Част 1: Скитане из Москва

Ain alkar · Мнение от **Ain alkar** » вт апр 22, 2008 3:17 pm

Сега остава да се срещнете и сме готови да почваме. Разиграйте тук срещата!

Vilorp · Мнение от **Vilorp** » вт апр 22, 2008 4:21 pm

На ъгъла на улица Солянка и началото на Яузский булевард точно срещу парка на самия тротоар седеше мърляв прегърбен просяк. Пред него имаше капак от вносна кутия за бонбони „Анфора” обърнат нагоре и в него освен няколко рубли на монети стоеше и опкъснато от стар весник изображение на иконата: „Богородица Триоручица”. Просяка трепереше загърнат в пробит изтъркан шлифер, а по мазната му черна коса се стичаха едри капки от препръскващия в момента над Москва дъжд. Очите му бяха всетли, но някакъ мътни и той си говореше нещо под носа сам на себе си: сенки, сенките, там ще го откриеш, не, не, не искам, това е съмратта, огньовете адови, сенките, светът се върти, върти, сенките...

Fenrir · Мнение от **Fenrir** » вт апр 22, 2008 4:40 pm

Eдин младеж,загърнат в качулка и наметало,ходеше бавно по улица Солянка.Не му се харесваше възложената му задача.Дъждът го дразнеше.Много му се искаше да си запали огън.Беше му студено.Но пред толкова много хора беше невъзможно...а и може би той се намираше някъде тук.Никой не биваше да го разпознава.След секунди,ушите му доловиха звуци на мъмрене.Обърна се и видя един просяк.Чу думите "сенки" и веднага се заинтересова какво знае един мърляв човек за тези неща.Доближи се до него и постави няколко копейки в кутията от бонбони с надеждата,че знае нещо повече от това,което си мъмреше.

ILLIDAN · Мнение от **ILLIDAN** » вт апр 22, 2008 10:29 pm

Муген си вървеше спокойно по булевард "Яузский" и привличаше вниманието на всичко живо. И нищо чудно предвид двата меча на гърба му и старото ги, което носеше. Но на него му харесваше и то много. Беше се насочил към парка, тъй като там винаги му харесваше, когато валеше. Спря се на тротоара, за да изчака колите, точно до един просяк, който явно беше извадил късмет - някакво момче слагаше пари в празната кутия.

Fenrir · Мнение от **Fenrir** » ср апр 23, 2008 5:36 pm

Балтазар забеляза,че го наблюдават.Реши да побърза и мина директно към въпроса,след като беше пуснал 20 копейки:
-Хей,просяко.Чух да споменаваш СЕНКИ.Кажи ми,какво си чул или видял.Ако не ме излъжеш,мога да бъда и по-щедър!

zelgadis · Мнение от **zelgadis** » ср апр 23, 2008 9:14 pm

Стефан сви по Солянка и продължи по Яузский. Опита се да запали цигара в движение но както обикновено бе безумно разсеян и се блъсна в едно момче чакащо за да пресече. Когато изправи глава за да се извини Стефан остана изненадан от мечовете на гърба на момчето. Това му се стори твърде странен навик за човек но Стефан бързо се окопити и се постара да прикрие изненадата си. Извини се учтиво на момчето и чак сега когато понечи да продължи пътя си се сети за цигарата, която сега лежеше мокра и вече стъпкана няколко пъти на калния тротоар. Стефан взе смачканата цигара и я хвърли в един кош след което извади кутия цигари и няколко монети. Монетите пусна в кутията на един просяк след което се дръпна в страни за да запали на спокойствие нова цигара а една мисъл се въртеше из главата му - твърде странен навик за човек.

