижето на Сержанта си пролича, как се оплете в числата, после арзкривената физиономия премина в такава на сдържан гняв.
-Грюнтер, казаха ми, че трябва да взена една четвърт - каза мъжът, като вече не отклоняваше темата, а беше се забил стабиллно в нея, като длето в камък - може да пробваме с по-малко - понижи глас той - но не гарантирам, че ще е сигурно!
Очите му гледаха тролът и очаакваха отгоовр.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » чет юни 05, 2008 4:38 pm

- Пробвай с по-малко от шестина, ако успееш разликата е за тебе - свали картите и трола, като после малко небрежно вметна въпроса си, като допълни чашата на Сержанта - Кой пък сега те е юрнал да му изпълняваш нарежданията, потия часове на ноща?
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Miro
Биро
Мнения: 1083
Регистриран на: ср юни 23, 2004 3:45 pm
Контакти:

Мнение от Miro » чет юни 05, 2008 6:48 pm

-Съветът, Грънтер, ако не им затворим устите ще нахълтат тука и ще вземат всичко, много добре знаеш. Е, аз ще си ходя. Имаш един ден - се усмихна той накриво, иправяйки се.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » съб юни 07, 2008 8:59 pm

- Пак ти казвам, ако успееш да се спозариш за по малко от петина разликата е за теб. можеш да потърсиш Маруф, той се справя чудесно с това, а ако нестане здраве да е ще си имат четвъртината... - потупа го внимателно то гърба трола докато го изпращаше. Когато понечи да затвори вратата след отдалечаващата се в мрака фигура, усети повея на студения нощния бриз идещ от юг, това вещаеше много дъж.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Miro
Биро
Мнения: 1083
Регистриран на: ср юни 23, 2004 3:45 pm
Контакти:

Мнение от Miro » нед юни 08, 2008 12:53 pm

Грюнтер познаваше Сержаната. Докато човекът се отдалечаваше в тъкмното, Грюнтер знеше, че е постигнал целта си и е свалил дялът на онзи. затръшна масивната врата, пусна резето. По пътя към леглото се увери, че момчето, дето трябваше да отвори не е за заспал ПАК.

Половин камбана по-късно Скалата тъкмо се онасяше, една свещ хвърляше сенки из стаята и оцветяваше в черно-сиво всечената в каменната стена картина, а едрият скрин със дрехи приличаше на голямо дървено чудовище, дето аха ще започне да хапе. И тогава изчезна пламъкът на свещта. Не просто загасна, а спря да се вижда, както и звездите през прозореца, и градът. Черен мрак. Чифтове стъпки затропаха откъм долния етаж.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пон юни 09, 2008 3:12 pm

В ковочниците рядко влизаха крадци, все пак седемдесет камъка наковалня не се задига лесно, конкретно тук се занимаваха с ремонта на каруци и фургони и дори оръжията бяха съвсем обикновенни, нищо по-добро, което не можеш да задигнеш от един специализиран оръжен магазин. Въпреки това винаги имаше новобранци, които незнаеха в какво се забъркват, а трола беше вече и леко изенрвен. Надигна се от леглото с неподозирана лекота за такава камара. Троловете можеха да виждат и при съвсем слаба светлина, но тя като чели съвсем се беше отцедила. Въпреки това стъпките на трола баха не само плавни, но и уверени, все пак мебелировката небеше кой знае колко, а той бе щивял тук от много години. Достигна каменото стълбище, като зеа почти цялата ширина и леко се приведе напред, за да погледне какво става на долния етаж, от където трябваше да се носи светлината на резервното огнище потдържано от чиречето Ноби.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Miro
Биро
Мнения: 1083
Регистриран на: ср юни 23, 2004 3:45 pm
Контакти:

Мнение от Miro » пон юни 09, 2008 4:52 pm

Тролът опипа стените и беше сигурен, че стои в горния край на стъпалата, но огън долу не се виждаше, абсолютна чернота. Някакви гласове напяваха тихи думи, а лекото пращене на огъня показваше, че той гори, но се се вижда. Чифтовете тежки стъпки хич не звучаха като на крадци. Изтрополяха нагоре по стълбището право към него. На ръка разстояние различи силуета на човече, връхлитащо го с вдигнат боен чук.

[Тук ти оставям възможност да реагираш. Трябва да знам ще правиш ли отклони, контраатаки.]

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » чет юни 12, 2008 9:48 pm

Гледката разрита едно споменче от съзнанието на Грюнтер, от младините му преди стотина години, когато беше малко тролче и шляейки се из дълбоките галерии попадна на група озверели диви джуджета*. Навремето те също бяха размахали своите друастри кирки, едната стара бе със шеп за къртене на минерали, а другата оформена като брадва, за пазене на вече откъртените минерали. Тогава го бяха оттървали група гоблини случайно изсипали се между трола и джуджетата, но сега, сега вече надрасналия възрастта на детството каменен великан трябваше да разчита на собствините си сили и... тойпосегна напред с мълниеносна бързина, неподозирана за неговото телосложение, сле което затръшна опдпрения на стената капак, служеш за дазатваря стълбището към долния етаж и ковачницата. нешо изхруща под обкования с бранз капак направен от талпи дебели по половин педя**. Всъщност въпросния капак навремето бе служил за врата на ковачницата, но поради разрастване на бизнеса входа бе разширен и сага вече портала на ковачницата бе двойно по-голям. старата врата пък се оказа че чудесно паства за покриване на стъблището към корния етаж и изолираше голяма част от шума. Едва ли тежеше повече от двестатина килограма, на пък беше наистина здрава. За момент трола се запита какво ли беше онова нещо което изхрущя при блъсването на капака-врата в пода, а после се пресегна към един стелаж наблиза, напипа една ат малките кесии и я запокити към центъра на стаята, като предварително се извърна на страни и стисна клепачи. В стаята избухна ярка бяла светлина при взривяването на алхимичната смес и докато трола се обръщаше към евентуалните присъстващи в покойте му чевръсто започна да трие в шепите си един кристал активирайки слабата му магическа светлина, която въпреки бледорозовия си цвят можеше да разкъса дори магически мрак, а пред очите му....