Vilorp · Мнение от **Vilorp** » чет апр 24, 2008 1:58 pm

-... ще падне и той под огнения меч, не, не, няма да го позавля, но трябва, трябва... димът димът е ключа, спри го, хвани го, не, не, добреми е тук... - просъкя бръщолевеше на себеси несвързани слова, а после, после стана нещо.
Цигарата на Стефан мноого бавно се отдели от устните му и той още по-бавно издиша стрийка дим, но въпреки всичко по връта му потече тъка капка кръв. Като в стоманена хватка някой го бе обхванал през гърдите и преди въобще да отреагира в гърлото му бе опряно стоманено острие. Той започна да мисли трескаво, а същевременно само с пориферното си зрения видя как „прозяка” става на крака със скок и и з под мълявия ши шлифер изважда гордоста на съвецката оръжъйна техника - АК 47 и го опира в стомаха на единия от двамата човека който бяха до него. Другия обаче също не остава без внимание и към главата му е насочен полуавтоматичен пистолет.
- Кой от вас е Ведир - гласът му звучеше ясно и нямаше следа оп предишното хленчене - и повярвайте ми ще позная ако ме лъжете! Петлето на пистолета бе дръпнато назад, а някой по наблюдателен би забелязал и че предпазителя на автомата е вдигнат.

cherno_slance · Мнение от **cherno_slance** » чет апр 24, 2008 3:23 pm

Анду погледна часовника си, отчитайки, че остава точно минута до срещата му с Игор, след което пророни тихо на шофьора:
- Ще се наложи да сляза от колата, нали няма да има проблеми и ще ме изчакате?
- Никакви господине - отвърна кротко, почти почтително шофоьра на таксито, който инстинктивно, неосъзнато изпитваше все по-засилващо се уважение и респект към възпитания, чак ледено учтив клиент.
- Между другото, бихте ли ми развалили двайсетачка... смятам да оставя малко пари в шапката на онзи просяк, а използването на едра банкнота в такава ситуация е проява на лош вкус.
- Разбира се, господине - разшетаха се пръстите на човека и отброиха необходимата сума на монети, след което я протегна назад през пролуката на седалките.

Анду подаде банкнотата, пое в шепата си купчинката метални кръгчета и се облегна назад в удобната седалка на таксито, след което прелисти вестника обратно на първа страница. Там надълго и нашироко се разискваха версиите за смъртта на някакъв мафиотски бос, като обясненията варираха от женски истории до конкуренция за наркотици. Смъртта му предизвикваше известни... размествания в човешкия свят и трябваше да попита преките си шефове дали... е нужно... да знае нещо повече за това събитие.
Ако не друго, усещаше, че мисията му в Европа се е оказала твърде продължителна и е загубил връзка с града... а това можеше да се превърне в сериозен проблем.

В същото време на седма страница, в скромно каре, погледа му беше открил съобщението за годишнината от смъртта на някой си Михалович... за човеците господин Михайлович представляваше поредния разорен, болен и стар пенсионер... просто никой, при това заминал си преди цели три години. Мърша...

"Прости ми Миша... не можах тогава да дойда на време... остана сам срещу онези вълци..."

... На няколко метра пред него някакъв перко заговори седналия на земята Игор и то секунди, преди срещата помежду им, а това означаваше или нечия издънка или проява на прословутото чувство за хумор на Съдбата. Непознатия изглежда успя да го провокира по някакъв начин, защото мнимият просяк демонстрира със светкавична бързина.... как се прави смяна в социалния статус на двама говорещи. Всъщност, ако натиснеше спусъка, натрапника щеше да загуби ВСЯКАКЪВ социален статус.

Прецени, че трябва да се намеси преди по-бавно мислещия шофьор пред него да е схванал ситуацията и да е изчезнал с "мръсна газ". За това отвори вратата и излезе така, че да му се виждат ръцете:
- Аз съм Ведир, господин Игор.... а този млад господин не е с мен... Ако ме разбирате какво искам да кажа.

ILLIDAN · Мнение от **ILLIDAN** » чет апр 24, 2008 4:39 pm

Муген усети бързото движение до себе си, но преди да успее да направи каквото и да е било студенината на дулото на АК 47 го предупреди да не прави нищо необмислено. А той МРАЗЕШЕ огнестрелни оръжия. Бяха го убили веднъж - не би позволил да го направят втори път. Затова той се обърна към мнимия просяк като показа истинския си облик: очите му светеха в червено от eдва сдържан гняв, а дългите кучешки зъби караха саркастичната му усмивката да прилича по-скоро на озъбване.
-Успокой се, братле. Не бихме искали някой да пострада, нали?
В същото време мозъкът му трескаво работеше. Осъзнаваше, че ще успее да оцелее след един изстрел, най-много два, но това време надали би било достатъчно да се справи с такъв противник. Ех, ако само другите замесени в схватката да можеха да се бият...

Fenrir · Мнение от **Fenrir** » чет апр 24, 2008 4:57 pm

Балтазар наблюдаваше всичко с интерес.Накрая му омлъцна да стои настрана и се развика:
-ДОБРЕ,някой може ли да ми обясни какво става тук???
След секунди обаче,забеляза червените очи на "човека" в близост до просяка и в мислите му мина "Те знаят..."

Vilorp · Мнение от **Vilorp** » чет апр 24, 2008 5:36 pm

Дулото на автомата леко потрепери около стомаха на Муген, докато 45 милиметровото насочено към главата на Балтазар не трепна. Явно в Игор се водеше някаква вътрешна борба, защото очите му отново бяха потъпнели:
- ... убий, убий. Не, не сега, остави ме аз да се оправям - хриптеше гласът на "просяка". - Той идва, той е тук! - След което се обърна към новодощлия и каза с ясен глас - Звезда, Звезда...
- ... Ти меня слишеш? - Отговори официално облеченият господин, докато един бакшиш се изнасяше с "мръсна газ" и свистене на гуми.
- Слушам те, Анду Ведир, кажи за какво съм ти притрябвал. И щом не са с теб, кой е този? - кимна Игор към сменилия образа си Муген.

cherno_slance · Мнение от **cherno_slance** » чет апр 24, 2008 5:38 pm

- Първо, извинявай, че ти смущавам спокойствието, но те препоръчаха като "подходящ" за една деликатна работа! Колкото до ситуацията, в която се намираме - той поклати глава като учител, който е сварил деца в стаята с дневниците - мисля, че трябва да избегнем превръщането й в касапница. Все пак, не искаме да привличаме вниманието на околните, нали? - с последните си думи Анду се обърна към всички:
- Хаде сега всички да си махнат ръцете от ръкохватките на любимите инструменти и да разберем кой какво иска. Ако някой иска да разбере твърде много неща наведнъж, ще бъде помолен да си върви без по-нататъшно участие в разговора! - той се усмихна с почти прощаваща усмивка - Ще бъде помолен цивилизовано.... първия път!

ИИ Ако някой наистина иска да се прави на герои и то насред оживена улица, привличайки вниманието, значи наистина си заслужава неприятностите. Не мисля, че има смисъл да хвърлям за убеждаване в очевидни неща. ИИ

ILLIDAN · Мнение от **ILLIDAN** » чет апр 24, 2008 6:33 pm

Муген затвори за миг очи и когато ги отвори вече беше в нормалния си облик. Премести се леко така че да не бъде на мушката на просяка, след което се обърна към Анду Ведир и му каза спокойно:
- Аз лично отивах към парка да се поразходя, но тук явно е по-интересно.

Fenrir · Мнение от **Fenrir** » чет апр 24, 2008 6:50 pm

Балтазар се поуспокои и реши да понаучи повече за новопоявилите се,та попита:
-Така,нека да изясним нещата.Кой за какво е дошъл и защо този...кхм-просяк,привлече вниманието на всички?