*Въпросните джудежа си бяха най-обикновени миньори но в очите на едно малко тролче нанадхвърлящо и два метра височина, по леко от половин тон и ненаваръшило петдесетата си година, то ва бяха точно диви джудджета.
**Човешка, неставайте смешни ако беше тролска нямаше да са тапли, а стволове на дървета.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Miro
Биро
Мнения: 1083
Регистриран на: ср юни 23, 2004 3:45 pm
Контакти:

Мнение от Miro » пет юни 13, 2008 1:15 am

Убиецът стоварва еднокилограмовата стоманена глава на чука си върху трола и се шмугва вътре в стаята. Грюнтер затръшва вратата и посяга към към полицата, напипва кесията и в момента, който я засилва към центъра ан стаята нов удар се забива в гърбба му, въпреки че се е отместил от предишното си място. Уцещайки вдлъбнатианта в плещите си, нищо сериозно, Грюнтер захвърля торбата в центъра на стаята и попипва за кристала. Задействайки магическата му светлина и ... тъмнината избухва в ярка светкавица пред очите на трола. За част от секундата забелязва силуета на търкалящия се в другия край на стаята присвит човек, после светлианта го заслепява.

Отдолу долитат отсечени фрази "код алфа", "потвърди алфа", "потвърждавам алфа", "омикрон"*. Капакът, за жалост, не е тежал чак пета тон, а заключалката му никога не е пригодявана към тази стая. Тууп.

Чифтове тежки стъпки нахлуват в стаята.

А на долния етаж чиракът Ашмодеански се бе свил в единия ъгъл, пред нахлулите в ковачницата хора.

*-поради липса на фентъзи "куул" азбука, ползвам гръцката

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пет юни 20, 2008 10:04 am

Не го бе правил отдавна, много отдавна, но случая определено го налагаше, припомни си какво има насреща и след оспокойтелната мисъл стоиката с аминициите и седлата заслепиния трол се сви на кълбо. После камената грамада се търкулна по стъпалата надолу право срещу нахлуващите нагоре стъпки, като между дебелите каменни стени на стълбището и сами него не остан поневе от педя растояние...


*Индиана Джоунс и похитителите на изчезнали кивот (; само дето Индиана бягаше от камъка а те-зи тичат към него (;*
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Miro
Биро
Мнения: 1083
Регистриран на: ср юни 23, 2004 3:45 pm
Контакти:

Мнение от Miro » пон юни 23, 2008 8:56 pm

[О, не, писна ми, магиите в тая система са абсолютно малоумни!]

Бараж то чукове се стоварваше върху каменният човек. Той, макар с увредено зрение, се метна по стълбите, но твърде неловко за да не позволи на катерещият се нагоре войн да скочи и дасе изтъколи назад. Веднъж долу десетки залпове от магически стрели се забиха в кменната кожа на тролът, някои изчезващи преди да го остигнат, повечето удряйки я и умъртвявайки малко късче от каменната плът. Грънтер посегна към един от маговете и с огромната си плесница го изпрати към отсрещнта стена, с няколко счупени ребра и задъхващ се от болка. Тогава се спуснаха нахлулите в горната стая войни с мечове и се хвърлиха върху човекът от камък. Грънтер размаха свирепо ръце, но никого не уцелваше, онези отскачаха извън обхват, доакто други го биха в гръб. Опита да избяга, но твърде късно. Баражът магически стрели го достигна, редом с чуковете и го сломи на земята. Замъгляващото му се съзнание усесщаше приглушено ударите на чукове докато унищожаваха тялтоо му, внимавайки да не наранят главата.

Чу се ключовата дума за изтегляне и беше потвърдена. През няколко секунди няколко групички от по 4-5 тъмно облечени човека претичаха навън от ковачницата и по уличките, по които не минаваха патрули на стражите се стопиха в никога не спящият град. Никоя от тях не носеше ранени.

Беше изтекла едан минута.

Рано сутринта стражеви патрул подмина откъртената каменна глава, поставена в центъра на червена окръжност, пред заключената предна врата на една ковачница. Таак бяха се разбрали - показни убийства и без това се случваха достатъчно рядко - стражата нямаше против да оставя предупреждението от Гилдията доакто някой заинтересован не го почисти.

Джуджето-чирак го стори. Извози тялтоо до гробищата и го погреба. Ковачницата беше конфискувана за "неизплатени данъци към граският Съвет". "Бащата" напусна, и сподели улицата с едно сакато джудже. Чиракът Ашмо беше нает от градският съвет, но поради недобро управление на ковачницата, две години по-късно тя затвори, а джуджето-чирак тръгна по света да си търси късмета.

Заключена