Ain alkar · Мнение от **Ain alkar** » чет апр 24, 2008 8:41 pm

Още преди някой да има възможност да отговори от булеварда и от съседните улици се чуха сирени. За секунди групичката бе обградена от няколко униформени.
- Хвърлете оръжията и се предайте! - извика единия от милиционерите. - Предайте се, няма да повторим!

zelgadis · Мнение от **zelgadis** » чет апр 24, 2008 10:11 pm

На Стефан не му оставаше нищо друго освен да чака развитието на ситуацията което не му харесваше но нямаше друг избор, ако се опиташе да се измъкне от хватката на „създанието” което го сграбчи. Когато чу сирените донякъде се зарадва че не е предприел нищо и най вече че не се бе показал на яве като другия си събрат, така можеше да излезе просто невинна жертва какъвто всъщност бе. Само едно го тревожеше дали полицията ще се окаже достатъчно адекватна в случая но предпочете да изчака още малко развоя на събитията.

cherno_slance · Мнение от **cherno_slance** » пет апр 25, 2008 10:15 am

" Или има предател, или шофьора на таксито е проявил нетипична гражданска инициатива... а пък куките са на нокти заради убийството на онзи мафиот и проявявят нетипично усърдие". Правилата за безопасност изискваха да се разграничи от групичката, само че полицаите съвсем очевидно брояха и него за участник в неприятната ситуация. Отделно от това, ако се измъкнеше по-терлици, представяйки се за случаен минувач, Игор можеше да реши, че го е предал. Разпери ръце (и без това рапирата му беше в касата за съхранение на оръжия в хотела) и се обърна към най-високопоставеното ченге, питайки на висок и ясен глас:
- Арестуван ли съм и за какво?

ИИ Когато ми отговаря (или отказва да отговори) хвърлям за психология, за да разбера дали не ме лъже, дали е готов да приложи насилие, дали действа като честно и тъпо ченге или като " маша " на нечий интереси. Психологята ми е 21+3хЗар, вътреигрово героят ми осъзнава способностите си като психолог и е нормално да се опита да ги използва ИИ

Ain alkar · Мнение от **Ain alkar** » пет апр 25, 2008 11:22 am

- Арестувани сте всички за нарушаване на обществения ред - извика запитания и насочва сигурно оръжието си към главата ти. - На земята! Веднага! Предайте се!

Психология: Въпреки подозренията, които имаш към ченгето то изглежда честно и убедено в своята работа. И все пак изглежда, че милиционерът изпитва страх.

Fenrir · Мнение от **Fenrir** » пет апр 25, 2008 12:36 pm

Балтазар беше изправен пред избор.Дали да рискуваше и да запрати огнено кълбо към този полицай,който можеше да развали всичко,или трябваше да изчака развоят на събитията.Годините опит обаче го бяха научили да бъде търпелив...

cherno_slance · Мнение от **cherno_slance** » пет апр 25, 2008 12:57 pm

Анду се приведе, набра с пръсти ръбовете на панталона си, бавно коленичи на земята и сложи ръце зад тила си, като междувременно започна да говори:
- Между другото ще ви съдя за превишаване пределите на необходимата принуда при задържане. Не виждам аз или някой от присъстващите цивилни да ви оказва съпротива. Не вярвам и че ще ме убедите, че мерките се налагат за предотвратяване на тежко умишлено престъпление от общ характер или предотвратяване на нечие бягство.
Докато говореше, Анду се опита да прецени влиянието на думите си върху офицера, като освен това съчета думите си с интонация, тембър, поглед и изражение, които казваха на ченгето, че се престарава и търси проблеми там, където всъщност няма такива. Усещаше че е човекът в униформата с най-много цвъчки на пагоните е честен и "чист", но в същото време твърде напрегнат, дори притеснен - а това можеше да се използва:
- Вще не сте ми сте се легитимирали като служебно лице. Не виждам и откога лека сръдня между случайни минувачи автоматично води до състава на престъплението за нарушаване на обществения ред. Да не говорим, че както го казвате, не става ясно дали имате предвид хулиганство или тъкмо деянията срещу обществения ред, управление и прочие.... Не забравяйте, че леките телесни повреди - каквито тук дори няма - се водят престъпления от частен характер и държавата не може да преследва служебно причинилия ги. А тук дори няма такива - викнали си един на друг някакви хора и ги арестувате, че и мен заедно с тях!

ИИ Не ми казвай, че в промеждутъка между чуването на сирените и пристигането им Игор не е прибрал оръжията си. Повярвай ми - разните ножове, пистолети и прочие могат да се прибират почти толкова бързо, колкото и се вадят ИИ

- Ако искате - продължи Анду, мога да се обадя на личния си адвокат, господин Серегей Корольов (трябва да познавам поне един от топ-адвокатите на Москва ), който веднага ще направи необходимото, за да изясни дали сте извършили всичко по-процедурата. Моя съвет е обаче просто да приемете, че е станала някаква грешка!

ИИ При последните думи на героя ми пак хвърлям убеждаване, като искам да използвам успеха от първото убеждаване - което беше за вдъхване на съмнения в офицера. Този път вече хвърлям, за да го убедя, че не може просто така да спираш и да арестуваш хора за нищо ИИ

Ain alkar · Мнение от **Ain alkar** » пет апр 25, 2008 2:40 pm

Униформеният малко се притесни. Той се поколеба в действията си. За миг остана замислен дори. После отиде до свой подчинен и му каза нещо тихо. Другият полицай влезе в една от колите и взе радиостанцията. (Разговора чувате защото на кръстовището всички са спрели и хората, които до преди малко са гледали автоматите и пистолетите на Игор сега с интерес гледат как преговаряте с милицията)
- Централа, бихте ли уточнили точно къде става свадата с автоматични оръжия и пистолети? - пита полицаят.
- Момент! На Воронцово Поле (не съм сигурен дали да напиша "а"-тата) и Яузский е. Още ли не сте там? - отговори женски.
- Объркали сме - извика полицаят показвайки се от автомобила. - На Воронско Поле и Яузкий е.
За секунди всички полицаи се върнаха по колите си и отпрашиха край вас.
Това беше на косъм.

Vilorp · Мнение от **Vilorp** » пет апр 25, 2008 2:59 pm

Чу се ясното отпускане на петле, а след това "просякът" каза:
- След като вече сме от една "банда", нека последваме Т1000 - обърна се и влезе в тъмния вход А на 15ти блок до който бе клечал до преди секунди, и в който механичният човек бе завлякъл Стефан, без дори да се обърне да провери, следва ли го някой от останалите, той се спусна по неосветеното влажно стълбище, водещо към мазетата на блока. Когато стигна долу, плясна с ръце и каза:
- Освободи! - И под светлината, бликаща от блесналите мини прожектори на главата на голема в краката му бе запратен държания до преди малко човек. Игор продължи в ляво и отвори шестата врата вдясно, след което влезе в малка, мизерно обзаведена стая, а механичният човек остана да стои до стълбището с леко електрично жужене.

Fenrir · Мнение от **Fenrir** » пет апр 25, 2008 5:04 pm

"Може би ще ме отведат на правилното място..."-помисли си магьосникът.

ILLIDAN · Мнение от **ILLIDAN** » пет апр 25, 2008 6:30 pm

Муген пъргаво последва Игор като каза:
-Е, след като сме вече от една банда, поне да се представим: викайте ми Муген.

Ain alkar · Мнение от **Ain alkar** » пет апр 25, 2008 6:37 pm

Какъв механичен човек бе? Къде го намерихте тоя? Моля обясни, че нещо май не следя.

cherno_slance · Мнение от **cherno_slance** » пет апр 25, 2008 7:49 pm

"Ченгета... можеха поне да ми се извинят за изцапания панталон" - помисли си Анду, след което стана, изтупа си коленете и последва Игор. Известно недоумение предизвика в него факта, че останалите участници в малкото спречкване последваха доброволно и не толкова доброволно домакина му, което навеждаше на интересни въпроси за тяхното близко бъдеще.

Vilorp · Мнение от **Vilorp** » съб апр 26, 2008 9:35 am

Стайчката освен със спартанското си обзавеждане можеше да се похвали ис претрупаността си, всякакви вехтории се търкаляха на всякъде, като преобладаваха електроните платки и други подобни боклуци.
Игор се обърна и леко се стресна, когато видя цялата тумба зад гърба си, явно не бе очеквал друг освен Анду да го последва, за момент очите му отново потъмняха и той почти нечуто избълва някакви брътвежи за това как всички Гавриили трябвало да бъдат избити и домовете заличени. После всякаш умът отново се върна в него и той се обърна директно към Анду:
- Нещата са се променили доста от последната ни среща „прокълната уста”*, но щом си дошъл явно имаш нужда от нещо, а също осъзванаш, че Тя** не си прави случайни шеги - той кимна към останалите,
койтовсе още изглеждаха малко същисани и езва ли осъзнаваха, че не са тук случайно.

*жаргон за адвокат/философ/приказливец
**Игор вярва в Съдбата и смята, че тя има физическа форма и разпраща хората на оипределени места, макар и те упорито да отричат, че са я срещали, но Този е достатъчно схватлив и знае, че тя намира хиляди превъплащения, а и за световната конспирация също...

cherno_slance · Мнение от **cherno_slance** » пон апр 28, 2008 6:17 pm

- Станала е беля, таварищ Игор - усмихна се сърдечно Анду, превръщайки заяждането на събеседника си в дребнава закачка, която мъдрият човек отминава със снизходително изражение. Не бързаше да говори, защото все още преценяше дали останалите натрапници не трябва да бъдат третирани именно като такива... но от друга страна много от старите му връзки сигурно вече не съществуваха.... а пък присъстващите му се струваха тъкмо от "подходящия" тип личности. Реши да се довери на интуицията си и неочаквано се обърна към всички:
- Господа... нещо против да се запознаем помежду си! Ако някой е достатъчно срамежлив, за да не иска познанство с останалите от тази бързосформирана компания, сега му е времето да си върви. И така, аз съм Анду Ведир и се занимавам с.... посредничество. Очаквам от вас също да си кажете имената и с какво се занимавате... и да ... също така искам да ми обясните защо по едно и също време всички ние се озовахме заедно на ъгъла на улица Солянка и началото на Яузский булевард.

ILLIDAN · Мнение от **ILLIDAN** » пон апр 28, 2008 7:19 pm

- Йо - чу се глас от близката купчина боклуци, където Муген се беше настанил - както вече казах, името ми е Муген, младши член в дома на Каелите съм и явно имам интересен късмет. Отивах към парка да се поразходя, когато дядката извади калашника.

zelgadis · Мнение от **zelgadis** » пон апр 28, 2008 7:38 pm

Стефан още отърсваше дрехите си от праха и мръсотията и навярно щеше да се омете при първа възможност ако не бе чул името гавраиили. Всъщност не бе сигурен дали е чул точно това или му се е причуло нещо в неразбираемото бръщолевене на ненормалника, но това събуди стари спомени. Спомени които предизвикваха някаква сантименталност у него, нещо което едва ли би повярвал до сега. а сега и въпроса на Анду накара Стефан да се замисли. Един от тук присъстващите бе същество а той не искаше да се забърква с други такива. И въпреки всичко нещо в него го накара да остане, въпреки чувството че направи ли го отново ще си има работа с не едно същество.
- Казвам се Стефан и се занимавам с … нищо конкретно. Чиста случайност е че съм тук, бях се запътил към един магазин когато съжалих един беден просяк.